Основи на правото


Категория на документа: Право


1. Същност на правото като социален регулатор на обществени отношения

Правото представлява съвкупност от общозадължителни правила за поведение, създадени и гарантирани от държавата по установен от нея ред. Чрез тях се регулират възникващите и променящите се обществени отношения в различните сфери на обществения живот.

Правото е основен социален регулатор, приоритетен пред други социални регулатори, именно поради общозадължителния характер на правилата за поведение, регулиращи различните обществени отношения. Тази общозадължителност произтича от факта, че автор на правните норми е държавата. От своя страна, държавата е най-висшата обществена организация, създадена от самото общество, за да защитава неговите интереси. А интересите на обществото, държавата защитава чрез правните норми, които създава и гарантира тяхното изпълнение чрез държавната принуда. Следователно няма държава без право и няма самостоятелно съществуване на правото без държава.

Единствено правните норми се създават от държавата, а изпълнението им се гарантира чрез държавната принуда. Затова и правото се явява основен социален регулатор на обществените отношения, приоритетен пред други обществени регулатори, какнито са етиката, моралът, канона, технически правила и др.

Само правните норми, които определят правила за поведение в обществото и по този начин регулират обществените отношения имат общозадължителен характер. Това ги отличава от останалите правила за поведение, създавани от други социални регулатори на обществени отношения.
- Поведението в църква е канон
- Правото е на вероизповедание
- Правото не може да съществува без държавата, защото тя го гарантира и обратното. И двете са продукт на обществото.
- Само при правните норми има общозадължителност и гаранция за изпълнение чрез държанвната принуда.
- Правни норми = общозадължителни правила за поведение

2.Предмет и метод на правото

Предмет на правото е регулирането на обществени отношения чрез общозадължителни правила за поведение, т.е. регулирането чрез правните норми на възникващите, променящите се и прекратяващи се обществени отношения в различните сфери на обществения живот.

Обществените отношения в различните сфери на обществения живот, които се регулират с помощта на правните норми, наричаме правоотношения. Затова може да се каже, че предмет на правото са и различните правоотношения, които възникват, променят се и се прекратяват в обществото като цяло. Предмет на изучаване от правото са и различните понятия и субекти на правото.

Регулирането на правоотношенията чрез правните норми в правото се извършва по два начина:
* метод на равнопоставеност - чрез този правен метод се регулират основно граждански правоотношения

* властнически метод - характерен за наказателните, административните и финансовите правоотношения.

Когато от правоотношението, регулирано чрез т.нар. диспозитивни правни норми произтичат права и задължения за всяка от страните на правоотношението, които са взаимни и насрещни, говорим за равнопоставеност като метод на правно регулиране. С този метод на правото се регулират обществени отношения, при които за всяка от страните като правна последица възникват взаимни и насрещни права и задължения. Това означава, че на правото на едната страна съответства задължението на другата страна и обр. По този начин страните в правоотношението се намират в правна равнопоставеност помежду си. Именно в това се изразява методът на равнопоставеност като метод на правото изобщо. Чрез този правен метод се регулират основно граждански правоотношения, при които всяка от страните е носител и на права и на задължения, като правна последица от гражданското правоотношение.

В други сфери на обществения живот възникват друг тип правоотношения, при които една от страните задължително е държавен орган или изобщо орган, носител на държавната власт. Волеизявлението на този държавен орган едностранно предизвиква възникването на правоотношение. От това правоотношение възникват права и задължения, които не се разпределят равнопоставено между страните в правоотношението. В такива правоотношения правата възникнват само за едната страна - носител на държавната власт, т.е. държавния орган, чието волеизявление е предизвикало възникването на правоотношението, а за другата страна в правоотношението като правна последица са възникнали от него само задължения. По този начин страните в правоотношението не са равнопоставени, а между тях възникват отношения на власт и подчинение, т. е. се намират в субординация помежду си. Субординацията се изразява в неравнопоставеност и създаването на отношения на власт и подчинение. Страната, носител на произтичащите от правоотношението права, властва над другата, която е носител на произтичащите от правоотношението задължения.
В това се изразява и същността на властническия метод на правно регулиране, който е характерен за наказателните, административните и финансовите правоотношения.

Общото между всички тези правоотношения е, че задължително страна участник в правоотношението е държавен орган, носител на държавната власт.

волеизявления - писмено, устно, конклудентно/по подразбиране/

равнопоставеност на правоотношенията - в гражданското право, пр. - продажбата

В зависимост от начина на изпълнение на произтичащите от правоотношението права и задължения в правото различаваме:
o метод на доброволно изпълнение
o метод на принудително изпълнение
Приоритетен в българското право е методът на доброволното изпълнение, което е свързано с убедеността на правния субект да се съобрази с произтичащите за него от правоотношението права и задължения и да ги изпълни доброволно. Ако той не направи това доброволно, реализацията на тези права и задължения ще се извърши принудително с помощта на държавната принуда. Това е така, защото държавната принуда се явява най-висшата форма на обществена принуда налагана от държавата като гаранция за реализацията на правото като социален регулатор на обществени отношения.

3.Правна норма - структура, видове

Правната норма е най-малката градивна единица в системата на българското право. Правото представлява съвкупност от правни норми, служещи за регулиране на обществени отношения.

Правната норма е общозадължително правило за поведение, създадено от държавата и гарантирано от държавата по установен ред. Всяка правна норма се характеризира чрез своето съдържание. Съдържанието на правната норма има своя логическа структура, която разкрива три основни нейни елементи:
- Хипотеза - конкретизира фактите
- Диспозиция - поведението
- Санкция




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.