Търговско право


Категория на документа: Право


Търговско Право

Един въпрос от конспекта

!. Обща харакеристика на търговското право
Търгов Право се заражда на определен етап от развитието на обществено икономическите отношения неговата поява се обуславя от засиленият стокообмен през времето на средновековието - 10век . Развитието на тп у нас започва едва след освобождението през 1897г. у нас е приет първият търговски закон . След национализацията 1947г. практическото значение на тп у нас отпада, като през този период е отменено и старот търговско законодателство. През 1989г. тп у нас получава частична реабилитация със приемането на т.н.р. указ 56 за стопанската дейсност с който се въвежда фирмена организация на стопанската дейност. Този указ беше отменен с приемането през 1991г. на търговския закон (всеоще в действие).
Като определение за тп може да се каже, че то е система от норми които регулират правното положение на търговците и отношенията в които те встъпват в процеса на осъществяване на дейността си . Чрез тп норми основно се регулират търговските правоотношения тоест онези които възникват, променят се и се прекратяват в процеса на осъществяването на търговска дейност от търговците. Търг правоот. Носи всички белези на гражданското оправоотношение в предвид че то също произтича особен вид сделки каквито са търговските сделки. За това може да се каже , че т. Правоотношения са особен вид граждански правоотношения за това за всички не уреени от т.закон случаи се прилага гражданското право. Обхватътъ и системата на тп се определят т. Правното законодателство и по конкретно от т.закон (основният нормативен акт на тп). Следвайки логиката на закона системата на тп включва 6 основни дяла :
1. Първият се занимава със изучаването на търговците и търговските предприятия (субектите и обектите на тп)
2. Изучава материята за търговските сделки .
3. Изучава материята на т.н. ценни книжа (документи които материализират права чието упражняване е обосновано от предевяването им. -акции, облигации)
4. Този дял е свързан със изучаването на морското тп . Морското тп е част от тп което регулира отношенията породени от търговската дейност извъшвана по море . (тези правоотношения са по автономни).
5. Изучава търговската неплатежоспособност и търговската несъстоятелност. Неплатежоспособността е невъзможност на търговеца да посреща паричните си задължения по търговски сделки , тя е предпоставка за обяваването на търговеця във несъстоятелност - фалит. Фалитът е универсално принудително изпълнение срещу търговеца което има за цел да удволетвори неговите кредитори.
6. Изучава международното търговско право , то се изразява в изучаването на международни търговско правни норми които се създават чрез сключванеот на международни конвенции по определени въпроси или чрез унифицирането на вътрешното тп на група държави образуващи специални организации като на пример ЕС.
Източниците на тп са преди всичко различните видове нормативни актове които съдържат тправни норми. Най-общо можем да ги разделим на вътрешни и външни източници. Вътрени- свързани с вътрешното законодателството в България (конституцията, търговският закон, и др. Законови и подзаконови нормативни актове от бг законодателство включващи тправни норми. Към външните източници принадлежат различните междинародни нормативни актове , ратифицирани от парламента на България.

2. Субекти на тп като личен търговец.
Общият принцип е че субектите на гражданското право и общото учение за субектите на правото е изцяло относимо към бубектите на тп. Принципно гражданско правните субекти притежаващи гражданска правосубектност притежават и търговска правосубектност. Специфичната особенност за субектите на търговското право е че това могат да бъдат гражданско-прави субекти но задължително регистрирани като търговци, за това може да се каже че субекти на търговскот право принципно са всички гражданско правни субекти които са регистрирани като търговци. Търговецът е основен субект на търговското право, той е страна по всяко търговско правоотношение. Като определение за търговец може да се каже че търговецът е участник във търговският оборот чието правно положеие и дейност са подчинени на специялният режим на търговското право. По смисълът на член 1 от търговският закон търговецът е лице което по занятие извършва търговска дейност от това определение могат да се извлекът и двете основни характеристики на понятието търговец, а именно че става дума за физическо или юридическо лице което първо извършва търговска дейност и второ извършва търговска дойност по занятие (не като хоби или странична дейност). В търговският закон член 2. изрично се изброяват и категориите лица които не са търговци по смисъла на търговският закон. Най-общо това са лицата упражняващи свободни професии, както и тези извършващи услуги със личен труд или занимаващисе със селскостопанска дейност.
