Субекти на правото


Категория на документа: Право


ВСУ "Черноризец Храбър" - гр.Варна

КУРСОВА РАБОТА

ПО

"ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО"

На тема

"Субекти на правото"

Изготвил:

1-ви курс "Защита на националната сигурност"

Фак. №
Правото възниква и се развива като най-важния нормативен регулатор,уреждащ основните обществени отношения.
Правото е дълбоко хуманитарно явление.В крайна сметка именно човешкият индивид е дълбокото основание на правото, негов критерий и негова цел. Тази същностна органическа връзка между човека и правото се проявява ,като че ли най-силно в проблематиката на субектите на правото.

Действията на правните норми и тяхното прилагане е безмислено без субекти на правото. В правната действителност правоотношенията възникват между конкретни лица, които могат да възприемат правните предписания и да съобразят поведението си с тях. По такъв начин те се превръщат в деистващи лица на правото, конституират се като пренадлежности.

През ранните етапи на правната еволюция на всеки етап от развитието на обществото правото е давало различни отговори на въпроса. Кой може да се конституира като насител на юридически права и задължения? В ранните етапи на правната еволюция правото тръгва от идеята за принципната невъзможност големи групи хора да се конституират като субекти на правото. По късно в процеса на своята хуманизация то вече стига до принципното решение, че всеки човешки индивид следва да се разглежда като субект на правото, но обвързва тази своя позиция с редица съществени принципни ограничения. Едва много по късно под влияние на щетите на Великата френска революция и на християнското правно мислене се приема идеята, че всеки човешки индивид от момента на неговото раждане следва да се разглежда като субект на правото. От тогава нататък тази идея несъмнено се превръща в постулат на цивилизованото правно мислене.
Интерес поражда все пак дефинирането на самото понятие "субект на правото" днес.
И така :

Субект на правото представлява отделен човешки индивид или определена форма на социална колективност, които въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения.

"Субект на правото" като понятие обаче не означава съществуващо в действителността самостоятелно юридическо явление. В заобикалящата ни емпирична дейсвителност няма физическа вещ или интелектоално явление, които да бъдат съдържание на понятието "субект на правото". То е релационен термин - означава отношението на трайно единство, установено от правния ред между една определена емпирична даденост / отделен човек, група от хора, даденост, имущества,субективни права и задължения. Правните норми посочват, че субектът на правото ще бъде смятан за обединителен център на субективни права и задължения, който е техен "притежател", "носител".

В правната наука и практика, а и в законодателството се работи с още едно понятие - правосубектност . В основни линии двете понятия означават почти едно и също. Но ако при понятието "субект на правото" се тръгва от насителя, то при правосубектността се тръгва от самото качество, осмислено и като правна възможност. Това дава възможност да се навлезе в дълбочина на това качество, в цялата сложност и многопластовост.

Правосубектността представлява сложно социално юридияеско качество, което се изгражда от три качества-правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. В своето взаимдействие и взаимопреплитане те изразяват правосубекността като цяло.

Правоспособността е основното и най-важно качество в рамките на правосубектността, доколкото преди всичко то отваря вратите към правното пространство и дава възможност субектът да се коституира като носител на юридически права и задължения. Заедно с това то в най-голяма степен може да се определи като социално качество, тъй като се преопределя преди всичко от фактори, които се разполагат вън от правото (икономически, политически, духовни). Това обстоятелство предопределя сложния и драматичен път в развитието на правоспособността от древността до наши дни.

Правоспособността не се доказва, тя е неотметно качество на човека, като правен субект от момента на раждането и изчезва с неговата смърт.

Дееспособността предтавлява социално-юридическо качество, което се изразява във възможността субектът на правото да формира правнорелевантна воля и да може сам със своите лични дйствия да реализира принадлежащите му юридически права и задължения.

Правото регулира най - важните и значими обществени отношения, в него се залагат основни ценности на обществото. Затова и възможността да се осъществи ефективно правно поведение посредством собствени поведенчески актове, правото непременно следва да обвърже с възможността човекът да действа достатъчно разумно в правната сфера. Затова, когато се решава въпросът за дееспособността, към субекта на правото се предпоставя изискването за необходима степен на душевно здраве.

По принцип измеренията на тази необходима степен на душевна зрялост се свързва с наличието едновременно на две изисквания към субекта на правото - в гносеологически (познавателен) и във волеви план. В гносеологически план субектът трябва да е натрупал достатъчно социално-психологически качества, за да разбира своиството и значението на своите постъпки и правните последици от тях, а във волеви план - той трябва да може да ръководи своето поведение.

Доколкото правото е адресирано до всеки и във връзка с това за всеки трябва да стане достатъчно ясно кога той може да действа активно в правното пространство, законодатялят доразвива по нататък своята идея затова кага ще бъде на лице необходимата степен да душевна зрялост с учертаните й по горе измерения в гносеологически и волеви план, като обвързва настъпването на дееспособността с навършването на определена възрастова граница и заедно с това с липсата на определени психически заболявания.
Що се отнася до първата предпоставка - новършването на определена възрастова граница, - в този случеи законодателят, като познава естествените закономерности на биологическата и социална еволюция на човешкия индивид, презюмира, че с навършването на съответните години(основната възрастова граница е 18 год.) човешкия индивид е натрупал вече достатъчно социално - психологически и волеви качества, опит и познания, за да може да действ като зряла човешка личност в правното пространство.

По отношение на второто условие - липсата на определени психически заболявания - следва да се има в предвид, че не всяко психическо отклонение ще доведе до ограничаване на дееспособността, а само онова което накърнява възможностите на субекта на правото да разбира свойството и значението на свойте постъпки и да ръководи своето поведение.

В рамките на провосубектността се обособява още едно социално правно качество - деликтоспособността. По своята същност деликтоспособността представлява способността на лицето да наси юридическа отговорност за извършените от него правонарушения.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Субекти на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.