Субекти на търговското право


Категория на документа: Право


 Югозападен университет "Неофит Рилски"

Правно - исторически факултет

КУРСОВА РАБОТА

по

Обща теория на търговското право

Изготвил: Веляна Христова Салмова
Специалност: Право, трети курс
Фак. N 10100131017

ЕТ - особености в имуществено отношение в сравнение с търговските дружества

Търговското право може да се определи като съвкупност от правни норми, уреждащи отношения, пораждащи се в търговския обмен. Търговското право като клон от правната система е самостоятелно; то е специално частно право, т.к. историческо се е обособило от гражданското право като самостоятелен клон. Отношението гражданско - търговско право обуславя съотношението между тези два правни отрасъла. Нормите на Търговското право се намират предимно в Търговския закон, но субсидиарно се прилагат и гражданско - правни норми, т.к. търговското право е в отношение на специалност спрямо гражданското право. Конституцията на Република България, законите и подзаконовите нормативни актове, съдебната практика и правният обичай също са сред източниците на търговското право. След присъединяването на държавата към Европейския съюз източниците на правото на ЕС и източниците на Международното публично право допълват и унифицират правната уредба на търговското право. Търговското право е дял от частното право, представляващо система от норми, които регулират правното положение на търговците и отношения, в които те влизат в процеса на осъществяване на дейността си.

Търговците са основните субекти на търговското право. Тяхното правно положение е уредено в Глава първа на Търговския закон - чл. 1 и чл. 2. Търговският закон обаче, не борави с единно понятие за търговец. По смисъла на закона търговец е всяко лице, което по занятие извършва търговски сделки, но за да има това качество той трябва да се отличава по 3 признака:

1) Физически или юридически лица - всяко физическо лице може да бъде търговец при наличието на две, установени от Търговския закон условия - да бъде правоспособно и дееспособно. Юридическите лица притежават само качеството правоспособност, т.к. по правило те са дееспособни

2) лицето трябва да извършва търговска дейност. Законът си служи с общата формулировка, свързана с качеството на търговеца в дейности изброени в чл.1, ал.1 ТЗ

3) дейността трябва да се извършва по занятие; лицето трябва да извършва дейността постоянно, да има намерение да превърне дейността в източник на постоянен доход и целта да бъде извличане на печалба.

Липсата на който и да е от тези три признака отнема търговското качество на субекта. Нашият законодател извежда понятието търговец чрез два критерия: един материален и един формален.

Първият критерий е използван в чл.1 ал.1 - това са търговците по занятие. Тези търговци се определят като дееспособни частноправни субекти, които по професия или занятие за свой риск и за своя сметка извършват стопанска дейност и сключват търговски сделки. Втората категория субекти са търговци по силата на правно -организационната им форма (търговци по силата на закона) -това са всички видове търговски дружества, които са изброени в чл.64 на Търговски закон. Освен изброените други видове търговски дружества не могат да се образуват. Търговските дружества са юридически лица по силата на закона. Те стават субекти на търговското право след вписването им в Търговския регистър. Към тази категория търговци се отнасят и кооперациите, с изключение на жилищно - строителните кооперации, чиято уредба е в Закона за кооперациите, а не в Търговския закон.
Третият критерий, по който се определят търговците е спрямо устройството и дейността им. Търговец се смята и лице образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Едноличните търговци са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 Търговския закон. Те притежават всички белези, които притежават и останалите търговци. Едноличният търговец има право да регистрира само една фирма в това си качество, но няма законови ограничения за участие на физическото лице в персонални и капиталови търговски дружества. Едноличните търговци могат да извършват всички видове търговски сделки, които не са забранени от закона. Седалището на едноличния търговец може и да съвпада, а може и да не съвпада с неговото местожителство като физическо лице. Правният режим за регистриране на едно физическо лице като едноличен търговец се съдържа в чл. 56-60 в Търговския закон. Съгласно чл.56 от Търговския закон - като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице, с местожителство в страната, от което определение се извеждат основните характеристики за ЕТ.

