Лекции по международно търговско право


Категория на документа: Право



- обезщетяване на предвидимите вреди.

- длъжникът по едно неизпълнено задължение или неточно изпълнено задължение следва да положи дължимата грижа за изпълнението в подходящ срок, даден от кредитора.

Тези принципи са тврде общи, носят голяма доза абстрактност, но характерът на международните отношения не позволява съставянето на безкрайно точни правила.

Навлиза едно понятие, което се нарича лекс меркатория - право на търговеца.

Това представлява именно събрано всичко това, източници на търговските правоотношения или още приложимо право към търговските сделки. Това понятие лекс меркатория, означава,че когато страните сключат търговски договор, могат да изберат приложимо право. Въпросът е когато се избира това приложимо право, дали то включва само правото на държавата като сбор от нормативни актове или в това право се включват и всички останали източници, така нареченото общо търговско право - лекс меркатория.Например при сделка за кафе между търговци от две държави. Сключили писмен договор, в който предвидат, че при техните взаимоотношения е приложимо холандското право. Дали тези две страни бидейки търговци, освен холандското право ще приложат и всички правила, характерни за международната търговия с кафе и включващи търговски обичаи, арбитражна практика, общи принципи на търговията с този вид сделки, обичаи в практиката и др. Това всичкото се нарича лекс меркатория - въпросът е дали избраното право следва да разшири своя обем. Понятието възниква през 1963 г. То включва транснационални правила, които в международния търговски обмен са били изработени между страните или са им били предоставени в рамките на техните професионални отношения и които се прилагат от арбитрите за решаване на правни спорове. Защото най-често търговските спорове са предмет на арбитражни решения,, част от гражданските спорове са изключени от арбитраж - деликтни, семейни, трудови, и др., не подлежат на разглеждане в арбитраж. Предназначението на арбитража са търговските спорове.

В обхвата на лекс меркатория се включва:

- определен брой от принципи, които не са свързани с определена правна система или определен договор, а са общоизвестни в международната търговия

- професионалните кодификации на големите участници в международната търговия

- договорните условия за хармонизиране на търговската практика - такива са предвидени договорни условия за застраховка по море - морска застраховка, за търговия с петрол и петролни продукти, строителство на обекти на ключ

- арбитражната практика

Според поддържниците на лекс меркатория тя можеда се приложи към всеки вид търговски договор и правоприлагащият орган по отношение на спора би могъл да приложи и този комплекс от правила, даже ако страните не са се позовали изрично на него. Целта на лекс меркатория е да предостави една удоволетворителна уредба на договора, като тези правила се развиват вън от дадена национална правна система. Б.Голдман предвижда плурализъм на правопорадъците, възможността тези правила непрекъснато да бъдат допълвани. Въпросът който се поставя е, дали тези правила конкурират или изместват съответното държавно право. И откъде черпят своята правна сила.

По същото време, в което се ражда идеята за лекс меркатория се ражда и Римската конвенция - тя е затворена в момента, към нея може да се присединят само определени държави. През 1980 година, когато се появява теорията за лекс меркатория, се тръгва към унифициране нормите и в ЕС. Конвенция е, защото в областта на международните търговски и граждански отношения до договора от Амстердам институциите на ЕС не могат да правораздават, едва след това придобиват това правомощие и започват да се създават регламенти в областта на международните частни отношения. Затова се пуска Римската конвенция. Нейните поддържници са против прилагането на лекс меркатория, защото според тях тя няма свой генезис - генезис на правото е суверинитетът на всяка държава.

Лекс меркатория черпи своята правна сила от самия себе си - тези правила произтичат от практиката на страните и признанието им в международната търговска общност, като същевременно са санкционирани от арбитражната практика.

Понастоящем това, което се приема е, че правилата на лекс меркатория не могат да заместят националното право, но могат да се насложат при прилагането на определена правна норма като попълнят празнотите в нея, тъй като това са правила всеобщоприети при този вид правоотношение. Тези правила имат своята квазиправна сила и не представляват нещо застинало, а непрекъснато се обогатяват. В рамките на ЕС бяха приети принципи на европейското търговско право - има ги преведени в България. Тези принципи на ЕТП са изработени от група учени, въз основа на сравнително правно проучване на всички правни системи в рамките на ЕС. Тези принципи предлагат на първо място общи понятия във връзка със сключването и изпълнението на търговските сделки. В тях има известно тълкуване на общите принципи в международната търговия - разумен срок, добросъвестност, съдействие на страните, усилия на длъжника да поправи неизпълнението в срок и др. В тях има съществени моменти и разяснения относно начина на сключване на договора. Това е важно, защото много често договорите са дистанционни. Местосключването на договора в редки случаи може да има значение - само относно действителността по форма, и то ако е необходима изрична форма. Тези принципи на европейското търговско право не са част от общностното европейско право. Те са помощни. Страните могат да се позоват на тях при сключване на търговските договори.

