Публичноправни науки


Категория на документа: Право


Древните римляни определят съотношението между конституцията и закона като отношение между две власти. Първата регулира основите на организацията на обществото, а втората урежда обществените отношения с обикновените закони. Първата власт създава държавата, а втората – законите.

2.За първи път понятието конституция, близо до съвременното му значение се използва през 1688г, в дебатите на английската камара на общините. Първият акт с конституционно значение е Великата харта на свободата, в основта на която стоят идеите на Джон де Солсбъри за ограничаване чрез правото на монархическа тирания.

3.Първите Конституции се създават в бившите английски колонии в Северна Америка при създаването на конференциите. Като Конституцията на Масачуизетс става основа на Конституцията на САЩ от 1787г.
Първата европейска конституция на Франция утвържадава първообраза на конституционната монархия (тя установява компромис между монархията и народа. Суверинитетът принадлежи на нацията и той е единен, неделим и неотчуждаем и от него произтичат всички власти), а Конституция от 1793г, прокламира за първи път принципа за единството на държаваната власт, принципа на народния суверинитет и републиканската форма на управление.

4.През първата половина на XIXв. редица европейски държави доразвиват в своите конституции идеята за либералната държава (Холандия, Испания, Щвеция, Норвегия, Белгия и други).

Втората половина на XIXв.се характеризира с приемането на нов тип конституции, които не само ограничават монархическата власт, но някои от тях възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверинитет. Утвърждава се и принципа на всеобщото и пряко избирателно право при формирането на представителните органи, прогласяват се редица социално-икономически права на гражданите.
Особено място заема Ваймарската конституция, която съществено се отличава като модел за организация на обществото. Тя установява републиканската организация на държавата, на основата на принципа на феодализма и разширява правата и свободите на гражданите.
В резултат на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия се приема първата социалистическа конституция. Тя обявява върховенството на трудовия народ като основа на съветската власт.
В първата половина на XXв. се утвърждават и корпоративните държави – Италия, Германия, Испания, Португалия, Япония и други. Периодът преди Втората световна война се характеризира с упадък на конституционализма.
А през втората полвина на ХХв. с разпадането на колониалната система се приемат множество конституции в Африка и Азия. В Европа се приемат нови либералнодемократични конституции, както и тези на европейските социалистически държави.

5.В края на 80те и 90те години на ХХв. европейската социалистическа система претърпява поражение и настъпват промени в политическата и икономическата системи на бившите социалистически държави. Това оказва влияние и върху техните конституции. Всички те запазват републиканската си форма на управление.
Разпадат се и социалистическите федерации. Като новите конституции на бившите социалистически държави са повлияни от конституцита на Франция от 1958г.
Конституциите на България, Унгария, Чехия и други утвържават републиката с парламентарно управление. Други, като тези на Русия, Полша, Румъния са или гравитират към президентската република.

Нови конституции се приемат и се правят ревизии на вече съществуващите в резулт на влиянието на два фактора: първо, когато се сменя една обществено-икономическа форма с друга. И второ, до приемане на нови конституции и ревизия на съществуващата се стига в резултат на естественото развитие на обществото при настъпване на същесвени изменения в характера на социалните процеси и обществените отношения.
В правната наука историческите разновидности на конституционализма се обособяват в групи (модели) съобразно техните основните характеристики. Конституционализмът в различните етапи от своето развитие притежава различни съществени и съдържателни характеристики, но не бива да се противопоставят. Конституционализмът се развива на основата на приемствеността. Не съществува рязко очертани граници между отделните етапи в неговото развитие.
Имаме условно обособяване на конституционализма в три модела:
1. инструменталният конституционализъм е предназначен да иституционализира публичната власт, нейното осъществяане и структури и да положи основите на правото. Типичен образец на този модел са конституциите на САЩ и Канада от 1967г. и на Австралия от 1900г. Те не отделят достатъчно внимание на правата на свободите и задължнията на гражданите.
2. либералният конституционализъм извежда на преден план свободата на индивида и огрничаването на държавната власт. Поставен е акцентът върху правата и свободите на човека и гражданите и гаранциите за тяхното осъществяване – проблеми, които придобиват международно значение.
3. съвременният конституционализъм се утвърждава през втората половина на ХХв. той е по–високо стъпало в развитието на либералния модел и се характеризира с легитимирането на социалната държава, в която нормативно съжителстват свободата на индвида със социалната справедливост.