Друга характеристика на субектите на тп е свързана с тяхната правосубектност . Търговската правосубектност е събирателно понятие формиращо се като съвкупност от търговската правоспособност дееспособност и деликтоспособност, Техните характеристики не се отличават от тези на гражданската правосубектност, единственият отличителен критерии е че става дума за правосубектност на лице регистрирано като търговец. Всяко физическо лице може да придобие качеството на търговец , най - елемнтано регистрирайки се като едноличен търговец по смисъла на търговския закон. ЕТ е вид търговец регистриран и носещ родовите белези на търговеца посочени в член 1 от търговският закон. Определение за ЕТ законодателят е дал в чл.56. Съгласно него като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице със местожителство в страната. Анализът на този законов текст показва, че видовите белези на ЕТ са първо - той да е дееспособно физическо лице и второ да има местожителство в страната.
Съгласно чл.57 от търговския закон , неможе да бъде ЕТ лице , което или е производство за обявяване в несъстоятелност , второ не възстановено в правата си за несъстоятелност и трето осъдено за банкрут. Като всеки вид търговец и ЕТ подлежи на задължителна регистрация в търговският регистър. Процедурата по регистрацията започва със заявление на търговеца което по своята същност е едностранно негово волеизявление въз основа на което се открива регистърно производство. Заявлението трябва да съдържа изрично посочените в търг.закон чл.58 реквизити - най -общо това са т.н. индивидуализиращи белези на търговеца. Към заявлението се представя задължително образец от подписа (спесимен) както и декларация че не е лишен от правото да опражнява търговска дейност. Решението за регистрцията т.е. вписването в търговският регистър определя началният момент на възникването на търговската правосубектност на търговеца. като всички елементи на тази правосубектност възникват едновременно от момента на регистрацията. Едно физическо лице може да регистрира само една фирма, като едноличен търговец, от своя страна фимата на едноличният търговец има определено от закона съдържание , тя всключва без съкращения трите имена на търговеца , като това наричаме необходимото съдържание на фирмата на търговеца. Като допълнитлно съдържание името на фирмата на търговеца може да съдържа и друга свободно избрана добавка. Правото на търговеца върху фирмата съществува докато той е търговец. Фирмата на ЕТ може да се прехвърля но само заедно с предприятието му, в предвид че фирмата е елемент от търговското предприятие , при всички случаи прехвърлянето на фирмата не може да стане отделно и независимо от прехвърлянето на предприятието в търговският закон няма ограничение под старата фирма да се продължи непременно същият предмет на дейност. Няма пречка под същата фирма да се развива друг предмет на дейност. За всеки регистриран едноличен търговец в търговският регистър се образува самостоятелна партида в която се вписват всички съществени обстоятелства свързани с търговската му дейност предвидени за вписване по търговският закон. Фирмата на едноличният търговец и съответната партида в търговският регистър съществуват докато не бъдат изрично заличени от регистъра.

№. 3 Обща характеристика на търговскитя дружества. Необходимостта от сдружаване за постигане на общи цели при осъществяване на търгов дейност обославя създаването на тдружества. Историята на ТДпринципно съвпада с историята на тп изобщо първите ТЖ възникват през 10-11 век. Това били така наречените коменди, на тяхната основа се е развило командитното дружество. Приблизително по същото време възникват и първите събирателни дружества. Характерно за първите ТЖ - бъвирателното и командитното е че почиват на личното доверие и на личното участие в дружествените работи и за това тези дружества са известни, като дружества на личността или още наричани - персонални дружества. През следващите години и при увеличаването на търговският оборот възниква нуждата от концентрация на големи финансови средства и необходимостта от обединяване на капитали. Първоначално с помоща на държавни концесии в редица европейски страни се създават и първите близки до съвременните ни предстваи , акционерни дружества (в англия Италия) Последната в хронологичен план форма на сдружаване а именно дружеството с ограничена отговорност се конституира в края на 19 век в Германия , ООД е било замислено като търговско дружество което да съчетава предимствата и да избягва недостатъците на другите правно-организационни форми за извършването на търговска дейност. Съгласно българското законодателство, търговското дружество е обединение на лица и имущество за извършването на търговска дейност . ТД е вид търговец , като в качеството си на юридическо лице то само придобива права и задължения и отговаря за тях . Именно това го прави самостоятелен субект на правото . ТД ,като правен субект се подчинява на изискванията за публичност, които се постигат чрез вписването му в търгоският тегистър а в някой случеи чрез обнародването му в държаване весник. Като самостоятелен правен убект ТД възниква от момента на вписването му. ТД се управлява като корпоративно юридическо лице като тези които са овластени да го управляват и представляват поемат права и задължения от и за името на дружеството. Законодателят в тзакон чл.64 изрично е регламентирал видовете търговски дружества които могат да се създават за осъществяване на тдейност. Такива сасъбирателното дружество , командитното дружество дружеството със ограничена отговорност ООД, акционерните дружества, както и командитните дружества със акции. Видовете дружества са изчерпателно изброени в закона и следователно други видове тд не могат да бъдат регистрирани и създавани. Според основанието на тяхното възникване тд разделяме на договорни(възникващи по силата на договор между съдружниците) и устъвни (по силата на устъв по който всеки желаещ може да се присъедини). Така