Едновременно с това в рамките на ЕС е създадена и така наречената обща референтна рамка. Това са томове, в които е направен анализ сравнително правен на гражданското и търговско законодателство на отделните членки и въз основа на него са изведени общи понятия. Целта на тази обща референтна рамка не е за да послужи в търговския оборот, а за да послужи на правоприлагащите органи. И за да се въведат еднакви критерии в рамките на ЕС при обучението по право. Като се каже деликт да се отвори общата референтна рамка и да се види как е уредено в държавите-членки.

В рамките на международната търговия съществуват редица специализирани организации, които се занимават както с администрацията на търговските взаимоотношения между държавите, така и с процеса на улесняване на търговските отношения между частноправните субекти.

- Една от тях е ИКАО- това е организация, създадена в Чикаго, специализирана организация на ООН за правилно прилагане на въздухоплавателния режим, установен с Монреалската конвенция относно въздушните превози. На първо място тази организация администрира изпълнението на Монреалската конвенция от отделните държави-страни по конвенцията. Редица конвенции, които определят режим на осъществяване на търговските отношения в дадена област, задължават държавите да приведат вътрешното си законодателство в съотвествие с разпоредбите на конвенцията. Някои конвенция предвиждат преки, ясни правила за уреждане на търговските взаимоотношения, те ги уреждат - така е с Виенската конвенция, Хагските конвенции, за международните автомобилни превози. А други конвенции задължават първо да не въвеждат държавите различен режим във вътрешното си законодателство, или да въведат такъв, който да е съгласуван с конвенцията. Тази организация ИКАО следи за тези обстоятелства и предприема мерки - не на принуда, а на информиране на държавата-членка, като при всички международни публични актове, да коригира своето вътрешно законодателство в съответствие с изискванията на конвенцията.

- Парижката конвенция за закрила на интелектуалната собственост - администрира се от организацията ВИПО - тя изисква държавите да въведат норми на асимилация - да приравни чуждите на собствените си граждани в областта на интелектуалната собственост. В единия случай се следи дали държавите са въвели във вътрешното си право тези разпоредби, а в други - задължава.

- В областта на ЖП транспорта - оргавизацията е КОТИФФ - изпълнението от държавите във връзка с ЖП превозите.

- СТО - Световна търговска организация. Има специален раздел в МТП, който се занимава само с това - правото на СТО. Специална администрация и специален статут.

Преди да започнем със СТО - няколко думи за международните съдилища.

1. Международния съд в Хага. Създаден е през 1947 г. Това е съд на ООН. Той гледа само спорове между държави - публичноправни въпроси, граници, териториални води, нарушаване на норми и принципи на МПП. Понякога между държавите могат да възникнат и по частноправни казуси. Съдиите в Хага се избират от общо събрание на ООН, мандатът им е 9 години.

2. Съдът в Страсбург - само дела за ЕКЗПЧ. Страна по спора е държавата, явява се специален агент - представител на държавата, назначава се от изпълнителната власт, няма нищо общо с ЕС . Съдът в Страсбург е орган на Съвета на Европа.

3. Съдът на ЕС на Люксембург. Двуинстанционен. Спорове между физически лица във връзка с частни правоотношения не се гледат от този съд. Дори както при преюдициалните запитвания стоят конкретни страни - той не решава спора помежду им.

4. Съществуват и специализирани съдилища - по международно публичноправни въпроси, съдът за бивша Югославия-също е в Хага. Съдиите се избират за конкретното дело и след приключването му вече не са съдии. Специализиран съд за престъпленията в Руанда. Също е в Хага и след приключване на производството се разпуска. Тези съдилища се произнасят с решения, които не подлежат на принудително изпълнение - в МПП няма принудително изпълнение. В диспозитива на решението има задължение държавата да предприеме съответните мерки за изпълнение на свое международноправно задължение. Оттук нататък е въпрос на уважение между държавите да се изпълни това решение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по международно търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.