Предмет, цели и задачи на криминологията, система и същностни черти на науката


Категория на документа: Право




1 Предмет, цели и задачи на криминологията, система и същностни черти на науката
Всяка една наука, за да има право на самостоятелно съществуване, трябва да има ясно очертани предмет, цели, задачи и методика. Термина "криминология" в значителна степен определя и разкрива предмета на тази наука, той произлиза от латинската дума crimen (престъпление) и гръцката logos (наука). Както се вижда от значението на думата, криминологията е наука за престъплението, за престъпността. Най-общо казано, предметът на криминологията включва следните основни елементи:
- престъпността, като явление в обществото;
- личността на престъпника, като особен социален тип;
- превенция на престъпността.
Някои автори разглеждат предмета в общ смисъл, като добавят към посочените 3 основни елемента и други, които са производни от тях, а именно:
- причини за престъпността;
- тенденции;
- закономерности и др.
На базата на посоченото до тук, можем да дадем следното определение за криминология: Криминологията е самостоятелна наука за престъпността като социално и правно явление, а също и за свойствата на личността на престъпника и мерките за превенция на престъпността.
Основна цел на криминологията - да противодейства на престъпността, чрез система от превантивни мерки за ограничаването й.
Основна задача на криминологията - да разработва научно обосновани мерки за противодействие на престъпността.
Други задачи:
- изучаване на престъпността;
- анализиране на криминологическата информация, относно причините и условията за престъпност;
- провеждане на конкретни научни изследвания в сферата на борбата с престъпността и др.

Система и същностни черти.
Системата на криминологията (т.е. проблемите, които тя изучава) се състои от две части - обща и особена част. Общата част включва общотеоретични проблеми, които са групирани в няколко раздела, по-важни от които са:
- понятие за криминологията като наука (цели, задачи и др.)
- история при криминологическата мисъл;
- основни характеристика на престъпността;
- личност на престъпника;
- превенция на престъпността и др.

Особената част на криминологията обхваща характеристика на отделните видове престъпност (насилствена, користна, икономическа, организирана и др.).
По-важни същностни черти на криминологията:
 социална природа на криминологията - тя има такава природа, защото изучава социални явления, по-точно престъпността като социално явление;
 криминологията е обществена наука с хуманитарна насоченост - тя е основа за борба с престъпността и способства ограничаването й;
 криминологията е самостоятелна юридическа наука - като учебна дисциплина тя се преподава в юридическите факултети на всички висши училища в страната и в Академията на МВР.

2 Основни методи, принципи и функции на криминологията, съотношението й с други науки.(
1. Методология и методика на криминологията.
Под методология трябва да разбираме съвкупност от методи, способи на изследване на дадени явления или процеси. Касае е се не за технически способи за изследване, а за система от определени теории, принципи, определящи пътя за изучаване на явлението, процеса и т.н. Съвременната криминология се развива върху стабилна методологическа основа. Като наука криминологията възниква исторически по-късно от много други науки и това е основната причина тя да използва универсални и утвърдени методи от други научни сфери. Т.е. криминологията няма свои собствени методи, а е приспособила вече открити такива, съобразно своите цели и задачи.
По често използвани методи при криминологическите изследвания са:
- социолого-правни методи - използват се при изучаване на причините за престъпността;
- сравнително-правни методи - използват се най-вече при изучаването на тенденциите на престъпността;
- психологически методи - при изучаване на личността на престъпника;
- логически методи (индукции, дедукция, сравнителен анализ и др.

2. Основни принципи.
Криминологията не може да разработи правилно теорията за престъпността и борбата срещу нея ако не се основава и не използва принципите на справедливостта, хуманизма, демократизма и принципа на законността. Това са основополагащи принципи, не само за криминологията, но и за правната система въобще. По същество престъпността изразява антисправедливодст, антихуманност, антизаконност, ето защо, борбата срещу нея следва да се разглежда като борба за справедливост, за хуманност и законност

3. Функции на криминологията.
1) Методологическа функция - изразява се в това, че научните обобщения на криминологията насочват другите наказателно-правни науки при организиране на системата за превенция на престъпността.
2) Теоритико-познавателна функция - включва система от знания за престъпността и борбата срещу нея.
3) Научно-приложна функция - криминологията дава основните насоки и препоръки за борба с престъпността.

Къде е мястото на криминологията в системата от науки? - Съвременната криминология трайно е завоювала своето място в системата на наказателно-правните науки (наказателно право, наказателен процес, наказателно и изпълнително право, криминалистика и криминология). Налице е близост между криминологията и криминалистиката не само поради това, че названията на двете науки имат еднакъв корен, общото между тях е борбата с престъпността и предотвратяването на престъпленията, но докато криминалистиката отговаря на въпроса "Как", криминологията обосновава "Защо" е извършено престъплението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет, цели и задачи на криминологията, система и същностни черти на науката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.