Обществено-икономическо и социално развитие през вековете


Категория на документа: Право



Обществено- икономическо и социално развитие през вековете.

Средновековие- Началото на средновековието започва след разпадането на античния свят. В средновековието се формират различни социални групи и прослойки, едни водени от църквата а други от икономическата ситуация възникнала през този период. В християнската догматика се дефинират две социални групи, на духовенството и на миряните, а според икономическата ситуация се открояват селяните и земевладелците. Средновековието е период свързан с бедността. В ранното християнско общество бедността се приема като отказ от властта. Друго разбиране за бедността е ,че '' Бог би желал да сътвори всички хора богати, но той е направил и бедните в този свят, за да могат богатите да имат възможност да опростят своите грехове'' ( цит. по Geremek 1992, с. 29) Този цитат най- добре характеризира възникването на милостинята. В средновековието милостинята се приема като акт на християнска любов към ближния, но и като вид покаяние, също така има терапевтичен характер. Терапевтичният характер е свързан с това че когато човек се изповядва, свещеника съветва изповядващият се да замени изкушението с подаяние. Средновековието е период в който църквата извършва социална работа, като активно се занимава да организира, събира и разпределя милостинята. Милостинята е и начин да се разпределят по- равномерно материалните блага между всички хора. По каноните на църквата всички имащи хора са задължени да помагат на нуждаещите се. Милостинята се използва като обяснение на това защо има бедни и богати. Бедността се явява като нещо възникнало с цел да се реализира любовта към човека и неговото състрадание. Но през 7- 8 век бедността взима огромен превес в селското и градско население. През този период започват и опитите за намаляване на бедността, за да се запази социалният мир на населението.

Ново време- Новото време се характеризира с модерната държава, но тя настъпва след една от най- бурните епохи, това е времето на Тридесетгодишната война в Централна Европа, време на буржоазните революции в Нидерландия и Англия и други ключови промени които се извършват в Европа през 16- 17 век предизвикват появата на новото време. В новото време се очертава нов тип държава, а именно абсолютистката държава, която определя себе си като модерна. Периодът на новото време се определя като икономически и политически терор, защото обществената власт във всеки един момент проявява контрол над населението.
В този период продължават различията на стопанската конюктура между село и град, като в градовете има значителен просперитет, поради извършването на печеливши стопански дейности. Развитието на града се дължи на навлизането на нови технологии и най- вече на машинното производство. За разлика от градовете, селата продължават да работят по своите традиционни методи на производство. Към края на 17 век в повечето страни от Западна Европа се наблюдава окрупняване на земите, повече от 1/3 от тях са на едри земевладелци . Това дава възможност за по- голямо развитие и технически напредък. Въпреки модернизирането и окрупняването на земите много историци определят втората половина на 17 век като кризисна. Това е така защото през този период житните реколти са слаби, има проблеми с изхранването на населението, епидемии, свръх прираст и др.
Всички тези промени се отразяват и на социалната сфера, като се опитва да се премахнат различията между селското стопанство и промишлеността, тоест между селата и градовете. Затова властта се стреми да се създаде национална икономика, стреми се и да постигне общо благо, за което са необходими верни и полезни поданици, издигат се и ценности като приятелство, дълг и др.
Управляващата монархия се опитва да увеличи градското население, което е значително по- малко, въпреки интензивните процеси на урбанизация. Като статистика градското население е 1/20 от цялото население и за това държавата се опитва да създаде по- добри санитарни условия в градовете, подобрява се и мобилността, съобразява се местоживеенето с мястото на работа, подобрява се образованието и др. индивидуалният човек вече отстъпва на хора в групи и общности.
Така наречената модерна държава създава и трудововъзпитателни заведения, които се явяват нов инструмент на социална политика на модерната държава. Там се вкарват хора, които са различни, това са хора инвалиди, бедни, безимотни, сираци. Поради частичното оттегляне на църквата от социалните грижи, този вид поданици създават проблеми на държавата и за това тя ги изолира в тези трудововъзпитателни заведения. Домове имат за цел, чрез изолирането на тези хора да се избегнат политическите и социални беди, тяхната цел е по- скоро икономическа а не социална. Налагането на доктрина, че процесът на наказание трябва да се отнася както до делинквентните, така и до бедните, и че отнемането на свободата и принудителният труд са взаимно свързани, е напълно погрешна и не отговаря на представата за модерната държава.
Изграждането на тези трудововъзпитателни домове са силно свързани с религиозното разделение в Европа през 17 век. Част от протестантската етика се явява схващането за връзка между наказание и социални грижи, а от друга страна и между изправително заведение и манифактура. Данните показват, че в протестантските провинции има 70 заведения от този тип, а само няколко в католическите райони. Въпреки, че противоречи на догмите на католическата църква, тя възприема налагането на принудителният труд, като форма на социални грижи. В протестантството тази реформа променя мисленето на хората в тази насока, като се изисква въвеждането трудова повинност на бедните трудоспособни хора.
Въпреки че приютите- работилници приличат на затвори , след като целта им е възпитаване и социална защита чрез репресия и принуда, те се възприемат като първообрази на модерните фабрики, където има строга организация, трудова дисциплина и ред.

