Силният и ефективен банков надзор


Категория на документа: Право


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ Д.А.ЦЕНОВ - СВИЩОВ

Д О К Л А Д

НА ТЕМА:

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БАНКОВИЯ НАДЗОР У НАС

ИЗГОТВИЛ:

"Счетоводство и контрол"

Фак.№

1. Възникване на банковия надзор в България

Силният и ефективен банков надзор, заедно с ефективната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка страна. Осъществяването на надзор над дейността на кредитните институции, опериращи в България, е основна функция на БНБ, с която се цели поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Концепцията за осъществяването на банков надзор традиционно се свързва с контрола върху дейността на търговските банки и нейното съответствие с деистващите в страната регулативни документи и изисквания. В световната практиа с отговорностите за прилагането на ефективен банков контрол и надзор обикновенно е натоварена националната централна банка.

Обособяването на специализиран банков надзор в България се характеризират със своето еволюционно израстване и институционализиране. Законодателното регламентиране на банковия надзор у нас е пряко свързано със даването на Българска народна банка. За първи път този въпрос се засяга в глава 17 на приетия през 1883 год. Устав на Българската Народна Банка. В приетия на 27 януари 1885г. Закон за учредяване на БНБ изрично се указва, че правителството има право да надзирава и проверява дейността на банката и точното спазване и изпълнение на законите, уставите и правилниците. В разглеждания период БНБ изпълнява доминантно операции свързани с търговското банкиране, и едва доста по късно се обособява като централна банка на държавата.

Приетият 6 февруари 1906г. Закон за БНБ допълнително персонализира ангажиментите за осъщестяването на банков надзор, като с тях е натоварен основно министърат на финансите. Правомощията му включват правото на спиране на операции, които проворечат на действащия закон и приетите правилници за дейността на банката. За начало на обособяването на банковият надзор в рамките на БНБ може да се говори едва от 1907 г. С приемането на закона за занаятчийския кредит, който определя банката като централен ръководен орган на новосвормираните кредитни занаятчийски сдружения. С приетия през 1908г. Правилник за надзора, който министърът на финансите упражнява върху БНБ, допълнително се детайлизират постановките на Закона за БНБ от 1906г. Надзорът върху дейността на банката се осъществява пряко от министъра чрез одобряване на решенията на Управителният съвет, както и косвено посредством правителствения делегат и инспекторите при банките и ревизионната комисия. Правителственият делегат е натоварен с отговорността да следи правилното прилагане на Закона за БНБ, другите действащи закони, правилници и наредби, пряко свързани с дейността на банката, както и своевременното и правилно изпълнение на одобрените от министъра решения на Управителния съвет.

Съществена промяна на начина за осъществяване на контрол върху БНБ настъпва с приетия през 1911г. Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, който премахва длъжността "правителствен делегат" и възлага контрола върху банковата дейност на специален Проверителен съвет. Той е съставен от 3-ма членове, които следят за правилното изпълнение на Закона и правилниците на БНБи осъществяват надзор посредством проверки в управлението, клоновете и агентурите.

Законът за изменение и допълнение на Закона на БНБ от 1911г.е особено важен и с това, че за първи път се поставят основите на благоразумните регулации в банковото дело у нас. Той постановява създаването на специален фонд за съмнителни вземания, който да служи за покриване на загубите на банката. По този начин се поставя начало на управлението на кредитния риск в търговското банкерство, доколкото БНБ няма статута на обособена централна и емисионна банка и все още извършва и търговски операции.

С приетия на 4 януари 1931г. Закон за защита на влоговете за първи път в историята на българското банково дело се създава специален орган, натоварен с осъществяване на надзор над дейността на действащите у нас банки. Законът за защита на влоговете от 1931г., освен че за първи път третира въпросите, свързани със защита на вложителите в случай на банков фалит, разширява съществуващата благоразумна регулация на дейността на банковите институции, въведена със Закона за изменение и допълнение на Закона за БНБ от 1911г. С приемането на Закона за защита на спестовните влогове при частните банки през 1933г. - преработен и разширен вариант на закона от 1931г., се променя и съставът на Банкерския съвет.

2.Банковият надзор по време на социализма

С приетия в края на 1947г. Закон за банките се отменят всички действащи до момента нормативни документи в областта на банковото дело. Преминаването на собствеността в ръцете на държавата я натоварва и с функциите по осъществяване на контрол върху осъществяваната от банките дейност посредством съответните органи за държавен и финансов контрол. Едва през 1969г. с Постановление на Министерския съвет за организация на банковата система се създава Дирекция "Ревизионна" към Централното управление на БНБ, която осъществява надзорни функции по отношение на Българската външнотърговска банка, Българската промишлена банка и Българската земеделска банка. Възстановяването на банковия надзор трае едва до края на 1970г. когато трите банки се вливат в БНБ.

Следващия опит за възстановяване на банковата регулация и надзор у нас е в началото на 80-те години. През 1983г. Министерският съвет приема с постановление нормативи за регулиране стопанска дейност на БНБ и други банки, последван през 1986г. от Правилник за стопанската дейност, регламентиращ за първи път в последните 40години създаването на търговските банки в условията на плановата икономика. Възстановяването на съвременната двузвенна банкова система, а оттам и възстановяването на банковия надзор започва с приетото на 3 юни 1987г. Постановление за преустройството на банковата система.
3. Банковият надзор в прехода към пазарна икономика

Коренни промени в дейността на банковия надзор у нас настъпват с приемането на Закона за БНБ през 1991г., съгласно който тя е натоварена с функциите по упражняване на банков надзор и регулиране дейността на останалите търговски банки, с оглед поддържане стабилността на банковата система. С неговото приемане се поставя началото на съвременното банково дело у нас и въвеждането на водещите световни практики в тази област.

Заключение

Като част от присъединяването на страната ни към Европейския съюз, действащата банкова регулация е приведена в съответствие с международните стандарти и водещите световни практики. Възприетият с Европейския съюз принцип за осъществяване на банков надзор от националния орган върху всички действащи на негова територия банкови институции, поставя все по-високи изисквания и към специалистите, работещи в тази служба. Освен това процесите по глобализацията и интеграцията на световните финансови и банкови пазари неминуемо ще наложат интеграцията иу тясното сътрудничество между всички национални органи по банков надзор с оглед предотвратяването на криза в банковото посредничество, способни да разтърсят цели региони и дори създаване на общ международен надзорен орган.

Използвана литература

1. Божинов, Б., Въведение в банковото дело, Свищов, 2013г.
2. Томева, М., Ганчева, З., Антонов, М., Банков контрол и надзор, Абагар, 2011г
3. www.bnb.bg





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Силният и ефективен банков надзор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.