Лекции по гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Файл ГПП
Започва:Лекции
Завършва:владението
Страници:151

Лекции по гражданско процесуално право, изнесени от доц.д-р Валентина Попова на 28,29,30 31 август и на 4,5,6,7 септември 2010 година в зала 6314 на Югозападния университет" Неофит Рилски"в Благоевград
Доцент в Софийския университет.Води лекциите по граждански процес със специалност-принудителното изпълнение в несъстоятелност.На задочниците в СУ преподава граждански процес.От Благоевград е,но отдавна живее и работи в столицата.Ще има нов конспект.Относно подготовката за изпита- основно лекциите плюс кодекса .А който ще се занимава след това в практиката с материята препоръчва учебника на професор Сталев,на който предстои ново издаване,тя участва в реализирането на новото издание.Сегашният учебник на професор Сталев е по стария ГПК и е много полезен за практикуващите юристи , затова е добре да си вземете таблицата със съотношението стар-нов ГПК и нов-стар.Излезе и учебника на професор Корнезов от две части-този учебник също препоръчва.Започнала е работата по актуализирането му.Работата на юриста е със закона.

1.въпрос Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения и форми на незаконосъобразното развитие Гражданският процес е призван да бъде защита при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения.Гражданско правоотношение от гледна точка на гражданския процес е всяко правоотношение,което се развива по метода на равнопоставеност на страните,независимо,че правото се регламентира като семейно ,наследствено, търговско и други.Огромният брой от случаи на граждански правоотношения ,за щастие ,се развиват законосъобразно.Например при покупките на хранителни стоки-срещу пари се получава желаната стока.но за съжелине не са малко и случаите на незаконосъобразно развитие на правоотоншенията.Кога е законосъобразно няма спор- задължението се изпълнява и от двете страни. Едната форма на незаконосъобразно развитие на правоотношенията е правният спор. Правен спор е налице тогава, когато твърденията на двете страни по отношение на правоотношението между тях са различни.Например някои автори казват разминаване на убежденията за страните.Не ,в гражданския процес разминаването на убежденията е ирелевантно.Защо?Защото могат страните да имат различни убеждения,но да не спорят,да не изразяват никакъв конфликт помежду си.Примерно този учебник по ГПК е мой, някой си мисли,че е негов, но този някой въобще не реагира, че ГПК е негов.Когато има противоположни правни твърдения също е без значение убеждението.Много често страната,която знае,че другата страна няма доказателства,тя ще спори.Например при отношение на доверие, в житейския смисъл на думата доверие.Търговци ,които имат дългосрочни отношения,направят разни данъчни далавери,данъчни нарушения, не сключват договори,не си водят надлежно счетоводството,явно такива андрешковци,хитреци правят някакво данъчно заобикаляне,всъщност водят пари в наличност или нещо друго като доверие помежду им,за да се предпазят от трето лице и когато няма доказателства просто този,който е без доказателства ще пие една студена вода.Примерно между приятели или роднини дават се пари назаем и се смята,че ще бъде обиден човекът,който търси заема ако му се поиска разписка,обаче в ГПК е предвидено ограничени заеми на договори над определена сума така , че даден човек може и да знае,че дължи на друг пари,но понеже на другия му било неудобно да му поиска разписка, този човек не може да докаже,че другият му е длъжник и му дължи определена сума пари.Повтарям убежденията са ирелевантни,важно е дали има правен спор,правният спор винаги възниква в процеса.Адекватният исков процес е да даде защита при такова незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения.Гражданският процес е призван да се разгледа,с участието на страните, правният спор между страните.Пресъдено-така се казва, компютърът винаги го отчита като грешка,но пресъдено означава установява се нещо,дава се нещо. Друга форма на незаконосъобразно развитие на правоотношението е изпълнение на изискуемо притезателно право.То може да бъде облигационно вземане, може да бъде и т.н. вещно правно притезателно право/прихващане на насрещни дългове /компенсация/.То е осъдителен като иск и това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.За термина иск ще говорим този семестър как се използва той в материалното право и в гражданския процес. Чл. 108.от Закона за собствеността -Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това .Под иск се има предвид притезателното право.За общата част на гражданското право вие трябва да знаете кои са притезателни права и кои са потестативни права.Потестативното право дава право да се породи един нов тип правоотношение примерно да се извърши промяна. Искът от гледна точка на съдебния процес е предявена пред съда молба (обикновено писмена) да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо С иска се поставя началото на исковия процес, определя се спорният предмет и страните в процеса.Най-масовите неизпълнения са парични.Когато има неизпълнение на вземане, в широкия смисъл на думата, тоест на притезателно право,независимо от това в кой клон на правото е-облигационно,вещно, търговско, семейно се използва изпълнителният процес,чиято цел е да даде защита точно при това незаконосъобразно развитие и да се извърши една процедура като сурогата на липсващото дължимо поведение - продава се недвижимият имот, за да се получат пари. Друга форма на незаконосъобразно развитие на правоотношението е създаване на опасност за удовлетворяване на правото.Често това се получава при паричните вземания,когато длъжникът си продава имуществото, но съществува опасност кредиторът да не може да бъде удовлетворен.Целта е да се даде адекватна защита чрез обезпечаване.Когато става дума за парични вземания трябва да има възбрана върху недвижимия имот, запор върху сметките за да може от там да се изтеглят сумите.Може да се иска от ответника да извършва определени действия. Една от мерките е спиране когато длъжникът оспорва вземането. Друга форма-неплатежоспособността на търговеца.Неплатежоспособността на физическото лице е ирелевантна за гражданския процес.Няма производства по несъстоятелност за физически лица. В гражданския процес става дума за незаконосъобразно развитие в търговските отношения когато търговец по смисъла на член 608 от Търговския закон стане неплатежоспособен и не е в състояние да плаща свое изискуемо вземане.Тогава се използва производството по несъстоятелност,чиято първа цел е удовлетворяване на кредиторите и тази цел може да бъде постигната по два начина-чрез оздравително производство и оздравителен план,който задължава длъжника и чрез продаване на имуществото му когато не е възможно оздравяване или когато длъжникът не изпълнява плана по оздравяването. Производството по несъстоятелност е също вид граждански процес само,че той се изучава като отделна дисциплина "Търговски сделки и несъстоятелност"./Чл. 608. ТЗ(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията.(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори./
2 въпрос-Гражданският процес като защита - санкция Традиционно в българската процесуална наука гражданският процес се разглежда в три аспекта: като защита - санкция, като производство и като правоотношение.

Какво е положението с гражданския процес като защита - санкция? ( три основни способа-исков, изпълнителен и обезпечителен процес)- защита в полза на правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Задача - възстановяване на законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение.
Крайният акт на процеса е санкция.Санкцията в гражданския процес на правонарушителя е защита на правоимащия.Санкцията се налага до толкова до колкото тя е необходима за защитата .Това обаче е преценено от законодателя чрез системата от правни норми,която регулира правните последици на този краен акт.Самата защита трябва да съответства на незаконосъобразното развитие на правоотношението.Когато има съчетаване на правен спор с неизпълнение ,ответникът не изпълнява, внимателно трябва да се съберат фактите , с правната квалификация ще се определени доказателствената тежест какво трябва да се доказва, каква степен на доказване и т.н.Накрая решението подлежи на обжалване,но то влиза в сила-член 298 ГПК (1)Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Има непререшаемост на спора член 299 ГПК-(1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.
Правният спор не е единствено неизпълнение, това решение е изпълнение- ето я защитата-санкция.Когато има само правен спор санкцията за ответника е,че не може пак да отиде в съда и да предяви същото ,навреме трябва да си организира защитата , за да докаже,че е прав,а не след това да разказва какъв е съдът, а не се сетил да си разпита свидетелите..Когато обаче този правен спор е съчетан с неизпълнение ищецът да си извади изпълнителен лист.В исковия процес ,вие сте учили,за потестативните права за разваляне на договор-не може да се развали извънсъдебно,за прехвърляне на вещ, прекратяване на бракове само по съдебен ред,унищожаването на брака-също Само в съда се решава правният спор.Освен,че решава правния спор,съдът извършва правната промяна.
Гражданският процес като производство- като развиващ се динамичен фактически състав.Термините процес или производство се използват в теорията и практиката.В стария ГПК от 1952 година се използваше терминът гражданско съдопроизводство тоест производство пред съд. Всяко процесуално действие е едновременно правопораждащ ЮФ. Така чрез последователно възникване, упражнение, изпълнение и погасяване на процесуалните права и задължения се развива постепенно производството. В материалното гражданско право когато има едно действие от непълнолетен.Знае се,че той трябва да извърши действието със съгласието на родителя.Това съгласие може да бъде дадено преди сделката,по време на сделката,едновременно с нея и след нея.Докато в гражданския процес има строго определена поредност на процесуалните действия и тази поредност е определена в закона.Това е така заради същността на дейността,която се извършва .Това е процес, например исковият, не може да се тръгне от решението пък после да се предяви иска.Не може да бъде постановено решението и тогава да се съберат доказателства и да се каже-нали се събраха доказателства.Това се има предвид за тази поредност-предявяване на иск,тоест сезиране на съда,съдът проверява редовна ли е исковата молба и тогава образува делото.След това изпраща препис от исковата молба на ответника с приложенията към нея,указва му за необходимостта да подаде отговор и срока за отговор и за необходимото съдържание на отговора,провежда закрито съдебно заседание за подготовка на делото и тогава насрочва открито съдебно заседание. И когато страните кажат,че няма да правят вече нови доказателствени искания , съдът приключва съдебното дирене ,дава ход на устните състезания и когато приключат устните състезания... това е в най-едър план развитието на процеса- процесуални действия като правна последица и необходимост за извършване на следващото ,но за да се осигури стигането на крайния акт,решението,законодателят не допуска обжалване на всеки междинен акт,защото ако законодателят разреши обжалване на всяко процесуално действие, делата ще се влачат и няма да приключват дълго време.При обжалване на крайния акт подробно се описват нарушенията, които могат да бъдат основания за отмяна на влязло в сила решение -член 303(1) т.5 и т.6 ГПК . Така се осигурява движението на процеса.Може да има процесуално бездействие,но законодателят е скрепил към това бездействие и последицата и то не е пречка за разглеждане на делото.Ако не се обжалва решението, решението влиза в сила-бездействието е необжалване на решението, последицата е-то влиза в сила.. Даже сега по новия ГПК има така нареченото неприсъствено решение, при което ако ответникът не се явява на заседанието,но не е подал и отговор на исковата молба и не е заявил ,че иска делото да се гледа в негово отсъствие,съдът обявява неприсъствено решение само на базата на това,което ищецът представя.Гражданският процес като динамичен фактически състав е развитие, не могат да се разместват местата на процесуалните действия и че пропускът,липсата на един елемент от тоя динамичен фактически състав не прави последицата невъзникнала, а законодателят е предвидил възможността към това бездействие да се скрепят и последицата, която да осигури движението на процеса. По тоя начин се развива и гражданският процес като правоотношение.Казва се като правоотношение,а то всъщност е една верига от постъпателно възникващи и осъществяващи се правоотношения.Предявяването на иска не е само първото процесуално действие, то е двигателят за целия процес,защото в целия процес се разглежда иска,нали така,в иска трябва да бъдат изложени твърденията по фактите,твърденията по правото и тези твърдения се поддържат в целия ход на процеса.Така, че предявяването на иска е първото процесуално действие, като правно действие, и щом като вече е подаден възниква задължението на съда да се занимае с оглед на изискванията за предявяване на иска и допустим ли е този иск и да образува делото.Това е първото задължение на съда,първата брънка от задълженията по целия процес.Член 2 от ГПК казва-Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.Съдът е длъжен.И когато исковата молба отговаря на всички изисквания възниква задължението на съда да изпрати на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея и задължението да му даде указания за необходимостта да подаде отговор, за съдържанието на отговора и много страшната,ужасно страшната, в новия ГПК, последица преклудирането на възможността да се защити ответникът, ако не е дал отговор в предвидения срок.За ответника възниква не само правото да подаде този отговор,но и тежестта да го подаде,защото ако не го подаде за него се преклудира възможността да твърди факти,които е могъл да твърди в отговора. В общия исков процес съдът трябва да изпрати на ищеца препис от отговора на ответника.Но до тук-ищецът няма право да изпраща отговор на отговора.Затова тук се говори за единична размяна на книжа.И тази размяна на книжа става чрез съда,а не пряко чрез страните.В Америка размяната ставала чрез страните.От гледна точка на съдията по-лесно е размяната да става чрез страните ,но от гледна точка на ищеца-не,защото ищецът къде ще намери ответника и как ще му връчи тези книжа,това е абсурдно,това е непостижимо за българската правна действителност.Това първо и второ икономически силният може да накара някой да получи каквото той иска или пък да не получи нищо.Така,че щом вече е получил отговора на ответника, съдът е длъжен да разгледа и иска и отговора вече от гледна точка на исканията на двете страни и да ги допусне в закритото съдебно заседание,за да не се отлага прекомерно делото.Законодателят определя правното значение на всяко действие. След това закрито съдебно заседание, съдът трябва да изпрати препис от определението си и да насрочи открито съдебно заседание с призоваване на страните-в това открито съдебно заседание/член 143-член 152 ГПК/ съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора,приканва към спогодба, дава указания, прави доклад и т.н. и всичко тези действия трябва да бъдат вписани в протокола от откритото съдебно заседание- приключване на съдебното дирене, устни състезания и т.н.