II. Учредителна власт

Съгласно чл.158, т.1 КРБ – ВНС приема нова Конституция. Народът не може чрез референдум да приеме основния закон.
В: Защо на ВНС се предоставя това правомощие?
Отговорът се крие в идеята за разделяне на властите на учредителна и учредена.
Властта в държавата принадлежи на субекта на суверинитета – народа. Учредителната власт в лицето на ВНС е най –последователният и пряк изразител на този суверинитет. Това я издига на върха на системата на държавната власт. Поради това само на нея е предвидено приемането на конституцията, чрез която се създават основите на обществената и държавната организация.
Учредителната власт (конститутивната) легитимира конституционния строй. По принцип учредената (конституираната) власт не може да реализира или отменя актове на учредителната власт. Но нашата Конституция допуска изключения (чл.153-156). Учредената власт (НС) може да изменя и допълва разпоредбите на Конституцията.
Първите конституции на държавите се приемат от първичните огани на учредителната власт. ZB: Учредителното събрание на Франция, което приема първата й конституция от 1791г., Учредителното събрание на България, което приема Търновската конституция.
Следващите конституции се приемат, изменят и допълват от вторични (производни) органи на учредителната власт, каквито у нас са великите народни събрания. Орган на учредителната власт според КРБ е ВНС. То е орган, който приема конституцията и чрез нея учредява системата от държавните органи, основите на правната система и основите на статуса на гражданите. То е единственият общодържавен представителен орган, който получава своите властнически правомощия по особен ред, пряко от източника на властта в държавата – народа. ВНС има по –голям състав от НС. И по презумпция ВНС най-адекватно изразява народния суверинитет и на него е предоставено да осъществява учредителната власт. То притежава правомощието да приема, изменя и допълва конституцията по реда, установен в самата нея.

III. Конституцията като юридически акт

Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
1. Конституцията е основен закон.
Конституцията е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните отношения на обществената и държавната организация. Тя урежда и множество обществени отношения извън сферата на държавната организация. ZB: виж чл.11, ал.1 и чл.12.ал.2, КРБ.
Конституцията е основа на правния ред, база на цялата правна система, върху която се създава системата от правни отрасли. Тя съдържа основните принципи и положения на всички клонове на правото. На оановата на Конституцията се създават закони, които уреждат отношения във всички правни отрасли.
Конституцията е основен закон, защото определя системата на държавните органи. Те могат да се създадат, само ако са предвидени в Конституцията. Държавната организация се изгражда на основата на принципа на разделение на властите, провъзгласен в чл.8, КРБ.
2. Конституцията е върховен закон.
Чл.5 „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат” следователно тя притежава най-висша юридическа сила в сравнение с другите правни актове . Това означава, че всички правни актове трябва да се съобразяват с разпоредбите й и не могат да им противоречат. Ако съществува несъответствие между закона и Конституцията, Конституционният съд (КС) е оправомощен (чл.149, чл.1,т.2) да обяви този закон за противоконституционен и с това се прекратява неговото прилагане. Държавните органи не трябва да приемат правни актове, които не съответстват или противоречат на разпоредбите на Конституцията. НС, когато законодателства също трябва да се съобразява с нейните разпоредби.
Конституцията притежава най–висша юридическа сила, защото регулира основни, с на –голяма обществена значимост отношения. Тя определя формата на държавата (чл.1,ал.1), формите на държавно устройство (чл.2.ал.1), основните права и свободи на гражданите, системата на държавните органи и т.н.
Друг критерий е степента на правна абстракция, т.е. обобщеност на правните норми.
ZB: „България е република с парламентарно управление” – (чл.1, ал.1), „РБ е правова държава” (чл.4, ал.1) и.т.н. Те са толкова общи, че представляват основни начала или принципи на държавната организация, икономическа и правна система.
Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Правните субекти са длъжни да съобразяват своето поведение с предписанията й. Това означава, че разпоредбите й са част, и то основна от действащото право. В чл.5, ал.2 КРБ генерално установява, че „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”. Смисълът е, че всички предписания на конституцията имат пряко действие. Непосредственото действие превръща Конституцията в реална юридическа основа на правния ред.
3. Конституцията урежда основни обществени отношения.
Тя регламентира най- значителните обществени отношения, които са основни и, които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на публичната власт. Отношения, свързани с материалните основи на обществото и с тези, които стоят в основата на правния статус на гражданите и правовата държава.Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация са динамични, непрекъснато изменящи се.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.