Права, сродни на авторското право


Категория на документа: Право


Права, сродни на авторското право. Права на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и филмовите продуценти.

В правната доктрина се е оформило разбирането, че интелектуалната собственост се разделя на три категории: индустриална собственост, авторско право, сродни на авторското право права. Това становище има основание в един комплексен международно-правен документ - Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)(подписаната в Стокхолм на 14 юли 1967 г).

Правата сродни на авторското право от своя страна се подразделят на: права на актьорите изпълнители върху изпълнението, правата на производителите на звукозаписи върху записите и правата на радио- и телевизионните организации за техните програми. Безспорно тези права са от един род с авторските права и само някои специфичности ги идентифицират като самостоятелен вид и ги разделят от групата на типичните авторски права.

С развитието на науката и техниката, с интензифициране на комуникациите този вид права все повече навлизат в духовната сфера, поради което се поражда нужда от тяхната ефикасна юридическа закрила. Техническите възможности за издаване и разпространение на копията на изпълнителите вече създават сериозни проблеми, защото се накърнява авторското право на носителя, на титуляра на правото. Интересите на актьорите, певците, музикантите, танцьорите се засягат от противозаконното им "дублиране". За да се разбере по-добре правната същност на правата, сродни на авторското право, е необходимо да се изясни терминологията, която се използва за обозначаване на понятия, свързани с изразяването на сродните права.
- понятието "права, сродни на авторското право" означава всъщност правото на изпълнителите да не допускат публично представяне на тяхно изпълнение без тяхното съгласие; правото на производителите на звукозаписи да разрешават или забраняват възпроизвеждането на звукозаписите и вноса и разпространението на неразрешени техни копия; правото на представителните организации да разрешават или забраняват предаване, фиксиране и възпроизвеждане на техните програми. Този комплекс от права, сродни на авторското право, са предмет на регламентация в международен план на Римската конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации - от 26 октомври 1961 г. Нейните принципи са възпроизведени в повечето вътрешни законодателства.
- кабелната телевизия реализира техническата възможност приемането и разпространението на телевизионната програма да се осъществява посредством коаксиални кабели. Този процес обезпечава по-качествено излъчване на програмата в сравнение с безжичните средства. Всъщност кабелната телевизия е вид комуникация чрез използването на кабел.
- спътникова емисия е предаване чрез спътник на творби чрез създаване по електронен път на носещи програмата сигнали.

Трябва да се отбележи, че често без разрешение се предава чужда емисия. Противоправното фиксиране от телевизионна програма и възпроизвеждане и продажба на такова фиксиране се нарича "контрабандиране".

По своята юридическа природа правата на артистите изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на радио- и телевизионните организации като вид права, сродни на авторското право, са от категорията на абсолютно субективните права. В едно от направленията тези права се развиват по "оста" на възникване на правоотношение между носителя на правото, включително и техните наследници после, и между всички останали правни субекти - физически и юридически лица. Характерно за сродните на авторското право права е, че една част от тях имат личен (неимуществен) характер, а други - имуществен. Естествено е, че правото на артистите изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на радио- и телевизионните организации възниква в момента на изпълнението и по-точно (от технологичен характер) от момента на завършването на записа. Може да се поддържа становището, че това право възниква непосредствено и не е свързано с извършване на някакви други правни действия, каквито биха представлявали регистрацията им. Специално за артистите изпълнители трябва да се отбележи, че тяхното право може да се наследява след смъртта им от техните наследници. Безспорен е принципът, че юридическото лице не може да бъде оригинален носител на това право.

Субектите, носители на сродни права и обектите на тези права, са изброени в чл. 72 ЗАПСП. Това са: артистите - изпълнители върху своите изпълнения; продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи; продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис; радио- и телевизионните организации върху своите програми.