/Преклузивен срок - Срок, в който задължително трябва да се упражни субективното право. Започва да тече от деня на възникване на субективното право. Не предпоставя поначало нарушаване на субективното право. Тече по отношение на всички. Прилага се служебно от правоприлагащия орган. С изтичането му субективното право се прекратява. Даденото в изпълнение на субективното право след изтичането на срока е дадено без основание и подлежи на връщане. Още нещо за преклузивния, не се прекъсва по правилата които важат за давностните срокове чл.115, 116 ЗЗД. С изтичането на срока правотношението се прекратява по право EX LEGE, следователно съдът следи служебно дали е настъпил ефекта и го прилага. Това е така на теория, но на практика има доста случаи когато това не става, например в изпълнителното производство чл.330 ал.1 б."д" ГПК.
Давност - тук най-общо може да се посочи, че с изтичане на давностния срок субективното право не се прекратява, но от него отпада възможността за принудително изпълнение т.е. самото право се трансформира от субективно в естествено. Давността не се прилага служебно за разлика от преклузивния срок, а само по искане на заинтересованото лице. Ако някой изпълни, въпреки изтеклата давност - не може да иска връщане на даденото. /
Сега е много разпространено да се говори за медиация,има закон за медиацията.Медиацията не е граждански процес, медиацията е извън съда,всъщност да избегне процеса.Има регистър в министерството на правосъдието за медиаторите,целта е да се постигне уреждане на спора.Психолозите твърдят,че имат успехи в тази насока, в новия ГПК се дават указания за медиация,медиаторът си взема пари от медиацията.Но по стария и по новия ГПК има друг начин за уреждане на спора и то в съда-чрез съдебната спогодба.Страните са стигнали до делото и съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение,какво по-добро от това,защото това,което ще се постигне по пътя на медиацията то няма сила на влязло в сила решение.По българското право съдът вместо да насочва към медиатори за решаване на спора, може сам да си свърши работата чрез съдебната спогодба.Медиацията е извън съда.
3 въпрос-Призоваване на страните
Член 37-член 58 ГПК.Член 47 (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея/.Това се прави.Има обаче порочна практика,която си е бизнес на призовкарите.Един призовкар може и да не връчи призовката или да я връчи с друга дата.Това се прави в практиката.Казва,че по едно нейно дело два месеца не може да призове ответника въпреки,че се знае точно къде живее.И тогава една нейна състудентка,която сега е съдия, й казала да й даде нейната призовкарка.Срещу два лева, дадени на призовкарката бил призован ответника.От два лева цената на призовкарите скочила на 20.Скоро един от призовкарите на съдебен изпълнител й казал за практика на адвокатите,за която тя вече знаела от други дела.Дават се пари на призовкарите,за да връчат призовката.Дават се пари,за да се връчи призовката с по-късна дата-примерно днес се получава призовката,а се пише по-късна дата или пък въобще нищо да не я връчи.Частните съдебни изпълнители плащат по-добре на призовкарите ,за да призовават страните и да им върви работата.Някой нотариално заверяват кога са получили призовката.Но каквото и да се прави проблемът с призоваването на страните остава.Начинът на призоваването е регламентиран,но се нарушава и санкции има в закона,но проблемът е ,че редът се нарушава, санкциите не се прилагат-сакцията е документно престъпление, може да е с имуществени вреди,против правосъдието.Призоваването на страните е регламентирано в закона,но се правят нарушения, има предвидени санкции,но те не се прилагат.От залата мнение на задочник-трябва да се промени икономическия интерес на призовкарите,за да може този процес да върви,защото е факт,че нещата с призоваването са проблемни.Доц Попова-промяната на интереса ще стане с прилагане на предвидената санкция и даде пример- от Швейцария, през 1993 година там е била половин година и се е интересувала как се постига този ред навсякъде при който живеят.Обяснили й,че като се хвърли фас на улицата има глоба, като не се направи зеленият плет на градинката-пак глоба-за всяко нарушение има глоба.И размерът на глобата се определя от имущественото състояние на нарушителя.В Гражданския процесуален кодекс правилата са ясни и точни, трябва само да се спазват.
Гражданско процесуалното право като правоотношение.Гражданско процесуалното право е системата от правни норми,които уреждат гражданско-процесуалните правоотношения.Характерно за тези норми е,че те са, в повечето случаи, императивни,има някой диспозитивни норми,например възможносттта страните да уговорят арбитраж, тоест да отнесат спора към недържавна правораздавателна институция.Предпоставките и условията за допускане на това арбитражно споразумение, неговото съдържание и форма са уредени с императивни норми, тоест диспозитивната норма е свързана от своя страна с императивни норми.Друга диспозитивна норма има например в член 18 от Закона за частните съдебни изпълнители/Член 18 ЗЧСИ. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество.(3) По възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463 от Гражданския процесуален кодекс.(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела.(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при същите условия./ Дадена е възможност на взискателя да поиска от частния съдебен изпълнител не само да проучи имуществото, но той да определи начина на изпълнение,но този начин на изпълнение не може да бъде друг,освен определения в закона.Какво е положението с действието на процесуално правните норми по време, това е много актуално сега при тази динамика на законодателството.В гражданско процесуалното право действието на процесуално правните норми по време е много специфично и различно от действието по време в материалното право.От материалното право се знае,че се прилага законът,който действа по време на възникване на правоотношението,който по-нататък може да бъде променен.За гражданския процес, за гражданско-процесуалното право често се говори за действие назад.А това не е точно така.Гражданският процес като производство и като правоотношение в един момент ,терминът е възбужда се гражданският процес,но той остава висящ,тоест той е започнал,но не е приключил.Един процес, едно дело,което е започнало,но не е приключило се казва,че е висящ процес, висящо дело и ако по това време влезе в сила нов закон,в смисъл нова правна норма,действията ,които са извършени по това конкретно дело до този момент запазват силата си,запазват действието.Например предявяването на иска е свързано с това,че делото е образувано и е висящо, с това също,че е прекъсната давността и тя е спряла да тече-това действие се запазва,ако са събрани доказателства при действието на стария закон и това действие се запазва,няма да се повтаря отново събирането на доказателства.Но към последното процесуално действие,което е възникнало се прикрепват последиците,които са предвидени в новия закон.Например въртяло се е делото по някакъв начин,стигнало е до някъде и страните са призовавани по стария ГПК,сега ще се призовават по новия ГПК с въпросното разлепяне.Запомнете добре действията ,прилагани по време на стария закон запазват силата си,но към последното процесуално действие се прикрепят процесуалните последици по новия закон и след това се прилага новият закон.Това е правилото, освен ако законодателят не предвиди нещо друго в Преходните и Заключителните разпоредби.Получи се такава какафония с делата и се постанови параграф 2,че започналите дела приключват по стария ред.Започналите въззивни производства по стария ред.Когато е започнала нова касация тя се провежда по новия ГПК. Източници на Гражданско процесуалното право-основният източник е кодексът.Има много натрупана литература по стария ГПК затова има сравнителна таблица между стария и новия ГПК, която да се ползва.Има и други закони,в които има норми във връзка с гражданския процес, в Конституцията, в закона за съдебната власт, който е също нов.Също -Данъчно осигурителния процесуален кодекс ,особено член 191-до член 194 ,които уреждат Конкуренцията между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс-при принудителни вземания.Има и съпътстващи закони-закона за общинската собственост -във връзка с принудителното изпълнение,закона за кредитните институции,Закона за договорите за финансово обезпечение във връзка с принудителното изпълнение.Регламентацията е на ниво кодекси и закони. Да видим какво е съдържанието на Граждански процесуален кодекс,за да се ориентираме в него.Кодексът е разделен на части-Част първа са общите правила.В тази част са регламентирани основните принципи,подведомствеността,състава на съда,страните, призоваванията,броенето на срокове, таксите и разноските,които са важни за процеса,правната помощ и глобите,процесуалните действия на страните.Тези общи правила важат за всички процеси-и за исковия, и за изпълнителния,и за обезпечителния.Част втора регламентира общия исков процес с първа,втора и трета инстанция.Част трета-Особени искови производства;Част четвърта-Обезпечително производство;Част пета-Изпълнително производство;Част шеста-Охранително производство;Част седма-Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз.Всяка част се разделя на дялове и глави,а главите се делят на раздели.Една незаконосъобразна форма на развитие на гражданското правоотношение е създаване на опасност за реализиране на правото. Тогава се използва обезпечителният процес.Например един кредитор се обезпечава чрез ипотека,залог,но не винаги е могъл да ги направи било по причина,че правните отношения не произтичат от договор или е бил икономически по-слаб- затова се използва обезпечителния процес,който се използва за обезпечение на всякакъв вид иск, по време на висящ исков процес,а може да бъде и бъдещ иск в самостоятелно производство .Има две фази-допускане на изпълнението и налагане на обезпечителни мерки
Следващ въпрос-Обсег и система на гражданския процес Като се има предвид характеристиката на гражданския процес като защита-санкция има 3 вида процеси-исков, изпълнителен и обезпечителен и още,който е регламентиран в Част четвърта на Търговския закон-производството по несъстоятелност,което е вид граждански процес.Използването на един или друг вид граждански процес зависи от формата на незаконосъобразното развитие на гражданското правоотношение.Исков процес- за разглеждане и решаване на гражданско правни спорове тогава, когато незаконосъобразното развитие на гражданското правоотношение се изразява в правен спор, тоест на противоположни правни твърдения на страните.Изпълнителен процес- използва се при другото незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение,което се изразява в неизпълнение на задължението от едната страна и целта на изпълнителния процес е да се достави сурогата на липсващото доброволно изпълнение ,тоест по принудителен път удовлетворяване на притезателното право. Обезпечителен процес се използва в случаите когато има опасност за удовлетворяване и осъществяване на правото.Производството по несъстоятелност се използва при специфичното незаконосъобразно развитие на търговските правоотношения,изразяващо се в неплатежоспособност.Като се говори за исков, изпълнителен, обезпечителен процес трябва да се знае,че това не са отделни фази на един и същ процес а отделни процеси в зависимост от нуждата на защита.Не винаги има поредност-исков-изпълнителен процес, но може да има такава поредност.Исков процес,който протече изцяло и въз основа на влязло в сила решение,което е позволено в член 404 т.1 от ГПК, се изважда изпълнителен лист за да се удовлетвори вземане.Член 404 т.1 ГПК обаче допуска да се проведе принудително изпълнение и въз основа на не влязло в сила въззивно решение,тоест може да има висящ изпълнителен процес и висящ исков процес за едно и също вземане. При заповедното производство ,което е ново за българската правна система, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и ако длъжникът не оспорва това вземане въз основа на влязлата в сила заповед кредиторът може да извади изпълнителен лист.Това производство се урежда в член 410 ГПК.Понеже е въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, длъжникът ако не е оспорил вземането в определения срок, той не може да оспорва по-нататък вземането. Друга възможност дава член 417 ГПК- издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ , може едновременно със заповедта, преди тя да е влязла в сила, кредиторът да си извади изпълнителен лист.Ако длъжникът оспори вземането по реда на член 414 ГПК той трябва да представи надлежно обезпечение или убедителни писмени доказателства.И в двата случая когато длъжникът и оспорил вземането по реда на член 414,ищецът има едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Тук налице е функционална връзка между два процеса.По отношение на обезпечителния процес- обезпечение на иска може да се търси по време на висящ изпълнителен процес до приключване на въззивното производство-тогава има едновременна висящност на изпълнителния ина обезпечителния процес.Може да има и обезпечение на бъдещ иск-тогава първо се провежда обезпечителен процес и след това се води исковия процес/ако ищецът предяви иск/, като се дава срок на ищеца, по преценка на съда, и ако в този срок той не предяви иск, обезпечителната мярка се отменя.Тук е налице функционална връзка между обезпечителен и исков процес,защото обезпечаването е в сферата на ответника-налагат му се забрани,запори,забранява му се прави това или онова.