Правен режим на държавната служба


Категория на документа: Право


Правен режим на държавната служба

1. Предмет, система и метод на университетската дисциплина "Правен режим на държавната служба".

Държавната служба не е много университетска дисциплина всъщност за пръв път тя се е изучавала в юридическия факултет на софийския у-т през 30-те - 40-те години на миналия век. Тогава обаче тя се е наричала чиновническо право. Основният лектор е академик Петко Стайнов. Последните години беше приет закона за държавния служител който е съпроводен с пакет от подзаконови нормативни актове. Тези нормативни актове уреждат организирането и функционирането на държавната служба. Както и правния статут на държавните служители. Безпорно е че проблематиката на държавния режим на държавната служба и държавните служители е част от административното право, то не е отделен отрасъл от правото, нито е отделен раздел на правната наука. Но комплексността и спецификата на отношението в него както и крагъ на участниците в тези отношения прави възможно и необходимо изучаването на правния режим на държавната служба като отделна правна дисциплина. Дисциплината правен режим на държавната служба е публично-правна дисциплина. Тя се занимава с изучаването предимно на административно-правни отношения. Тези отношения възникват в една специфична сфера на административното право (държавната служба). Характера на тази сфера определя и спецификата в нея, които биват два вида:
- класически административни отношения които се отнасят до устройството и функционирането на органите на държавната служба, действието и обжалването на административните актове
- специфични админин. отношения- включващи служените правоотношения които възникват в основа на административен акт
В организирането и функционирането на държанвата служба се намесват и други клонове : финансово право, трудово право, данъчно право, социално право, международно право, конституционното право, понякога гражданското право. Предмет на държаната служба са изучааването на правните норми които регулират държавната служба и статута на държавните служители. Както и правните отношения които възникват при организацията и функцонирането на държавната служба и упръжняването на правата и задълженията на държавните служители. Правните аспекти на държавната служба и държавните служители включват основните... на персонала които работи в персонала и осигурява постоянната и непрекъсваема дейност на административните органи. Обсъжда се правния характер на държавната служба като институция на държавната служба. Дисциплината обхваща някои основни направления:
-общотеоретични положения които се изучават теоретични подходи към основни правни понятия и конструкции на държавната служба като предмет система и метод. правен характер на служебните правоотношения основни принципи и условия за назначаване на държавна служба някои общи елементи на държавната служба.
- законовите основи на статута на държавните служители в Б-я включително правно историческото сътрудничество на правната служба и държавните служители в Б-я, актуална наредба, предишно законодателство, в това направление се изучава обективното право отнасящо се до държавната служба и държ. Служители в нашата страна.
- сравнително правните и приложни аспекти на правния режим на държавната служба и държавните служители, които включват две групи въпроси, въпроси свързани с етиката на държавните служители, админ. Етика, обществена моралност, факторите които влияят върху правната нужда, специално място е отделено за корупцията, въпроси свързани с държавните служители в контекста на ЕС, принципите на държ. Служба в ЕС и статута нба държ. Служители в ЕС.
-сравнително правен подход

