Основи на правото


Категория на документа: Право


07.03.2012
ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО.СТРУКТУРА НА ПРАВОТО- ЧАСТНО И ПИБЛИЧНО, МАТЕРИАЛНО И ПРОЦЕСИАЛНО,ВЪТРЕШНО И МЕЖДУНАРОДНО.СИСТЕМА НА ПРАВИОТО- ПРАВНИ НОРМИ, ПАРВИ ОТРАСЛИ И ПРАВНИ ИНСТИТУТИ.ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО-ПРЕКИ И КОСВЕНИ
1. Възникване и същност на правото- правото е възникнало в най- дълбока древност и е служило като регулатор на възникналите в най- проста форма отношения между отделните личности и племенни групи. Правото в най-дълбока древност в човечеството регулира общите функции на древните общества във връзка с търговската размяна, войните, размяна на пленици, материални блага и други. Независимо от това правото е изиграло много съществена роля в запазването на човешкия индивид. Това е така наречената забрана за кръвосмешение между близко-родственици. Това е така наречения институт "инцестит" (кръвосмешение). В много по-късен период тези правни норми се оформят като манонорми, т.е. нормативни норми, които са насочени за спазване на определени правила както от отделните личности така и от групи хора. Същност на правото -състои се от правни норми, които са създадени въз основа на обичайното право, единствено те могат да служат и да регулират обществените отношения които се появяват в дадени общества. В много по-късен период когато държавите се оформят като съвкупност от народи и територии, които изискват и държавна власт независимо от нейния характер. Правото вече се превръща в държавен регулатор като държавата го създава и закрепва в юридически актове, а така също чрез принудителната си власт задължава членовете на обществото да спазват нормите които действат в момента. Фактически правото служи за да подпомага и регулира държавните обществени отношения и неговата регулативна форма се явява в три аспекта. Тя обслужва социалното битие на обществото създава различни правни норми, които действат в отделни обществени отношения, атака също и чрез своите правни норми предписва определени правила за поведение или дава мярята, която всеки отделен индивид може управлява които правната норма му предоставя. Една от най- важните регулативни роли на правото е действието му в социалното битие,т.е. то регулира както отделните взаимоотношения между личностите в обществото така и отношенията между отделната личност и държавата. Следователно правните норми насочени към социалното битие регулират и дават възможност на обществото да намери най- добрия баланс по отношение на социалната политика както на отделните личности така и между държавата и отделната личност.