И четирите обособени права, сродни на авторското право, имат самостоятелни обекти на правна закрила. С малки изключения, например отделни програми на излъчващи организации, обектите на сродни права включват по необходимост авторски произведения по чл. З, ал. 1 ЗАПСП. Авторските права върху тези произведения принадлежат на техните автори. Възможно е да възникне колизия между едно сродно право и авторско право върху произведение, използвано при създаване на обекта на сродното право. Чл. 72а ЗАПСП дава решение на такава възможна колизия: сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би довел до накърняване или ограничаване на авторските права.

Чл. 73 ЗАПСП съдържа уместно пояснение: имуществените права, предоставени и на четирите категории субекти на сродни права могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40 - 40з и § 5 от преходните и заключителните разпоредби.

Необходимостта от правна защита на изпълненията на артистите - изпълнители възниква след създаването на технически средства за записване и заснемане. Става дума за разновидностите на звукозаписи и видеозаписи. Записаните и заснетите изпълнения могат да бъдат възпроизвеждани без участието на артистите - изпълнители. А записите могат да бъдат използвани по много начини. Ето защо изниква въпросът: как да бъдат защитени правата на артистите - изпълнители? А те са не само имуществени, но и неимуществени, свързани с името на изпълнителите. Чл. 74 ЗАПСП посочва разширеното предметно съдържание на понятието "артист - изпълнител". Това е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. Думите в текста"или изпълнява по друг начин произведение" показват, че изброяването на изпълненията е само примерно. Ето защо на всяко друго изпълнение на произведение по чл. З ЗАПСП трябва да бъде признато сродно право на артиста - изпълнител. Тук трябва да бъде подчертано отново, че правото на артиста - изпълнител не засяга правото на автора на изпълняваното произведение. И нещо повече - без значение е дали авторското право върху изпълняваното произведение съществува или е прекратено поради изтичането на законоустановения срок на закрила.

Правото на артиста - изпълнител е по своята същност абсолютно субективно право. То възниква от момента, в който е завършен записът на изпълнението. Правото на артиста - изпълнител съставлява съвкупност от авторски правомощия. По своя характер те са неимуществени и имуществени права и са твърде сходни на правата на авторите на произведенията по чл. З, ал. 1 ЗАПСП.

Чл. 75 ЗАПСП посочва неимуществените права. Артистът - изпълнител има право да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното произведение. Той има и правото да изисква да се запазва целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му при всички възможни начини. Правото на име е неотчуждимо, а правото върху записаното изпълнение може да бъде предоставено за използване само с писмен договор.

Имуществените права на артиста - изпълнител се определят от характера на изпълнението. Те са посочени в чл. 76 ЗАПСП. Артистът - изпълнител може да разреши срещу възнаграждение изпълнението му да бъде излъчено по безжичен път - по радиото или телевизията, да бъде предадено чрез кабел или друго техническо средство. Може да уговори изпълнението да бъде записано на звуко- и видеозапис, а записите да бъдат възпроизведени и разпространени. Отделно разрешение може да бъде дадено за излъчването на записаното изпълнение по безжичен път. Договорите за предоставянето на тези права трябва да бъдат писмени. А възнаграждението може да бъде уговорено като част от приходите, като еднократно заплащане или по друг начин.Чл. 76, ал. З ЗАПСП съдържа важно предписание за отношенията артист - изпълнител и продуцент. Ако в сключения договор не е уговорено друго, артистът - изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Текстът съдържа и императивна разпоредба за срока, за който може да бъде ограничено правото на артиста - изпълнител да предоставя правото на запис и разпространение на други лица - не повече от пет години.

Много авторски произведения са специално написани за изпълнение от повече изпълнители или по-късно са преработени за колективно изпълнение. За тези случаи чл. 79 ЗАПСП уточнява: участниците в колективни изпълнения като оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценичното произведение, дават разрешение отделно. Чл. 80 ЗАПСП определя начина за означаване на колективните изпълнения. За тези изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.

Някои изпълнения се осъществяват в рамката на трудово правоотношение. За тези случаи чл. 81 ЗАПСП предписва разрешението за използване по чл.76, ал. 1 ЗАПСП да се дава от работодателя, освен ако с артиста - изпълнител е уговорено друго.

