Същност на правотворчеството


Категория на документа: Право


ОТП
СЪЩНОСТ НА ПРАВОТВОРЧЕСТВОТО - "ТЕОРИЯ НА ПРАВОТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ", Т. КОЛЕВ

Теорията за правотворческата дейност се характеризира със следните черти: правотворчеството е в зависимост, произтича от същността и характера на правното регулиране; правотворческата дейност включва изработването и приемането на правнонормативни актове; правотворческата дейност обхваща и всички въпроси, свързани с юридическата техника. Правното регулиране е широкообхватен процес, свързан със специфично въздействие върху обществените отношения и общетвените връзки, целящо тяхното усъвършенстване, защита, охрана и развитие в съответствие с определени обществени потребности и интереси. Това специфично въздействие се осъществява чрез правото в качеството му на нормативен институционален регулатор.

Правотворчеството е изключително сложна и комплексна дейност. Тя обхваща различни методи и способи, които в зависимост от степента на участие в създаването на правото на съзнателна, планомерна и институционализирана човешка дейност можем да групираме най-общо в два вида. Когато човешката дейност играе незначителна роля - се осъществява спонтанен процес на правотворчество (другият вид е съзнателен). Класически пример за спонтанно възникнало право е обичайното. Обичаят се създава непосредствено от обществото като цяло или от отделна социлна група. Той е израз на продължително повтарящо се поведение от един и същи тип при една и съща житейска ситуация. Обичаят се създава от общата и продължителна употреба от големи обществени групи и представлява "спонтанен и неперсонифициран начин за формитане на правото". Но за да е налице правен обичай (обичайно право), той трябва да бъде санкциониран от държавата. Така че целият процес по създаване на правен обичай преминава през две фази. През първата обичаят възниква спонтанно от определена социална група или общност. Безспорно тази фаза обхваща един изключително продължителен във времето период, през който преминава животът на множество поколения. Началото на тази фаза можем да отнесем към епохата на примитивните общества. От тази гледна точка обичаят представлява една практика, която е разпространена и общоприета в определена среда. Спонтанно създаденият обичай не съдържа правила, изразени във вербална форма. Той се трансформира в правен обичай в момента, в който обичайните правила бъдат санкционирани от държавата. Впоследствие съдебната практика довежда до фиксацията на правните обичаи. Процесът на превръщане на обичая като вид социална норма в правни правила за поведение се извършва в рамките на съдопроизводството. Съдебният акт е бил първото официално санкциониране на една норма на обичайното право. Това правило първоначално е имало индивидуален характер, но когато съдебният акт придобива силата на прецедент, то придобива общ характер. Правотворческата дейност на държавата е свързана преди всичко със създаване на правни норми, които отразяват съответните фактически обществени отношения. Развитието на обичайното право преминава исторически през два етапа. Именно през втория етап се извършва постепенната трансформация от обичайното право към една законодателна дейност (писано право).





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на правотворчеството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.