За да може да бъде правото разбрано осмислено и да регулира отделните отношения то се развива в отделни нормативни актове, които се регулират в определени правни области. Най- важното деление по- институции на правото са: гражданско, наказателно и административна част. Друга не по- важна част това е регулиращата част на правото, относно мярата на поведение което правната норма предписва на всички членове на обществото да определят своето поведение в унисон с предписанията на нормите. Мярата в правото се реализира чрез три компонента:
* Мяра за социално равенство;
* Мяра за социална справедливост;
* Мяра социална свобода;
Под мяра за социално равенство се разбира възможността която то предоставя на всички субекти за развитие в обществото или на правните субекти от правото са предоставени равни възможности в сферата на обществено икономическите и политически области в дадено общество. Мярата за социална справедливост гарантира разпределение на благата в обществото на всеки според неговите възможности, опит, знания и други дадености. Мярата за социално равенство изключва института на привилегиите. Мярата за социална свобода се включва най- вече в член 6 ал.1 и 2 от конституцията на Република България.
2. Структура на правото - то е с оглед на регулиране на отделните правни институции с които се регулират специфичните и отделни обществени икономически отношения. Състоянието на днешното общество обхваща изключително големи области които се регулират от специфични законодателни актове. За по лесно обхващане на материята правото изработва своя структура използвайки критерия на специфични обществени отношения, които то регулира. Първото и най- важно деление това е делението на правните норми на частни и публични. Под частни норми се разбира тази регулативна роля, която правото въвежда по- отношение на отделните частни лица. Има се предвид отделния човешки индивид, а и също и отделната степен на формиране на колективи. Тук спадат всички образувания по търговско право. Характерно за този раздел е че тук се поставя акцента на интереса т.е. интерес на отделните личности или на формирования (юридически лица), които могат свободна да се разпореждат, да придобиват, да очуждават лични свой материални блага или блага на организации в които те си намират в особени правила на представителство. По- своя характер публичното право е правото на държавната власт. Държавата по своята същност представлява особен вид организация, която се характеризира с три елемента:
* Народ;
* Територия;
* Държавна власт (суверенитет);
Този суверенитет правота закрепва, че държавната власт е тази която се разпростира върху интересите на самата държава тъй като всички членове на дадената държава се намират в режим на съподчиненост по отношение на дадената власт.
3. Разделяна правото на материално и процесионално
Материалното право е онази структура вътре в правото, която определя вида, характера и значимостта на благата които право определя като правно значими и създава механизми за техните процеси. Правото е вътрешен механизъм за самозащита на материалното право. Неговите норми разкриват формите и начина на защита при накърняване при материалното право. Ето защо консесионалното право винаги се проявява при конфликтни ситуации като неизпълнение на поети задължения, злоупотреба с права, конфликтни ситуации и всички други неправомерни действия чрез които се засягат правата на други личности. Критерият вътрешно и международно право разделя по териториално действие правните норми. Всяко държавно образувание има своя нормативна уредба която действа по отношения на всички граждани на държавата в нейните териториални граници. На преден план във вътрешното право стой държавата с нейната суверенност (върховенство/власт). Вън от границите на държавните образувания, държавата влиза във взаимодействие с други държавни образувания, които също притежават свои държавен суверенитет. По- своята същност те се явяват равно-поставени, следователно за регулиране на международните правни субекти се изработват международни права под формата на международни договори, съглашения, протоколи, анекси и други актове чрез които те уреждат своите взаимоотношения. В сегашните взаимоотношения е видно голямата роля която международното право декларира със своите норми.това са принципите на зачитане правата на отделната личност, свободно движение на капитали, личности, услуги и други фактически положения като в този случай правата на отделните държави се гарантират от международната общност.

08.03.2012
Система на правото - правни норми, отрасли и институти
За да може действащата правна норма да бъде квалифицирана по материя ето защо е възприет критерия за разделяне нормативността на правни отрасли институти и норми. Най- важният и голям по обем това е правния отрасъл. В него са създадени правни норми и институти , които имат обща органична връзка, т.е. регулират една и съща родова нормативност. Сега действащата правна норма е разделена на три основни правни отрасли. Те са:
* Граждански правни отрасли, които се явяват най -големия отрасъл, тъй като включва всички граждански правни науки като гражданско право, облигационно право, договорно, семейно и наследствено, закона за децата и семейството;
* Наказателно право - тук са включени всички репресивни закони, наказателния кодекс, наказателно- процесионалния кодекс и други;
* Административно правния, който има за предмет регулирането правото на държавата и нейните органи. При взаимодействие на други органи най- вече с юридически и физически лица. Тук спадат всички закони регулиращи държавната политика в областта на финансите.
Тези отрасли са финансово , данъчно право, митническо и други.
Правните институти са правила с изключително правен характер, който подпомага правополагането му и тълкуването на правото. В по- голямата си част те влизат във взаимодействие и разясняват общи положения в правните отрасли. Такъв институт е погасителната, придобивната давност, общия принцип за невиновност, принципа за всяко вземане на държавата следва да почива на закон и други. Друго понятие в правото това е правната норма.Правната норма представлява най- малката юридическа клетка в правната нормативност като по своята същност тя съдържа правило за поведение което е адресирано до субектите на правото(физически и юридически лица) и като такава тя се явява най- важен регулатор на обществено икономическите и политически отношения в реалната действителност. По своята същност правната норма е насочена да регулира обществените отношения, така също да позволява правно въздействие по отношение на тях. Правните норми не са единствения нормативен регулатор на обществените отношения , наред с тях съществуват и други норми - норми на морала, обичайно правни норми, религиозни норми и други. Тези норми обаче не са облечени от правото с правна задължителна сила и само въз основа на тях не може да се ангажира държавата със своя санкциониращ апарат да въздейства върху ненормалните развитите си отношения. Друга характерна черта на правната норма е това че те имат в себе си и действат чрез метод на правно регулиране по отношение на обществените отношения. В нашата правна система ние познаваме два метода на правно регулиране с които правните норми въздействат на обществено икономическото състояние. Това са:
* Императивния метод на правно регулиране - той се характеризира с неравнопоставеното положение на правните субекти или те са разположени във вертикална плоскост при което винаги един от субектите има властнически правомощия по отношение на другия(подчинен субект). Този метод е характерен за всички правни отрасли , които са вписани в публичното право. Най- ясно този метод се проявява в административното право и той е известен като административен правен метод за регулиране на обществени мнения. Тук спадат всички наредби , правилници, наказания и други нормативни документи които обвързват субектите ,до които са насочени да изпълнят точно и безусловно предписанията на тези норми.
* Диспозитивен или метод на съпоставяне - характеризира се с тази особеност че субектите в отношенията са равно-поставени. То е характерен тъй като тук се дава възможност на субектите сами да определят правата и задълженията които да поемат. Ето защо този метод е характерен във всички гражданско правни науки.