според отговорността на съсдржниците за задълженията на дружеството тд разделяме на дружества с неограничена отговорност и дружества с ограничена. Най-същественото деление на ТД е на персонални и капиталови дружества. Персоналните дружества са известни още като дружества на личността , а капиталовите -дружества на капитала. При персоналните дружества личното участие на съдружниците в дружествените работи е съществено значение за самото дружество , докато при капиталовите дружества от съществено значение не са личните качества на съдружника а съответното му дялово участие в капитала на дружеството. Основните различия между капиталовите и персоналните дружества са следните : 1. При персоналните дружестваосновна роля имат личните качества на съдружника и личното му участие в дружествените дела , докато при капиталовите дружества основана роля играе дяловото участие в капитала на дружеството . 2. При персоналните дружества дяловете на съдружниците са непрехвърлими. Обратно при капиталовите , са прехвърлими . 3. При напускането на съдружник от персонално дружество дружеството се прекратява, до като при напускането на съдружник в капиталовто дружество , дружеството не се прекратява. 4. При персоналните дружества за задълженията на дружеството съдружниците отговарят лично и с цялото си имущество. При капиталовти всеки съдружни отговаря за задълженията на дружеството само до размера на участието си или дела си в капитала на дружеството. Учредители на ТД могат да бъдат както български така и чуждестранни физически или юридически лица като достатъчно е те да са дееспособни. Участник в ТД може да бъдеи държавата чрез своите органи като това важи и за чуждите държави. Няма пречка едно дружество да членива в друго , като броят на лицата учредяваши ТД принципно е с две или повече с изключение на капиталовите дружества ОД и АД които могат да бъдат и еднолични. Дружеството възниква като самостоятелен правен субект след вписването му в трегистър където задължително се открива и партида на юридическто лице по която се вписват всички съществен промени свързани с работата на дружеството. Всяко дружество формира свой собствен капитал при капиталовите дружества докато при персоналните дружества капитал се формира и възоснова наличното имуществото на съдружниците. Капиталът на дружеството се формира чрез парични вноски на съдружниците или чрез не парични вноски - апортни вноски на съдружниците изразяващи се в права върху определена вещ, която съдружникът внася в капитала на дружеството. Веднъж внесена в капитала на ТД веща остава собственост на дружеството и при напускането на съдружника който я е внесол или предоставил , той може да получи само парично уравняване на делът си но не и фактическо връщане на веща внесена като апортна вноска в капитала на дружеството. Учредяванеот на дружеството може да се извъшва както по силата на дружествен договор които се подписва от съдружниците и се внася за вписване в търговският регистър така и чрез устъв изготвен предварително към който всеки желаещ да участва в дружеството се присъединява , приемайки и подписвайки условията на устава.

4. Персонални търговски дружества, събираелни и командитни , характеристика и особенности
Персоналните тдружества са тези при които от съществено значение за самото дружество е личността на съответният съдружник т.е. личните качествана съдружника са опредлящи за създаването на дружества и неговата работа. Напускането на съдружник в персонално дружество води до прекратяване на дружеството в този смисъл ролята на конкретната личност е от съществено значение за персоналните дружества . Друга съществена характеристика на персоналните дружества е че дяловете на съдружниците са непрехвърлими освен това те отговарят лично и с цялото си имущество за задълженията на дружеството , такива персонални дружества са събирателното дружество и командитното дружество . Най- типичният представител на пердружества е събирателното дружество , то представлява сдружение на две или повече лица за извъшването на търговски сделки под обща фирма като съдружниците отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството . Събирателното дружество по своята правно организационна форма е тъговец юридическо лице като за задълженията на дружеството отгова не само то със своето имущество но и неговите съдружници със своето имущество. Събирателното дружество е от категорията на договорните дружества тъй като първоначално между бъдещите съдружници се сключва учредителен договор уговарящ всички съществени елементи свързани със самото дружество. (седалище , предмет на дейсност , име .... ) Учредителният договор се съставя в писмена форма с нотариялна заверка на подписите на съдружниците . При приемането на нов съдружник той трябва да преподпише договора или съответно анекс към него. След сключванеот на договора и неговата нотариална заверка учредителите са длъжни да регистрират дружеството чрез вписването му в търговският регистър. Регистрацията се извършва по местоседалището на дружеството възоснова на подадено заявление което се подписва от всички съдружници. Като самостоятелен правен субект дружеството се счита за възникнало от момента на вписването му. Събирателното дружество се представлява и управлява от всички съдружници , заедно и по отделно и отговорността за задълженията на дружеството се носи отново от всички съдружници заедно и поотделно , Наред с имуществото на дружеството съдружниците отговарят и с личното си имущество за задълженията на дружеството. Прекратяването на събирателното дружество зависи от няколко фактора.На първо място причина за прекратяването може да бъде изтичането на срока за който е създадено дружеството, друга причина е обявяването на дружеството в несъстоятелност или предизвестие от съдружник за напускане на дружеството. Възможно е събирателното дружество да бъде прекратено и по искане на съда със съдебно решение както и поради предизвестие на личен кредитор на съдружник.