Обаче макар и да се говори в литературата понякога за временни мерки ,че обезпечителният иск едва ли не бил временен, нищо подобно той надскача, преодолява границите на исковия процес и той вече има значение в бъдещия изпълнителен процес.С други думи например един човек е предявил срещу друг едно вземане за един милион лева и е наложил възбрана и тя се налага ,защото съдът е длъжен веднага да се произнесе,тази възбрана не се слага ,за да се плашат гаргите, а за да може в изпълнителния процес.. тоест тази възбрана има вече функционална връзка с изпълнителния процес.Това е така и не само по българската правна система, тези верижни връзки между различните процеси са така предвидени ,че да може да се осигури надлежна защита на страните.Ето я системата на гражданския процес и да не останете с впечатление,понеже ги разглеждаме като исков,изпълнителен,обезпечителен процес, че гражданският процес следва някакви такива фази- например обезпечителен процес след изпълнителния няма смисъл ,защото по време на изпълнителния процес се налагат обезпечителни мерки, но тези мерки се налагат по други правила. Извън обсега на гражданския процес стои охранителният процес, охранителното производство,в което няма две противоположни страни,но основните правила на охранителния процес се регламентират в гражданския процесуален кодекс. И в член 2 от ГПК се казва: Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.Охранителните производства са за съдействие.В това производство няма две насрещни,противоположни страни, в това производство има едно лице,което е молител и той не търси защита,а иска съдействие тоест да се породят за него благоприятни правни последици,които с решение на съда да се направи някакво вписване в съответни регистри и удостоверителна функция.Например за сключване на граждански брак от непълнолетен трябва да има разрешение от районния съдия, преди беше от председателя на окръжния съд.Сега е по-практично.Това е един разрешителен ,охранителен акт тоест този акт не засяга чужда правна сфера и не може да засегне чужда правна сфера и това е съдебно производство.Друг пример-разрешение за разпореждане с имущество на малолетни и непълнолетни деца-това разрешение се дава пак от съда.Това е пак съдебно производство.Разказва как искала да смени съществуващата сметка на детето в банката с друга по-изгодна ,пак в същата банка,но от банката поискали разрешение от съда въпреки,че тя внася парите в сметката, но тя е на името на детето.От съда отказали да издадат такова разрешение и тя намерила познати ,за да излезе от това безпомощно положение. Голяма част от охранителните производства след демокрацията се изнесоха извън съда,като се възложиха тези публични удостоверителни учреждения даже на частни лица.Най-напред бяха нотариусите.Първоначално те бяха държавни,сега са частни нотариуси,те са частни лица,но им е възложена публично удостоверителна функция.Тук разказва как при връчване на призовката на един човек вместо датата на връчването, му била написана дата с 20 дни по-рано.И този човек отишъл при нотариуса и заверил съдържанието и датата на призовката.Също нотариалните актове-те се издават от нотариуса и имат удостоверителна функция От гледна точка на доказателствата като подписан от страните, нотариалният акт се явява частен документ,но нотариусът удостоверява,че тези действия и волеизявления са направени пред него и затова нотариусът е длъжен да прочете нотариалния акт на страните преди те да го подпишат, за да могат да чуят дали е точно това,което те искат.Нотариусите имат забрана да консултират една от страните.Ето една силна удостоверителна функция,която съдът я няма-налице е разпределение на компетентности.На съда му се дава по изключение компетентност по охранителните производства.Друго охранително производство е вписването в търговския регистър,който сега е извън съда. Вписванията се правят от служба по вписванията по правилника за вписванията.Вписванията в регистъра за особените залози-също.Вписванията в централния депозитар също са охранителни производства.Ако в бъдеще работите с регламентите по европейското право имайте предвид,не знам кой е превеждал,но обезпечителните мерки са наречени охранителни ,житейски е едно и също,но от гледна точка на правото не е.Термините,които са възприети в българската процесуална теория и практика са различни от термините в направения превод.Охранително производство е тогава когато всъщност дава само съдействие и няма противни страни,обезпечителни мерки се прилагат спрямо неизправна страна. Охранителните производства се наричат още съдебна безспорна администрация/Съдебната администрация на гражданските отношения се дели на безспорна и спорна/,защото в охранителните производства за разрешението за сключване на брак, за разрешението за разпореждане с имущество на непълнолетния съдът прави преценка за целесъобразност при тази безспорна съдебна администрация. При спорната съдебна администрация няма спор за материалното право, за неговото съществуване, това е и предпоставка за завеждане на делото за допустимост на процеса.Има спор между страните относно упражняването на правото.Класически пример член 32. от Закона за собствеността- Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.Съсобствениците не спорят,че са съсобственици.Например съсобственици са на един парцел, притежават по един етаж, но не могат да се разберат как да ползват двора-един иска да сади цветя,друг иска- домати.Тогава се предявява искане пред съда и това искане се разглежда по правилата на исковия процес.Разликата обаче е съществена защото в исковия процес за решаване на спор за съществуване на правото не се прави преценка по целесъобразност.При решаване на спора ,обаче, за упражняване на общото,съвместното право се прави преценка по целесъобразност като се отчитат квотите на съсобствениците тоест идеалните им части- реално разпределение на ползването.Но това не е делба.И това решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на правото, защото то не се оспорва,но има степен на стабилност в смисъл непререшаване на спора за разпределяне на ползването.И този спор може да бъде пререшен само при нови обстоятелства.Примерно в съседния парцел се построи къща и тя хвърля сянка върху мястото,където се отглеждат цветята.Или така се е разпределило ползването така, че едната страна да може да си отглежда кокошки.Но впоследствие общината е взела решение,че в дворовете не могат да се отглеждат птици.Съществената разлика ,повтарям, е вътре в самия процес и спорната съдебна администрация прави преценка за целесъобразност.В обсега на спорната съдебна администрация е спорът между съпрузи за упражняване на родителски права.Тук има преценка по целесъобразност и решението ще бъде променено само когато има нови обстоятелства.
Връзка и съотношение между материалното право и гражданския процес Гражданското право, Търговското право, Семейното право и Трудовото право които Гражданският процес брани могат да бъдат заедно обозначени като Материално право. Материалното право и Гражданският процес стоят помежду си в отношение на взаимна зависимост Първата функционална връзка е зависимостта между използването на един вид процес от формата на незаконосъобразното развитие на гражданското правоотношение.Друга връзка-спецификата на материалното право.Характерното за общия исков процес,Част втора на ГПК, е,че всички дела се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред и за някои особени искови производства.При особените искови производства законодателят изхожда от различни критерии.Особените искови производства включват: бързо производство ,чието приложно поле е широко, производство по брачни дела;производство по дела за гражданско състояние;поставяне под запрещение;съдебна делба;защита и възстановяване на нарушено владение;производство по сключване на окончателен договор;производство по търговски спорове;производство по колективни искове.Например при делбата/член 341 ГПК/ първо трябва да се установи правото на делба- между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник-това е първата фаза.Втората фаза е самата делба и забележете,че втората фаза на делбения процес започва само тогава след като влезе в сила решението по допускане на делбата.Има монография на Кръстьо Цончев-делбени дела. Брачните дела-по реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.При производството за развод по взаимно съгласие/член 330 ГПК/ съпрузите не спорят, даже има правила да се премине от исковия процес към охранително производство по взаимно съгласие. Търговските спорове са със специална процедура при тях има двойна размяна на книжа.Производство по колективни искове-Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.Например замърсяване на околната среда в Русе -потърпевшите са много от едно нарушение. В Изпълнителното производство не може да има общ изпълнителен процес за притезателни права в резултат на липсващото доброволно изпълнение.В зависимост от притезателното право има отделни видове изпълнителни способи-например за предаване владението на недвижим имот се използва въвод във владение,въвежда се в имота.Когато има притезание за предаване на движима вещ - се изразява в отнемане на движимата вещ и предаването й на взискателя. Глобите и размера на глобите.Що се отнася до производството за парични вземания има публична продан на недвижим имот, продажба на движима вещ, изпълнение върху налични ценни книжа,изпълнение на безналични ценни книжа, изпълнение върху вземане на длъжник към трето лице,върху дял на длъжника от търговско дружество.В изпълнителния процес има само няколко общи правила- например делата за предявяване, назначаване на особен представител,започване,спиране, обжалване, оспорване. Обезпечително производство-има две фази.Едната е общата фаза,която е за допускане на обезпечението,съдът проверява обезпечителната нужда и вероятната основателност на иска,защото тук само от голо твърдение няма да стане, това е другата функционална връзка с оглед на опасността за удовлетворяване и осъществяване на вземането.Друга фаза е ,но не се чака този акт да влезе в сила и след това да започне втората фаза , успоредно се движат ,правно логически се различават-предпоставка да се издаде обезпечителната заповед е да се допусне обезпечението, обезпечителната мярка е свързана с обезпечението от гледна точка на това до колко тази мярка може да даде адекватно обезпечение.Затова ако спрямо длъжник принудително се използва вземането има един акт-спиране на принудителното изпълнение-това е да не му продадат имота,да не го отстранят от жилището.За трети път ви казвам-при материално право и процес-в исковия процес има правен спор тоест правото е на равнище твърдение и точно това е целта на исковия процес-да се иска осъществяване на липсващото доброволно изпълнение от длъжника против неговата воля.По тази причина в изпълненителния процес съществуването на вземането трябва да е установено.Това съществуване се отнася и за обезпечителния процес, вероятно вземането трябва да съществува и тази вероятност законодателят е счел,че може да сеу докаже чрез представяне на убедителни писмени доказателства.Друго връзка между материално право и граждански процес-тя е на законодателно ниво- член 45 и член 49 от ЗЗД Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.По тази причина законодателят е установил института на субективното съединяване на исковете, наречено по българското право другарство.В ГПК е посочено кога е допустимо съединяването на исковете.Ако това съединяване на исковете не беше допустимо нямаше да има солидарно осъждане.Друга връзка- например две лица имат няколко правоотношения,които са свързани.Класически пример е за главницата и лихвата.Това са две отделни вземания.Изчисляването на лихвите е въз основа на главницата- и се води един процес за главницата, после за лихвите- процесите се съединяват.Друг случай разваляне на договори по член 87 (3) ЗЗД/ Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това/И тук могат да се съединят исковете .Нарича се обективно съединяване на исковете,което е отделен въпрос от видовете искове.Още нещо специфично в гражданския процес- подобренията с право на задържане.Право на задържане означава една от страните да задържи,да не предаде имота на другата страна докаго тя не му плати.И затова има член 298 (2) ГПК Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.Има възражение за неизпълнен договор при което едната страна твърди,че има насрещно вземане,което не е еднородно, това не е право на задържане ,а е право да откаже да изпълни договора и едновременно да иска изпълнение на вземането-член 90 ЗЗД/ Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение./При прихващането/член 298(2) ГПК/ има пак функционална връзка между материално право и граждански процес . Друга връзка - привличане на трето лице, то не е главна страна. Предявява се обратен/ или регресен/иск/,което е вид обективно съедниявнане на иск. Страната по висящ процес предявява иск срещу трето лице, което може да бъде помагаща страна, тъй като предметът по първоначалния иск има предюдициално значение за обратния иск. Такъв иск може да предяви ищецът и ответникът.Пример- А е продал имот на Б, обаче В предявява иска срещу Б и Б вижда от доказателствата,че нещо не е наред и затова Б предявява обратен иск спрямо А за разваляне на договора .С обратния иск законодателят позволява лицето да си получи регресното си притезание.
