Публичноправни науки


Категория на документа: Право


Идеята за гражданско общество се заражда преди буржоазните револуции като антипод на феодалното съсловно общество. Тази идея намира своето юридическо отражение в конститициите на демократичните държави.
IV. В основата на гражданското общество стои личността със своите надежно гарантирани права и свободи. Някои теоретици приемат за основен белег равнопоставеността на гражданите и държавата във взаимоотношенията им помежду им. Други считат, че гражданско е само онова общчество, в което основната функция на държавата е да служи на личността, т.е. на човека с неговите права и интереси. Човекът е поставен най-високо в йерархията на социалните ценности. Той е активен фактор в управлението и контрола върху публичните институции. В гражданското общество доминират според Хегел личните интереси и свободи на гражданите. То съществува при висока степен на идивидуализация и разделение на труда в условията на пазарни отношения, характеризиращи се върху частната собственост.
Според чл.4, ал.2, КРБ „РБ гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”. Значи държавата създава условия за свободно развитие на човека и от друга страна, създава условия за развитие на гражданското общество. В Конституцията разделно се третира създаването на условия за развитие на гражданското общество и статуса на гражданите. Тази непрецизност на конституционния текст се компесира в глава втора, която установява обширен каталог на правата и свободите на гражданите, въпреки че в нея много често отсъстват юридическите условия и механизми, които гарантират правата и свободите на гражданите.
В преамбюла на Конституцията е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип, който е осъществим само в държава, която се управлява според конституцията и законите. Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.

V. Конституционноправен статус на политическите партии
Елемент от политическата система са и политическите партии (политически съюзи, коалиции, движения, организации). Те са легитимно организизирани формирования, които си поставят политически цели.
Париите се появяват в края на XVIII век и се утвърждават като фактор в политическия живот през XIX век, с установяване не всеобщото избирателно право.Процесът на либерализиране и демократизиране създават условия за възникване на партиите.
Политическите партии са национални формирования. Поради това някои конституции не допускат създаването на партии, които изразяват частни интереси. Забрана има за цел да се ограничи възможността на частния интерес да завуюва позиции в структурите на публичната власт.
Движенията се отличават от партиите по това, че при тях много често отсъстват стабилни организационни структури. Те си поставят за задача постигането на конкретна неполитическа цел – защита на правата на човека, защита на интересите на жените и т.н.
Политическите партии създават свои организационни структури – централни и местни органи и организации. В Конституцията е дадена обща формулировка на целите на политическите партии. Те съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин. Те изпълняват ролята на посредници между избирателите и властта. Те интегрират гражданите в политическите сруктури на обществото. В резултат на тяхната дейност у гражданите се създава чувство за партийн апринадлежност (за партийна индетификация), т.е. гражданите приемат и подкрепят като своя идеология и политиката на съответната партия. Партиите приобщават гражданите кън политическата система.
Според отношението на политическите партии към властта едни от тях са управляващи, а други опозиция. Опоциционни са партиите във или извън парламента, които не са представени в изпълнителната власт и не одобряват нейната политика. Не е такава партията. Която не участва в правителството, но го подкрепя.
Едни партии се стремят да запазят съществуващото статукво – това са консервативните партии, партии на статуквото. Други искат радикални промени в обществото – тов аса реформаторските партии..
В България след 1989г. е преодоляна еднопартийната и е създадена многопартийната система. Конститицията от 1991г. прогласява принципа на политическия плурализъм и установява основните положения за организацията, ролята, задачите и функциите на политическите партии. Тя забранява образуването на „политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят зацел насилствено завземане на държавната власт”(чл.11,ал.4). Целта е да не се допусне създаването и съществуването на такива партии, които изразяват интересите на политическата воля на затворен кръг от граждани, принадлежащи към определена расова, етническа или религиозна общност.
Гражданите могат да се сдружават в организации на етническа или друга основа за защита наопределени интереси, без обаче да си поставят политически цели, т.е. тези организации да не са политически.
Конкретната уредба на партиите се съдържа в Закона за политическите партии в сила от 2005г. Законът в чл.4 задължава партиите да осъществяат дейността си въз основа на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави. Това означава, че трябва да съблюдават законността, независимо дали са управляващи или опозиция.
Не могат да се създават партии, чиито цели противоречат на Конституцията.
Създаването на политическите партии е осъществяване на конституционното право на гражданите – правото на сдружаване. Има и предвидени гаранции за неговото реализиране. Имаме либерален режим за образуване на партии. Създават се от български граждани, които имат избирателни права т.е. те са политически дееспособни.
Минималният брой, които могат да образуват партия е 500 души. Провежда се учредително събрание, приема се устав, избира се ръководство. В устава се посочва: наименованието, седалището, програмата, целите и задачите, ред за всъпване и прекратяване на члвнство, ръковдни органи, символи на партията, източници на финансиране, както и реда и условията за прекратяването им. Не могат да е ползват за символи герба и знамето на станата, като и на чужду държави , религиозни заници и т.н.
Открива се специално производство по искане на учредителите и документите за регистриране се внасят в СГС с писмена молба от страна на органа, който я представлява. Прила се учредителния протокол, устава, имената на членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия;имената на лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; прекратяването на политическата партия;имената, съответно наименованието и адресът на ликвидаторите; нотариално заверени образци от подписите на представляващите политическата партия; списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 5000 членове;
В едномесечен срок от подаването на молбата Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието. Вписванията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението или отказът за съдебна регистрация подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение. В 14-дневен срок от подаване на жалбата или протеста по ал. 1 Върховният касационен съд се произнася с решение, което е окончателно. Софийският градски съд в 7-дневен срок от влизане в сила на решението за регистрация вписва политическата партия в регистъра на политическите партии. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването на политическата партия в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд. Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от представянето му.
 Политическите партии могат да създават свои местни структури на териториален или тематичен принцип и по местоживеене. Политическите партии не могат да създават свои структури по месторабота в търговски дружества, кооперации, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел и религиозни институции, в държавни, областни или общински администрации, както и да се намесват в управлението и дейността им.

