Публичноправни науки


Категория на документа: Право


4. Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност.

Тя съдържа в себе си най–обши правнормативни предписания, които, за да бъдат приложени, често е ноебходимо да бъдат конкретизирани от нормите на законодателството. В конституцията се съдържат множество текстове, които препращат към обикновеното законодателсто. Поради абстрактния характер на конституционните норми, е необходимо те да бъдат доразвити от законите.
Общият и първичен характер на конституционните норми обуславя качеството им да бъдат основа на законодателството и цялата нормотворческа дейност на държавните актове. Така в чл.25, ал.6 се постановява, че българско гражданство се придобива и загубва по реда, установен от Закона. Това означава, че е необходим закон, който да уреди конкретно и в детайли тези отношения.
Конституцията е основа за развитие и на цялата нормотворческа дейност на държавата. ZB: актовете на МС да съответстват на на разпоредбите на Конституцията, въпреки, че не винаги се открива пряка връзка на конституцията с тези актове.
Конституцията регламентира реда за създаване на законие – законодателния процес. ZB: чл.87, ал.1 определя субектите на правото на законодателна инициатива; чл.5,ал.5 реда за обнародване и влизане в сила на законите и т.н.
5. Конституциите се приемат пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт.
Този техен белег се извежда от принципа на народния суверинитет, а именно: властта и върховенството в държавата произхождат и принадлежат на народа, следователно той може да приеме основния закон.
Приета чрез референдум конституция не се нуждае от утвърждаване. Тя е действително акт на народа, а не на държавата. Тя е реален израз на народния суверинитет. Недостатък е, че избирателите гласуват със „за” и „против ”, без да могат да правят изменения и допълнения в текстовете. Конституцията ни от 1971г. е приета чрез референдум, но изменения и допълнения могат да се правят от НС.
Според чл.158 от сега действащата ни Конституция само ВНС приема нова Конституция. Тук важи всичко написано в точка II.
6. Особеният ред на приемане, изменене и допълнение е характерен белег на конституцията.
Нови конституции според нормативната уредба и практика в България се приемат по особен ред, който е различен от този за приемане на закони.
Конститициите ни от 1879, 1947 и 1991 ( без тази от 1971) са приети от Учредително и Велико народно събрание. Субекти на правото на инициатива да внасят проекти са били значителен брой народни представители (1/4, 1/2) и някои висши органи на държавата. Преди да се внесат в Пленума на ВНС, проектите се обсъждат от вътрешни специални органи на парламента (конституционни комисии, групи), които вземат отношение и излагат становище пред Пленума. Проектите се обсъждат в нормативно определени срокове от парламента и се приемат на три гласувания. Редът за влизането им е различен в зависимост от предвидения в закона такъв.
Конституцията ни от 1991г, установява две процедури за изменение и допълнение (ревизия). Според чл.153 „НС може да изменя и допълва всички разподби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС”, т.е. определени конституционни разпоредби се изменят и допълват само от ВНС. Нова конституция може да се приема само от ВНС (чл.158.т.1), т.е. учредителната власт.
Различни са субектите, които имат правото на инициатива за приемане, изменение и допълнение на конституцията.
За внасяне на изменение или допълнение в конституцията от НС се прави по предложение на ¼ от народните представители (най – малко 60). Президентът също има това право. Направените предложения се обсъждат от НС не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване. Предложението се приема от НС с квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на три гласувания в различни дни.
Приетите от НС закони за изменение и допълнение Конституцията се подписват и обнародват по разпореждане на председателя на НС в седемдневен срок.
ВНС приема Конституцията.
Само ВНС с изменение на Конституцията може да решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и на държавното управление.
ВНС може да изменя и допълва чл.57, ал.1 от КРБ, който провъзгласява неотменимостта на основните права и свободи на гражданите, а също така и чл.5, ал.2 и 4 – вр.вр с международните договори, които са част от вътрешното ни право. Това се отнася и за чл.3 КРБ.
Само ВНС решава въпроса за изменение и допълнение на глава девета (реда за приемане и ревизия на конституцията).
Правото на инициатива за приемане, измениение и допълнение от ВНС имат най–малко ½ от всички народни представители и президентът на Републиката. Приема внесените проекти с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на всички народни преставители. Гласуването за предложенията става три пъти в различни дни.