Въпрос-Гражданският процес като процедура се намира в определено взаимоотношение с наказателния процес,административния процес и процеса пред конституционния съд, както и административното правораздаване. Известно е ,че има разделение на съдилищата на граждански и административни.Няма деление на съдилищата на граждански и наказателни тоест гражданските и наказателните дела се разглеждат от общите съдилища,като в по-големите съдилища има специализация на съдиите.В член 124 ГПК е постановено,че в гражданският процес не могат да се установяват престъпни обстоятелства ,значи престъплението не може да бъде предмет на установителен иск първо и второ когато има иск за гражданските последици от престъплението,за обезщетение, може в гражданския процес да се отстоявят тези престъпни обстоятелства.Затова в член 229 т.5/ когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор/,съдът спира делото и изпраща сигнал до прокуратурата.Запомнете,че иск за установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес няма.От друга страна в член 300 от ГПК е постановено,че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Има обвързваща сила на присъдата и по отношение на резултата.Например ако има едно наказателно дело за тежка телесна повреда присъдата е задължителна за гражданския съд.Ако има наказателно дело за тежка телесна повреда и предявен иск тогава,обърнете внимание, искът се разглежда по реда на НПК.Гражданският ищец става страна.
Граждански и административен процес Гражданският процес се занимава с граждански дела,тоест тези които имат предмет граждански правоотношения.Административният процес е по издаване на административни актове.Отделно има административно правораздаване,което е пред административните съдилища,което е по реда на обжалването на административните актове ,предмет на административни правоотношения.Когато има висящ административен процес или по административно правораздаване между същите страни това правоотношение е преюдициално за гражданското правоотношение,но на основание член 229(1) т.4 ГПК/ когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора/, гражданското дело трябва да бъде спряно.От друга страна вече изрично е установено едно съотношение в член 17(2) ГПК/ (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му./Така се сложи край на противоречията в практиката пък и на възможността да се споделя друго разбиране.Член 15 от Закона за нормативните актове/ (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.(2) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.(3) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт./Този член 15 се отнася за общите и административните съдилища.
Съотношение между гражданския процес и конституционния процес тоест процеса пред конституционния съд.Известно е прякото действие на Конституцията. Знае се също, че по отношение на новите закони тоест законите,които са след новата Конституция ,специална компетентност на Конституционния съд е обявяването на даден закон за противоконституционен.Това не е от компетентността на общите съдилища.Конституционният съд не е от съдебната система и не е правораздавателен орган.За разлика от немското право не може всеки гражданин, всеки правен субект да сезира този съд с искане даден закон да се обявява за противоконституционен.Съдът,който разглежда гражданското дело спира делото по реда на член 229(1) т.6 ГПК/ когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон/.В член 150 Конституция (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. (3)Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите./ Член 16 от Закона за Конституционния съд/ Конституционният съд действа по инициатива на органите и лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията.Примерно районният съд е убеден,че законът противоречи на Конституцията,но той не може да сезира Конституционния съд, само ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд,а не всички съдилища.Тогава районният съд спира делото и сигнализира ВКС,за да се поиска да се образува такова дело пред Конституционния съд.Вече е утвърдена практиката на Конституционния съд, че не само Пленума на ВКС,но и съответната колегия на ВКС , а и тричленният състав,който гледа искането, могат да сезират Конституционния съд Целта е да не се допускат много дела пред Конституционния съд.
Принципи на гражданския процес Те могат да ви звучат като лозунги,но са от много важно значение относно тълкуването и прилагането на съответните норми.Първо като всеки правен принцип ,принципите на гражданския процес са правни норми.Законодателят ги нарича основни начала.Те могат да бъдат общи-за всички клонове на правото,какъвто е принципът за законност,конституционни какъвто е пак принципът за законност, принципът за установяване на истината, за правото за участие на страните в процеса, за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.Принципите са характерни за съответния клон каквото е диспозитивното начало,същностно начало в гражданския процес.Законодателят също е длъжен да спазва принципите.Ако законът противоречи на принцип той се обявява за противоконституционен.Принципите са правни норми и характерното за новия ГПК е,че за първи път в гражданскопроцесуалното ни законодателство законодателят изрично формулира текстове,от които ясно личи принципът.Тази амбиция на законодателя обаче волно или неволно е доведена не докрай.Във връзка с т.н. в теорията и практиката концентрационно начало, свързано с много ранна преклузия на страните да правят твърдения на фактите и да представят доказателства.Принципите винаги са в една система, няма абсолютно чисто проявление на един принцип.Примерно принципът за установяване на истината- истината се търси по правния път,който е предвиден в ГПК.Съдията не е следовател да тръгва и да издирва истината ,за която страните твърдят, но той е длъжен да ги изслуша и да им задава въпроси,за да му стане ясно какво твърдят и да им даде указания относно доказателствата и се стигне до състезателното начало-състезание между страните.И трябва да се спазва принципът на законност.Това е първият обявен принцип в ГПК това е глава втора на част първа-член 5-/ Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала./Този текст се критикува в литературата защото възпроизвежда едно тълкувателно правило тоест как да се тълкуват текстовете на закона и на всеки нормативен акт за да може да се приложи правилно.Член 46 от Закона за нормативните актове/ Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея./Характерно за принципа на законност в гражданския процес е ,че за спазването на закона се изискват два аспекта, две линии,защото гражданският процес е развиващ се динамичен фактически състав,развива се верижно и действията на страните и на съда трябва да съответстват на процесуалния закон.Съдът трябва да спазва процесуалния закон.Ако съдът нарушава процесуалния закон има гаранция за спазването на процесуалния закон и гаранцията е обжалваемостта на неговите актове до такава степен,че съществено процесуално нарушение е изведено като довело до неправилност на решението.И до такава степен,че когато в резултат на нарушенията на процеса, на процесуалните норми, страната ,за да реализира правото си на защита може да поиска отмяна на влязло в сила решение поради незаконосъобразни действия на съда. Другият аспект е,че действията на страните трябва да съответстват на процесуалния закон.Древно правило е ,че страните не са длъжни да познават процесуалното право.Съдът е длъжен да следи за законосъобразността на действията на страните и ако те противоречат на процесуалния закон да им даде указания да отстранят недостатъка.Ако недостатъка не бъде отстранен действието се смята за неизвършено.Например нередовна искова молба-ако съдът установи ,че е нередовна исковата молба дава указания да се отстранят недостатъците и ако ищецът не ги отстрани съдът я връща.Важно е,защото вече такса е платена . Друг пример- касационната жалба-освен всичко, което трябва да се посочи ,точно трябва да се посочи какво е касационното основание и то да бъде обосновано, трябва да се посочат и условията за допускане на жалбата по член 280 ГПК. Има тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската колегия с няколко особени мнения.Казва се материално правен и процесуален въпрос,който е обосновил изхода на делото-това значи съществен.Ако не се познават тези основания,условията, тълкувателното решение жалбата няма да бъде редовна.90 % от жалбите не могат да прескочат основанията и това е един филтър.Значи съдът е длъжен да укаже да страната какво е съдържанието на процесуалното действие.Ако например страната се явява с представител,който не може да бъде процесуален представител,съдът не допуска този представител и уведомява страната ,че има право на правна помощ.Спазването на процесуалния закон като елемент от принципа на законност е валиден не само за исковия процес,но и за изпълнителния процес, за обезпечителния процес когато страните са уговорили арбитраж.Съдебният изпълнител е длъжен да извършва процесуалните действия ,съгласно процесуалния закон.Лошото на новия ГПК е силната ограниченост на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител.Гарантирането на законността е чрез имуществената отговорност на съдебния изпълнител.Това е възпиращо действие и не всеки ще тръгне съвсем през просото. В другото проявление на принципа на законност в процеса е спазването на материалния закон.Това означава,че при решаването на делото съдът трябва точно да приложи закона-член 5 ГПК.Ако законът е неясен да си помогне със съответен закон, ако такъв няма тогава ще се ръководи от морала и обичая.А когато законът казва точно и ясно какво трябва да се приложи,а се приложи друго тогава се нарушава обичайното право.Като се установи правило трябва да се спазва,а не да се създават правила,които не се спазват.Та когато съдът решава делото, защото той решава делото в решението си ,той трябва да приложи материалния закон.А по отношение на съдържанието и начина на постановяване на решението трябва пак да се съобрази с процесуалния закон.В Изпълнителния процес също се проявява принципа на законност.От една страна се вижда от член 439(1) ГПК,че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.И щом с влязло в сила решение се установи,че вземането не съществува на основание член 433 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, за да не се допусне принудително удовлетворяване на вземане,което не съществува. Друг аспект на спазването на материалния закон е да не се допусне посягане върху чужда правна сфера.Дадена е защита на третото лице съгласно член 440 ГПК- 1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.Гаранциите за спазване на принцина на законността са безпристрастността на съда в исковия процес и основанията за отводи/член 22 ГПК/,обжалванията на действията, имуществената отговорност на съдията-изпълнител.
Диспозитивно начало Диспозитивното начало е иманентно присъщо на гражданския процес именно защото гражданският процес е защита на материалното право тоест той е с частните интереси защото той е за защита на материални права.И затова диспозитивното начало обявено в член 6 ГПК-/(1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните./Първият аспект на диспозитивното начало се изразява в това,че то започва само до колко съдът е сезиран.Той не може да се самосезира.Съдът е сезиран от легитимирани лица,чието право е нарушено или чието правоотношение е спорно.Прокурорът по съвременния български граждански процес е легитимиран да води граждански дела само в изрично посочените от закона случаи.В алинея 2 на член 6 ГПК е очертан предметът на делото и обемът на дължимата защита.Какво ще рече това?Съдът няма право да се произнесе върху нещо,което не е предявено.Дълголетната съдебната практика е утвърдена в това отношение и теорията-също.Не може да се уважи първо иск,който не е предявен.При обжалване,обезсилване не може да се присъди повече от това,което е поискано.Например предявен е иск за 10 хиляди лева.Вещото лице обаче,което прави експертиза казва, не, вредите са за 15 хиляди лева.Ако ищецът не си увеличи иска,съдът няма право да присъди тази сума.От друга страна предявил е иск за вземане, паричните вземания са такива, но не се е сетил да предяви иск за лихвите.Съдът няма право да присъди лихви.Когато ищецът предявява иск и за връщане на вещта тогава решението е недопустимо.Недопустимо е също и решение с движимите вещи-да върне вещта,но ако тя не се намира в ответника? .Съдът въобще не се занимава с това има ли я, няма ли я.Или ответникът оспорва вземането като се позовава на давност и я доказва тази погасителна давност,но казва при условията на евентуалност-ако се прецени,че давността не е изтекла ответникът казва да бъде отхвърлен иска поради прихващане с негово насрещно вземане и съдът не се занимава с въпроса за давността,а направо отхвърля иска и решението е в негова полза,но не на основанието,което той е предпочитал.Друг ще бъде въпросът ако съдът каже-да, има давност, текла е давност,обаче тя е прекъсната, тя е спряла в един момент и т.н. тоест занимал се е с тези въпроси и е сметнал тези твърдения за недоказани оттам и за неоснователни.Диспозитивното начало е такова имаментно присъщо на гражданския процес защото в реално правните области,за които става дума,всъщност защитава частни интереси и субектът,който е носител на правото той решава дали да го брани или не , тоест не може да се наложи защита, която не се търси. Има някои аспекти за участието на прокурора като страна.Тук има отклонение от диспозитивното начало.Законодателят е решил обаче,а не прокурорът, кога общественият интерес е толкова важен, че прокурорът да участва в гражданския процес. Казахме дали се иска-това е диспозитивното начало и колкото се иска, защото ищецът може да си оттегли иска ,но трябва да се вземе съгласието на ответника и ако оттеглянето е след открито съдебно заседание, ответникът е направил разходи и той има правен интерес да иска решаване на спора, защото не се знае колко пъти ищецът ще оттегля иска.Съдът може да бъде десезиран и от отказ от иска, при което не се иска съгласието на ответника за прекратяване на делото защото откаже ли се ищецът от иска няма право втори път да го предявява. Затова за тези действия могат страните да се разберат чрез съдебната спогодба и ако страните са се разбрали за всички части на спора това води до прекратяване на делото.На основание на член 229 (1) т.1 ГПК когато и двете страни са съгласни да искат да се спре делото,за да могат да се разберат извънсъдебно и тогава ако в 6 месечен срок страните не поискат възобновяване на производството то се прекратява.Докато делото е спряно процесът е висящ и давността е спряла.Да си припомните разликата между прекъсване и спиране на делото.И апогей на диспозитивното начало е всъщност възможността страните да сключат арбитражно споразумение.Член 19 ГПК/(1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение./Друга проява на диспозитивното начало това е признанието на иска от ответника-член 237 ГПК (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.Процесуалният представител на ответника също може да признае иска.В обезпечителния процес диспозитивното начало се проявява до толкова до колкото има молба,само ако има молба, прилага се само мярката,която е поискана, по своя преценка съдът може да наложи и друга обезпечителна мярка,но ищецът трябва да я е поискал.Разбира те ли ищецът да я поиска пък съдът да прецени дали тази обезпечителна мярка е подходяща.