 Политическата партия се прекратява при:
1. решение за сливане или вливане в друга партия;
2. решение за разделяне на две и повече партии;
3. решение за саморазпускане съгласно устава й;
4. влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;
5. разпускане с решение на Софийски градски съд.
 Дейността на партиите се финансира от собствени приходи и държавни субсидии.
Собствени приходи са: членски внос, собствени недвижими имоти, дарения и завещания от фл, дарения от юл и т.н.
Парите не могат да се получат от анонимни дарения, на стойност по-голяма от държавната субсидия. Финансовият контрол върху дейността на политическите партии се осъщчествява от Сметната палата.

Контор за конституционност на политическите партии осъществява КС, съгласно чл.149, ал.1,т.5 КРБ. Това е контрол върху програмните цели на партиите за съответствието им с конституционните разпоредби.
Нашата партийна система се характеризира със създаване на политически коалиции, обединяващи разнородни по идеология и програма формирования.
ВЪПРОС № 4
ФОРМИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО

I. .Държавата е уникален социален феномен, който възниква в процеса на обществено развитие. Тя преминава през различни исторически етапи на изменение и усъвършенстване. Държавата е особена организация, която притежава множество характеристики. Според някои автори държавата е организирана сила, която регулира волевите отношения между управляващи и управлявани на определена територия. Според други тя е политическа организация, установена върху една територия. Трети я определят като определена територия, където по-силните налагат волята си на по-слабите. За други тя е юридическо олицетворение на една нация. Според други, тя е правов ред. Тези кратки определения показват сложността и многоплановостта на проблема.
Някои автори акцентират върху юридическите особености на държавата, други върху правовия ред, т.н.
Територията е съществен белег на държавата. Властта (държавта) е онзи елемент, който организира обществото в държавата. Тя е немислима и без останалите си 2 атрибута – народ и територия.
Държавата е особена политическа организация на народа, който живее в границите на опрделена територия, върху която се осъществява държавната власт. Тя е инструмент за интеграция на обществото.
II. Форми на държавно управление
Формите на държавно управление се определя на основата на различни критерии. ZB: системата на висшите държавни органи; начинът за образуването им; формите и съдържанието на политическата зависимост на МС от НС; способите за осъществяване на държавната власт, видът на висшите държавни органи, характерът на взаимоотношенията между държавните органи и т.н.
NB: Въпреки различните критерии в съвременната конституционноправна наука господства становището, че критерии за формата на държавно управление са системата и характерът на висшите органи и взаимоотношенията между тях.

1.Монархическа и републиканска форма на управление

А)Монархия – може да е
абсолютна (неограничена) – тук парламента отсъсства; монархът притежава цялата власт в държавата; Назначава правителство и съдии, които са отговорни пред него.
конституционна – Търновската конституция е била такава (чл.4) – „Българското княжество е монархия, наследственаи конституционна, с народно представителство”.Монарха има широки правомощия в облатта на изпълнителната и съдебната власт. НС е с ограничени правомощия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.