Просвещение- През 18 век в селата има най- силен стопански прогрес и драстични промени в производствено отношение. Въвеждането на нови модели за работа увеличава продукцията, голяма част от нея вече е предназначена за пазара и по- малка за лични нужди. Започват нови методи на засяване и оплождане, въвежда се техниката. Селскостопанските продукти започват да се използват повече в индустрията и най- вече в техниката, поради голямото производство.
Просперитетът на селското стопанство неминуемо води до масово обедняване на селското населени. Това се наблюдава първо в Англия а към края на периода обхваща цяла Европа. Обработваната от селяните общинска земя започва да се изкупува или просто да се огражда от едрите земевладелци, с което настъпва окрупняване и предпоставки за аграрно индустриално обработване. Така настъпва разоряването на дребните и средни стопани. След настъпване на тежки за селяните времена, загубили своята земя и живеещи под- социалният минимум, някой от селяните остават по родните места и разчитат на ,,социалните'' помощи, като начин на оцеляване, други заминават за индустриализиралия се град, където има търсене на работна рака. В началото на периода предприятията имат нужда от работна рака, но към средата и края на 18 век се наблюдава пренасищане, така се увеличава броя на нуждаещите се от помощ хора.
Икономическите условия довеждат до голям брой разорени манифактурни предприятия. До тяхното разоряване се стига след постепенното налагане на свободната конкуренция и пазарната регулация, въвеждането на фабричното производство, както и новите икономически условия премахващи пазарната защита на занаятчии и търговци. Това довежда до увеличаване броя на безработните. В този период се наблюдава и нарастване броя на населението в Англия, Франция и други държави, което се получава в резултат на повишаване на жизнените очаквания. От така изглеждащата социална картина става ясно ,че безработните се увеличават драстично а социалният аспект става все по- трагичен.
В средновековието църквата заемаше важна роля в подпомагането на бедните, просяците и скитниците. По онова време се смяташе, че структурирането на обществото е предопределено от бог. В новата модерна икономическа държава обаче разбирането за социално слабите е съвсем различно, вече се търсят причините за този феномен, както и мястото му в новата модерна държава.
Промяната в схващането за разбирането на бедността в Европа през 18 век е свързано с просвещението, което се характеризира с господство на разума и рационализма. Сформираното от хора, ново буржоазно общество вече си поставя и социални задачи. През този период в цяла Европа се сформират общества под формата на клубове, салони , ложи, образователни, общополезни и патриотични съюзи. Член на тези общества може да стане всеки, независимо дали принадлежи към аристокрацията, духовенството или отделно съсловие. Чрез тези общества става социално хомогенизиране. В тях се реализира потребността от налагане на общочовешките и общозначими ценности, в кръговете се позволява на всеки член да общува свободно, да влиза в различни взаимоотношения, което се вижда както при религиозните, така и при съсловните обединения. Всички хора в обществото са равни, с равни права и еднакви социални задължения, независимо от това дали са бедни или богати, така всички са съпричастни към общото дело.
Първите такива общества се сформират в Европа през 30-те години на 18 век, като първото и най- популярно възниква в Дъблин, с цел да се подобри селското стопанство, аграрната култура и други важни и полезни неща. В Испания се създава ,,Стопанско дружество за приятелите на мира'', като неговата цел е да подпомогне реформите в селското стопанство, грижата за бедните , както и образованието. В Швейцария се създава Хелветско общество.
Тези и много други създадени общности и групи през 18 век в Европа подпомагат развитието на социалната работа, както и формирането на демократична структура.