Служебно начало Такъв термин се е наложил в науката и практиката докато в други правни системи се говори за принцип,но българският законодател разглежда и установява отделните елементи на служебното начало.Единият е,че щом съдът вече е сезиран с искова молба той е длъжен да извърши надлежно процесуалните действия,които са предвидени и да постанови решение.Не е нужно ищецът да казва на съда -сега изпрати препис от исковата молба на ответника,а сега си получил отговор от исковата молба,а сега пък разгледай документите в закрито заседание ,след това пък насрочи открито заседание-няма такова нещо за всяко действие ищецът да подава нова молба в исковия процес.Съдът трябва да извършва процесуалните действия в съответствие на закона.Друг е въпросът дали ще бъде уважен иска или отхвърлен. Това е надлежното извършване на процесуалните действия в съответствие със закона. Този принцип би трябвало да важи и за изпълнителния процес.Подава се молба за образуване на делото и се плаща такса,да се наложи запор се плаща друга такса , да се направи опис-друга такса и за всяко действие е необходима отделна молба и там става едно бавене,бавене, бавене,бавене- за всяко действие -молбичка-такса,молбичка-такса.Таксите са определени в тарифата и те са еднакви и за държавните съдебни изпълнители. 20 лева е за образуване,13 лева е за запора-не става дума за големи такси ,но молбичка-такса,молбичка-такса и всичко това трябва да мине през деловодството,да бъде заведено и представяте ли си каква бумащина става -нещо като клиничните пътеки, човек трябва да е здрав като кон,за да може да извърви всичко това. Важният аспект за исковия процес обаче е,че съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото откъм фактическа правна страна.Това задължение е обявено в принцип като иманент на служебното начало или на активно участие на съда при изясняване на делото. В хода на делото прилагането на даден принцип следва от друг принцип.съдът е длъжен в съдебното заседание на което призовава страните да ги изслуша внимателно,да им даде възможност да си направят изявленията,да ги чуе и да продиктува всичко да бъде записано в протокола.Длъжен е да им зададе въпроси с които да се изяснят твърденията на двете страни, да посочи кои факти се признават и кои не се признават, за да не се натрупва делото с много доказателства.Съдът е длъжен още да каже на страните каква е доказателствената тежест.Това е член 146(1) т.5 ГПК/как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти./Съдът казва това нещо на страните, за да са наясно те какво трябва да доказват.И още нещо съдът трябва да каже, че те за някои от фактите не сочат доказателства.Например страната твърди,че има сключен договор, но не представя доказателство, мисли,че съдът трябва да му повярва на твърденията.Съдът не дава вяра на твърдения ,а на доказване.Друг е въпросът ако примерно страната представи доказателства , но те не са достатъчни.Тогава съдът няма как да му каже -намери там и други доказателства.Указанията трябва да се дават при спазване на правилото за безпристрастност и равенство на страните.След Втората световна война в европейските страни се е наложил този принцип защото съдът трябва да е наясно със спора ,а не да седи там като някакво чучело.Това задължение на съда да съдейства на страните е свързано най-напред със задължението на съда да им осигурява нормалното участие в процеса-първо с редовното призоваване и второ -да ги подпомага.Съдът може да има 20 дела,но страната има едно.Съдът е длъжен да връчи препис на решението на ответника,за да може да обжалва ,да не пропусне срока. Преписът се връчва срещу подпис като преди това е било връчено съобщение за получаването на този препис на решението.
Състезателно начало обявено е в член 8 ГПК/(1)Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях./Състезанието между страните е правно регламентирано, тоест те ще се състезават в процеса по правилата, предвидени в процеса.Състезание по правно регламентиран път.Това като съдържание на състезателното начало е правото им да бъдат изслушани.Би трябвало по всеки акт.Само че законодателят е имал предвид двойна размяна на книжа-иск-отговор и отговор на отговора.Това означава обаче два месеца преди процеса да има тази размяна. В исковия процес има искова молба от ищеца и отговор от ответника.По доказателствата,които ответникът е посочил в отговора си съдът се произнася в закрито съдебно заседание с определение.Проявление на състезателното начало е посочено в член 8 (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.Съдът няма право да се позовава на факти,които не са посочени от страните нито пък да събира такива доказателства.По стария ГПК съдът е имал това право и тук разказва случай от пракитаката си на съдия как й се сторило,че едната страна нещо укрива,била много сърдита, нервна, и тя е проверила факта.Сега по новия ГПК съдът няма право да се позовава на факти,които не са посочени от страните-ето в това е състезателното начало,дори съдът и да вижда нещо няма право да го посочи.Съдът трябва да осигури еднаква възможност на страните да си защитават правото.Член 101 ГПК/ (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено./ Право на всяка страна е да бъде уведомена за исканията и възраженията на противната страна и съдът служебно следи за това. Препис от исковата молба на ищеца се връчва на ответника,отговора на ответника се връчва на ищеца.Член 144 ГПК/ (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните/.Състезанието се провежда по правилата на ГПК като състезателното начало и служебното начало са тясно свързани тоест с указанията,които съдът дава за процесуалната съобразност на действията на страната .
Равенство на страните Служебното начало и състезателното начало са тясно свързани с равенството на страните.Законодателят е обявил равенството на страните в член 9 ГПК/ Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички./Прилага еднакво и материалния и процесуалния закон .Равенството на страните трябва да бъде осигурено от законодателя, защото това е конституционен принцип.Това означава еднакви правила за призоваване на страните,еднакви процесуални възможности за участие в съдебно заседание -значи абсолютно всичко в правата им да е еднакво,защото те имат различни процесуални роли-ищецът е предявил иска, понеже когато има висящ процес,втори процес е недопустим,ответникът не може да предяви иска, не може да каже ,сега аз ще предявя един отрицателен иск,гледай сега какво става,но ответникът може да се защити в този процес като предявява възражение-така заявява правото си да се разреши спора.Гарантиране на равенството на страните е предоставянето им на правна помощ.Има специален закон за правната помощ.Когато страната е финансово зле съдът решава за правната помощ. В съответните адвокатски колегии има списъци на адвокатите,които поемат правната защита.Хонорарът се плаща от съответни фондове и в сметката на тези фондове почти няма пари.Плаща ищецът ако се отхвърли иска.При обезщетението за трудовите злополуки - при подаване на иска не се заплаща държавна такса,но ако се отхвърли иска такава такса се плаща.Това ,че е освободен отт такса не означава да безпокои другия. Това са някакви гаранции,които са дадени от законодателя.Правното равенство се изразява и при финансиране на правната помощ.
Принцип за дирене на истината Това е принцип,който е установен в Конституцията-член 121 ( 2) Производството по делата осигурява установяването на истината.Диренето на истината е принцип в гражданския процес,но той е и конституционно обявен,обявен е и в закона тоест в ГПК.В литературата ще срещнете обективна и формална истина.Открай време и сега проф.Корнезов си говори за обективна истина,а пък Димитър Силяновски навремето и професор Огнян Стамболиев говореше за формална истина.Обективната и формалната истина се противопоставят.Обективната истина се свързва със служебното начало, формалната-със състезателното начало.Доц.д-р Валентина Попова каза,че тя има по друго разбиране още от студентски и съдийски времена за тези епитети обективна и формална-Конституцията казва за установяване на истината.Погледнато житейски само Господ знае какво е истина,нали-който вярва,който не вярва-негов си проблем. Дирене на истината винаги означава дирене на истината по реда,установен в закона.Този принцип винаги е изключително тясно свързан с принципа за законност,който пък принцип означава спазване на процесуалния закон.Диренето на истината е свързано с въпроса за изясняване на фактическата страна на спора.Значи принципа дирене на истината е свързан с принципа на законност, със спазването на процесуалния закон и още нещо,колеги,състезателното начало и равенството на страните и служебното начало.Виждате цялата тази система.При сегашния модел на развитие на уредбата на исковия процес има проявление на състезателното начало плюс обаче задължението на съда за активно участие при изясняването на делото посредством,както е казано в закона, да съдейства на страните за изясняването на делото.Съдействието е предвидено в член 146 ГПК а именно съдът да указва каква е доказателствената тежест, кои факти се признават тоест да отдели спорното от безспорното, да даде указания,че страните трябва да посочат доказателства-ето при тези правила всъщност има дирене не истината.И едно мноого страшно правило сега за исковия процес-концентрационното начало,което законодателят не обяви изрично като принцип,но за което се говори и пише и в литература,и в практика, че и от Конституционния съд от това решение № 1 от 2009 година или от тази година по повод на член 280 от ГПК,концентрационно начало означава ранна преклузия, преклузия на изясняване на фактическата страна на спора в първа инстанция.Във втора инстанция могат да се твърдят в т.н. ограничен въззив само нововъзникнали факти и само новооткрити факти за тия,които са съществували преди -това означава факти,които страната не само,че не е знаела но и не е могла да знае.Това от една страна като концентрация.Във втора инстанция също не могат да се представят и доказателства ,които е можело да се представят на първа инстанция.От друга страна по отношение на фактите ответникът има преклузивен едномесечен срок за отговор и в този срок не си ли посочи възраженията-край.Не случайно три пъти казах за указанието на съда . Спазването на принципа на дирене на истината е средство да се постанови правилно решение.
Публичност и непосредственост Те са обявени като един общ принцип с два елемента.За доц.д-р Попова би следвало да са два отделни принципа,но щом законодателят е сметнал да са два елемента на един принцип така се резглежда.Обявено е ,че делата се раглеждат в открито заседание и закрито заседание.Член 134 ГПК/ (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните/.Първото правило е в открито заседание,когато има призоваване на страните, а закрито-без призоваване на страните.Съставът на съда е едноличен.Казва се закрито съдебно заседание ,макар че съдията работи сам по документи.Казва се заседание защото съдът върши някаква дейност, не се разглежда терминът в житейския смисъл да се заседава с някого.Има отклонение от така прогласения принцип-законодателят е казал-освен ако не е предвидено нещо друго. Редът е следния- най-напред се прави проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на иска.Това се прави преди да бъде образувано делото , преди да бъде изпратен препис от исковата молба на ответника и указание на едномесечен отговор от негова страна.Когато се получи отговора на ответника тогава се прави закритото съдебно заседание ,на което съдът проверява изправността на документите и се произнася по допускане на доказателствата и дава указания на страните и определя датата на откритото съдебно заседание като ги призовава.Правилото е ,че откритите заседания са като гаранция за безпристрастност на съда.Значи има закрито заседание без призоваване на страните ,открито заседание с призоваване на страните,а откритото заседание може да бъде при закрити врата тоест не се допуска публика.Изключване на публичността-член 136 ГПК.Принципът на непосредственост е обявен като принцип заедно с публичността, но непосредственост не означава публичност,а непосредствено възприятие на съдията.В българското право доказателствата се събират от съдията,който разглежда делото. Може съдиятада възложи да му се направи така нареченото филтриране на практиката- от многото литература да се извади точно това,което му е необходимо по делото..Голямото отклонение от това правило е свързано, за разлика от наказателния процес, значи може един съдия да е събрал доказателствата,а друг да постанови решение.Не са чести случаите на смяна на съдията, но това е възможно.При разпит на свидетел по делегация-едно е съдията да го разпита и да добие лични впечатления ,друго е друг да го разпита и да се запознае с показанията само от протокола.Тук казва колко важно е съдията да прочете след заседанието протокола,за да се увери,че всичко е записано така както е диктувал.Публичното разглеждане на делото е свързано с публичното обявяване на решението.Защото това е гаранция за безпристрастност на съда,за спазване на закона.В стария ГПК имаше изискване според което решението трябва да бъде обявено в същото заседание.Но това практически е невъзможно.Страните не идват специално на заседание да им се прочете решението.Повече от 50 години стана ясно,че публичното обявяване на решението не се спазва.Във френското право до 90те години също съществуваше такова задължение и доц д-р Попова е била там на специализация и се е поинтересувала как се обявява решението.Те й отговорили,че решението се обявава публично по следния начин: обявява се деня и часа в еди коя си зала който иска да отиде и да го прочете и по този начин се заобикаляло изискването да се прочете решението на заседание.Сега в българското право има задължение за обявяване на решението в публичен регистър.По един разумен начин законодателят е създал правило осигуряващо публичността на процеса тоест всеки може да отиде и да види в регистъра.Освен това по закона за съдебната власт задължително съдът трябва да качва на интернет страницата си решението.Оказва се обаче,че в много от съдилищата не са създадени такива регистри.Но задължение на съда е да създаде регистър.