2. Понятие за държавна служба.
Държавните институции и органи осъществяват опр. функции и задачи, изпълнението на законите и другите нормативни актове на държавата и държавните служби е постоянна задача на държавния апарат. Държавните органи и институции осъществяват своите функции и задачи непрекъснато. Административните органи имат трайни стабилно установени правомощия чрез реализирането на които те осъшествяват предназначението си в държавното направление. Държавната служба е свързана с дейността на държавата и държавните функции на лицата работещи в държания административен апарат. Държавната служба е понятие на държавната служба и апарат. Държавната служба е дейността на физическите лица за изпълнението на определени функции и задачи в държавните органи и институции на основата на заеманата длъжност в тяхната структура. Дейността на държавните служители по осъщесвяването на задачите на държавното управление съставлява упражняването на държавната служба. За да стане една обществена служба държавна, са необходими две предпоставки : тя да е организирана от държавата за постигане на целите на тази държава, и да е регламентирана от правото като специфично нормативно средство за осъществяване на задачите на държавата. Държавната служба е трайно изградена институция която осигурява постоянно и непрекъснато функциониране на държавния апарат за реализирането на държавните цели и задачи. Отделните държавни органи имат своя компетентност и те я проявяват когато вземат решения или издават актове. Държавната служба е неразривно свързана с функциониранерто на държавния апарат. Държавната служба съществува не само при държавните административни органи но и при другите органи осъществяващи държавни функции. Държавни служители има в народно събрание, съд, прокоратура, органите на местно самоуправление. Държавната служба не е непосредствено свързана с производство на материални ценности, тя не е материалнопроизводствена дейност. Но би могла да бъде дейност по подготвяне на условията за осъшествяване на материално производство. Чрез държавната служба се осъществяват функциите на държавата. Функционирането на държавната служба е свързано с упражняването на държавна власт, при осъществяването на държавната служба винаги се действа от името на държавата. За целите на изпълнението на държавната служба при необходимост може да се прибегне и до държавна принуда. Държавната служба е основен институт на административното право. Държавната служба се осъществява на основата на правото което ще рече че тя е правно регламентирана. Системата от правни норми, общи и специални уреждат принципите и правилата на осъществяване на държавната служба, правата и задълженията на държавните служители, отговорността и зависимостта между функционирането на държавната служба в различните държавни органи и звена. Държавната служба е правно регламентирана свързана с упръжняването на държавна власт дейност за осигуряване на трайно и непрекъснато функциониране на държавния апарат. Няма единствено изрично нормативно или концептуално определение на понятието "държавна служба". Административното право изяснява понятието за държавна служба с оглед на въпросите които регламентира т.е. държавната служба като форма на организация на административната дейност. Акад. Стайнов обръща внимание на понятието като установление в структурата на държания апарат което е изградено с оглед да се организира постоянното и непрекъсваемо осъществяване функциите на държавата. Според проф. Костов които остоява мнението че основното съдържание на държавната служба е именно упражняването на държавната власт, проф. Балабанова допълва тези тези че държавната служба е дейност която по същество е упръжняване на държавна власт от името на дадена институция. Сполучлив принос към формулирането на понятието на държавна служба преди приемането на закона за държавния служител има Конституционният съд на РБ. Белези чрез които се определя държавната служба по смисъла на конституцията а именно:
- Във функционален аспект според конституцияонни съд държавната служба е по същество дейност по осъществяване на функциите на държавата от нейно име и чрез реализирането на нейните органи
- В организационен аспект държавната служба обхваща структурите на държавната администрация чрез които се осъществяват тези функции.
Конст. Съд приема че държавната служба е дейност за която се получава възнаграждение тази дейност не е свързана с производството на материални дейности. Конституционния съд разглежда понятието в широк и тесен смисъл. Така в широк смисъл държавната служба е осъществяване на държавни функции от задконодателната, изпълнителната и съдебна власт. Трябва да се прави разграничение между държавна служба и обществена служба.

3. Държавни служители. Типове системи на държавните служители
Държавната служба се осъществява от държавни служители. До приемането на закона за държавните служители съвременното българско законодателство липсваше нормативно понятие за държавен служител. В българската правна наука и правна система има богати традиции в сферата на държавните служители. Закона за държавните служите от 1922 г. В много отношения би могъл да бъде използван като национален опит в новото законодателство в сферата на държавната служба и държавните служители. В съотвествие с комунистическата идеология статутът на държавния служител бе силно пренебрегван бе различено различието м-у статута на държавните служители и другите категории служители. А кодекса на държ. Служител не правеше разлика между работници, служители и държавни служители. Административно правната наука е изградила понятие за държавен служител. Характеристики на понятието държавен служител:
-осъществява функциите на държавата
-служи в държавния апарат за непрекъсваемо осъществяване на задачите произтичащи от компетентността от съптветния орган
- заема щатна длъжност
-осъществява държавна служба по професия
-осъществява своята длъжност по избор или назначение
-намира се под режима на закон за държавния служител или за държавна служба

