Публичноправни науки


Категория на документа: Право



В чл.36 са уредени две хипотези за отнемането на лицензията. При първата (по ал.1) БНБ може да я отнеме (при незапочване на дейността и при нарушения на чл.103(1) ), а във втората хипотеза (чл.36(2)) са уредени случаите, когато задължително се отнема (ако банката не изпълни свое изискуемо парично задължение повече от седем дни или когато собственият капитал е отрицателна величина) – смята се, че банката е неплатежоспособна. Актът за отнемане на лицензията подлежи на обжалване – чл.151(1).

2.2. Управление - Търговските банки са търговци под формата на АД. Редът за тяхното управление е изцяло този, който е предвиден в ТЗ. Според чл.213 ТЗ органи на АД са ОС на акционерите и съвет на директорите при едностепенната система и надзорен и управителен съвет при двустепенната система. Съществува обаче една важна особеност – чл.10 ЗКИ – банката се представлява и управлява съвместно най – малко от две лица, т.е. може и повече, като те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на определени действия. Юридическо лице не може да бъде член на управителния орган на банката. Наличието на квалификация на управляващите банката се удостоверява със сертификат от БНБ, за който също има наредба

3. Собствен капитал и резерви

3.1. чл.39 и чл.40 ЗКИ – предвидени са изисквания спрямо собствения капитал на банката. Банките освен със собствен капитал, работят и с привлечени средства. Говори се за капиталова адекватност, която най – общо означава съотношението между собствения капитал на банката и вземанията. За структурата и елементите на собствения капитал и за изискванията за капиталова адекватност е издадена специална Наредба за капиталовата адекватност. Капиталовата адекватност също е предмет на текущ банков надзор.
ликвидността на банката – чл.42 изисква така да се управлява имуществото на банката, че по всяко време тя да може да изпълни изискуемите си задължения без забава.

3.2. друг важен момент са резервите, които банките заделят. Освен вноските, които се правят във фонд Резервен, чл.43 задължава банките периодично да оценяват кредитите си и другите рискови експозиции и да формират провизии (резерви) при загуби от обезценка на тези кредити. Банките заделят и задължителни минимални резерви в централната банка, които имат две функции – чрез тях се гарантира дейността на банката и са регулатор от страна на централната банка на паричната политика.

В. 65 ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ВАЛУТЕН РЕЖИМ. ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ

1. Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален режим за сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Целта е защита на националната парична единица. Съвкупността от нормативни актове, които регулират валутния режим, се обозначава като валутно законодателство. Водещият акт е Валутният закон (ВЗ), но има и издадени въз основа на него подзаконови актове – наредби (например Наредба за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни). Разбира се норми относно валутния режим се съдържат и в други закони – ЗМ, ЗКИ. Предмет и обхват на ВЗ – чл.1 ВЗ. Става дума за отношения на гражданския обмен, сделки и свързаните с тях плащания, които са поставени във валутен режим или пк е предвидена забрана за тях.

2. Друга характеристика на тези отношения е, че при някои от тях страни са местни и чуждесртанни лица т.е. валутният режим има свои адресати, наречени местни и чуждестранни лица, като определенията за тези понятия са дадени в ДР на ВЗ. Важното е, че за местните физическите лица от значение е постоянното пребиваване в страната, а за местните юридическите – седалището, като остават местни лица и българските дипломати и други представители, както и българските граждани, пребиваващи в чужбина за обучение или лечение. Всички други лица са чуждестранни. Белезите на понятията местни и чуждестранни лица са различни от белезите им в данъчното право.

3. Отношенията, които се обхващат от валутния режим са няколко групи:

3.1. сделки, характеризиращи се със страните по тях или с техния обект. Тук се включват например сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица, презграничните преводи и плащания, сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, тяхната преработка, внос и износ, сделките с чуждестранна валута по занятие.
Принципът, установен в чл.2 ВЗ е за свободно извършване на сделките, действията и плащанията, доколкото в самия закон не е установен регистрационен, разрешителен или забранителен режим. На разрешителен режим е поставена дейността за извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин на финансовите къщи. Дейността на обменните бюра за извършване на сделки с валута в наличност е на регистрационен режим. Законът предвижда и други регистрационни режими – добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни (има наредба). Регистрацията става в министерство на финансите. Във връзка с преводите и плащанията в чужбина се изисква деклариране на основанието за превода, а за над определени суми – и допълнителни сведения, пак определени в наредба на БНБ.
За нуждите на статистическия баланс се водят регистри за сделките между местни и чуждестранни лица и за презгранични преводи и плащания. Такива регистри се водят от търговските банки, инвестиционни посредници, нотариуси, застрахователи.

3.2. отношения, свързани с вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност. Отделен режим е режимът за внос и износ. В чл.11 ВЗ са определени границите или размерът на внасяната валута или левове, за които не се изисква деклариране или допълнително се декларира произходът на средствата. И за това съществува наредба.
Като пример за забранителния режим е забраната за износ и внос на левове и чуждестранна валута, както и на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенските служби

3.3. организацията на валутния контрол
В ДР на ВЗ са дадени и други определения, които са от значение за прилагането на ВЗ.

4. Валутен контрол

За всички тези режими законът установява валутен контрол. Валутният контрол е вид финансов контрол и е контрол върху изпълнението на нормативните актове – в случая тези, които уреждат валутния режим.

4.1. От гледна точка на видовете контрол и той може да бъде 1) предварителен, 2) текущ и 3) последващ – чрез извършване на проверки и ревизии.
Контролът се характеризира в две посоки – обектите на контрола, сделките и действията посочени в чл.1 ВЗ и адресатите – местни и чуждестранни лица.

4.2. В чл.15 ВЗ са посочени органите, които упражняват валутния контрол – министъра на финансите, БНБ и естествено пощенските служби;

А./ В Министерство на финансите – органите на митническата администрация, дирекция Външни финанси. Всеки един от тези органи има различни правомощия. Така министърът на финансите според чл.17 може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушения, да запечатва търговски обекти, да отнема удостоверения за регистрация.
Б./ БНБ упражнява контрол върху търговските банки, финансовите къщи, като може да регистрация или издаване на разрешение, да издава указания и да прилага мерките по ЗКИ.

4.3. Във връзка с упражнения валутен контрол законът предвижда глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица. Редът за установяване на нарушенията и наказанията – ЗАНН. Глобите варират между 1000 и 5000 лв, включително и имуществените санкции. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата. Във връзка с нарушаването на валутния режим може да възникне и наказателна отговорност, когато стойността на предмета на деянието е особено голяма. (чл.251 НК). Възможно е също така, ако спазването на валутния режим е част от трудовите задължения, да възникне и дисциплинарна отговорност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публичноправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.