Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки


Категория на документа: Право


------------------------ ДЯЛ ПЪРВИ -------------------------------





Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи таки­ва
Източникът на гражданско право следва да се определи като юриди­чески факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданско­то право се отличават от юридическите факти на граж­данското право по това, че последните пораждат, изме­нят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасоче­но въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държа­вата им признава качеството на източници.
Източни­ците на гражданското право биха могли да бъдат разг­раничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, пра­вен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и спра­ведливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само норматив­ните актове и правният обичай, защото само те устано­вяват правни норми. Към косвените източници той при­числява съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Нормативните актове като източник на гражданско право
1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нор­мативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е харак­терно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на опре­делен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкува­не или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установя­ва писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от дър­жавни органи с призната в Конституцията или в зако­ните нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изклю­чение могат да се установяват от недържавни организа­ции и общности само доколкото държавата в законода­телството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принци­па на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по норма­тивен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови пра­воотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответна­та академична общност да приемат вътрешни норма­тивни актове. За този вид нормативни актове е харак­терно, че тяхната задължителна сила почива на волеи­зявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на оп­ределени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната прав­на сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й про­тиворечат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на репуб­ликата според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Минис­терския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и нак­рая стоят нормативните актове на органите на местно­то самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конк­ретните разпоредби, които уреждат правата и задълже­нията на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредби­те от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гаранти­ра правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица прин­ципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и влез­ли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните догово­ри, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и тек­стове, които задължават или препоръчват на обвърза­ните от тях държави да установяват във вътрешното си законодателство правни норми с определено съдържа­ние. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъж­на или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие меж­ду български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработ­ваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.