Държавен служител е лице което по избор или назначение заема служба в държавния апарат като получава възнаграждение за извършената от него работа. Не са държавни служители лица които извършват работа по договор, лица които изпълняват обслужващи или помощно материални функции, извършват работа от производствен характер. Определението за държавен служител прави възможно да се разграничи това понятие от други категории: от работниците, народни представители и общински съветници, от орган на власт. Държавните служители следва да се разграничават като понятие и от длъжностните лица в администрацията. ДЛ почти винаги е държавен служител но това е държавен служител на когото е възложено да изпълнява една специална нормативно определена функция наред с другите му задачи. Закон за чиновниците от 1903 г. Чиновници са всички онези граждани които са назначени на държавна служба и получават заплата от държавното съкровище. Според това определение основните х-ки на държавните служители са следните: предмета на дейност е държавната служба, възнаграждението е заплата, източник на заплатата е държавното съкровище, начинът за наемане на служба е назначение. Според закона за др. Служител 1922г. Държавни служители са лицата назначени на държавна служба с месечна или годишна заплата. Не се смятат за държавни служители лица повикани да извършат отделна работа срещу надници или срещу общо опр. възнаграждение. За разлика от наказателния закон законът за чиновниците отсъства публичноправния характер на обектите и местата за дейност на чиновника. Най-съществените и повтарящи се елементи на законовите дефиниции в предишната нормативна уредба са : държавнба служба, назначение, заплата, заплатата да е държавна т.е. от държавния бюджет. Тези елементи се съдържат в сегашния закон за държавните служители.
Типове системи държавни служители- държавните служители заемат различни места в иерархията на държавния апарат работят в различни отрасли или сфери на дейност изпълняват различна по характера си работа имат различно положение в зависимост от начина на заемане на държавната служба. Три основни категории според характера на своите функции: ръководни, експерти, технически изпълнители.
- Категорията ръководни служители се състой от държавни служители които заемат ръководни позиции в системата на държавния апарат или общинска администрация при осъществяване на заеманата от тях държавна служба. Тази категория имат подчинени опр. брои звена служители спрямо които иерархията на държавната служба те се явяват горестоящи. Те имат право да издават нареждания да дават задължителни указания на подчинените им звена служители, да издават задължителни админ. актове. Към категорията на дър. Служители има и по големи изисквания към лицата които заемат тези позиции.
- Функционалните служители осъществяват административните функции по конкретното организиране и реализиране на дейността на съответната администрация. Те не могат да издават админ. Актове но имат известни организационни и контролни функции от служено и трудово естество.
- Технически изпълнители се отличават от тази на функционалните служители по конкретния непосредствено изпълнителен характер на тяхното участие в осъществяването на държавната служба.
В съответствие с начина и предназначението на назначението на държавните служители съществуват четири основни типа: поличитеска система за назначаване на държавните служители, система на общата държавна служба, система на професионалната кариера, колективна система.
- Политическата с-ма за назначаване са тези служители които идват да работят като екип в администрацията на определена политическа сила или политичеси деец и си отиват когато политическата сила или дееца се оттегли от поста си.
- Системата на общата държавна служба или т.н. система на държавните служители обхваща персонала които по принцип не включва професионални специалисти и чието назначаване и носене на службата се извършва съобразно традиционната практика на държавната служба. При тази система акцента се поставя в-у съответната длъжност. Тази система се нарича още система на длъжностите или на назначенията.
- Система на професионалната кариера тази система съществува в различните отрасли на публ. админ. и се отнася до точно определени професии и тяхната изява при осъществяване на функции. Системата на проф. Кариера е комбинация от няколко елемента : ранно назначаване с оглед преследване и постигане на кариера, йерархическо израстване на успешни етапи, приемането че служителя ще заема серия от последователни постове през периода на неговата кариера.
- Колективна система прилага се при случаите на колективни трудови договори надържавни служители. Тя е свързана с обединяването на опр. категория държавни служители в профсъюзи и отстояването на общие трудови интереси и условия на работа.