Чл.77 ЗАПСП урежда въпроса за възнагражденията при вторично използване. Има се предвид използване на изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени. Артистите -изпълнители и продуцентите на звукозаписи в тези случаи имат право на възнаграждение за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или по друг начин на изпълненията и записите. Това възнаграждение се определя по реда на параграф 5 от допълнителните разпоредби към ЗАПСП- по договор между правоимащите и ползвателите. Ако използването се договаря чрез организация за колективно управление, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между тази организация и ползвателите. А разпределението на възнаграждението е: половината за артиста - изпълнител, а другата половина - за продуцента на звукозаписа.

При участието на артистите - изпълнители в заснемането на филми изникват много специфични въпроси. Чл. 78, ал. 1 ЗАПСП урежда отношенията между артиста - изпълнител и продуцента на филма или друго аудиовизуално произведение. Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че артистът - изпълнител е отстъпил на продуцента и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването му чрез кабел, както и за възпроизвеждането му върху видео носители и тяхното разпространение. Чл. 78, ал. 2 уточнява, че роля, изпълнена от артист - изпълнител във филм или друго аудиовизуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста - изпълнител на ролята. Чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП дават отделни решения на въпросите, отнасящи се до възнагражденията на артистите -изпълнители, изпълняващи главни роли. Като изпълняващи главни роли до доказване на противното се смятат лицата, които са посочени в титрите на филма, недвусмислено показващи, че лицата са такива. Когато липсват такива указания, под внимание се вземат евентуални изрични уговорки по този въпрос между продуцента и артиста - изпълнител в подписания договор. Ако такива уговорки няма и в договора, под внимание се взема изричното мнение на сценариста, дадено писмено. Договорите по чл. 78, ал. 1 ЗАПСП между артистите - изпълнители, изпълняващи главни роли, и продуцента трябва да предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход от използването на произведението. Посочен е и редът за изплащането на това възнаграждение.

Член 84 ЗАПСП изброява редица текстове, които трябва да се прилагат съответно и при използването на правата на артистите - изпълнители. Например: чл. 21 и чл. 22 третират разрешено предаване чрез кабел и излъчване чрез телекомуникационен спътник; чл. 23 ЗАПСП посочват случаите на допустимо свободно използване на произведенията; чл. 37 ЗАПСП съдържа две императивни предписания - нищожност на договора за използване на всички произведения, които авторът би създал, и максимален срок 10 години на договорите за използване; чл.32 до чл.34 ЗАПСП уреждат наследяването на авторското право, упражняването на правата при липса на наследници и използването на произведенията след срока на времетраене на авторското право.

С чл. 82 ЗАПСП се определя времетраенето на правата на артистите - изпълнители. Те продължават 50 години, като срокът започва да тече от първи януари на годината, която следва годината на изпълнението. Когато записът е бил публикуван или изпълнението разгласено, срокът се брои от началото на годината, следваща годината на събитието, а ако са настъпили и двете - от това, което е настъпило по-рано.

Голяма част от произведенията се изпълняват от група индивидуални изпълнители, които образуват оркестър, хор, състав, ансамбъл и др. Тези формации излизат пред обществото със свое наименование. Наименованието има изключително значение, тъй като идентифицира формацията като колектив участници. То служи за реклама на творческите изяви. Член 83 ЗАПСП използва обобщаващото понятие "артистични групи" и установява специален режим на закрила чрез регистрация на наименованията на групите. Регистрацията се извършва в Министерството на културата въз основа на искане и след справка по водения за целта регистър. Регистрацията се извършва на кирилица, а по желание на заявителя - допълнително и на друга азбука. Предписано е основно правило - регистрираното наименование не може да се използва от друга група. Имат се предвид очевидно всички форми и начини на използване. Чл. 83 ЗАПСП дава предимство на артистична група, която вече е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, извършена от друга група. Тази група може да поиска заличаване на извършена вече регистрация. Ако възникне спор между групите за сходството на наименованието или за предходното използване, този спор се решава от съда. Чл.83 ЗАПСП урежда и въпроса за правото на наименование, когато дейността на артистичната група е прекратена. Наименованието се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е прекратена дейността на групата.