Източници на правото - преки и посвени
Съгласно нашата правна норма за източници на правото са признати следните нормативни актове. Тяхната йерархия е разделена по вид и ранг на нормативните актове. Въз основа на този принцип те са:
1. Конституция на Република България - по своята същност тя се явява пряк източник на норми от цялата нормативност. Тя има императивен характер по отношение на своите актове. Съгласно чл.5 ал.2 от конституцията "никой друг закон не може да й противоречи". По своята същност конституцията се явява основен източник на всички нормативни актове. Това означава че нейните норми регулират целия обществено икономически и политически живот.
2. Закони - той представлява акт на народното събрание приет по установен от конституцията ред , чиито норми съдържат общи правила за поведение. Такива са закони за лица и семейства, закон за задължения и договори, наказателен закон, граждански процесионален кодекс, административно процесионален кодекс
3. Подзаконови нормативни актове - това са актове на изпълнителната власт и хай- често са оформени като постановления на министерския съвет. С тях се приемат правилници наредби, инструкции и други
4. Международни договори - в настоящия момент действат два нацина за утвърждаване на международни договори. по силата на конституцията всеки международен договор за да стане част от вътрешното право трябва да бъдератифициран

трябва да бъде ратифициран(одобрен) от народното събрание. След приемането в Европейския съюз всички разпореждания, резолюции и други актове са приети в нашето законодателство без наличие на одобрение.
Субсидиални или допълнителни източници на правото са морала, добрите нрави, добросъвестност , втория източник е справедливост. Справедливостта е абстрактна правна норма която задължава съда по преценка да се произнесе относно щети и вреди които нямат пряк имуществен характер.

