Търновската конституция и уредбата на съдебната власт


Категория на документа: Право


 1 въпрос. Търновската Конституция и уредбата на съдебната власт.

През 1880 г. Второто Обикновено народно събрание приема първия Закон за устройство на съдилищата. При представяне на законопроекта министърът на правосъдието Христо Стоянов изрично акцентира върху неговата приемственост между създадената от руската администрация съдебна система в освободените български земи и новата организация на съдебната власт. Мировият съд се създава на мястото на предходните помирителни (полюбовни) съдилища. В установяване организацията на работа на окръжните съдилища се държи изключително много на независимостта на съдиите, както от политическата власт и общественото мнение, така и помежду им. ЗУС от 1880 г. урежда института на съдебните заседатели и нормира начина на избор и правомощията им. С изграждането на Върховен съд през 1879 г., преименуван във Върховен касационен съд (ВКС), практически завършва един естествен процес в изграждането на съдебната система в страната. В първите нормативни документи за устройството на съдопроизводството се възлага на ВКС да съблюдава точното изпълнение на законите и еднаквото им прилагане, да упражнява надзор върху всички съдебни институции и длъжности в държавата, с изключение на прокурорите. Според ЗУС от 1880 г. общото ръководство на правосъдната система се осъществява от Министъра на правосъдието.

Приетият от Народното събрание през 1898 г. Закон за устройство на съдилищата, който развива някои положения от невлезлия в сила ЗУС от 1883 г., решава няколко важни проблеми, които оставят трайна следа в нашата съдебна система до най-ново време: въвеждане на института на "кандидатите за съдебна длъжност"; условията за назначаване на съдебна длъжност; въвеждане на частична несменяемост на длъжностните лица от съдебното ведомство. Законът цели да доусъвършенства стария закон за съдилищата. Основните цели на закона са: уреждане на стажове за млади юристи; уреждане на изискванията към лицата, които се назначават на длъжност съдия; нотариус, пристави и пр; уреждане изискванията за назначаване на съдебна длъжност или на длъжност в съдебната система; независимостта на съдебната власт, полагане на клетва при встъпване в длъжност на следовател и прокурор.

Законът от 9.02.1910 г. за изменение на някои членове в ЗУС внася съществени промени в подхода за решаване на кадровия въпросс - в таблица са вписвани кандидатите за съдебна длъжност, допълнителните член-съдии, съдиите, съдебните следователи и прокурорите, които са отговаряли на предвидените в закона условия за назначаване на всяка отделна длъжност до деня на съставяне на таблицата. Към министъра на правосъдието се създава Висш съдебен съвет като консултативен орган за решаване на кадровите въпроси на правосъдната система. Съветът задължително дава мнение по всяка кандидатура за назначаване или повишаване в длъжност, включена в таблицата. За упражняване на надзор върху работата на съдилищата и на длъжностните лица в тях в Министерството на правосъдието се назначават съдебни инспектори.

Ръководната роля на Министерството на правосъдието по отношение на цялата съдебна система - правото му да извършва ревизии на съдилищата, както и със задължението на председателите на всички съдилища да представят в министерството годишни отчети за своята и на подчинените им съдилища дейност.

През 1926г. се приема нов Закон за устройство на съдилищата, следвайки като цяло структурата и съдържанието на закона от 1910г. Според чл. 1 съдебните учреждения са: мировите съдии; окръжните съдилища; апелативните съдилища и Върховния касационен съд. Върховният административен съд е изваден от състава на общите съдилища, предвид възстановената самостоятелност на административното правосъдие. Възстановява се длъжността главен прокурор при ВКС.

Със Закона за допълнение и изменение на ЗУС от 18.5.1933 г. се въвеждат специфични изисквания за правната квалификация и стаж по специалността на нейните членове. Условие за назначение на нейните членове е те да са членове на апелативните съдилища или на Върховния касационен съд или прокурори при същите съдилища. Председателят на комисията е приравнен към председател на отделение на ВКС, а членовете на комисията - на съдия или прокурор на отделение на ВКС.