В чл. 85 ЗАПСП се съдържа следното определение: продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му. От това определение е видно, че продуцентът осъществява две дейности - организиране и финансиране на звукозаписа. Това означава осигуряване на материалната база - студио, техника, персонал, както и необходимите финансови средства. Продуцентът може да извърши звукозаписа сам или да го възложи на друго лице. финансирането може да бъде със собствени средства или чрез заеми. Продуцентът сключва договорите със всички лица, които трябва да участват в звукозаписването. Той носи и отговорност за поетите задължения. Съгласно чл. 86 продуцентът може да разреши срещу заплащане възпроизвеждането и разпространението на записа. Продуцентът може да разреши вноса и износа на екземпляри от записа, независимо от това дали са произведени законно или в нарушение на неговото изключително право (без разрешение). Само продуцентът може да даде съгласие за публичното изпълнение на записа или неговото излъчване по радио или телевизия или предаването му по кабел или по друг механичен път. Продуцентът разрешава срещу заплащане и предлагането по безжичен път или чрез кабел на достъп на неограничен брой лица до записа по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен по време и от място, индивидуално избрано от всеки. Продуцентът може да отстъпва с договор всяко от тези правомощия на други лица, включително и на авторите и изпълнителите на записаните произведения. Чл. 87 ЗАПСП посочва неимуществените права на продуцента. Той има право да изисква при възпроизвеждане и разпространение на направените от него записи, името му да бъде посочвано по обичайния начин. Това става върху звуконосителите и върху техните обложки и кутии. Относно възнаграждението на продуцента при вторично използване на записите, които са били вече разгласени чл. 88 препраща към чл. 77 ЗАПСП, който визира едновременно правото на възнаграждение за артистите - изпълнители и на продуцентите на звукозаписи.

Чл.89 ЗАПСП определя времетраенето на правата на продуцентите на звукозаписи - 50 години. И за този срок се прилага възприетото общо правило подобно на чл. 82 ЗАПСП. Тук също, съгласно чл. 90, се прилагат по аналогия различни текстове: чл. 18, ал. 3; чл. 21; чл. 22; чл. 23 и други.

Филмовите продуценти са включени като категория носители на права, сродни на авторското право, с изменението и допълнението на ЗАПСП, обнародвано в ДВ, бр.28 от 2000 г.
Чл. 90а ЗАПСП посочва като субект - носител на правото продуцента на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение. Обект на изключителното право е оригиналът на филма и копията от филма, получени в резултат на този запис. Макар да не е казано изрично, като продуцент на филм следва да се смята лицето, юридическо или физическо, което е организирало и финансирало създаването на филма. Тук аналогията с продуцента на звукозапис трябва да бъде пълна. Чл. 90а ЗАПСП изброява правомощията, включени в предоставеното му от закона изключително право, които той може да отстъпва срещу заплащане: размножаването на оригинала на филма или на копия от него, публичното прожектиране, публичното му изпълнение и излъчването по безжичен път, предаването и препредаването чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането и разпространението, превеждането, дублирането ,субтитрирането и други. Посочва се само едно неимуществено право на продуцента на филм - правото да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния начин. Тук също се прилагат по аналогия разпоредби от глави 4, 5 и 6 на ЗАПСП. В чл. 90б е определено времетраенето на изключителното право на продуцента на филм. Срокът на защитата е 50 години, а за действието му се прилага възприетото общо правило.

Радио- и телевизионните организации са четвъртата категория носители на права, сродни на авторското право, посочена в чл.72, ЗАПСП, глава единадесет.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Права, сродни на авторското право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.