Облигационно право


Категория на документа: Право


ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ

Облигационни отношения
Когато кажем “правно отношение”, ние имаме пред вид една правна връзка. Когато кажем “облигационно отношение”, разбираме един определен вид правна връзка. Облигационното отношение е вид правно отношение. Облигационното отношение е правна връзка между две страни, на основата на която едната от тях, наречена кредитор, има право да иска от другата, наречена длъжник, една определена престация, или един резултат.

Но това е идеалният вариант на облигационно отношение. На практика в огромният брой случаи кредиторът е двуличния Янус - той е и длъжник, а длъжникът е и кредитор. (Например при договора за покупко-продажба продавачът е кредитор за цената и длъжник за вещта/. Само в най-простите отношения може да се наблюдава едната страна да е само кредитор, а другата само длъжник. (Както е при заемът за послужване/. Освен това, когато в практиката говорим за облигационно отношение, поставяме акцента или на активната страна, и тогава говорим за вземане (или креанса) или на пасивната - тогава говорим за дълг.
Облигационното отношение най-често е имуществено отношение и като такова има имуществен характер - целта на облигационното отношение е да задоволи определен имуществен интерес. Икономическият интерес на кредитора следва да се защити дори тогава, когато са накърнени негови неимуществени интереси. Така при накърняване неимуществен интерес например при убийство не се връщаме към талиона, а освен отговорността, която се носи по наказателното право, деецът носи и гражданска отговорност за неимуществени вреди.
Облигационното отношение създава едно право на кредитора върху имуществото на длъжника, което се реализира чрез интервенция по съдебен ред.

На второ място, в ядрото на облигационното отношение се намира едно субективно право, което има временен характер - с връщането на вещта се погасява правоотношението при наемът за послужване, с плащането на цената се погасява покупко-продажбеното отношение и т.н. Може да има и по-трайни облигационни отношения - например наемните, но и за тях законът поставя ограничение - до 3 или 10 години.
Чрез облигационните отношения се урежда динамиката на вещите. Т.е. докато Вещното право има за обект правомощията на собственика, когато вещите е в правен покой, Облигационното право се интересува от тяхното “движение”. Така ВП се занимава с правната статика на вещите, а ОП с правната динамика.

Видове облигационни отношения
Още от Римското право облигационните отношения се делят с оглед своя предмет, на: dare (задължение за прехвърляне право на собственост/, facere (задължение за действие/, non-facere (задължение за бездействие) .
При облигационните отношения от типа dare всъщност задължението възниква само ако вещта е родовоопределена. Ако вещта е индивидуално определена, по силата на самия договор (по френското и нашето право) правото на собственост се прехвърля автоматически, независимо в чие владение се намира държането на вещта, и независимо дали е платена цената (чл.24 от ЗЗД/.

Съпоставка между вещни и облигационни субективни права
Най-важната разлика е, че при титуляра на вещните права има едно пряко насочено към вещта право, при което активен субект е титуляра на вещта, а пасивни са всички останали правни субекти са пасивни - т.е. неопределени по брой лица. Затова вещното право е едно абсолютно право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържане от всички останали субекти.
От своя страна облигационното субективно право дава възможност да се изисква определено поведение само по отношение на длъжника, поради което и го определяме като относително субективно право. И в облигационните правоотношения субектите (двете страни) винаги са ясно определени - знае се кой е кредитор, и кой длъжник.
От абсолютния характер на вещното право следва и другата му особеност - то следва вещта независимо в чие владение се намира тя (както е при правото на собственост/. Почти всички вещни права се наследяват, докато при облигационните едва в последно време се появиха наследими. Докато облигационното право понякога е свързано с личността на длъжника и се погасява със смъртта му (задълженията с оглед личността на длъжника/.

При облигационните отношения от типа dare имаме задължение за прехвърляне право на собственост. Тук именно се крие и връзката между вещните и облигационните субективни права - чрез едно облигационно право се динамизира едно вещно право.

Що се отнася до облигационните отношения от типа facere, те имат за предмет извършване на определено действие - т.е. определен резултат - от построяването на един гараж, ремонта на автомобил, поправката на обувка и т.н.
Non-facere са задължения за въздържане от действие, като например задължението да не се свири на тромбон между 2 и 4 часа. Тук ако длъжникът наруши “бездействието” не изпада в забава, няма частично неизпълнение, а изпада в пълно неизпълнение.
Облигационните отношения могат да се разделят и на такива, целящо определено поведение от страна на длъжника, или целящи определен резултат. Тук за пример може да послужи един лекар, на когото се дължи определено възнаграждение за оказана медицинска помощ. За какво в същност се дължи възнаграждение? За това, че ви е излекувал от грипа? Не! Възнаграждение ще се дължи и ако пациента продължава да боледува. Това е възнаграждение за консултацията, предписаните лекарства и т.н. - задължение за определено поведение!
При задължения за построяване на вила, гараж, ателие и т.н. имаме резултатни облигационни отношения при които липсва ли резултата - има неизпълнение.
Друго деление на облигационните отношения е с оглед източниците им: договорни - тези, които възникват от едностранна, двустранна, или многостранна сделка; извъндоговорни - тук влизат тези, при които имаме воля на държавен орган (чл.19 от ЗЗД) ; трети вид - всичко, което не възниква по волята на държавен орган, или в резултат на свободно договаряне между страните - т.нар. деликти, квазиделикти, квазидоговори.
Пример за едно извъндоговорно облигационно задължение е например съдебно решение: Съществува предварителен договор за продажба на апартамент, но купувача се отказва в момента, когато трябва да плати цената. Продавачът държи да се изпълни договора и се обръща към съда. Съдът със своето решение замества окончателния договор. Друго такова извъндоговорно отношение е воденето на чужда работа без натоварване (т.нар. гесция/.
Според структурирането на правата и задълженията облицагионните отношения биват прости и сложни. Просто облигационно отношение е например заем за послужване - свежда се до едно право на кредитора (да изиска вещта, която е дал в заем) и едно кореспондиращо задължение на длъжника (да върне вещта/. При сложните облигационни отношения имаме повече от едно право и повече от едно задължение - например при заем с лихва.
Облигационните отношения се делят на едностранни и двустранни. Едностранни са тези, при които задълженията са наложени само на едната страна по договора, а двустранни - когато са разпределени между двете страни. Пример за едностранно облигационно отношение е заемът, а за двустранно - продажбата.

