Публичноправни науки


Категория на документа: Право


1.На 8 септември 1846г.е проведен референдум за премахване на монархията. Провъзгласена е Република. Има необходимост от приемане на нова Конституция. И на 4 декември 1947г тя е приета. Съдържа 11 глави, изменяни няколко пъти по обикновенното законодателство.

2. Заложен е принципът на народния суверинитет. Създава юр.условия за ликвидиране на капиталистическите отношения и за изграждане на социалистическо общество. Заложен е принципът и на социалната справедливост.

3.Властта произтича и принадлежи на народа. НС е върховен орган на държавна власт. Предвижда се да има висш орган на държ.власт – Президиум на НС, койо да изпълнява функциите на колективен държавен глава.Създадени са местни представителни организации - народни съвети – избират се пряко от населението.

4.Имаме Република с представително управление.Значително място заемат правата и свободите на гражданите. Средствата за призводство принадлежат на държавата, на кооперациите и на частните ФЛ и ЮЛ. Господства частната собственост в/у средствата за производство.

5. Дава своя принос за установяване на новия констуционен строй.
През 60те год. на XXв. има предпосавки за съществени изменения в конституционното устройство на НРБ, които засягат основите на общесвено–политическото развитие на системата. Тези изменения налагат да се поставят и решат нови задачи за изграждане на развито социалистическо общество.

1.Приета е през 1971г. Внася съществени изменения в правната уредба на на политическата и икономическа система. Разширява правата и свободите на гражданите. Изменения във висшите структури на властта. Създаден е Държавен съвет, в който е съсродоточена огромна власт, включително и законодателната. Той е и център на властта.

2.Прогласява се ръководната роля на комунистическата партия като реален израз на срастването на държавата с партията, което води до извръщения в държавната власт.

3. Съдържа няколко групи норми.
3.1. първата група урежда обществено-политическото устройство на НРБ и определя социалистическата й същност, формите на управление и способи за осъществяване на държавната власт.
3.2. втора група урежда икономическата система и принципа за планово развитие на народното стопанство с определени форми на собственост.
3.3. трета група - 30 члена регламентират правата и свободите на гражданите, тяхното равноправие.
3.4. четвърта група има 5 глави, отнасящи се до образуването, правомощията и реда на дейност на държавните органи. Определят се и символите на държавата и редът за съдаване и изменение на конституцията.
III. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г.

След социално - политическите промени в обществото след 10 номври 1989г. става обективно неотложно да се се внесет някои изменения в Конституцията от 1971г. Заличен е текстът за ръководната роля на комунистическата партия и са внесени редица изменения и допълнения през 1991г. Това не решава проблема и се стига до идеята да се приеме нова конституция. За целта са проведени избори за ВНС и този орган след остри и противоречиви дебати приема на 12 юли 1991г. сега действащата Конституция.
Това е Конституция на компромиса между различните политически сили, представени във ВНС.
Конституцията утвържава многопартийната система като провъзгласява принципа на политическия плурализъм. Държавната организация се изгражда на основата на разделението на властите като антипод на на принципа на единство на властта.
Установява друг тип производствени отношения, основаващи се на на нови форми на собственост. Тя регламентира публичната и частната собственост и провъзгласява принципа на пазарната икономика. Установява се парламентарната форма на държавно управление. Предвижда се изграждането на президентска институция, учредяването на Конституционния съд, обособяването на единната съдебна власт. Създаден е Висш съдебен съвет.
Безспорно тази Конституция не е съвършенна, но тя е реално демократична. Тя създава конституционни предпоставки за развитие на гражданското общество и правовата държава, за демократизиране на социалното управление.
Значително място е отделено на статуса на гражданите и създаването на юридически и други механизми за реализиране на техните права и свободи, а това е обективният критеии за степента на развитие на демокрацията.
Принципите на Конституцията са отражение на обективните обществени отношения, обусловени от съществения тип икономическа и политическа система. Принципите са основните начала, които определят същността и характера на конституцията. Те могат да бъдат обособени в две групи: а) основни и б) принципни, които са база за различните правни отрасли или държавни дейности.
Основните принципи на Конституцията са:
1) равноправието на гражданите
2) народният суверинитет
3) политическият плурализъм
4) разделението на властите
5) законността
6) хуманизмът
7) демократизмът
8) свободната стопанска инициатива
Втората група принципи са основа, върху която се създават различни клонове на правото или стоят в основата на организацията и дейността на отделните държавни органи.
ZB: наказателното и гражданското процесуално право се основават на принципите на състезателност (чл.121, ал.2), правото на защита (чл.122) и други формулирани в Конституцията.

Въпрос № 2
Учение за конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически акт

I.Учение за конституцията

Идеята за констиционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за управление след победата на буржоазните революции. Конституционализмът е управление на обществото, което се осъществява в съответсвие с разпоредбите, установени в конституцията.
Терминът конституция има латински произход (от лат. costitutio– устройвам, уреждам) и означава устройство, установяване на обществената и държавна организация.
Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. Те поставят началото на конституционализма като модел за управление. Конституциите са гаранция срещу посегателството върху свободата на гражданите от страна на държавата. Те поставят началото на конституционното управление, гражданското общество и правовата държава. Конституционното управление е неотменим белег от правовата държава. Правовата държава не може да съществува извън гражданското общество, което значи че то е абсолютна предпоставка за нейното съществуване. Следователно конституцията е инструмент за управление на обществото и държавата.

1.Първите документи, които притежават далечни белези на конституционни актове са Хамурабиевият законник (Вавилон) и Законът на 12-те таблици (Рим). Те съдържат разпоредби за правата на човека.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.