Най- ново време- Поради пълното развитие на промишленото и индустриалното производство, още в края на 19 век. в Европа и САЩ настъпват икономически промени.
Има множество причини които практически унищожават границите, така народите се принуждават да участват в общото движение, те вече нямат възможност да се изолират от заобикалящия ги свят. Причините за тези промени са формирането на международен пазар, свободното предвижване на стоки и капитали, както и засиленият стоков обмен. Голямо отражение в банките на Амстердам и Виена дават възникналите кризи в Чикаго и Бомбай. Когато се въвеждат нови машини и начини на производство в дадена сфера в отделни държави, те достигат като нововъведение и в останалите. Така начините на производство, както и условията на човешкият труд стават еднакви почти във всяка една държава.
Политическият свят по онова време се характеризира с появата на единна Германия, която със своето желание за власт и величие разпалва Първата световна война ( 1914- 1918 г. ). Тази война довежда до опити за установяване на републиканско управление от страна на Ваймарската република от края на войната. Първата световна война води и до неимоверни страдания на множество хора.
След края на гражданската война се сформира Съюза на съветските социалистически републики ( СССР ), така 1917 г. се поставят основите на световният социализъм. Излизането на чело на комунистичеката партия и изграждането на държава в чието управление са включени работниците и селското население, както и с премахването на частната собственост върху средствата за производство и земята, дава началото в световен план на два типа обществени системи, които са в непрекъснато противоречие помежду си. През 1933 г. в Германия се появява А. Хитлер, така започва националния социализъм или фашизъм. След множество промени, като срастването на една водеща партия с държавата на различни равнища и при различни модели ( СССР, Германия, Италия ) довежда до желание от тяхна страна за сфери на власт, което предизвиква и избухването на Втората световна война. След края на войната политическите последици са големи, изграждат се две системи - социалистическа и капиталистическа. Поради техният силен стремеж за надмощие те се изолират една от друга. Като най- голямо отражение от това разделение се наблюдава в Германия, след края на войната тя се разделя на две части- източна ( ГДР) и западна (ФРГ).
В началото на 20 век започват да настъпват промени и в социалната сфера, те се налагат, след проблемите на производството, свързани предимно с регламентирането на труда. Замяната на милосърдието със солидарност, замяната на взаимопомощ със застраховане се приемат за едни от най- значимите промени и нововъведения. Във всички държави се приемат закони за социално осигуряване, чрез които освен регламентирането на труда , се сформира и социална политика. Тези закони биват приети по принуда, чрез синдикални протести или по необходимост, чрез разговори между правителство и частен бизнес. Основният акцент в социалната политика е обезпечаването на всички категории работници, като така грижата за бедни остава на заден план. Държавата започва все повече да участва във формираните здравни, пенсионни и други фондове, като се намаляват и работниците в тях.
Засилва се интернационализмът в социалната сфера, като се създават световни организации и съюзи в които искат да членуват почти всички напреднали в развитието си държави, които се стремят да приемат договори, чието одобрение става постепенно от парламентите. Така се наблюдава не изолиране на проблемите на труда, а точно обратното, те стават широко дискусионни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обществено-икономическо и социално развитие през вековете 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.