Съставът на облигационното отношение
... включва претенция, дълг, отговорност. Претенцията, това е материалното субективно право на кредитора. По теорията на Виндшайд това материално субективно право се намира в покой до настъпването на падежа, когато то преминава в “боева готовност”. Претенцията е самото субективно право, което е в покой в определен етап от развитието на облигационното отношение, след което се превръща в нападателно средство. С настъпването на падежа претенцията се трансформира в материалното на право на взискване - възможност да се иска принудително изпълнение. Това не е самият иск! Да може да се иска принудително изпълнение означава, че може да се предяви иск и това се потвърждава със съответното процесуално право, но материалното право на взискване дава възможност да се задоволи претенцията на кредитора и по други, извънсъдебни пътища - например чрез компенсация (прихващане на насрещни задължения/. На това субективно материално право на взискване отговаря задължението на длъжника и неговата обвързаност. По-нататък въз основа на това право възниква вече публичното процесуално право на иск, което ангажира самата материална отговорност на длъжника.

Източници на облигационните отношения

След като облигационното отношение е правоотношението, по силата на което кредиторът може да иска от длъжника осъществяването на една престация, можем да предполагаме, че източник на облигационните отношения са определени юридически факти.
Трябва да се прави разлика между източник на облигационно отношение и източник на облигационното право. Източници на облигационните отношения са юридически факти - конкретни юридически факти, създаващи конкретната правна връзка.
Юридическият факт е реален факт, с който правото свързва определени правни последици - възникване, изменение или прекратяване права и задължения. Обективното право регулира юридическите факти като ги описва в хипотезиса на правните норми, а в диспозицията посочва правните последици, които следва да настъпят. Така юридическият факт от една страна е реално проявила се в действителността случка (Иван блъснал Стоян със зелен Москвич на светофара пред СУ/. От друга страна казваме, че деликтът е юридически факт, който поражда деликтна отговорност (задължението за обезщетение/. В този втори случай не мислим конкретно за това как Иван е блъснал Стоян на светофара в неделя, а за посоченото в хипотезиса на чл.44 от ЗЗД, където се казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Хипотезиса на правната норма съдържа на конкретния юридически факт, а едно общо описание - сбор от релевантни белези на конкретни юридически факти, които обикновено наричаме състав на деликта. От гледна точка на правоприлагането от значение са реалните факти, защото те пораждат правата и задълженията. От гледна точка на правната норма, когато кажем, че деликтът поражда деликтна отговорност, ние мислим за онзи обобщен фактически състав със сбора от релевантни признаци на източника на облигационното отношение деликт.
Юридическите факти са факти от действителността, а правните норми в своите хипотези съдържат обобщение на релевантните белези на фактите от действителността. За да можем да приложим правните норми, трябва да квалифицираме конкретния юридически факт (случка) и да видим какви са правните и последици. Как става това? Когато знаем, че една правна норма описва белезите на деликта, ще видим и какви правни последици предвижда тя. Ако обаче има и друга правна норма, която съдържа повече белези (т.е. тя отчита по цялостно особеностите на конкретния юридически факт - случка) ще приложим нея, защото тя се явява специална по отношение на предишната.

Друг важен въпрос е въпроса за равнопоставеността. Равнопоставеността в ГП следва не толкова от последиците, които се създават (защото е невъзможно да кажем, че кредиторът е равнопоставен на длъжника по един договор за заем!/. С оглед възникване на правоотношението страните са равнопоставени - едната страна не може да нарежда на другата, и самото облигационно отношение следва или от тяхната воля, или поне от избор на съответно поведение.

Гражданскоправни са тези юридически факти, които са описани в хипотезите на гражданскоправните норми и имат гражданскоправно действие, но и се случват между равнопоставени субекти - т.е. между гражданскоправни субекти в това им качество.

Понякога се казва, че един юридически факт се явява юридически факт на няколко правни отрасъла - т.е. свързва се с правни последици в няколко отрасъла. Това е вярно, но само за конкретните юридически факти. Така една случка може да се квалифицира като деликт, съгласно определени признаци, и административно нарушение - по други. (Случаят с Иван и Стоян на светофара например/. Но не можем да кажем, че фактическият състав на деликтната отговорност и на административното нарушение е един и същ! Напротив - единият е гражданскоправен а другият - публичноправен.

От друга страна е възможно един отрасъл да използва юридически факти от друг отрасъл за да създаде собствени (в своя отрасъл) правни последици. Така в чл.19 от ЗЗД се казва, че с уважаването на иска за сключване на окончателен договор, влязлото в сила съдебно решение замества договора. Влязлото в сила съдебно решение е факт на гражданското процесуално право, но то произвежда и облигационно-правни последици.

Юридическите факти на гражданското право се класифицират в различни групи според няколко критерия.. Едно от основните деления е на:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Облигационно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.