Вътрешно убеждение Този принцип е обявен в член 12 ГПК/ Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение/.Всъщност това е текста на член 188 ал 1 от стария ГПК, който сега е обявен за принцип.Всъщност става дума само за една дейност на съда а именно постановяването на решението.Какво означава този текст? Означава,че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и в тяхната съвкупност първо и второ по вътрешно убеждение ,тоест никой не може да му влияе за доказателствата нито пък да има някакво влияние и силно обвързващи съда доказателствени средства.Все пак трябва да се има предвид,че ако се представи като доказателствено средство акта за начет той по закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,понеже начета е в резултат на един процес в който набеденото материалното отговорно лице участва има доказателствена сила,която води до обръщане на доказателствената тежест и това,което е установено в официалния документ се приема за доказателство. По същия начин и нотариалните удостоверения. Вътрешно убеждение обаче не означава абсолютно безконтролна работа ,нали, през просото ,а означава свобода на преценката,която да не обвързва съдията в мисленето така да се каже.Правилото,че съдията трябва да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и отношения.
Разглеждане и решаване на делата в разумен срок Това е принципът,който е обявен в член 13 ГПК и той е във връзка с две проявления: първо законодателят трябва да организира точно този процес, тоест той да постанови такива правни норми, че процесът да завършва в разумен срок.От тази гледна точка има намерения на законодателя от една страна с призоваванията именно ,за да се избегне забявянето в процеса,ако ответникът не се явява,ако призовкарят не го намери на посочения адрес той залепя на вратата съобщение, но не призовката,колеги,а съобщение,че има в съда съдебни документи,които той трябва да отиде и да си ги получи.Това разлепяне не е равнозначно на призоваване.Ако ответникът отиде и си ги получи отбелязва се моментът/ ден,час/ кога е отишъл и ги е получил.Ако ответникът не отиде тогава се дава срок на ищеца да провери актуалната адресна регистрация на ответника.Ако сте адвокати на ищеца проверявайте си адресната регистрация на ответника.И ако това е адресната му регистрация ответникът ще се счита за призован, въпреки че не си е взел документите.Ако обаче се докаже,че това не е нито постоянния му адрес ,нито настоящия трябва ответникът да бъде призован отново.А ако се окаже,че ответникът въобще няма адрес тогава той се призовава чрез Държавен вестник.Значи залепянето не е равнозначно на призоваването. Другото така нареченото концентрационно начало,което законодателят не пожела да обяви изрично като принцип.В какво се изразява това концентрационно начало-в ранната и постепенна преклузия.Ще тръгна малко отзад напред-казах за въззивното производство, че на него не могат да се твърдят нови факти освен нововъзникнали.Що се отнася за тези факти,които са съществували и са били осъществени до приключване на съдебното дирене в първа инстанция за тях само ако те се са могли да бъдат известни на страната.Същото е и за доказателствата.Страната може да твърди факти тогава когато съдът е допуснал процесуално нарушение и не я е призовал, защото делото не се връща на първа инстанция.Също когато страната е поискала доказателства,но съдът неправилно е сметнал и не ги е допуснал.Обаче тази ранна преклузия настъпва и в първа инстанция.Особено страшно е за ответника.Той е длъжен да посочи всички факти и да предяви всичките в отговора си.Законодателят хем иска концентрация хем пък късно даване на указания на страните.Концентрацията е по отношение на тези факти тоест не може ответникът да твърди други факти защото указанието на него му е дадено по член 131 (2) ГПК за съдържанието на отговора.Даже в бланките е посочено това указание,за да не го изписва всеки съдия, дал е указания за фактите ,даже за доказателствата,но законодателят все пак реши първо да се прави доклад на открито заседание и да сепредставят доказателства.Защото разглеждането на делото в разумен срок е въпрос на преценка .А преценката какво е-един човек тълкува един факт по един начин,друг човек тълкува същия факт по съвсем друг начин, всеки за себе си преценява.Друго за разумния срок е определения срок в член 235 (5) ГПК Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него./Този срок обаче съдиите го считат за препоръчителен.Когато се забави решението може да се пусне молба за определяне на подходящ срок.И председателят на съда напомня на съдията,че трябва да спази срока.Страната си иска решение ,за да може ако се налага,да го обжалва, защото късната защита е равна на липса на защита.Примерно едната страна осъди другата но през това време осъдената страна изпадне в неплатежоспособност какво тогава е постигнал ишецът?Само направените разноски. До тук с принципите.
Няма подробно да ви занимавам със състава на съда и видовете съдилища защото това се учи по конституционно право.Само припомням няколко неща: първоинстанционните дела се разглеждат от състав от един съдия и това е повторено в много текстове.Има го в закона за съдебната власт и в член 20 ГПК/ Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните - в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава./С оглед на непосредствеността и съдията участва при събиране на доказателствата .До тук разгледахме гражданският процес като производство ,като динамичен фактически състав и казахме,че това е една верига от потстъпателно осъществяващи се процесуални действия на страните.Вече минаваме към по-конкретни неща в процеса.
Правилото е,че процесуалните действия трябва да се извършват устно в съдебно заседание.Така личи от член 100 ГПК/ Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма/.Когато процесуалното действие е предвидено да се извършва в съдебно заседание то се извършва устно и съдът трябва да го отбележи в протокола.Процесуалните действия,които страната извършва извън съдебното заседание задължително са в писмена форма с препис за противната страна.Това е изключително важно ,за да са наясно и двете страни относно всичко в процеса-за да може да оспори, а не в съдебно заседание да разбере,че има представени такива доказателства-трябва предварително с всичко да е наясно.Това е много важно от гледна точка на процесуалните действия защото и чрез процесуалните действия страните упражняват правото си на защита.Обаче могат да бездействат.Процесуалното действие има срок и тогава край с възможността да се извършва повече- съответно актът влиза в сила.В срока за въззивно обжалване ако страната не предяви въззивна жалба , решението влиза в сила.Пропуска да направи отговор на исковата молба и след това си носи последствията.Тази преклузия обаче не означава пълна преклузия на правото на защита , защото ако ищецът не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие тогава ответникът може да оспорва иска/член 238 ГПК/.Ако не се яви страната в съдебно заседание,не е участвала в събирането на доказателства тоест като не си упражнява правата тя си носи неблагоприятните процесуални последици.Процесуални действия и бездействия на страните-това го очертахме.
Процесуални действия на съда В исковия процес най-важното процесуално действие е съдебното решение,с което се решава правния спор.Казва се,че съдът се произнася по съществото на делото.В хода на процеса се постановяват определения по процесуалните въпроси, например за допускане на доказателствата, например по допустимостта на процеса.Правилото е,че по процесуалните въпроси съдът се произнася с определения,а по съществото на делото с решение.Правилото е ,че са в писмена форма.Задължително е актът да бъде мотивиран.Когато делото се разглежда в открито съдебно заседание процесуалното действие се извършва устно и се отразява в протокола.Отправени са доказателства, допуска доказателства, не ги допуска.И всичко това -в протокола.Защото протоколът е официален документ, който удостоверява ивършването на процесуалните действия.Това,което е записано в протокола тези процесуални действия се смятат за извършени в заседанието.Това,което не е установено в протокола се смята за неизвършено процесуално действие.Например едната страна поиска доказателства,но съдът откаже и това не се отрази в протокола се приема,че страната не е поискала доказателства и,че съдът не е отказал.Затова ако съдията е някой по-така трябва много деликатно да казвате моля ви отразете това и това в протокола.И ако едната страна оспори документ ,но това оспорване не е отразено в протокола,все едно не го е оспорила.Затова има едноседмичен срок страните да прочетат протокола от заседанието и могат да поискат поправка и допълване на протокола. И не само страните,но и всеки участник в процеса.Законодателят въведе още един вид актове-разпореждания.За тези разпореждания се говореше още по времето на стария ГПК.Като критерий професор Сталев използваше,че разпореждания се постановяват от едночленен състав на съда. Сега този критерий е абсолютна глупост защото по начало и решението и определението се постановяват от един съдия,който разглежда делото.Сега като критерий се сочи,едно разбиране на професор Ряновски,който казваше по процесуалните въпроси-с определение,по процедурните въпроси- с разпореждане.Процедурни въпроси се има предвид технически такива като проверката редовността на исковата молба.Тогава когато е постъпила исковата молба съдът я проверява и се казва,че той се разпорежда да се образува делото и неговият акт е всъщност печата,който слага, в деловодството се слага този печат,но този печат се слага по разпореждане на съдията и се слага номер на делото.Също разпореждането, на което преди се казваше резолюция, с което дава указание на страната да отстрани недостатъците.И се прави така-от едната страна на листа отгоре се оставя празно и по надолу на листа се пише искова молба.Това място се оставя за да има къде съдията да пише и на това писане сега му се вика разпореждане.Също в член 262 ГПК- с разпореждане се връща въззивната жалба ако дадените указания за отстраняване на нейната нередовност не са изпълнени в срок.Обърнете внимание,че акта на първоинстанционния съд по отношение на исковата молба законодателят не го е нарекъл никак-ни разпореждане,ни определение.А онези актове,които са за въззивната и за касационната жалба законодателят ги е нарекъл разпореждане защото там критерият действително е да се постановяват от един съдия.Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд и съдията прави тази проверка .И след като делото отиде във втора инстанция и недостатъците в жалбата се установят в образуваното дело тогава акта е на целия състав.Режимът на обжалването е еднакъв.Тези определения,които преграждат пътя на развитие на делото се обжалват с частна жалба-член 274 ГПК.Например определението за прекратяване на делото,което съдът е постановил на основание на искане на пълномощниците без те да са имали изрични пълномощия.Останалите определения, които са по движение на делото и не преграждат неговия път не подлежат на самостоятелно обжалване освен в изрично посочените в закона случаи.Целта е да не се затлачва процесът с жалби срещу всяко определение.Съдът обаче може сам когато сметне,че е допуснал пропуск или нарушение сам да измени или отмени определение.И това не е обвързано с някакъв преклузивен срок.Това може да го направи даже и при постановяване на решението.Но решението на съда щом веднъж е обявено то не може да се измени , също и определението за прекратяване на делото.Видно от член 7 ГПК е,че съдът е длъжен да изпраща на страните препис от всеки свой акт , който подлежи на самостоятелно обжалване.С други думи съдът не е длъжен да изпраща препис от определението за допускане на доказателства, препис от определението за прекратяване на делото и т.н.
Подведомственост Препоръчвам ви една статия,която можете да намерите в третия том на моите съчинения/ на доц.д-р Валентина Попова/-Събрани статии и студии.Статията я има и на електронната страница на СИЕЛА.