Наредбата-закон за устройство на съдилищата от 12.11.1934 г. (след преврат на 19 май 1934г.) значително повишaва изискванията за назначаване на всички съдебни кадри. Задължително е: юридическо образование; успех от държавните изпити най-малко добър (4) и от теоретико-практическия изпит с успех много добър (5), за да бъде назначен кандидатът за допълнителен член-съдия или допълнителен заместник-прокурор; нов възрастов критерий - пълнолетието, придобивано с навършване на 21 години; продължителност на стажа за допълнителния член-съдия или допълнителния заместник-прокурор - две години.

2 въпрос. Общи граждански съдилища.

Според чл. 1 на Закона за устройство на съдилищата от 1880г. съдебната власт принадлежи на следните съдебни учреждения: мирови съдии; окръжни съдилища; апелативни съдилища и Върховен касационен съд.

Въвеждането института на мировия съдия се налага от необходимостта да се предостави на населението евтино и бързо правораздаване по маловажни граждански и наказателни дела, което е от голямо значение за масово възпитаване на уважение към закона и действащите правила, с оглед организирането на народа в "правна общност". Мировият съд се създава на мястото на предходните помирителни (полюбовни) съдилища, които съществуват до приемането на ЗУС по силата на действащите Временни съдебни правила. Мировият съдия е едноличен орган. Той е компетентен да разглежда спорове с нисък размер на цената и наказателни дела за нарушения, но не и за престъпления. По наказателните дела, които са подсъдни на мировия съдия, обвинението се поддържа от полицейските и административни органи, както и от пострадалите лица.

Освен върху едноличното начало, организацията на съдебните учреждения се основава и върху п- па на колегиалността. Най- ниското по степен колегиално учреждение е окръжният съд. Състои се от предеседател, подпредседател и членове. Разглеждат по същество всички граждански и търговски искове, всички наказателни дела, извън компетентността на мировия съдия. По отношение на обжалваните съдебни актове на мировите съдилища, ОС са втора, апелативна инстанция. Апелативният съд се състои от председател, подпредседател, четирима членове. Дели се на гражданско и углавно отделение. АС е създаден като второинстанционен и разглежда обжалваните пред него съдебни решения на ОС, влизащи в района на съда. ЗУС въвежда касационното производство - ВКС - колегиален орган /председател, подпредседател, 4 члена/. Разглежда и се произнася само по отправени към него касационни жалби. Заседанията /открити или закрити/ на ОС, АС и ВКС са в състав от 3 съдии. Граждански и углавни дела - публичност.

Нов ЗУС - 1899г. Запазва се триинстанционната система. Незначителни промени: установяват се три АС -София, Русе и Пловдив; ВКС - увеличава се броят на членовете на 10.

През 1911г. Законодателят създава нов институт, непознат на българското съдоустройство - Висш съдебен съвет. Състав на ВСС: трима съдии от ВКС; един съдия от Софийския АС; един от МП; един адвокат и един инспектор. Една година мандат.

1919г. - БЗНС печели изборите. Закон за изменение някои членове от ЗУС - съществени промени. Към съдебните учреждения се добавя Върховния административен съд. Закона за административното правосъдие се отменя. Окръзите на ОС, районите на АС, участъците на мировите съдии се определят със заповед на министъра на правосъдието.

ЗУС от 1926г. - ВАС се изважда от състава на общите съдилища, възстановява се самостоятелността на адм правосъдие. Премахват се реформите на земеделците. Въвежда се длъжността съдия следовател.

Наредба-закон за устройство на съдилищата - 1934г. Нови съдебни органи - околийски /еднолични/, областни и апелативни съдилища, ВКС.

1941г. - Закон за изменение и допълнение на ЗУС. Увеличава се броят на областните съдилища - от 24 на 29.

