Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт


Категория на документа: Право


41. Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт
* Според Търновската конституция българската държава е "монархия наследствена и конституционна с народно представителство".

* правен статус на монарха

> "Князът е върховен представител и глава на държавата" (чл. 5 от Конституцията)
- на 17 април 1879г. - Пъврото Велико народно събрание избира за княз на България Александър Батенберг;
- на 25 юни 1887г. - Третото Велико народно събрание избира за следващ княз - княз Фердинант
> властта му е пожизнена;
> властта е наследствена по мъжка низходяща линия по реда на първородството (персонифицирана).
- на Учредителното събрание възниква спор - изключва се възможността начело на страната да застане княгиня/царица.
> при непълнолетие на владетеля Конституцията предвижда избор на регентство и настойничество, до навършването на пълнолетие (18 години);
- регентите са трима - действащи или бившиминистри, председатели или членове на Върховния касационен съд;
- избират се от ВНС, което се свиква в едномесечен срок след смъртта на монарха. Дотогава страната се управлява от МС;
- по време на Търновската конституция са избирани четири пъти регентски съвети:
* на 26 август 1886 г. - при абдикацията на Александър Батенберг той избира - Ст. Стамболов, подп. С. Муткуров, Петко Каравелов;
* на 1 ноември 1886г. - Третото Велико народно събрание избира регентство (Ст. Стамболов, подп. С. Муткуров и Г. Живков);
* на 9 сеп. 1943 г. - когато умира цар Борис III (проф. Б. Филов, ген. Н. Михов и княз К. Преславски (брат на царя) - избрани от XXV ОНС;
* през 1944 г. - когато Отечественият фронт завзема властта - проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов - от Министерския съвет.
- и четирите избора за регентство са неконституционни
> настойниците се назначават от МС със съгласието на овдовялата княгиня;
- регентите не могат да бъдат едновременно и настойници;
> наместник на княза - винаги когато се е налагало да се назначава, за такъв е назначаван министър-председателят. С промяната на чл. 19 през 1911 г. - царят назначава МС за наместник, правата и задълженията му се определят със закон.

* почетни права и лични прерогативи на монарха

> право да носи определена титла на почит и лично достойнство
- според ТК титлата "Светлост", но с измененията през 1893г. се въвежда титлата "Царско височество"
- през 1911г. - "Негово величество Цар на българите";
> право на възнаграждение от държавата;
- 600 000 франка годишно (ТК) - не може да се намали без съгласието на монарха, но се увеличава със съгласието на НС;
> особата на княза е свещена и неприкосновена

* монархът и изпълнителната власт
чл. 12 - изпълнителната власт принадлежи на монарха; той е неин едноличен, пълновластен носител;
> начело на държавното управление;
> определя правомощията на всички органи на изпълнителната власт;
> назначава и утвърждава съответните длъжностни лица;
> цялата система от органи на изпълнителната власт действа от негово име и под неговия върховен надзор - той е единственият пълновластен титуляр на изпълнителната власт - има най-широки правомощия.
* представлява Княжеството/Царството пред други държави:
- първоначално чл. 17 - предвижда, че князът по предварително пълномощие от НС може да сключва "особени сговори" само със съседни държави за работи по управлението на Княжеството.
- редакция на чл. 17 през 1911 г. - царят представлява страната в международните отношения. Международните договори се сключват от негово име, без той да се нуждае от предварително пълномощие на народното представителство. Така се слага начало на тайната дипломация, която довежда до две национални катастрофи и абдикирането на цар Фердинант през 1918г.
* Има право да назначава министър-председателя и членовете на правителството, както и да ги уволнява - чл. 150 и 152;

* Върховен началник е на въоръжените сили

- извършва служебните назначения в армията;
- дава военни звания;
- дава военни и граждански ордени и отличия по установен ред.
> Издава различни актове: укази, прокламации, манифести, царски слова, височайши заповеди и рескрипти
- укази (най-често) - според конституционната теория "укази" са всички актове, издадени на основание на чл. 18 - институт на контрасигнатурата - чрез него мин-председателят или ресорния министър не само удостоверяват истинността на княжеския акт, но и поемат отговорност за неговата законност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.