№ 3
Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност. Конституционноправен статус на политическите партии

I.Политическа система

Политическата система е правна, философска, политологична по съдържание категория. В литературата се използва и категорията политическа организация на обществото. Двете са близки по-съдържание, но има и различия между тях. Политическата организация е по-ограничена по съдържание и тя е система от специфични политически структури.
Политическата система на обществото е по-богата на съдържание. В основата й са политическите структури, т.е. политическата организация. Тя включва и юридическите и неюридическите нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и взаимоотношенията между тях. Като конституцията установява и основите на правното положение на недържавните политически формирования.
Структурите на политическата система се намират в определени взаимоотношения помежду си.
Всяка политическа система се характеризира и с това, че винаги създава и съществува в определена социална среда, при зараждането на определени политически, икономически и други обществени отношия. Определящ фактор е реалното съотношение на политическите сили в съответствие с характера на социалните групи, които стоят зад тях. Политическата система се формира и съществува в резултат на обективни социални отношения между обществените сили.
Политическата ситема се изгражда и съществува въз основа на принципи, които определят нейния характер и същност. Принципите са: 1)народният суверинитет, 2)разделението на властите, 3)законността, 4)политическият плурализъм, 5)гарантиране правата и свободите на гражданите.
Някои автори включват в нея освен държавата и партиите, също така и обществените организации , движенията, творческите съюзи, църквата, неформалните образувания, даже и отделния гражданин. Те всички имат отношение към политическия процес, но с изключение на държавата и политическите партии останалите са субекти, които участват в обществения живот, но само някои от тях са активни участници в осъществяването на публичната власт и политическия процес.
Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и взаимоотношенията между тях. Политическата система включва държавната организация с нейните конституционни установени държавни органи и политическите партии и другите обществено-политически формирования. Държавата доминира в политическата система.Това са структурите, които осъществяват публичната власт. Една част от политическите партии участват в осъществяването на държавната власт. Други остават извън органите на властта – парламента, правителството и местните органи , но техният стремеж е да се включат в системата на властта.

II. Държавата е основна, определяща структура на политическата система.

Държавата е особена политическа организация, която осъществява държавно ръководство на обществото чрез система от орани. Използва специфични, характерни само за нея способи и форми за въздействие върху обществените процеси. Демократичната държава се изгражда и функционира въз основа на принципа на разделение на властите. Народът осъществява властта пряко и чрез системата от държавни органи. Конституцията ни се основава на принципа на народния суверинитет, т.е. народът е източник и субект на държавната власт. България е правова държава. По форма тя е република с парламентарно управление.

III. Гражданско общество
Обществото е сложна система от социални структури, които се намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират при определени истрически условия.
Конституцията (глава първа „Основни начала”) установява основните принципи и положения, въз основа на които се изгаржда и функционира обществената система.
Устройството на гражданското общество включва:
1.икономическата система - обуславя се от господстващите форми на собственост и принципите, въз основа на които функционира икономиката; Нашата икономическа система се определя преимуществено от частната собственост. Капиталистическата икономика се основава на свободната стопанска инициатива.
2.политическа система – нейна основа е държавата като особена политическа организация на обществото. Държавата е фактор, който превръща обществото в организирана формация.
Съществено мяст в политическата система заемат политическите партии и други формирования.

В основата на устройството на гаржданското общество стои демократичния статус на гражданите.Конституцията регламентира само основните права и свободи на гражданите. Като обемът и същността на същите определя основите на статуса на гражданите. Тези права и свободи са основен белег на гражданското общетсво само, ако са създадени за тяхното реално осъществяване и са съответно защитени. Гарантирането им е критерия за степента на развитие на демокрацията в обществото.
Трябва да се вземе предвид и социало-класовата структура на обществото и взаимоотношенията между различните обществени сили. Някои социални и политически групи имат силно влияние върху обществения живот и най–вече върху публичната власт.
Конституцията чл.4, ал.2 проглася, че РБ създава условия за развитие на гражданско общество.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.