4. Държавни служебни правоотношения. Правният режим на държавната служба и трудовото право.
При назначаването на държавния служител възникват сложни правоотношения, те имат две съставни части: трудови правоотношения и правоотношения на държавната служба. Отношенията на държавната служба са държавно служебни правоотношения. Те са административноправни отношения свързани с изпълнението от служителя на служебнотоадминистрат. функции. От рудовите правоотношения възниква задължебнието служителят да изпълнява определена трудова функция. На тази плоскост възникват права и задължения за държавния служител от трудовоправен характер- право на почивка, трудова дисциплина и т.н. от държавно-служб. Отношения възникват права и задължения за държавния служител които не са от личен характер. Защото те имат административноправен характер. Държавния служител се оправомощава с определени компетенции. Правомощията които държавния служител получава с назначението или избирането си не са от личен характер те не са субективни права и задължения на лицето. Те са предоставени на държавния служел да може той да изпълнява определена дейност по осъществяване на държавни функции. Това ще рече че държавния служител не може да се откаже от дадените правомощия. Неупражняването на същище се съставлява правонарушение. С прекратяването на държавната служба се преустановява и държавните правомощия. Държавният служител вече не притежава служебни функции но поради особения х-р на държавно-служебните отношения някои задължения произтичащи от статута на държавния служител. Задълженията на държавните служители като служители на държавата стоят на първо място а правата идват след това. Служебното правоотношение е особен вид правоотношение за изпълнение на държавна служба, което възниква м-у държавата и държавния служител въз основа на акт за назначение. Актът за назначение е административен акт. В административно правната теория съществуват две основни направления относно правното естество на отношението което възниква между държавите и държавния служител. Първо възприема че правоотношението е договорно че то възниква на основата на договор- часноправен или публичноправен. Второто направление отстояване за едностранен админ. Акт. Третата теория е теорията за едностранния админ. Акт. Основен застъпник на тази теория е Стайнов. Отношението м-у държавата и държавния служител не е договорно отношение. За неговото възникване няма съгласуване на насрещни воли, т.е. няма равнопоставеност. То е отношение м-у две йерархично противопоставени страни. Отношение на власт и подчинение от едната страна стой държавата чрез нейните органи а от другата страна лице на което държавата поверява изпълнението на определени държавни функции. Съгласието доколкото може да се говори за такова от кандидата за държавен служител се проявява по скоро предварителното поведение на кандидата държавен служител. Кандидата сам решава дали да си подаде документите дали да се яви на конкурс да се яви на интервю и т.н. в този смисъл съгласието не е проява на насрещна воля. Източник на правата и задълженията на държавния служител не е договора между две страни. Т. Е. Статута на държавния служител не е договорно установен. Правата и задължебнията на едната страна на служебното правоотношение не произтичат от самото съгласуване. Те са едностранно определени от държавата, това определяне не става от конкретното правоотношение, защото правата и задълженията на държ. Служители са предварително определени и регламентирани от закона и подзаконови актове и са прикрепени към съответната длъжност за която се извършва назначаването. Съгласието на конкретното лице е само условие необходимо да бъде конкретизиран и завършен акта за назначение. Другата страна в служебното правоотношение държавата също не представлява договаряща се страна която изразява своята воля и постига договорно съгласие по отношение на статута, правата и задълженията на държавния служител. Длъжността и прикрепения към нея статус определят и съдържанието на волята на държавата по отношение на правомощията правата и задълженията както и другите характеристики на служебното правоотношение. Държавата в лицето на държавния орган не може по свое свободно усмотрение да проявява воля за назначаване и определяне на статуса на държавния служител ако това не е предвидено в закона. Служебото правоотношение се създава по силата на закона с акта на назначение, който е административен акт. Статутът на държавния служител се създава на две плоскости веднъж от закона и втори път от акта на назначаване. Акта за назначаване е административен акт който едностранно и властнически създава правата и задълженията на държавния служител. Служебното правоотношение възниква с процеса на функциониране на държавната служба. Именно чрез служебното правоотношение се реализира постоянното и непрекъсваемо действие на държавния апарат. Служебното правоотношение се създава и осъществява с цел постигане на общественото благо и интереси. Естествено държавния характер определя и предмета на служебното правоотношение. Държавните служители са подчинени на правото на държавната служба което е различно от трудовото право - разлики: гаранциите на работното място, системата на заплащането, колективните права, кариерното развитие, системата на подбор. Прилики м-у двете: определен вид труд; лично право- непрехвърляемо и ненаследимо; възмездно-органът дължи възнаграждение на държавния служител; двустранно- и за двете страни по правоотношението са предвидени права и задължения, но не са равнопоставени; продължаващо се- служителят не се освобождава от задължението си да престира(предоставя) работна си сила след като веднъж вече го е направил, правоотношението продължава до неговото прекратяване . Служебното правоотношение има особено публичноправен режим който не изключва неговият публичноправен договор.