Какво означава гражданско дело?Гражданско дело като дело се състои от няколко аспекта.Едното е досието-вие сте виждали папката с всички материали, а често като предмет на делото.Така че гражданско дело от гледна точка на исковия процес, защото подведомственост е директно в исковия процес, това е дело,което има за предмет спор по гражданско правоотношение в широкия смисъл на думата или гражданско право.Кое е гражданско правоотношение в широкия смисъл на думата- правоотношение,което се регулира с отношение на равнопоставеност между страните ,а не на власт и подчинение.Когато има власт и подчинение имаме административен процес.Така че всички клонове на гражданското право и обща част защото може да има спор и за правосубектност,и облигационно право, и вещно право,и наследствено право,и семейно право всички спорове се разглеждат по реда на гражданското дело ,по реда на ГПК.Трябва много добре да се познава материалното право.Исковият процес е общ независимо от това към кой клон от правото принадлежи спорното правоотношение.Само че за търговските спрове има специално производство-особен исков процес, който е регламентиран в член 365 и следващите в ГПК. Установено е в член 14 ГПК/ (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда./Разликата със стария ГПК е съществена.Не е предвидено освен предвидените в закона случаи.Така нормата съответства на конституцията.Не могат да се разглеждат каквито и да е спорове извън съдебната система тоест не може спор да се разглежда от административен орган.Установено е също,че съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.С други думи то и така следва от логиката на процеса,съдът не пита някой друг,не пита министерството дали може да разглежда дадено дело.С други думи съдът се произнася и по собственото си задължение по смисъла на член 2 от ГПК/ Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права./ да разгледа делото по собственото си правомощие, по правото на иск,което е насочено към него.Това е особеното.И следва алинея 3 на член 14 в ГПК ,в която е постановено,че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда./Тук е абсолютно копие на алинея 3 на член 6 от стария ГПК и въобще не са се досетили законодателите или работната група,че никое учреждение въобще не може да разглежда спор.По принцип по конституция учрежденията не могат да разглеждат правни спорове от което следва ,че не може да има условие за това учрежденията да не разглеждат гражданско -правни спорове когато има висящ процес вече пред съда.В тази връзка ви обръщам внимание на член 16 ГПК.В член 16 ГПК е уреден спор за подведомственост.Този текст е пак копие на стария ГПК. / Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд./ Ами не може друго учреждение-защо ще се повдига спор пред ВКС.Всъщност въпросът е какво е това подведомственост?Защото този въпрос е свързан с разпределението на компетентността на държавните органи и техните правомощия с оглед на държавните функции.Тази компетентност в смисъл на подведомственост може да се разглежда на различни нива.Едното е във връзка с разделението на властите-законодателна,съдебна и изпълнителна.Значи по тези правила гражданските дела по конституция са подведомствени само на съдилищата и на никое друго учреждение.Нещо повече-не може да се създават особени съдилища,но със закон могат да се създават специализирани съдилища. Така че на ниво компетентност може да има гражданското дело като дело спорно от компетентност на общите съдилища, митническите въпроси са от компетентност на митническите органи,но ако има спор -обжалване там е по специалния закон съответно пред административните съдилища съответно пред Върховния административен съд.Подведомственост навремето и сега се разбира друго ниво на разделение-разпределението на вида на споровете между общите съдилища и специализиарните съдилища.Доста време в България нямаше специализирани съдилища, това беше предвидено като възможност само в Конституцията.Специализиарните съдилища са административните съдилища, които имат район на действие, който съвпада с района на окръжните съдилища и след това Върховен административен съд като там се е запазило решението,което беше при Върховен съд навремето първо тричленен състав и след това петчленен състав.Защото на административния съд се гледа като на първа инстанция защото той първи разглежда правния спор.И административните съдилища по закона за съдебната власт по реда на АПК разглеждат административно правни спорове, тоест те са по жалбите срещу съответните административни актове.С други думи законодателят е направил едно разпределение на компетентността по въпроса на делата с оглед на вида на делото-гражданските пред общите съдилища,състав от един съдия,администартивните пред административните съдилища и след това вече пред Върховен административен съд.Що се отнася до наказателните дела,които са пак вид правни спорове,те са от компетентността на общите съдилища,но състав от съдия и съдебни заседатели.Ето това е компетентността като подведомственост по въпроса за видовете дела за разрешаване на правни спорове.Законодателят обаче ,по не знам какви причини, в закона за съдебната власт използва термина за този случай подсъдност.В закона за съдебната власт законодателят говори за подсъдност,а не за подведомственост.Споровете между ВКС и ВАС за подсъдност всъщност са за подведомственост от гледна точка за разпределението на делата- Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд-от член 135 АПК.Член 130 АПК урежда споровете за подведомственост в административния съд.От практиката е видно,че повечето от споровете са така-5членка, 5членка, 5членка,състав ВКС-ВАС, състав ВКС-ВАС, състав ВКС-ВАС.Критерият който трябва да бъде използван е вида на делото,нали така?Изведнъж обаче,защото при административните съдилища и процедурите са различни и основанията за касация са различни и няма такива условия за допускане на касационно обжалване,каквито има в ГПК, процедурата е съвсем различна, там обаче тези обезщетения, които за по закона за отговорността на държавата ,са ги дали като компетентност на административните съдилища.Разпределението на видовете правни спорове за разглеждането им от различните съдилища това е подведомственост.Подсъдността е нещо друго-разпределението вътре на гражданските дела тоест вече на конкретния вид дела вътре в съответната система от съдилища и понеже нас ни интересува гражданския процес -това е разпределението на делата вътре в общите съдилища-първо като първа инстанция родова подсъдност-окръжен или районен съд, като първа и втора подсъдност наречена функционална подсъдност е второинстанционния съд,който за решенията на районния съд е окръжния съд, за решенията на окържния съд е апелативния съд и като трета инстанция за всички е ВКС,а не ВАС,разбира се.И вече местната подсъдност пък е разпределението на делата по съответната инстанция-първа инстанция по връзката на делото с района на съда.Спорове по отношение на вида на делото възникват не по наказателно и гражданско право при тях няма съмнение кое е наказателно,кое е гражданско,спорове възникват все още във връзка с определянето на делото като гражданско и административно.Вижте отговорността на държавата.Има гражданско правно вземане,което ще се решава по реда на административното а не на гражданското правораздаване.Например във връзка с приватизацията бяха най-големите спорове,акта на Агенцията за приватизацията дали е административен акт това или е решение на Общо събрание на съдружници-противоречива практика-в един момент се реши,че е административен акт и се образуваха жалби пред ВАС защото Агенцията е с ранг на министерство.За подведомствеността е важно ,че е абсолютна процесуална предпоставка.Какво ще рече това? Съдът е длъжен да следи за нея служебно.По подведомствеността съдът се произнася с определение,но особеното е,че независимо от вида на определението дали с него се прекратява делото и не само когато го прекратява ,но когато го образува и отказва да уважи възражението за липса на подведомственост също подлежи на обжалване с частна жалба.Защо е така?Защото се създава тука много основен момент в процеса.Режимът на това определение показва ясно,че трябва законодателят много по-ясно ,а не да оставя на теория и практика да казват не това не е подсъдност това е подведомственост Ако примерно ответникът каже,че това не е гражданско правен,а е административен въпрос и той не е от компетентност на районния или на окръжния съд,а е на административния.Тогава трябва да се знае дали може или не може да се обжалва,което показва пък,че съдебната практика се ориентира към разпределението на делата между общите съдилища и специализираните съдилища.Друго харакетрно за правното значение на подведомствеността е,че когато е нарушена тази подведомственост решението се смята за недопустимо ,а не за нищожно.

Подсъдност Подсъдността,погледната от гледна точка на закона,е система от правни норми,които разпределят гражданските дела вътре в системата на общите съдилища.Погледнато от гледна точка на делото е неговата подчиненост на този съд.Подсъдността бива първо родова подсъдност.Родовата подсъдност разпределя гражданските дела между районните и окръжните съдилища като първа инстанция.Правилото както по стария , така и по новия ГПК е,че поначало всички дела са подсъдни на райнните съдилища.Тоест като правило законодателят е установил основен първоинстанционен съд.Член 103 ГПК- На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.Член 104 ГПК очертава кои дела са подсъдни на окръжния съд/На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му-законодателят тук е изходил от разбирането,че тези дела изискват по-голяма юридическа и житейска зрялост.В районните съдилища известно е,че работят по-млади хора,а в окръжните съдилища работят хора не само с по-голям професионален,но и житейски опит.Другото изключение- исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. По този начин законодателят създаде изричен текст чрез който избягва противоречивата съдебна практика при стария ГПК и заради ВКС.Делата за вещни права с искове над 50 хиляди лева отиват в окръжния съд ,а всъщност идеята е делото е да бъде по-близо до имота.Съгласно лен 114 от закона за собствеността и Правилника за вписванията тези дела се отнасяха до райнния съд, но сега вече критерият е ,съобразно правилата на ГПК, цената на иска, която е съответен процент от пазарната оценка на имота.От това изключение законодателят е направил още едно изключение-делбените дела са подсъдни на районните съдилища. Исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;Значи целта е делата,които произтичат от спорове,а такъв се смята и спорът за трудова злополука-тези дела са нелеки, но законодателят още на ниво родова подсъдност разделя гражданските дела на два вида-общи граждански дела и търговски граждански дела.Защо търговски?За да се знае дали търговското дело ще се разглежда по особения ред или по общия.Член 365 ГПК урежда производството по търговски спорове. Исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;Досещате ли се кои са тези искове-за охранителните.Охранителните актове нямат сила на пресъдено нещо и могат да се атакуват по исков път. Исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.От търговското право кои са тези искове?Член 74 Търговски закон/ (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството./.Делата за несъстоятелност са подсъдни на окръжния съд. Правното значение на родовата подсъдност-родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно. Подсъдността овластява и задължава съда да реши делото. Тя обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и затова е предпоставка за неговата допустимост. Съдът проверява родовата подсъдност преди да връчи препис от исковата молба.Когато районен съд реши дело подсъдно на окръжен съд решението е недопустимо.По реда на член 270(3) ГПК Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
Местна подсъдност Това е системата от правила за разпределението на делата между равните по степен съдилища като първа инстанция-районните съдилища.На основание член 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички дела с изключение подсъдните на окръжния.Вече казахме кои дела са подсъдни на окръжния съд-член 104 ГПК и член 74 Търговски закон.Критерият тук е местна подсъдност.За родовата подсъдност казахме,че поставя въпроса - на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото? Местната подсъдност поставя въпроса - пред кой от многото съдилища трябва да се предяви искът? Законът отговаря на този въпрос според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Една от връзките законът обявява за общ критерий за местна подсъдност - местожителството или седалището на ответника. Основаната на него местна подсъдност е обща, а всички други видове местна подсъдност са особени.Седалище на ответника, седалище на дружеството-член 105 ГПК -Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.Член 108- (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София./Тук има така наречената изборна подсъдност тоест ищецът може да избере седалището на юридическото лице или негово поделение или клон.По българското право поделението и клонът на юридическото лице не са правни субекти.Критерият за тази подсъдност е преки отношения с клона.Субект по спора е юридическото лице.Става дума за хипотезата в член 108 (1) за специални изборна подсъдност,която не създава специална правосубектност. Член 112 Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца . Целта на общата местна подсъдност е делото да е по-близо до ответника тъй като ищецът е активната страна,за да не би ищецът да си избира изгодна за него подсъдност.Но с оглед на социалната значимост на определени дела има и особена местна подсъдност.Коя е особена местна подсъдност?Това са искове срещу малолетни и поставени под пълно запрещение член 106 Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител./Член 107 ГПК-искове срещу лица с неизвестен адрес (1) (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.За парични вземания -член 111 ГПК- Иск за парични вземания на договорно основание ,например наем,може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.Тук има изборност между постоянния адрес на ответника и настоящия му адрес.Знаете разликата каква е между постоянен и настоящ адрес.