Международно публично право


Категория на документа: Право


Проф. Александър Драгиев
Конспект от 72 въпроса
2 учебника - номера 7,8 от конспекта

1. Понятие и същност на международното публично право (МПП).
МПП е право и е 2-рата голяма правна с-ма в света. От една страна стои националното (вътрешно) законодателство на държавите, от друга е МП. Има М Частно П и МПП. МПП на кратко се нарича само МП. Представлява антипод на вътрешното право.
МПП е с-ма от правни норми, която регулира отношенията м/у субектите на МП. Субектите са 2 - държавите и международните междуправителствени организации. МП има свои специфики, които го отличават от вътрешното. МПП регулира отношения м/у равнопоставени правни субекти - м/у държавите преди всичко. По същия начин са равнопоставени М/ународните правителствени организации. В МП създателите на правните норми са и техни адресати - създават и спазват без изключения. Сключват и изпълняват договорите за самите себе си. Държавите създават правни норми, които са в взаимен интерес. Държавата участва не само когато има интерес, но и заради начина по който се уреждат съответните въпроси (интерес към правната уредба). Друга особеност е че, точно защото държавите сключват сами и в свой интерес, очакваното поведение на държавите по отношение на договорите е да ги изпълняват доброволно. Няма начин да бъдат накарани да спазват сключения от тях договор. Същността е съгласуваната воля на държавите.

2. Възникване и историческо развитие на МПП.
МПП е старо колкото държавите. Възниква от нуждата от регулиране на отношения. В античността нормите са били далеч от съвременния си вид. Договорната норма е в писмена форма. Обичайната норма е неписана. В огромното си мнозинство при възникването си МП има обичаен х-р. Има и регионален х-р (около и м/у древните държави, полиси). Възникват отделни отрасли на МП - например посолско право ->дипломатическо (за обявяване на война, сключване на мирен д-р, сключване на династичен брак и т.н.). Тогава възниква и морското право, по простата причина, че всички най-древни държави възникват край морета - Индия, Египет, Китай, Вавилон (реки), Гърция, Римската империя. То е като шаблон за по-нататъшните въздушно право. Следва правото на убежище по политически причини (в древността се е смятало, че преследването приключва ако преследваният влезе в храм, т.к. така той остава под покровителството на еди-кой-си бог). В Рим МП се нарича Право на народите.
През Средновековието вече има много на брой държави, граничещи си, на един континент и има нужда от повече правни норми. Особено се развива морското право заради корабоплаването, великите географски открития - Америка, нов път към Индия. Възникват две категории - териториално море (изцяло под власт на съответната държава) и открито море (на всички). Има нужда от определяне на размера на териториалното море - граница, охрана, недопускане на чужди кораби. Определя се разстояние от 3 морски мили (това е далекобойността на едно оръдие) и някои от държавите все още са с този размер на терит.море (напр. САЩ). Б-я е с 12 м.м. До 1958 г. морското право е обичайно. В Средновековието посолското право става дипломатическо, с което се урежда статута на професията дипломат. Задачата на дипломата е политическа. Тогава възниква и консулското право. Консулът има социална задача - да защитава интересите на гражданите на своята държава в друга. Това се обосновава от развитието на м/ународната търговия. Търговците не само пътуват, но и се заселват трайно в други държави, образуват цели квартали. Излъчват един от тях, който е упълномощен да ги представлява пред държавата. В последствие самата държава изпраща специален човек, който да ги защитава.
В средновековието голяма роля изиграват Вестфалските мирни договори - 2 бр. (област в Германия). 1618-1648 г. се провежда 30-годишната война (на верска основа - католици и протестанти), почти цяла Европа е била обхваната от нея. Тези договори за пръв път въвеждат принципа на равноправие м/у държавите, без значение дали е малка, голяма, католическа, протестантска, с голяма армия и т.н. На следващо място закрепват нерушимостта на държавната граница. Въвеждат т.нар. декларативна теория за признаването. Тези договори обявяват независимостта на Швейцария и Холандия.
Ролята на големия холандски юрист - Хуго Гроций. Той написва няколко книги, една от които разделя войните на справедливи и несправедливи. Според него справедлива в само отбранителната война, а несправедлива - нападателната. Друга все още актуална идея е защитата на свободата на корабоплаването по моретата (т.е. откритото море). Тогава Холандия е малка току-що създадена държава, която тръгва с висока търговска култура и със стремеж да си отвори търг.ниша измежду останалите държави. Хуго Гроций реално изпълнява една национална задача, обосновавайки тези идеи.
В резултат на Френската революция се появява термина "гражданин". Сега смисълът е двустранни отношения м/у човекът и държавата. Великата Френска революция утвърждава категория права, валидна и до днес - т.нар. човешки права. През 19 в. голям принос към МП. Появява не думата Конгрес за провеждане на м/у държавни политически интереси, т.е. решават се на съвместни конференции. Пръв е Берлинският конгрес. Замислен да се проведе във Виена, но заради конфликт Бисмарк предлага да се проведе в Берлин.
1815 г. Виенски конгрес след Наполеоновите войни за възстановяване на границите. Завършва със заключителен акт вместо договор, защото не е имало съвместно събиране на представителите на държавите. Събирали се на групички, танцувайки на балове. Към заключителния акт е имало няколко приложения - декларация за забраната за търговията с роби; регламент за дипломатическите рангове - посланик, пълномощен министър (Б-я не е имала право да изпраща посланици, праща ли сме пълн.министър); регламент за свободата за корабоплаване по международни реки (Рейн са имали предвид, друга такава е Дунав). Обявен е постоянен неутралитет на Швейцария (Великите сили й позволяват. Затова и папската гвардия е само от швейцарци-католици). Швейцария е единствената държава в Европа, незасегната и неокупирана от Хитлер. Не е била член на ООН дълго време заради неутралитета си. Сега с референдум решили, че този постоянен неутралитет не пречи на членството и е страна-членка.
Във 2-рата половина на 19 в. възникват и международните организации (тогава наричани съюз). Първият е Световният Телеграфен съюз, следва 1874 г. Световен Пощенски съюз, съществуващ и до днес. Посветени са на неполитически въпроси. 1919 г. след края на 1-вата Световна война възниква 1-вата политическа световна организация - Общество на народите (със задача да не се стига до друга война, която очевидно не успява да постигне), закрита чисто технологично през 1946 г., защото през 1945 г. (последните години на 2-рата Св.война) се създава ООН.