Възможно е съружник да прекрати членството си в събирателно дружество и поради изключване. Принципно изключванеот на съдружник от събдружество се извършва само по съдебен ред със съдебно решение , което дава възможност за запазване на събирателното дружество като самостоятелен търговец и същевременно право на изключенията съдружник да получи внесените в натура вещи за ползване в събирателното дружество . В случей че членството в събирателното дружество бъде прекратено поради смърт на съдружник , наследниците на починалия имат право в тримесечен срок да изявят желание за встъпване в дружеството, ако нежелаят да заместят унаследователят си те имат право на стойността на ликвидационният дял на починалият.
Дуго дружество от категорията на персоналните търговски дружества е командитното дружество . Според легалното определение от търговският закон , комдружество е дружество образувано по договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност от обща фирма като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството а останалите са отговорни до размера на уговорената им вноска в капитала на дружеството . С оглед на това определение става ясно че командитното дружество има два вида съсдружници - първите които наричаме комплементари са лично неограничено и солидарно отговорни за задълженията на дружеството , в правно отношение те има същото положение като съсдрж в събирателното дружество. Вторият тип съдружници са т.н. командитисти които носят ограничена отговорност за задълженията, до размера на уговорената им вноска в капитала на дружеството . Няма ограничение по нашият търговски закон за лица коитомогат да участват като комплементари следователно могат да участват и чужди граждани които имат разрешение за постоянно пребиваване у нас. Командитното дружество е също договорно дружество като дружествен договор се сключва между съдружниците с нотариална заверка на подписите им. В договорът изрично се определят и правата и задълженията на командитистите и съответно на комплементарите , превилигировано положение имат комплементарите които носят и по-голяма отговорност за задълженията на дружеството. Представителството на дружеството и неговото управление се извъшва само от комплементарите. Командитистите имат само право на контрол върху управлението на дружеството. За разлика от събирателното дружество неограничено отговорните съдружници могат и да напуснат дружеството без то да бъде прекратено при условие че има други комплементари които могат да се ангажират неограничено за дружествените задължения. Съгласно чл.99 от търговският закон за всички неуредени нормативно въпроси свързани с комадитното дружество се прилага субсидиарно в правната уредба регламентираща статута на събирателните дружества.

