Лекции по право


Категория на документа: Право


Учебник на акад. Стефан Павлов - бяло издание от 1989 година.
Проф. Димитър Михайлов - преработка на същия учебник в IIтома. По-малък формат. По-добре старото издание. По новия НПК за досъдебното производство на Маргарита Чинова - нови моменти по досъдебното производство по НПК. Книга с Георги Гатев по съкратеното съдебно следствие. Същност на касационното производство на Г. Митов. Редица статии и студии в периодичния печат. 1-вия учебник, принципите, доказателствата без СРС са същите.
Въпросите от 1-ви до 6-ти ще отпаднат. По 4-ти въпрос ще има няколко думи.
4. Наказателнопроцесуални норми, наказателнопроцесуални дейтвия и наказателнопроцесуални правоотношения.
(Митов маха го целия въпрос, но понякога на държавен изпит ни питат какво е НПРЦ ПО ( в тази част остава за държавния изпит)

Санкцията за неизпълнение на определено поведение определено се намира в друга норма. Моделът на поведение, който установява правната норма се санкционира в някои случаи с процесуална санкция, а в други случаи с извънсъдебна санкция. Когато имаме порочни действия, НПК съдържа норми, които тези порочни действия или се повтарят, или се санират, или се игнорират при решаването на делото.

Наказателнопроцесуални правоотношения.
Те са вид правоотношения, определението е същото. Разликата с другите видове правоотношения е, че тези правооотношения имат властнически характер. Единият субект в ПО е винаги орган, който осъществява държавната принуда. Именно затова характерът на ПО е винаги властнически. Доста често се получават привидно равнопоставени ПО в наказателния процес -отношенията между защитника(адвоката) и самия подсъдим. Те се изграждат на базата на договора за правна помощ и съдействие, който е договор за поръчка в основата си. Този договор е основата, на която се изграждат отношенията между защитата и подсъдимия. В процеса те отношения нямат. В наказателния процес отношенията винаги се развиват между едната страна и органът, който осъществява процесуално ръководство(в съдебно заседание адвокатът пита за определен факт.Много често съдът мълчаливо разрешава, но ПО се развива по следната схема: Въпросът се задава от защитника, съдът преценява може ли този въпрос да бъде допуснат и ако прецени, че може защитникът отговаря. Но защитникът отговаря на съда). Когато се задава въпрос на свидетел - отношение между страните и свидетеля не възникват.Винаги отношенията са към органа осъществяващ процесуално ръководство и свидетеля.

6. Наказателният процес като дейност по разглеждане и решаване на наказателни дела. Участници, държавни органи и граждани. Задачи на процеса - непосредствена и основна.

Наказателният процес представлява правно регламентирана дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет - разглеждане и решаване на наказателни дела. Тази дейност се разглежда и развива по ред установен в НПК, заради тованаказателният процес е правно регламентирана дейнос. Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата. Ако гражданският процес се явава санцкия за неправомерно поведение, то Наказателният процес също се явява санкция за неправомерно поведение, но той е задължителен за установяване на неправомерното поведение.
Какво значи правно организирана дейност на организиране и решаване на наказателни дела?

Това е дейност на държавни органи и граждани. На първо място държавен орган е съдът в различните му състави. Прокурорът на второ място е държавен орган, който има специфично място в наказателния процес. Разследващите органи на следващо място: това са следователя и разследващите полицаи.

Граждани: 3 категории, критерии за делението им е интересът, който защитават:
1. Граждани, които защитават свои права и законни интереси: обвиняемият, пострадалият(частен обвинител, тъжител, граждански ищец), граждански ответник(лицата, които носят отговорност по силата на гражданските закони за дейтвията на обвиняемия)
2. Лица, които защитават чужди права и интереси: защитникът и повереникът. Защитникът е лицето, кото защитава обвиняемия, а повереникът, лицето, което защитава останалите лица.
3. Тези, които не защитават нито свои, нито представляват нечии интереси. Участват в процеса с оглед на определени специфики. Те участват в наказателния процес, за да подпомагат дейността на съда за разкриване на истината по делото: свидетелите, вищите лица, поемните лица(в досъдебното произв.), преводачът и тълковникът. Всички тези лица не защитават свои права и законни интереси.
Разграничението между тези 3 категории е важно. С оглед тяхната роля в процеса, тези категории се делят на задължителни и незадължителни. Такива, без които може и такива, без които не може. Може без защитник, може без пострадал, тези субекти не са задължителни. Единственият колективен субект е съдът, когато заседава в състав. Това е хипотезата, когато в състава на съда в първа инстанция има съдебни заседатели, а въззивна и касационна винаги заседава състав. Когато заседава извън съда ние нямаме колективен орган. Двама адвокати или двама прокурори не образуват колективен субект. Отсъствието на единия не води до отлагане на делото.