5. Основни принципи на държавната служба.
Принципи на държавната служба са онези общи правила, които стоят в основата на организацията и функционирането на държавната служба, проявяват се винаги в нея и намират конкретен израз в отделни форми, институции и процедури. Държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, спазване на правата и интересите на гражданите, отговорност, стабилитет, политически неутралитет и йерархична подчиненост. Към тези принципи трябва да добавим и принципите на безпристрасност, добросъвестност, опазване на служебната тайна, поддържане на престижа на службата, мобилност, тези принципи произтичат от самата същност на държавната служба и се определят от нейните характерни черти. Съдържали са се в Закона за държавните служители от 1922г. Закона се основава на законност, лоялност, защита на правата и законните интереси на гражданите, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархическа подчиненост( чл. 4 и чл. 18).
- Принципът на законност е конституционно прогласен. Държавния служител трябва да спазва законите и другите нормативни актове. ЗДС в чл. 4 изрично постановява че държавния служител при изпълнение на своята служба се ръководи от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт.
- Принцип на лоялност се състои в изискването държавният служител при изпълнение на своята служба да се ръководи от интересите на държавата. Лоялността към държавата. Държавната служба е служба на държавата, от името на държавата и за постигане на целите на държавата. Този принцип намира в най-пълно изражение в клетвата която държавния служител е длъжен да положи при постъпването си на служба.
- Принцип на защита на правата и законните интереси на гражданите отразява демократичния характер на публичната администрация, както и на държавата на служба в частност. В чл. 116 КРБ се прогласява че държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. Държавните служители са служители на държавата, отстояват интересите на държавата което означава и обществото организирано в тази държава. Проява на този принцип е изискването държавния служител да удовлетворява точно и своевременно законосъобразните искания на гражданите и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси. Предназначението на публ. админ. е да обслужва гражданите.
- Принцип на стабилитета е предзназначен да осигурява сигурност на назначението на държавния служител и да се противопостави на безпринципната смяна на държавните служители. той се проявява в законовата разпоредба че служебното правоотношение възникващо при назначение е за неопределен срок ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.
- Принцип на политическата неутралност е проява на стремежа да се деполитизира държавната служба и да се отстоява разграничението между политика и администрация. При заемане на държавна служба не се допуска дискриминация, привилегии или ограничения основани на убеждения и членуване в политически синдикални и други организации. Държавния служител има право да членува в политическа организация до толкова до колкото не съществува забрана в някой закон.
- Принцип на йерархическата подчиненост е традиционен за публичната администрация и за държавната служба. Той съответства на йерархическата структура на държавния административен апарат и изразява отношенията на власт и подчинения между горестоящ и долустоящи органи и лица.
- Принципите на безпристрасност и добросъвестност утвърждават норми за начина на изпълнение на държавната служба. Те са насочени да осигуряват обективност, равнопоставеност, равноправие и ефективност при осъществяване на държавната служба. Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безприсрастно. В тясна връзка приципите при изпъленинието на държавната служба са и принципите на откритост, достъпност и координация съдържат се в Закона за администрацията чл.2.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правен режим на държавната служба 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.