Едноличният търговец задължително трябва да е физическо лице. Според българското законодателство то трябва да е дееспособно, навършило 18 годишна възраст и да не е поставено под запрещение. Трябва да има постоянно местожителство в страната. Законът не се интересува от гражданството на едноличния търговец. Той може да бъде български, но може да бъде и чужд гражданин стига да има разрешение за постоянно пребиваване в страната и да се е установил да живее в България. За да придобие търговско качество лицето трябва да извършва някое от посочените дейности на чл.1, ал.1 и ал.3 от Търговския закон и да заяви вписването на това обстоятелство в Търговския регистър в седем дневен срок от започване на дейността. Едноличният търговец не е юридическо лице, той или е търговец по занятие или неговата дейност е такава, че по обем и по предмет се изисква да се извършва по търговски начин. За невписване на това обстоятелство обаче, ЕТ носи административно - наказателна отговорност. Вписването в Търговския регистър има декларативно действие.

Имуществото на едноличния търговец се състои от личното имущество на физическото лице и имуществото на предприятието на същия. За всички свои права и задължения независимо дали са от сферата на гражданския или търговския оборот, едноличният търговец носи неограничена отговорност . Той е отговорен за търговските си задължения с цялото си имущество, независимо дали го е придобил от граждански или търговски сделки, дали го е придобил по наследство или като съпружеска имуществена общност. По време на брака едноличният търговец отговаря с едно и също имущество. Той носи неограничена отговорност и в този смисъл неговото имущество не може да бъде разделено на имущество, с което отговаря за гражданските права и задължения и на такова, с което отговаря за търговските права и задължения. Това правило обаче не е абсолютно понеже в рамките на личното имущество, имуществото на неговото предприятие притежава относителна обособеност. В този смисъл имуществото на физическо лице, което е регистрирало едноличен търговец може да бъде разделено условно - на лично имущество и имущество на неговото предприятие. База за това деление ни дава чл.15 Търговският закон - където е предвидено, че предприятието може да се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т.е. като единен обект на прехвърлителна сделка.

Движимите вещи, които представляват активи на предприятието на едноличния търговец не се включват в съпружеската имуществена общност, когато става дума за делба между бивши съпрузи. Движимите вещи, които съпругът едноличен търговец е придобил по време на брака и които са послужили за търговска дейност на единия съпруг не са съпружеска имуществена общност.

Друг момент в имуществено отношение при едноличния търговец е, че това е търговско качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец отговаря неограничено за задълженията, които е поел по търговски сделки. Неограничената отговорност означава, че лицето отговаря с цялото си лично имущество за формирания от него дълг до размера на несеквестируемата част. Към личното имущество спадат:

а) имуществото на лицето до сключване на граждански брак;

б) половината от имуществото, формирано по време на гражданския брак;

в) полученото по реда на дарение, завещание, наследство, независимо дали са били по време на брака или не.

Едноличният собственик на ЕТ отговаря пред кредиторите на ЕТ с цялото си имущество - имуществото на ЕТ от една страна и с личното си имущество, което притежава като физическо лице; неограничеността на неговата отговорност е и сред основните разлики на едноличния търговец с търговските дружества. Утвърдено е становището на съдебната практика, че вписването на едно физическо лице като едноличен търговец не води до създаване на нов правен субект, а само до реализиране на неговата търговска правосубектност. Имуществото на физическото лице респективно на едноличния търговец е едно и също. Носи се отговорност с това имущество както за търговските задължения на едноличния търговец, така и за личните задължения, поети от физическото лице. Вписването в Търговския регистър представлява презумпция за търговско качество, което не може да се отрече след въведена регистрация. Първоначалното имущество на едноличния търговец се формира от всички движими и недвижими вещи, имуществени права и задължения, които като собственост на физическото лице са отделени и предоставени от него в сферата на търговската дейност в качеството му на ЕТ. Отделянето на имуществото на търговеца от личното му като физическо лице става чрез вписване в търговските книги на дълготрайните и други активи на едноличния търговец. В случай на отговорност пред кредитора и когато имуществото на ЕТ не е достатъчно, искът се насочва към личното имущество на физическото лице. Едноличният търговец е физическо лице и поради това е неограничено отговорно за задълженията си като търговец.

След като едноличният търговец бъде заличен от регистъра, физическото лице губи само своето търговско качество, но остава търговскоправен и гражданскоправен субект. Той отговаря с цялото си имущество за дейности, които е извършвал като едноличен търговец, преди неговото заличаване. Отговорността за задълженията от сключените договори по време на съществуването на едноличния търговец продължава да се носи от лицето, т.к. няма друг правен субект - носител на неговите права и задължения. Кредиторите могат да насочат принудителното изпълнение върху цялото имущество на едноличния търговец, включително вещи, права, вземания, които са съпружеска имуществена общност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Субекти на търговското право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.