Правен субект


Категория на документа: Право




Правото е дълбоко хуманитарно явление. В крайна сметка именно човешкият индивид е дълбокото основание на правото, негов критерий и негова цел. Тази същностна органическа връзка меду човека и правото като че ли най-силно в проблематиката на субектитена правото. Именно чрез това качество човекият индивид се конституира като личност в правото.
Субектът на правото представлява отделен човешки индивид или определна форма на социална колективност, които въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения. През ранните етапи на правната еволюция на всеки етап от развитието на обществото правото е давало различни отговори на въпроса:кой може да се конституира като носсител на юридически права и задължения? В ранните етапи на правната еволюция правото тръгва от идеята за принципната невъзможност големи групи хора да се конституират като субекти на правото,на тях то е гладало преди всичко като обекти на правото(робовладетеско право). По-късно в процеса на своята хуманизация то стига да принципното решение,че всеки човешки индивид следва да се разглежда като субект на правото,но обвързва тази своя позиция с редица принципни ограничения. В правната наука и практика, а и в законодателството се работи с още едно понятие-правосубектност.Правосубектността е признатата от правото възможност на правния субект да се включи в правния живот, в правния ред.

Правосубектността е качество, което включва в своето съдържание три елемента:
Правоспособност;

Дееспособност ;
Деликтоспосбност;
Правоспособност - възможността да се придобиват права, юридически задължения, свободи и отговорности; способността да бъдем носители, титуляри на тези права свободи и юридически задължения. Правоспособността възниква от момента на раждането на индивида.Като изключителна правно и социално качество правоспособността има голямо значение-обществено,духовно и културно.
Дееспособност - възможността тези придобити по един или друг начин права, свободи и юридически задължения да бъдат реализирани самостоятелно - от свое име и за своя сметка. По-принцип в почти всички правни отрасли правоспособността и дееспособността вървят ръка за ръка. Тяхното разединяване е възможно само при човешките индивиди и то главно в гражданското право.
Деликтоспособност - възможността на правните субекти да понасят санкционните последици на юридическата отговорност. Деликтоспосбността е онази предпоставка, която превръща едно лице в субект на правонарушение. Законодателят внася допълнително условие, предпоставка за деликтоспособността, това е вменяемостта.
Много и най-различни класификации на правните субекти могат да се направят. Но едно от тях е влязла трайно в Общата теория на правото-подразделението на правните субекти на индивидуални (ФЛ) и колективни (ЮЛ). Като индивидуални субекти се конституират човешките индивиди. Те придобиват това правно качество от момента на раждането . Важна особеност при индивидуалните правни субекти е,че само при тях може да се получи това относително разкъсване на правоспособността и дееспособността, тъй като дееспособността се обвързва с настъпването на съответната степен на духовна зрялост на човешкия индивид.
Теории за субект на правото

Волеви теории
Волевите теории се развиват в рамките на "волевата" юриспруденция, доминираща през XIX в. Според тях съществуването на субекта на правото се обуславя от наличието на зряла психологическа човешка воля, която прави възможни техните правни действия. В един по-късен вариант субекти на правото са не толкова човешките личности като носители на абстрактната воля, колкото отделните искания сами по себе си.

Дуалистични
При тях се разграничават две страни в субективното право - правото на ползване и правото на разпореждане и на основата на това съществуват два вида субекти: субекти на ползване и субекти на разпореждане. Правото на ползване е основното, а неговите субекти не се нуждаят от психологическа воля за упражняването му. Човешки инивиди лишени от нормална психологическа воля, животни и неодушевенни предмети могат да бъдат субекти на ползване. Интересът е съществен елемент и определя наличието на право на ползване. Субектите на разпореждане се определят от наличието на съзнателна човешка воля. Такива субекти могат да бъдат само дееспособни човешки личности.

Теории на интереса
Теориите на интереса, повлияни преди всичко от Рудолф фон Йеринг, обявяват за субекти на правото всички носители на правно значим интерес. Теориите за целта разглеждат действието на правото финалистично - като насочено в своята цялост към осъществяване на определени човешки цели. В съответствие с това субекти на правото са носителите на човешка цел, която обаче може да е изразена не пряко от правния субект, а в обективното право. По този начин към субектите на правото се включват и лицата, които не могат да формират зряла психологическа воля (малолетни, душевноболни), както и други социални дадености.

Отрицателни теории
Тези тоерии отхвърлят наличието на явлението "правни субекти", а самото понятие се приема за остатък от схоластичното мислене, търсещо несъществуваща субстанция.

Видове ЮЛ:
Според начина на възникване:
-Частноправни ;
-Публично - правни;
В зависимост от дейността им:
-Стопански
-Нестопански
Родовата персонификация в правото се изразява с понятието "лице". На лицата е призната съответно родова правосубектност.
В тези случаи, в законодателството се използват думите "всеки"; "всяко лице"; "лицата" .
Например, всеки има право на собственост, всеки има право да наследява и пр.
Родовата персонификация се снема, конкретизира във видова - физическо лице и юридическо лице. Това са отделният човек, който се означава като "физическо лице" и имуществено обособена колективност от хора, които участват самостоятелно в правния живот, означавана като "юридическо лице".
Двете понятия не са легално определени и съдържанието им се извлича от наименованията на глава първа и глава трета от ЗЛС /1949/ - озаглавени съответно "физически лица" и "юридически лица".
Когато правна разпоредба визира общо "лица" /"лицата"/, тя се отнася и до двата вида правни субекти.
Основен правен субект е отделният човек - физическото лице. Правото признава за правни субекти и човешки групи.
От тази гледна точка правните субекти се делят на индивидуални / отделен човек/ и
колективни / група от хора/.
Колективните правни субекти са организирано множество от индивиди, които участват самостоятелно чрез колективната си дейност в правния живот. Обединени и организирани те участват отделно и различно от битието си на физически лица. Те не загубват персонификацията си на индивидуални правни субекти, а чрез нея получават нова, създават нов - колективен правен субект.
Организация - колектив от хора, организирани по опреден признак и с определена цел, които не са създадени и нФормални (формална организация е и отделната държава)
Неформални организации (инициативен комитет)
те съществуват като ЮЛ
Отделната личност намира своето най-общо определени катосубект в своята правна свобода. Тя е най-общ модел на възможностите , с които разполагаш по силата на правото да изразиш себе си и да задоволяваш личните си цели и интереси. Но свободата получава своите очертания и в задълженията, отговорностите, забраните отношение към свободата като нейна граница. Съдържанието на правосубектността включва не само правните възможности, но и правния дълг. Това означава, че освен в свободата тя намира своята предметност и в несвободата. Правната свобода обаче е тази, която дава положително измерение на онази социална позиция, която е означена като "субект на правото". Правната материя, която дава предметност на тази позиция, са правата и задълженията, отговорностите, допълнени задължително от съответните способности: правоспособност, дееспособност, способност за юридическа отговорност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правен субект 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.