Пряка демокрация и плебисцити в древния Рим


Категория на документа: Право




Пряка демокрация и плебисцити в Древния Рим

Повод за разглеждането на пряката демокрация и плебисцитите в Древния Рим е дискусията във връзка с подготовката на проект за нов закон за прякото участие на гражданите в управлението. В тази жръзка е и заглавието на настоящото изследване при условното използване на античния свят на съвременното понятие за пряка демокрация. Проблемите на демокрацията неизменно присъстват в политическата и правната теория от Древността до наши дни. Приема се, че историческият първообраз и изходната форма на демокрацията е пряката демокрация. Самата дума има гръцки произход и обикновено се превежда като ,,власт на народа'', като се акцентира на понятието ,,народ'', което е с различно съдържание в различните исторически епохи.
В Античността не може да се говори за ясно отграничаване на пряката и представителната демокрация. Реализирането на пряката демокрация в Съвременността се свързва с определени форми, като сред тях основните са референдумите и плебисцитите. Неизменно се отбелязва латинският произход на термините. Латинският език има своето рзпространение и приложение в Средновековна Европа. Термините за означаване на формите на пряката демокрация - референдум и плебисцит - безспорно са с латински произход. В римската правна лексика няма употреба на термина ,,referendum'' в субстантивизираната му форма в смисъл на допитване до римския народ. В латинските речници се отбелязва значение на ,,объщам се'', ,,давам за ново разглеждане'', които са несъмнено свързани с формирането на термина за референдум в следващите исторически епохи. В източниците на римското право също е фиксирана много разнородна употреба на глагола ,,referre'' .
Терминът ,,plebiscitum'' има точно определено правнотехническо съдържание. В учените курсове, в монографиите, в енциклопедиите се отбелязва, че така се означават решенията на плебса, приети в плебейското народно събрание, а по-късно и в comitia tributa , които имат задължителна сила само за плебса. Този термин се изолзва по-често в историческите съчинения и в по-малко текстове от запазените изто1ници на римското право. Терминът се среща в съчиненията на класическите юристи - Институциите на Гай, Определенията и в Наръчника по право на Папиниан, възпроизведени са в Дигестите в Юстинияновтаа кодификация.
Особено ясно е определен плебисцитът като източник на правото в началото на книга 1 на Институциите на Гай, посветена на цивилното и естественото право. В
Историческите изследвания и в съответните рубрики в речниците и енциклопедиите терминът ,,плебисцит'' се превежда и като ,, постановление на плебса'', което обаче не е буквално предаване на съдържанието на тази съставна дума.
Гай накратко и схематично проследява еволюцията на плебисцитите. Приблизително същата еволюция следва и плебейският трибунат. Основната му функция е защитата на плебса от произвола на патрициите. Плебейскте трибуни имат законодателна инициатива пред плебейското народно събрание. Според Помпоний, Гай и другите юристи, плебисцитите са неразривно свързани с нарастването на социалното и политическо присъствие и значение на плебса в Рим към V - ІV век пр.н.е.
Гръцките автори преписват на Ромул делението на патриции и плебеи. Безпорен е съсловният характер на конфликта между тях. Приема се, че поради ясно изразения земевладелски характер на римската икономика и тенденцията към териториално разширение, определяща политиката на Римската държава от създаването й, патрицианската аристокрация постепенно отстъпва позициите си пред плебеите. Създаденият през 450 г. пр. н. е,. Закон на Дванедесетте таблици е нов компромис в борбата между патриции и плебеи, като се установява единно и за двете съсловия писано право. В подкрепа на това са и следващите кориатни закони, с които се дава достъп на плебеите до различни магистратури. Постепенно и по-бавно отпада емоционалната страна за обединяването на плебса с добиването на равна правоспособност между патриции и плебеи.
Lex Licinia de tribunica potestate от 70 г. пр. Хр. Възстановява в пълна сила правомощията на плебейските трибуни, но тов аняма отношение към плебисцитите, тъй като в този период те окончателно са приравнени на закони, а трибутните комиции се свикват от консулите или от преторите.
Необходимостта от плебисцит безспорно е свързана с особената социална структура в Рим в архаичния и раннорепубликанския период. Разбира се, към ІІ-ІІІ в. от н.е. има само историческо значение, тъй като народните събрания отдавна не приемат закони и грижата за управлението на държавата както казва Помпоний, е поверена на Сената, а по-късно и на императора. Процесът на отъждествяване на плебеите със законодателните актове на комициите е продължителен и противоречив.
Римските плебисците не могат да се отъждествяват със съвременните плебисцити или референдуми като форма на пряката демокрация. На следващо място решенията, приемани както от комициите, така и от плебейскитте народни събрания, съшествено се различават от съвременния законодателен процес.
Определено е схващането за закона като резултат от взаимно ангажиране било на римски граждани по между им, било чрез участието им в народни събрания във връзка с предложението на съответния магистрат. Цицерон твърди, че е необходимо направляване на волята на мнозинството от магистратите, които познават правото и умеят да преценяват кое е добро за обществото. Със Закона на Хортензий приравняването на законите и плебисцитите има и една друга страна. При плебисцитите се запазва принципа предложението да се инициира от плебейските трибуни.
Трудно може да се даде еднозначен отговор защо в Късната Република все още се запазва употребата на термина ,,plebiscitum'' . С някои плебисцити са се въвеждали сериозни ограничения в правоспособността. В Архаичния период и по времето на Републиката пред народните събрания са се осъществявали и някои частноправни актове - осиновяване и завещание, а там са се обжалвали и смъртните присъди и евентуалната им замяна със заточение. Самото използване на термина populus ни насочва не към плебейското народно събрание, а към комициите.
При този преглед на римската практика относно формите на пряката демокрация не можем да приемем, че е налице пълно реципиране или изграждане на генетичен модел. По-скоро се възприемта идеите и терминологията, но осъщвствяването на народния суверенитет е творение на една по-късна епоха.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пряка демокрация и плебисцити в древния Рим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.