12.03.2012
СУБЕКТИ НА ПРАВОТО.ПРАВОСПОСОБНОСТ, ВИДОВЕ ПРАВНИ СУБЕКТИ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА, СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ, УЧРЕДЯВАНВ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Правото е дълбоко хуманно явление и то е насочено към човешкия индивид тъй като счита, че за човека правото е негов критерии и негова цел. Ето защо човекът като високо организирано биологично същество се счита за личност в правото. От философско социологическо и правно определение човека се разглежда в следните социални категории:
* Човек- това е биологическа характеристика;
* Личност в социологическата сфера;
* Субект а правото - това е юридическо явление;
Следователно субекта на правото представлява определен човешки индивид и определена форма на социална колективност, които въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения. До тази дефиниция се е стигнало в следствие на еволюцията за разбиране на понятието човешка личност. Стига се до концепцията, че всеки човешки индивид от раждането си се разглежда като субект на правото. В правната теория се работи с понятието право субектност. Тук на преден план излизат възможностите на човешкия индивид да се реализира в различни сфери на обществено на икономическата сфера във връзка с присвояването на материални блага също и възможностите за защита на тези права. Право субектността е сложна правна фигура, която по- своята същност и с цел разкриването на правните възможности. На правилните възможности на личността се обоснова на три качества:
* Правоспособност- това е юридическо качество което се изразява в абстрактната принципна възможност, едно лице да бъде носител на юридически права и задължения. Двете сфери на действие на човешката личност правоспособността се явява социално качество тъй като човешката личност се разполага във вси1ки сфери на обществения живот-икономически, политически, духовни и други. Правоспособността се явява и като юридическо качество на човешката личност, т.е. от този момент нататък личността има абстрактни права макар и ограничени от възрастова граница, все пак тя притежава права с които други личности в правото са длъжни да се съобразяват.
* Дееспособност- юридическо качество което се изразява във възможността субекта на правото сам със свой лични действия да реализира и оказва въздействие върху прилежащите му юридически права. Става въпрос за активно правно поведение при реализиране на отдадените му от закона права и задължения, но тук се явяват предпоставката, че човека трябва да действа разумно в правната сфера като оценява всички свой действия. Правото изисква необходимостта от степен на душевно здраве, което ще бъде гаранция за разумно действие в правната сфера. Душевното здраве означава, че субекта добре познава и се ориентира в реалната действителност, също и осъзнава неблагоприятните последици, които могат да постъпят за него при нарушаване на закона. Необходима степен на душевно здраве означава, че човек може сам да осъзнава и ръководи своето поведение, т.е. трябва да се демонстрира воля относно възпирането му при извършване на нарушения. В нашето законодателство е достигнато до разбирането, че човешката личност след навършване на 18 години вече притежава всички качества относно опознаването на реалната действителност, също и демостриране на необходима воля при извършване на правни действия. Степента на душевно здраве зависи от липсата на определени психически заболявания при наличието на които човек има невярна представа за заобикалящата го действителност. Дееспособността не се влияе от физическите недъзи на човешката личност, които са по рождение или в последствие настъпили тъй като правото счита, че те не влияят на психическите качества на човека и макар с уродлив външен вид той се счита за субект на правото. Тъй като правото е дълбока хуманитарно явление то дава възможност на лицата недостигнали възрастта за дееспособност, също и за лицата с психически отклонения, то правото е разработило фигурата на представителството, т.е. волята на тези лица да бъде заменена с волята на други лица, които от гледище на правото се явяват с пълни права за действие. На тази основа представителството бива законно- родители, малолетни деца, родители- настойници, попечители на деца с психически увреждания. Договорните представители във връзка с правни действия на едно лице по- отношение на друго, тук причина е непознаването на дадена област от реалния живот. Така например упълномощаване на адвокати за защита на правата на дееспособни лица.
* Деликтоспособност- от правна гледна точка това представлява възможността едно лице да върши юридическа отговорност, да понася последиците от неговите нарушения. Счита се че всяко дееспособно лице е и деликтоспособно, тъй като деликтоспобното лице има всички качества- опзнавателни и волеви чрез които може да ръководи действията си, а също разбира значението на постъпките които е извършил, следователно деликтоспособността е обвързана с престъпления които означават нарушение на законовите норми и които се разделят на нарушения в гражданското право, в административното и в наказателното право. Най- укорими са нарушенията в наказателното права, тъй като те засягат важни обществени отношения свързани с личността, материалните блага и нарушенията на правовия ред установен в държавата. Правоспособността е от категорията на неотменимите субективни права на личността. Тя се дава един път с връзка с раждането и се погасява със смъртта на личността. Правоспособността неподлежи на доказване. Дееспособността обаче тъй като е свързана с много правни изисквания- достигане на определена възраст, наличие на душевно здраве и липса на психически заболявания. Ето защо тя винаги подлежи на доказване и може да се оспори.
Видове правни субекти. Правото квалифицира правните субекти на индивидуални и колективни.

Като индивидуален субект на правото се конституира само човешкия индивид. Той придобива това правно качество от момента на раждането. В някой случай правото допуска наличие на човешки индивид при зачеването. Човешката личност губи качеството си на субектност на правото при смърт (клинична или при продължително безизвестно отсъствие повече от 5 години). Докато в акта на смъртта настъпва фактически правно в един и същ момент, то безизвестното отсъствие се установява по специален съдебен ред с участие на прокуратура с цел запазване на интересите, ако дадената личност се появи. Възстановяват се всички имуществени права без строго личните право на съпружески отношения, настойничество и попечителство. Характерни особености на индивидуалните правни субекти:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.