Съдебната практика като източник на правото


Категория на документа: Право


Съдебната практика като източник на правото
1. Терминът "съдебна практика" като легален термин

При правораздаването съдът приключва съдебното дело със съдебно решение, което има силата на "пресъдено нещо". Правният спор се смята за разрешен и не може да бъде предмет на ново съдебно дело. Съдебното решение е юридически акт по реализиране на правото и не съдържа правни норми (общи правила за поведение). Той има характеристиките на индивидуален юридически акт, което означава че се прилага спрямо индивидуално определени субекти и диспозитива на решението съдържа индивидуално правило за поведение.

Съвкупността от влезли в сила се нарича съдебна практика. Този термин е легален и се използва в законите, посветени на устройството и дейността на съдебната власт. Други термини, които се използват за означаване на съдебната практика са юриспруденция (от френски jurisprudence). Към нея някои автори отнасят и правната наука. На английски много широко се използва "case law". Поради влиянието на англосаксонската правна система върху континенталното право се засилва ролята на съдебната практика като източника на правото, поради което все по-често се използва термина "case law" и в континеталното право.

В науката и практиката терминът съдебна практика се използва в различен смисъл. Това поставя въпроса за изясняване на различните значения. Терминът "съдебна практика" се използва в следните значения:
- Съвкпност от съдебните решения на цялата правна система
- Съвкупност от съдебни решения в определен период от време (източник на правото в исторически смисъл)
- Съвкупност от съдебната практика на определен съдебен орган или конкретен съд;
- Съвкупност от съдебна практика в рамките на определен правен отрасъл.

В изброените значения терминът съдебна практика се използва при организацията на съдебната власт и при водене на съдебната статистика, което го прави ориентиран изключително към юридическата практика.
2. Значение на термина "съдебна практика" за науката (доктрината)

В науката терминът "съдебна практика" се използва в смисъл на субсидиарен източник на правото, като възгледите са различни. Според Витали Таджер съдебната практика е източник на позоваване на при разрешаване на следващ подобни дела. Той определя съдебната практика като тълкуване на правните източници или преодоляване на празнините в правото от определен съд при разрешаването на конкретно дело.

Според Живко Сталев съдебната практика се състои от:

Всеки акт на съд на съд, в който се съдържа тълкуване на източник на правото;

Напластяване на известен брой съдебни актове, съдържащи съвпадащо тълкуване;

Тълкувателно решение със задължителна сила
3. Съдебната практика като субсидиарен източник на правото

Съдебната практика като източни направото обхваща съвкупността от съдебни решения, които съдържат съвпадащо тълкуване и Решенията на КС, ВАС и ВКС, с които се тълкуват правната уредба по общозадължителен начин.

Съвпадащата съдебна практика има формална юридическа сила, основана на обичайния си характер. Докато при решенията на КС и върховните съдилища целта е да се даде официално тълкуване и да се преодолява противоречива съдебна практика.

Съдебната практика е субсидиарен източник на правото, тъй като е поставена в зависимост от правната уредба. Качеството източник на съдебната практика произтича от основния източник на правото законът. Тя е източник на правото по отношение на мотивите на съдебните решения, които тълкуват правната уредба. Следователно, авторитетността на съдебната практика има ролята на субсидиарен източник, позволяващ да се изведе правното основание, да се обоснове основния източник на правото.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебната практика като източник на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.