Ограничаване правата на гражданите


Категория на документа: Право


Трябва да се прави разлика между правната принуда и държавната принуда, тъй като няма държавна принуда, когато правната принуда се проявява във формата на психическа принуда. Така принудата има предупредително-възпиращо въздействие върху правните субекти да не нарушават изискванията на правните предписания и без намесата на държавни органи.

Все по- често се намесва и неправната принуда, защото правото има предназначение да бъде средство за ограничаване на възможностите за осъществяване на извънправна принуда от субектите на правото, докато в съвременните условия тенденцията е към все по-засилена намеса на международното право в ограничаване използването на извънправната принуда. Съществуват редица международни конвенции, изискващи държавите, страни по тях, да приемат задължението да обявят всички форми на изтезания за престъпления по своето наказателно право.

Най-спорен е въпросът за размера (продължителността) и степента, в която може да се ограничава свободата на личността. Този проблем е свързан с обществената опасност на деянията, за които се налага правна принуда. Обективният критерий в случая е границата, при която ограничаването на свободата води до деградиране на личността. Прехвърлянето на тази граница от законодателя и от правоприложителя, влиза в противоречие със самата същност, цел и социална роля на тази разновидност на правната принуда. Ограничаването на свободата не трябва да води до невъзможността това основно субективно право да бъде използвано пълноценно след прекратяване на правната принуда.
Несъобразяването с тези основни изисквания води до промяна на обекта на въздействие с правната принуда. От въздействие върху едно отделно субективно право, обект на принуда става личността като цяло. В обект на въздействие се превръщат основните социални и биологични характеристики на личността. Това придава в този случай на ограничаване на свободата качествено нова същност на правна принуда, излизаща извън принципите на хуманизма като придобива нов характер - увреждане на личността, в резултат на което се деформират качествата на личността. Така не се постигат целите на правната принуда, а се създават условия за противоположен резултат. Несъобразяването с обективно обусловения размер и степен на ограничаване на свободата води до допълнително засягане в една или друга степен на субективните права на други личности, като по този начин обектът на въздействие на правната принуда се разпространява допълнително и върху личности, които нямат вреда.

IV. Ограничаване правата на гражданите в условията на извънредно положение

Защитата на населението при обявяване на режим " положение на война" "военно положение" или "извънредно положение" се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. , ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).

Съгласно чл. 84, т. 11 от КРБ и чл. 108, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване. Подобни условия предполагат отмяна някои обичайни функции на правителството, промяна на нормално състояние и работа на държавните и местните органи и ограничаване или временна отмяна на някои граждански свободи и човешки права. Необходимостта от обявяване на извънредно положение може да възникне в следствие на разнообразни причини като въоръжено нападение срещу страната от вътрешнодържавен или външен характер, природно бедствие, граждански вълнения, епидемия, финансова или икономическа криза, инцидент, авария, потенциално опасен обект или дейност или всеобща стачка. Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво. Прилагането на законите при извънредно положение неизбежно води до ограничаване на нормалната икономическа, гражданска и политическа активност и на правата на гражданите с цел справяне с извънредните обстоятелства. В извънредни ситуации съществува опасност правителството да се възползва от извънредното положение за налагане на неоправдани ограничения на човешките права и граждански свободи, за неутрализиране на политически опоненти, за отлагане на избори или за други собствени цели. Ето защо баланса може да се запази само при зачитане на демократичните основи и принципи.

При извънредно положение могат да бъдат обявени специални правомощия на държавните органи, чрез които да се ограничат правата на гражданите: ограничаване на свободата на медиите и забрана на обществените събрания; разполагане на въоръжени сили на територията на страната; евакуация на населението от домове и работни места; обискиране на домове и друга частна собственост без заповед; арести без повдигане на обвинения; конфискация на частна собственост(с или без компенсация) и/или нейното унищожаване; регулиране на дейността на частните предприятия; намеса във финансовите
операции и регулация на експорта; приемане на специално законодателство, наказващо неподчинението на извънредните мерки.

При извънредно положение управлението на страната трябва да се осъществява от гражданските власти на национално и местно ниво. Силите за сигурност трябва да имат помощна функция, подпомагайки гражданските власти. Ръководителят на място при провеждане на спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи има право да забрани или ограничи влизането на лица в мястото на намеса, да нареди временно извеждане на лица от мястото на намеса или да поиска от физически лица предоставяне на лична или материална помощ. Важно е, че на гражданите се възлагат задължения, които имат значение за успешното преодоляване на кризата. Голяма част от тях имат морален характер, а други са свързани с пренебрегване на някои конституционни гарантирани свободи: оказване съдействие в съответствие с възможностите си или материална помощ по искане на кмета на община и отговорните институции; предоставяне на информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението и др.

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Конституция на Република България
2. Закон за защита при бедствия
3. Закона за отбраната и въоръжените сили
4. www.coe.int - сайт на Съвета на Европа
5. www.echr.coe.int - на Съда по правата на човека
6. Решение № 14 от 10.XI.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 14/92 г.
7. Правата на човека и тяхната защита, Сборник международни актове под редакцията на Д. Чанкова, София, 2001





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ограничаване правата на гражданите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.