3. Понятие за източници на МПП. Видове източници. Международноправният обичай като източник на МПП. Кодификация и прогресивно развитие на МПП.

Източници на МП са правните норми. Те биват писани и обичайни. При МП договорът и обичаят са абсолютно равнопоставени.
Международният договор е писмено споразумение м/у субектите на МП, регулирани от МП, поражда м/ународни права и задължения и може да има различни наименования (конвенции, спогодби, споразумения). В МП договорът винаги е писмен. Той е международен, защото се регулира от МП. МД е писана правна норма. МД е основният инструмент за решаване на въпроси м/у държавите.
Международноправен обичай - равнопоставен с договора. Неписано правило, изведено от практиката. Създаването на МО минава през 2 етапа:
- Формиране на обичая като правило за поведение - имало е проблем, държавата го решава по един начин; след години се повтаря ситуацията, решават го по същия начин; след време на друга държава й се случва същото, правят като първата и така то става обичай.
- Обвързване на държавите със съответния обичай - признават задължителната му сила. Имало е проблем, държавата го решава по един-единствен начин-обичая, защото е убедена, че това е задължителния и правилен начин. Когато се създава Княжество Б-я, се осъществяват дипл.отношения с други държави. От първия ден се приема, че багажът на чуждите дипломати не се проверява и вещите не се обмитяват, по същия начин са се отнасяли другите държави към нашите дипломати, защото такава е била международната практика.
(Англия се отказва от своите 24 м.мили митническа зона и приема 3 м.мили териториално море с цел нейните кораби да могат да се приближават по-близо до чуждите брегове. В последствие и другите държави, повлияни от авторитета на Англия като велика военноморска сила, прилагат 3 м.м. териториално море. Англичаните са правели карти по своя Гринуички меридиан, а за някои острови е имало само англ.карти, и така с практиката се е приел този меридиан за нулев.)

Практиката трябва да бъде трайна и еднотипна. Трябва да бъде всеобща - колкото се може повече държави да правят така, да има представителност. Третото изискване е продължителност на практиката.

