Осигурително право


Категория на документа: Право


19. Понятие и видове осигурителни отношения. Източници
(Обща характеристика на осигурителните отношения)

Осигурителното право е срвнително нов отаръл на правото, което се утвърждава в Европа през втората половина на 20век, а в България през 90-те години на миналия век.

В основата на осигурителното право стои правото на обшествено осигуряване и правото на здравно осигуряване, които са Конституционно установени права на граждани.

Предмет на регулиране са два вида обществени отношения:
- отношения по обществено осигуряване, регламетирано в КСО и в подзаконови НА
- отношения по здравното осигуряване, уредени от ЗЗО и други закони.

Общото между двата вида отношения е че и двете изразяват различини промени в човешкия живот, които се отнасят до неговото съществуване и го поставят пред изпитания и несигурност. При общественото осигуряване, тази несигурност се изразява в загубата на трудови доходи, а при здравното осигуряване - загубата на здраве. Характерни белези на осигурителните отношения в общественото осигуряване:
1. Общественото осигуряване обслужва различни състояния на материалните затруднения на лицата, изразява се в недостиг на материални средства;
2. Чрез общественото осигуряване се цели материално обезпеченост на тези лица, чрез предоставяне на парични обезщетения, помощи, пенсии, материално-технически средства и др.
Системата на общественото осигуряване има имуществен характер, който се изразява в комулацията на ограничени парични помощи, които обхващат 3 дейности:
- по набиране на паричните средства (определянето и събирането на осигурителни вноски от осигурените лица и осигурителите);
- по съхранение и управление на тези финансови средства. Те постъпват в определени фондове, събразно тяхното целево предназначение, като тези фондова организация, гарантира по-добро управление на тези средства:
* фонд пенсии;
* фонд трудова злополука и професионална болсет;
* фонд общо заболяване и майчинство;
* фонд безработица;
* фонд пенсии, несвързани с трудова дейност (захранва се със средства от държавния бюджет).

Системата на ДОО в момента е устроена на разходо-покривен принцип. Това означава, че със средствата, които постъпват се покриват пенсии, обезщетения (от осигурителните вноски се изплащат пении).

В допълните форми на осигуряване, които са уредени в КСО, и това са ДЗПО, Доп, Доброволно Пенсионно Осигуряване, ДДОсигуряване за безработица, средствата се управляват на друг принцип - капитало-покривна система. При нея вече принципа е различен. Средствата на всяко осигурено лице като постъпят във фондасе заделят в инивидуална партида на лицето. Тези средства немогат да се разходват за нуждите на други лица. При тази система, когато лицето придобие право на пенсия, тогава размера на пенсията се определя въз основа нанабраните средства в неговата индивидуална партида. Двата вида пенсионно осигуряване се допълват.

- по изразходване на средствата - при здравното осигуряване(ЗО). При здравно-осигурителните отношения, техен непосредствен обект е здравето, което налага неговото установяване и леченние. Обект на ЗО са две специфични състояния на човека: болест, като патологично отклонение от нормалното състояние на човека и бременност и раждане, като нормално състояние на женския организъм. Тези отношения също имат имуществен характер, като особеното в случая е, че осигурените лица, не получават парични обезщетения или помощи, а медицински услуги. Медицинските помощи също се оценяват в пари, като тези средства се упражняват и разходват от НЗОК, която заплаща на изпълнителите на медицинката помощ, извънредни медицински услуги.

Източници:

Регулират се императивни правни норми, които се съдържат в различни по рамки източници. За разлика от трудовите правоотношения, при тези отношения, договарянето е силно ограничено и ако има такава възможност, то е при доброволното осигуряване.

Оновната уредба е в Конституцията. Други източници са основно закони - КСО, ЗЗО, бюджетните закони - ЗБДОО, ЗБНЗОК и се приемат всяка година, заедно с приемането на ЗДБ(закона за държавния бюджет).

Освен тези законови източници има и някои подзаконови - НПОС, НКТП, НИОВН(наредба за изплащане на обезщ. при временна неработоспособност) и др.

Недържавните източници - оновен такъе е Националният рамков договор. Тези национални рамкови договорисе сключват между представителя на съответ
Ната съсловна организация (БЛС-български лекарски съюз и БЗС), а от друга страна са представителите на НЗОК. Тези национални рамкови договори се сключват за определен срок, обновяват се в ДВ, преподписват се и от министъра на здравеопазването и от тях се уреждат правила, свързани с дейността на изпълнителите на медицинската помощ и техните отношения с осигурените лица.

20. Субекти на осигурителните отношения

Основните субекти са осигурените лица - качеството осигурено лице е правно качество, което възниква по силата на закона въз основа на включването на определени лица в системата на общественото осигуряване. Това правно качество е вторично, тъй като то се надгражда на друго първично качество на лицето въз основа на което то е включено в категорията - осигурени лица. Осигурените лица са изчерпателно посочени в чл.4 и чл.4а КСО. В зависимост от рисковете, за които се осигуряват, осигурените лица могат да бъдат групирани в 4 групи:
- осигурени лица за всички социални рискове - чл.4, ал.1 КСО. Осигурителната закрила за тях е най-широка и тази група е най-многобройна. Общото между тази група осигурени лица е че всички те са заети в трудовата дейност или служба по един траен или постоянен начин и получават за това редовно трудово възнаграждение или друго плащане. Първата категория от тази група са лицата, работещи по трудови правоотношения, наети за повече от 5 работни дни или 40часа месечно;
- държавните служители, чийто статут се урежда от Закона за държавните служители;
- работещите в съдебната система;
- военнослужещите - Закона за отбраната, въоръжените сили и държавните служители по Закона за МВР, ЗИНаказанията, Закона за ДАНС;
- членове на кооперсции, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперация (ТПК и ЗК);
- лица, които работят по втори или допълнителен трудов договор;
- изпълнители по договор за управление и контрол на ТД, ЕТ, неперсонифицирани дтужества, синдици и ликвидатори (изпълнение по договор за управление са управителите на тъговските дружества (управление на събирателни дружества, дружества с ограничена отговорност, синдикатните дружества) са и членове на управителните съвети на АД или леновете на съвета на директорите на АД(търг. закон). Изпълнение по договор за контрол са контрольорите в ООД и членовете на надзорните съвети на АД. Изпълнение по договор за управление по смисъла на т.7 ще бъде или прокуриста на ЕТ);
- лица, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности (общински съветници), както и служителите с духовно звание в българската православна църква;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Осигурително право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.