Тема 3 - отпада
Тема 4 - отпада

5 въпрос. Прокуратура
В първият български Закон за устройство на съдилищата от 1880г. е възприето наименованието "прокурорски надзор", което е взето от руския устав. При всеки окръжен и апелативен съд и във ВКС се назначават особени прокурори и техни помощници по щата. Те се намират под ръководството на Министъра на правосъдието и действат като негови органи. Така се осигурява единство и неделимост на прокуратурата. Прокурорите и помощниците им се назначават от княза по представление на министъра на правосъдието. Изискванията са: 1г. в съдебната част за прокурорите и техните помощници при ОС; юридич. Образование или 2г. служба в съдебното ведомство за прокурорите при АС и помощниците им. Дейността на прокурорският надзор може да се определи като: съдопроизводствена, съдебно административна, административна, законоохранителна и изпълнителна. Прокурорите и помощниците им подлежат на дисциплинарно наказание, което се налага направо по усмотрение на министъра.
Според ЗУС от 1883г. прокурорите остават в стуктурата на съдилищата. Прокурорите при ОС са пряко подчинени на прокурорите от АС. Прокурорите при АС и при ВКС зависят направо от министъра на правосъдието и действат като негови органи. Прокурорите в АС надзирават за изпълнението на влезлите в законна сила решения и присъди по граждански и наказателни дела. Прокурорите при ОС имат същите права и задължения като тези в АС. В случаите, когато лицето се хване на местопрестъплението прокурорът се ползва с всички права за изследване, а най-вече да прави обиски и да задържа.
Предпазливото новаторство на Народната партия се проличава в ЗУС от 1899г. , в който организацията и задачите на прокурорския институт остават непроменени.
Измененията и допълненията на ЗУС от 1910 и 1911г. слагат начало на нов етап от развитието на българското съдоустройство. Създава се нова длъжност - допълнителен член на окръжен съд и заместник на прокурора при същия.
В началото на 1917г. либералното правителство приема Закон за изменение и допълнение на някои членове от ЗУС. Въвеждат се нови условия за назначаване и повишаване на длъжностните лица по съдебното ведомство. Изискванията за прокурори при ОС са прослужени минимум 1г. като подпредседатели или съдебни следователи, или 3г. като членове или зам.-прокурори при ОС. За подпредседатели и прокурори на АС се назначават лица, прослужили поне 1г. като председатели на ОС или зам.-прокурори при АС. Запазват се изискванията за останалите длъжности. Възстановява се безконтролното право на министъра да назначава и повишава съдии и прокурори по свое усмотрение без да бъде с нищо друго обвързан, освен това да се следи за формалния ценз, който закона изисква. Това е предизвикано от намаленият състав на съдилищата и невъзможността да изпълняват своите задължения. Проблемът е сериозен и е породен от военновременната ситуация.
Съдебната реформа на БЗНС след войните възприема нов подход по отношение назначаването на длъжностните лица от съдебното ведомство. С указ се назначават само съдиите и прокурорите от ВКС, ВАС, АС, както и председателите на ОС. Подпредседателите и членовете на окръжните съдилища и прокурорите при същите се назначават от министъра на правосъдието. Прокурорският надзор се състои от един прокурор и негови заместници, чиито брой се определя с постановление на МС.
Чрез наредбата закон за устройство на съдилищата от 1934г. се правят някои изменения и допълнения. Прокурорският надзор е независим от съдебната власт. Той се разширява и с въвеждането му и в околийските съдилища. Това се налага поради увеличената компетентност на околийските съдии. Целта е да се сложи край на полицейския надзор и да се повиши доверието на гражданите в правораздаването. При ВКС има главен прокурор и прокурори на отделения. В околийските, областните и апелативните съдилища има прокурор и зам.-прокурори. Броят им се определя с особен закон. Всички прокурори са подчинени направо на министъра на правосъдието. Прието е ново задължение на прокурорите - през м. Септември по реда на подчинеността да представят на министъра годишен доклад. Той включва: състояние на престъпността, движение на нак. дела, бр. На отменените и изменените от по-горните съдилища присъди, ефикасност на наказателната репресия. Спец. Място в него заемат конкретните мерки, които трябва да се вземат за отстраняване на причините, пораждащи престъпността. С промените от април 1943г. прокурорският състав става несменяемост прослужване на 3г. на длъжност "прокурор". През март 1948г. със Закона за устройство на народните съдилища, Наредбата закон за устройство на съдилищата на 19-майското правителство е отменена.

6. Статут на съдиите. Принцип на несменяемост на съдиите и прокурорите.

ЗУС от 1880г. не усвоява принципа на несменяемост на съдиите. Това се обуславя от конкретните условия в страната - неизградена съдебна система, липса на традиции и най-важното липса на кадри с юридич. образование и не на последно място възможността при тези условия по-късно несменяемостта на съдиите да доведе до блокиране на правораздаването и се превърне в пречка за неговото обновяване и попълване с магистрати юристи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търновската конституция и уредбата на съдебната власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.