Облигационно право


Категория на документа: Право


Тема 1.
ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО. ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА, ИЗТОЧНИЦИ

Облигационно право като произход идва от латинското "obligacio" (облигацио) - задължение. В този смисъл то може да се преведе като право на задълженията. Няма законова дефиниция, която да казва какво точно означава облигационно право. В смислово отношение може да се придадат няколко значения на термина облигационно право.

1. част от гражданското право, която урежда определени обществени отношения - това е основното значение на термина.

2. субективни облигационни права, каквито са правата на различните страни в различните договори или в други отношения, произтичащи на извъндоговорно основание. Но в това значение се употребява по-рядко, защото има друг термин, който ще употребяваме основно.

3. наука -изучава обективното облигационно право, тълкува неговите норми, и т.н

4. учебна дисциплина.

Най-важното е първото значение - като обективно право. В това смислово значение терминът възниква в пандектната правна система - онази, която разделя правото на обща и специална част - вещно, семейно, наследствено и като най-голям подотрасъл облигационното. В романската система гражданското право се дели на други части. Безспорно от създаването на пандектната система през 19 век облигационното право се намира в специалната част на гражданското право.

Няма легално определение за облигационното право, като обективно право. Има опит за определение в параграф 241 от Германския граждански законник - по силата на облигационното отношение кредиторът има право да иска престация от длъжника. Но това не е определение за облигационно право, а съдържанието на облигационното превоотношение.

Теоретичното определение е, че облигационното право представлява съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и някои неимуществени отношения между равнопоставени гражданскоправни субекти, свързани с придобиване или ползване на вещи, извършване на работа или услуги, както и отношения, произлезли от причиняване на вреди или неоснователно обогатяване.

Предметът на облигационното право като обективно право е твърде широк. А методът на правно регулиране е методът на равнопоставеност - облигационните правоотношения възникват между равнопоставени субекти, включително и когато държавата е страна в такива правоотношения, тогава тя няма властнически правомощия.

Облигационното право е най-широкият по обем подотрасъл на Гражданското право. Неговата система следва системата на ЗЗД. Разделя се на 2 части - обща и особена част.

Общата част включва нормите, които уреждат правилата, свързани с принципите на регулиране, действието на отношенията, изпълнението на задълженията, погасяване, прекратяване.

Докато в специалната част, наречена още особена, се включват правните норми, които уреждат отделните договори, както и други извъндоговорни източници на облигационни отношения.
Основни източници на облигационното право (в смисъл на нормативни актове):

- основен източник е Конституцията на РБ - съдържа основните принципи.

- закони - ЗЗД, Закон за собствеността, Закон за наследството, Търговски закон, Семеен кодекс и др.

- подзаконови нормативни актове

Тема 2.
ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ - ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ
Облигационното отношение също няма легално определение, нито някога е имало в българското законодателство. Най-общо облигационното отношение е връзка между две лица, по силата на която едното лице - наречено кредитор, може да иска от другото - наречено длъжник, определено поведение (действие или бездействие) или определен резултат за задоволяване на признат от закона интерес.

Според някои автори по силата на тази връзка може да се иска поведение, според други - резултат. Най-точно е определението в Германския закон - дължи се една престация - това, което може да поиска и може да получи кредиторът.

Облигационното отношение е една правна връзка между 2 правни субекта. Едното лице е титуляр на правото, а другото дължи определено поведение, резултат, престация. Но това е само по принцип, защото връзките са доста по-сложни.

Облигационното отношение съдържа в себе си за кредитора едно субективно право, което наричаме право на вземане или най-често само вземане.

Облигационното отношение е относително отношение - това е много важна негова характеристика - то дава възможност да се иска определено нещо от точно определено лице. За разлика от вещните права, които са абсолютни и дават възможност да се иска поведение от всички.

Облигационните отношения са класифицирани на различни видове.
Според проф.Кожухаров съществува облигационно отношение в широк смисъл и в тесен смисъл.

В тесен смисъл включва основното право на кредитора да иска определен резултат и съответстващото на това право задължение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Облигационно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.