Международно публично право


Категория на документа: Право


11.Международно хуманитарно право (Право на въоръжени конфликти, Право в период на война, Въоръжени конфликти и МП)
То е отделна част от съвременното МП, негово основно съдържание е закрилата на отделния човек и облекчаването на неговите страдания по време на въоръжени конфликти> То съдържа договорни и обичайни правила, които следва да защитят по време на въоръжени конфликти хората, които не вземат и вече не вземат участие във враждебните действия, както и да ограничат методите и средствата за водене на война. МХП е системата от договорни и обичайни МП норми, уреждащи отношенията между субектите на МП, страни по въоръжен конфликт или война, относно прилаганите в това отношение средства и методи, защитата на ранените, болните, военнопленниците, гражданското население (комбатанти и некомбатанти).
МХП има голям брой източници. То има две големи части - Хагски и Женевски правила.
- Хагските правила установяват правата и задълженията на воюващите при водене на военните действия и ограничават средствата за увреждане на врага
- Женевските правила целят да закрилят военния персонал, който вече не участва във враждебните действия, както и лицата, които не са въвлечени във въоръжения конфликт, т.е. гражданското население. Резултат от тежките уроци на ВСВ (и ПСВ). Женевските конференции са 4 - общи разпоредби от тях: по време място и отношение на лицата, процедурата за помиряване, норми относно дейността на ЧК, санкции за нарушаване разпоредбите на конвенциите - тежки нарушения свързани със следните действия, ако са извършени срещу лица, защитени от конвенциите - убийство, изтезания или нехуманно третиране, биологични опити, преднамерено причиняване на страдания или тежки увреждания на тялото и здравето, незаконни произволи и провеждани в големи мащаби разрушения и присвояване на имущество. Конкретните санкции се определят от законодателствата на самите страни, те са длъжни да издирят лицата, извършили или заповядали да извършат някои от тези нарушения, независимо от тяхното гражданство и да ги предадат на своя съд или на друг съд.
1977г. - дипломатическа конференция, приела 2 протокола
- първият - относно жертвите на М въоръжени конфликти, определя нац-освоб войни като войни с М характер и към тях трябва да се прилагат нормите, установени с Женевските конференции. Комбатант - те да са организирани военни единици, които контролират част от територията и носят открито оръжие. Закрилата на ранените и болните е подобрена, защита на цивилните лекари за първи път. Забранява е употребата на оръжия, които причиняват ненужни страдания, разрушаането на обекти като диги, язовири, атомни електроцентали и др, които могат да предизвикат опасни изменения на околната среда и за застрашат населението, допълнителни гаранции за защита на жените и децата, деца не могат да бъдат наемани във военните сили. Допълнителни деяния - лишаването на лицата, ползващи се от защитата на законите на обичаите и войната, от безпристрастно съдопроизводство; неоправдано задържане на репатрираните военопленници и граждански лица, депортирането или преместването на гражд население в пределите на окупираната територия.Изрични изисквания за дейността на ЧК
- вторият от 1977г. - защитата на жертвите от въоръжени конфликти с немеждународен характер. Уточнява закрилата на болните, ранените, корабокрушенците и гражд население в конфликти, които нямат М характер - раво на уважение на личността, право на достойнство, към тях да се отнасят хуманно и без неблагоприятно различие. Под закрила са и обекти, необходими за оцеляването на населението - водни обекти и др.
Състоянието на война се е считало за естествено от дълбока древност и от тогава са опитите за хуманизиране. В анти1ността също се създават такива правила за водене на война. Правила за събиране и погребване на загиналите. Хуго Гроций установява за първи път правила за неутралитет и систематизира правилата на войната. Спорно е кога се кодифицира, според някои е Кодексът на Либер от 1863г. Според други е Първата Женевска конвенция от 1864г. Несъмнено е, че кодификацията датира от средата на 19век.
ПЖК е за подобряване на участта на ранените в сухопътната война. Състои се от 9 члена и в нея са възприети идеите на Анри дьо Нан, признава се неутралността на полевите лазарет, техния състав, военните болници. С афинитет се ползват жителите на страната, които оказват помощ на военните. Ранените и болните трябва да бъдат лекувани, независимо от тяхната национална принадлежност. С тази конвенция е приета и емблемата на Червения кръст. 1884г. България се присъединява към тази конвенция. БЧК е създаден по време на руско-турската освободителна война.
1899г. Първа М конференция на мира - 27 участнички
1907г. - Втора конференция на мира - 43 участнички - отново в Хага , важно значение за доразвиване основните принципи на МХП





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международно публично право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.