5. Kpaitalowo tdruvestva
Кдружества се отличават от персоналните дружества 1. Поради обстоятелството че основна роля при тях има не конкретната личност а капиталовото участие в имуществото на дружеството друга характерна особенност на кдружества е че дяловете на участниците са прехвърлими а също и че при напускането на съдружник капиталовото дружество не се прекратява освен това съдружниците не отговарят сто си личното си имущество за задълженията на дружеството а само до размера на участието си в неговия капитал. Основни представители на капиталовите дружества са дружеството с ограничена отговорност - ООД и акционерното дружество - Ад както и едноличните дружества с ограничена отговорност ЕОД и едноличните акционерни дружества ЕАД. Дружеството с ограничена отговорност е най-разпостранена фоврма на търговец в съвременните условия- ООД то е вид търговско дружество чиито капитале разделен на дялове . ООД се учредява на няколко етапа . Първият изисква сключаването на договор м/ъ съдружниците тук не се налага нотариална заверка , вторият етап изисква откриване на сметна на дружеството и изплащането на дружествените дялове от съдружниците в определен срок. Третият етап от учредяването изисква вписване на дружеството в търговският регистър от неговите управители или управителако е само един. Така минималнилният капитал за учредяване на ООД е 2 лв. За разлика от персоналните дружества а именно събирателното и командитното дружество. Вписването на ООД в търговският регистър подлежи на обнародване в държавен вестник , обнародването е важно защото то има декларативно и доказателсвено значение, но дружеството се счита за възникнало от момента на вписването му а не от момента на обнародването му . Капиталът или имуществото на дружеството представлява съвкупност от права и задължения които наричаме активи и пасиви , които се формиара от вноските на съдружниците и в резултат на стопанската му дейност. Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците като срещу вноската съдружникът придобива дял в капитала който се нарича основен дял . Основният дял е паричната или непарична вноска с която съдружникът първоначално участва в капитала на дружеството. Всеки дял трябва да е краетен на 10 като обшият брой на дяловете трябва да е равен на общият капитал на дружеството . В резултат на притежаваните дялове се определят и правата и задълженията на съдружниците които биват най-общо имуществени права към които се включва право на част от печалбата и на ликвидационен дял и не имуществени права - управителни права , контролни(контролира управните органи) и защитни права- зашитава своите интереси в дружеството . Задълженията на съдружника произтичат също от неговото членство и биват също имуществени и неимуществени. Управлението и представителството се осъществява от органите на дружеството които биват два вида- задължителни и факултативни. Задължителни органи са общото събрание и управителят или управителите. Докато факултативните органи включват контрольорът или контрольорите чиито задължения се свеждат до контрол на дейността на управителя/лите и евентуално наетият ерсонал, тези органи (факултативните)не са задължителни за създаване на ООД. Най-визшият орган на ООД е общото събрание на всички съдружниц, като върховен орган на ООД общото събрание се формира по право и включва всички съдружници с право на глас въответстваш на дяловото им участие в капитала. Компетентността на общото събрание е всеобхватна единственото ограничениена общото събрание е че няма представителна власт , такава има само управителя /лите . Управителят може да не е съдружник , той се избира и освобождава от общото събрание името му задължително се вписва в търговският регистър където се представя и нотариално завереният му подпис(спесимен) Неговата дейност се свежда до това да управлява и представлява дружеството като за дейността си задължително се отчита пред общото събрание. Той отговаря пред общото събрание и дружеството за имуществено причинени на дружеството вреди , като в тази връзка освен неговата гражданска отговорност може да бъде ангажирана и наказателната му отговорност ако с действията си е осъществил престъпление. Прекратяването на ООД минава през няколко етапа , а именно при наличието на неплатежоспособност или несъстоятелност се преминава към ликвидация и заличаване. Съдружници в ООД могат да бъдат както физически така и юридически лица , наши и чужди с постоянно местожителство в БГ. Възможно е капиталът на ООДто да се формира еднолично от едно лице , тогава то осъществява еднолично функциите на управител и на общо събрание , такива дружества се регистрират в търговският регистър като ЕООД за тях важат всички правилапо търговския закон отнасящи се към ООД . Друг вид капиталово търговско дружество е акционерното дружество , това е капиталово дружество чиито капитал е разделен на акции а не на дялове . капиталът на АДе стойностна величина изразяваща номиналната парична сума на вноските на акционерите. Той винаги се изразява в пари но това не е пречка в дружеството да се правят и непарични вноски (които се изчисляват в пари). Към момента на учредяване на АД капиталът трябва да бъде изцяло записан , т.е. поет от акционерите като този капитал се разделя на равни части а именно акциите които се явяват ценна книга на преностител чрез която той материализира своите права. Учредяването на АД започва чрез покана отправена до широката публика за записването на акции. В рамките на определен срок, след изтичането на този срок се свиква общо събрание на акционерите което първо установява дали е набран капитала и направени ли са , необходимите вноски, на общото събрание се взема и решение за учредяване на дружеството , акционерното дружество се създава чрез приет устав от акционерите на общо събрание с мнозинство на повече от половината от капитала на АДто .
Следващата фаза на учредяване на дружеството изисква вписването на дружеството в търговският регистър от който момент то се смята за възникнало вписването също подлежи на обнародване в държавен вестник. Управлението на АДто може да се извършва по едностепенна или двустепенна система на управление , задължителен орган и за двете системи е общото събрание на АДто . Освен общото събрание при едностепенната система на управление има съвет на директорите които се избират от общото събраниеа при двустепенната системаобщото събрание избира надзорен съвет , който от своя страна избира управителен съвет , който представлява и управлява дружеството.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.