Тази дейност има специфичен предмет. Специфичният предмет е разглеждане и решаване на наказателни дела. Единствено в рамките на наказателния процес може да се осъществи втората част на наказателното правоотношение - да се осъди. Установяването и осъждането е наказателният процес.
Наказателният процес се развива по правилата установени в НПК.
7. Наказателнопроцесуални функции.

Наказателнопроцесуална функция е дейност и направлението на тази дейност. Дейност на определени държавни органи и граждани, развиващи се на основата на наказателнорпоцесуални правоотношения.
Наказателнорпоцесуалните функции се делят на основни и допълнителни. Критерият е проявлението на съответната функция във процеса - дали може да се разви без нея или може. Когато не може да се развие без съответната функция имаме основна функция.
3 са основните функции в наказателния процес и 2 са допълнителните.
Основни: 1. Функция по ръководство и решаване 2. Функция по обвинението 3. Функция по защитата
Допълнителни:1. Функцията по гражданския иск 2. Функцията по защита на гражданския иск.
3-те основни ги има във всяко едно наказателно дело, а 2-те допълнителни зависят от волята на пострадалото лице.
Фунцкия по ръководство и решаване.
Представлява 1. дейност на държавни органи насочена към разглеждане и 2. решаване на наказателни дела, въпроси свързани с хода на делото, както и основните въпроси на наказателното дело. Не може да се разделят 2-те дейности. Тази функция е поверена само на държавни органи (в досъдебното производство. от прокурора и разследващите органи, в съдебното от съда. Няме граждани, които да осъществяват тази функция). Момента на възникване и приключване на производството?.
Функцията по обвинението.
Дейност на държавни органи и граждани насочена към обосноваване, повдигане и поддържане на обвинението срещу определено лице или лица, за извършено престъпление или престъпления. Тази фунцкия се осъществява от прокурора и разследващите органи в досъдебното производство, в съдебното
По делата от частен характер (те се образуват по тъжба на пострадалия) фунцкията по обвинението се осъществява от частния тъжител.Като основен субект на обвинението, прокурорът осъществява надзор за законност. Тази функция възниква заедно със функцията по ръководство и решаване още в началния момент на образуване на досъдебно производство. Господстващото мнение е, че функцията по обвинението се заражда, когато едно лице бъде привлечено за обвиняем. Тази функция по обвинението престава да действа с момента на влизането на присъдата.
Функция по защитата.
Представлява дейност на граждани (само на граждани) насочена към частично или изцяло, или отчасти оборване на повдигнатото обвинение срещу определено лице/лица за извършено престъпление/престъпления. В наказателния процес действа презумпцията за невиновност.Достатъчно е защитата да разколебае тезата на обвинението.Не е задължително да обори всички пунктове на обвинението, за да има оправдателна присъда. Ако деянието съставлява престъпление може да оборим частично някои от пунктовете. От самия обвиняем, неговия защитник, гражданския защитник и неговия довереник. Функцията по защитата възниква от момента, в който привличаме едно лице като обвиняем.
Двете фунцкии се приемат като корелативни - въз основа на обвинението възниква защитата.
Функцията по защитата е винагиадресна.Тя е конкретна защита на едно лице срещу едно обвинение за извършено престъпление. Докато фунцкията по обвинението, когато тя се оформя, в началния момент, е безадресна. Досъдебното производство се образува по факта на извършеното престъпление, а на на лицето, което е извършило престъпление.
Функцията по защитата, подобно на обвинението, престава да действа щом присъдата влезе в сила.
Това са 3-те основни наказателнопроцесуални функции. В теорията се говори за 4-та функция. Различните автори приемат различна 4-та фунцкия. ...
Допълнитени функции:

Функция по гражданския иск.
Функция по обосноваване, повдигане и поддържане на претенцията за обезщетяване на претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди. Осъществява се само от граждани. Осъществява се от гражданския ищец и неговия довереник. Тази функция възниква само в събедната фаза, защото законът ограничава гражданския ищец. Тя завършва с влизането на присъдата в сила. Тогава съдът или е присъдил обезщетение или е отказал.
Защита срещу предявения граждански иск.
Оборване частично или изцяло претенцията за обезщетяване на претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди. Осъществява се от обвиняемия, неговия защитник и/или лицата, които по силата на гражданските закони носят отговорност за неговите действия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.