Освен като догояорни и обичайни , нормите могат да се делят на универсални и регионални.

Универсални обичайни норми - който важат за цял свят, глобални.

Има регионални норми - няколко държави от определен регион. (напр. Евр.съюз, НАТО) а веднъж съд е постановил че има двустранна норма ( през 50-те м/у Португалия и Индия, позовават се на д-р от 178... година, за порт.колонии там, които са отделни населени места в инд.територия и правото да преминават свободно на инд.територия, освен войска, полиция,оръжия и боеприпаси, за които трябва специално разрешение на инд.власти).
Право на териториално убежище - ако преминеш на терит. на друга държава ще спрат да те преследват. В Латинска Америка има регионална обичайна норма за дипломатическо убежище - там е достатъчно ако си преследван да се скриеш в посолството на друга ЛА държава, за да спрат да те преследват, след което имаш право безпрепятствено да напуснеш страната. (Налага се заради многото преврати там, където новата диктаторска власт преследва привържениците на старата; ЛА-държави започват поради тази причина да правят множество посолства с големи дворове. Така в Куба желаещи да емигрират в Маями нахлуват с огромен камион в Аржентинското посолство).
Примери: през 1956 г. в Унгария, преврат потушен с помощта на Съв.армия, главата на унг.катол.църква влиза в посолството на Англия и стои там 12 год. до 1968 г., когато се споразумяват да бъде мирно изведен и отпратен в Англия на преклонна възраст. Сега Джулиан Асандж се укрива в Еквадорското посолство в Лондон и има само две възможности -да се назначи за екв.дипломат или да се споразумеят нещо за мирно извеждане.
Договорната норма може да отмени обичайната. Ако даден въпрос е уреден с обичайна норма и по същия въпрос се сключи договор, договорната норма отменя обичайната ако договорът да решава въпроса по друг начин. (заради принципа, че по-късната норма отменя по-ранната)
Ако по даден въпрос има договор и в един момент държавите започват да го решават по друг начин, това става обичайна практика. Ако всички страни по договора го правят така, това става обичайна норма, която на практика обезсилва договора.

Диспозитивни и императивни норми.
o Диспозитивните са норми, от които държавите могат да се отклонят като сключат друг договор.
o Императивна е норма, от която отклонението е недопустимо, задължителна. Може да се измени само с последваща норма от същия х-р. Д-ри, които противоречат на императивна норма са недействителни. ИН е "правото на държавите за самоопределение", определен от устава на ООН - право на народ без държава, а се намира под колониалното владение на друга, да се освободи и да основе своя. Забрана за употреба на въоръжена сила - пак от устава на ООН. Забрана на колониализма, забрана за геноцид, забрана за расова дискриминация. Забрана на робството, забрана на мъчения - от правата на човека. ИН са с изключително фундаментален х-р.

Нормите на МП подлежат на развитие. Това става чрез кодификация и прогресивно развитие.
o Кодификацията представлява систематизация на нормите на МП и събирането им в един или няколко на брой договори (наказателен, семеен кодекс). Ползата от кодификацията е, че след систематизирането могат да излязат наяве противоречията м/у тях и да се отстранят. В МП обичайни норми се записват като договорни. До 1982 г. се записва норма за шир. на териториално море. През 1962 г. се записва посолското право и митнически облекчения на дипломатите.
Пръснатите в различни договори ДН да се съберат на едно място. 1958 г. се приемат 4 конвенции по морско право, сега е една.
1899 и 1907 г.- се провеждат Хагски мирни конвенции за въвеждане на правила при водене на война (да не се използват отровни куршуми, да не се пускат бомби от балони, за ранените)
1930 г. пак в Хага се провежда конференция за кодификация на 3 въпроса: гражданство, териториалното море и отговорността на държавата за причиняване вреда на чужденци. Приема се конвенция само за гражданството. Със създаването на ООН се създава и Комисия по международно право (КМП), която изготвя проекти за МД и така да извърши кодификация.
1958 г. в Женева 1-ва конференция по морско право, които са кодификации на морското право такова, каквото е тогава.
o Прогресивното развитие е създаване на нови отрасли на МП. Напр. Космическо право, Правата на човека, Международно екологично право, М наказателно правосъдие.

4. Съотношение между вътрешното и международното право



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международно публично право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.