Искове на потребители-член 113 ГПК-това е ново в ГПК .Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.Обърнете внимание иск на потребителя,а не срещу него.Например човек купил развалена храна или лекарство с изтекъл срок - искът се подава по местоизвършването на последицата.Друг иск- Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието-член 115 ГПК.Друг иск-член 109 ГПК-Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.Това е важна местна подсъдност за исковете за вещни права върху недвижим имот- по местонахождението на имота.Защото ако има вземане от наем-това е облигационно вземане по правилата на общата подсъдност,а в случаите на парично вземане на договорно основание иск може да се предяви и по правилата на особената местна подсъдност по член 111 ГПК /Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника./Подсъдността по местонахождението на недвижимия имот е за искове за вещни права-право на собственост,ограничени вещни права като право на строеж, право на ползване и т.н.,също за делба и вижте за делбата има освен тази местна подсъдност има и особената,родова подсъдност,която е за собственост както и за граници на недвижимия имот,исковете за нарушено владение защото те са във вещноправния статут на недвижимия имот и още една категория искове- за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.Те са конститутивни искове за унищожаване на договори,на сделка.Унищожаването води до вещно правна промяна в статута на имота. Какво е правното значение на местната подсъдност?Правилото е,че тя е относителна процесуална предпоставка,което ще рече,че съдът не може служебно да се позовава на нейната липса.Ответникът само може да се позове,но в преклузивния срок за отговор на исковата молба, той не може по-късно да се позовава на тази подсъдност.Правното значение на подсъдността-тя е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, което ще рече,че съдът следи служебно за нея.Член 119 ГПК-Възражения за неподсъдност (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.(3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Функционална подсъдност Какво представлява функционалната подсъдност?Това е разпределението на делата между различните по степен съдилища-районен,окръжен,апелативен и ВКС като различна инстанция-като първа, втора и трета инстанция.Делата,които са подсъдни на районния съд като първа инстанция ,окръжният съд е втора инстанция.Делата,които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция,апелативният съд е втора инстанция-въззивна.Трета касационна инстанция е Върховния касационен съд и то на състав от ВКС,който е тричленен,за разлика например от административното правораздаване по АПК там има и петчленен състав на ВАС.И така окръжният съд разглежда делата като първа инстанция,състав от трима съдии от апелативния съд разглежда делата като втора инстанция.Функционалната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно.И не може да се прескачат инстанциите-не може решението на районния съд да бъде обжалвано пред апелативния съд или да не се обжалва решението пред съответния въззивен съд, второинстанционен съд, и направо да се обжалва пред ВКС това не е допустимо. Договорна подсъдност-/член 117 ГПК/ първо тя е проявление на диспозитивното начало,но общото правило е,че подсъдността не може да бъде променяна с договор-само местната подсъдност може да бъде променяна с договор.този договор трябва да е в писмена форма.Страните могат да уговарят друга местна подсъдност само по имуществени спорове, тоест за брачните дела,родителски права не може да се уговаря друга подсъдност- уговаря се само по имуществен спор,спор за имуществено право.Не може да се уговаря различна местна подсъдност по спорове по член 109 ГПК тоест тогава когато има местна подсъдност по местонахождение на имота.С оглед защитата на потребители и лицата с трудови правоотношения има специално правило- може да има договорна подсъдност само ако договорът е подписан след възникването на спора.Другият договор за местна подсъдност може да бъде подписан и преди възникване на спора.Който работи в кантора или с бизнесмен може би е виждал,че в бланките пише-всички спорове във връзка с този договор ще се решават от еди кой си съд тоест по същия начин както се пише арбитражното споразумение.Когато се сключва трудовият договор знае се,че социално силният е работодателят и той предлага договора -този договор е процесуален договор-сключен е между две страни и и за него се прилагат правилата на гражданското право.Трябва да бъде в писмена форма.Има материално правни последици и една от тези последици е местната подсъдност-създава се компетентност въз основа на договора.Този договор има своето самостоятелно битие тост дори и когато е включен като клауза в материално-правния договор той може да е действителен, въпреки че не е действителен материално правния договор, нещо повече даже споровете за действителността на материално-правния договор се решават по подсъдността,която страните са избрали. Множество подсъдности-при субективно съединяване на исковете, когато има няколко ответници, например срещу работодателя и деликвента ( отговорния субект) ищецът избира подсъдността на единия от тях. Производство по подсъдността от член 118 до член 123 ГПК И тук както при подведомствеността е постановено,че съдът сам решава дали делото му е подсъдно или не-това ще рече,че той няма нужда да пита министерството на правосъдието,ако съдът прецени,че делото му е подсъдно той ще образува делото и ще го гледа.Ако съдът реши обаче,че делото не му е подсъдно,а е подсъдно на друг съд, примерно Благоевградският районен съд преценява че делото е подсъдно на Санданския районен съд, той трябва да го изпрати на надлежния съд.Как става това?Кога съдът ще направи това?Каква е тази подсъдност- и единият съд е районен и другият съд е районен.Подсъдността е местна ,а за нея съдът не следи служебно, освен ако не се отнася за вещни права върху недвижими имоти.За местната подсъдност съдът следи служебно само ако има отвод от ответника отправен в отговора на исковата молба.Ако имотът е в Сандански,а искът е предявен в Благоевградския районен съд тогава без да се чака отговор от ответника благоевградският районен съд изпраща делото на санданския районен съд.Иначе самото движение на делото като папка става служебно-няма да го носи ответникът,но ответникът трябва да е направил това искане,съдът не може да прави служебно това нещо.От процесуална гледна точка какво е важно? Че делото се смята за висящо пред съда,в който е изпратено от момента,в който е предявена исковата молба,а не когато е изпратена.Това е важно за спазването на преклузивни срокове.Примерно ако има иск ,който е подсъден на окръжния съд,например поставен под запрещение, но искът е предявен пред районния съд-какво става?Районният съд трябва да го изпрати на окръжния съд,но има ли значение дали ответникът го е сезирал или не,дали е поискал делото да бъде изпратено на окръжния съд. Нормата в член 104 ГПК показва,че делото е подсъдно на окръжния съд.Районният съд се позовава служебно на тази норма и няма да чака отговора на ответника и изпраща делото служебно на окръжния съд-това е родовата подсъдност.Друг пример-ако има дело,което е за сума 10 хиляди лева-това дело е подсъдно на районния съд, но искът е предявен пред окръжния съд, тогава окръжният съд какво трябва да направи- изпраща го служебно на районния съд без да чака становището на ответника.Понеже подсъдността е процесуална предпоставка тоест процесуален въпрос съдът се произнася с определение.Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността и обжалването е пред по-горния по степен съд.По стария ГПК сега и по новия ГПК няма съмнение,че определението с ,което се прекратява делото и се изпраща на друг съд подлежи на обжалване.Но сега по новия ГПК подлежи на обжалване и определението с което не се прегражда пътя на развитие на процеса,тоест образува си се дело.Например- възприе се разбирането в теорията и в част от практиката,че ако ответникът направи възражение,че делото не е подсъдно на благоевградски районен съд ,а на санданския районен съд,благоевградския районен съд обаче решава,че няма да изпраща делото на санданския районен съд,понеже смята,че делото му е подсъдно, ответникът има този правен интерес, признат от закона да обжалва определението ,с което е образувано делото от благоевградския районен съд.Въпрос от студентка- как ищецът ще знае,че подава исковата си молба пред съда,на който делото е подсъдно ?Ищецът може да не знае процесуалния закон съдът трябва да дава указания за редовността на извършените процесуални действия-специално за това съдът не дава указания,няма как да му даде,ищецът е извън процеса,той е човекът,който възбужда процеса, процесът е в резултат на неговото искане и няма смисъл да му дава указания защото ответникът като се позове на подсъдността, законът е избрал такава подсъдност,която да е в защита на ответника,да бъде в негова полза,делото да е по-близо до него.Ако ответникът не се позове на липса на подсъдност това вече си е негов проблем той се е съгласил с подсъдността ,избрана от ищеца.Ответникът може да се позове за подсъдността само в отговора си на исковата молба .Ако ответникът не се позове на липса на подсъдността това показва,че ищецът си е избрал съда и това е.А възрази ли се самото движение на папката тя не се дава на страните да я носят, поначало не е разрешено делата да се изнасят от сградата на съда, друг е въпросът,че масово съдиите си ги носят в къщи. Страни в процеса В стария ГПК се използваше термитът противни страни, сега обаче законодателят казва вместо противни-насрещни страни.А насрещни не е точно като в договора.Тя каза,че по инерция използва термина противни страни,но законовият термин е насрещни страни.То се оказа илюзия ,че в договора има две насрещни волеизявления и една обща цел-общата цел е да се сключи сделката,но горе долу всеки гледа да прецака другия тоест в смисъл договорът да бъде по-изгоден за него така, че това което е учено за двете насрещни страни не е точно тъй.Но определено в гражданския процес,понеже в него се решават спорове, страните няма как да имат някаква обща цел,освен да се разреши спорът, макар че на правонарушителя може да му е все едно дали ще се разреши или не ,а може да иска и въобще да не се разреши.В исковия процес винаги има две срещуположни страни за разлика от охранителното производство.В охранителното производство,което е за съдействие за упражняване на гражданските правоотношения, има един молител и той иска само изгодни правни последици за себе си,които не могат да обвържат друго лице и които не могат да му бъдат противопоставени.Например разрешението за сключване на брак. В исковия процес има ищец и ответник между които налице е незаконосъобразно развитие на правоотношенията.В изпълнителният процес страните се наричат взискател и длъжник, страните в заповедното производство се наричат заявител и длъжник и страните в обезпечителния процес се наричат ищец и ответник, наименованието е същото както при исковия процес, може би защото в обезпечителния процес може да се говори за обезпечение на иск и обезпечение на бъдещ иск и този процес тясно е свързан с исковия процес.Има разлика между субекти в процесуалното правоотношение и страни в процеса.Страни в исковия процес -това са лицата от чието име и срещу които се води делото.Лицето,което подава исковата молба се нарича ищец, лицето срещу което се подава исковата молба се нарича ответник.Едната страна иска да се разгледа и реши спора, иска защита,съдът трябва да изпрати препис от исковата молба до ответника,който следва да даде отговор по нея в рамките на един месец, така че съдът влиза също в правоотношенията.Субектите кои са?Съдът влиза в следните правоотношения: съд-ищец;съд-ответник;Съд-свидетел;Съд-вещо лице;Даже в изпълнителния процес съд-пазач;Няма правоотношение между ищеца и ответника.И да обобщим:субекти в исковия процес са ищец,съд,ответник, свидетел,вещо лице, пазач/ в изпълнителния процес/-тези лица влизат в правоотношение със съда,а не със страните.Тези лица нямат право да влизат в правоотношение с ищеца и ответника. При изпълнителното производство има съдебен изпълнител,който влиза в правоотношение с взискателя, длъжника, вещото лице,свидетеля,пазача.Помежду си взискателя и длъжника не влизат в правоотношение.Длъжникът е длъжен да търпи действията на взискателя когато са законосъобразни,но когато не са длъжникът се защитава.Примерно взискателят твърди,че дадено лице му е длъжник,но в същото време няма сключен договор с него.Длъжникът се брани с жалба.При процесуалните действия страната има право да се брани.Как-това си е нейна работа.Но трябва да знае,че ще търпи неблагоприятните правни последици ако не си упражнява правото.Легалната дефиниция за страни е лицето от чието име,обърнете внимание от чието име е образуван гражданския процес и лицето срещу което се подава исковата молба.Процесуалният представител не е страна в процеса.Той е субект в процеса,който упражнява от името на страната процесуалните права.Като субект в процеса има задължението да води добросъвестно процеса като адвокат.Той не е страна.Това е от изключителна важност,защото решението на съда е само по отношение на страните и трябва да се знае кои са страните.Друго правило е,че никой няма право да предявява иск за защита на чужди права ,освен предвидените в закона случаи.Например лицето Хикс не може да предяви от свое име иск за вземане на лицето Угрек,защото лицето Угрек не иска да води дело.Но лицето Хикс може да му бъде процесуален представител,но не може от свое име да упражнява право на иск по отношение на чуждо право.Майката може да бъде процесуален представител,но не страна в процеса.Сещате ли се кои са предвидените в закона случаи от облигационното право?-Член 134 Закон за задълженията и договорите/ Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете./ Виждате,че в закона е предвидена възможност за кредитора само при какви условия обаче-когато бездействието на длъжника заплашва да бъде удовлетворен.Ако длъжникът няма имущество с което да бъде удовлетворен кредитора му,но в същото време друго лице му е длъжник/на длъжника/ законодателят е признал правото на кредитора от свое име да защити правото на длъжника си като подаде иск от свое име да упражни правото му да си върне вземането и по този начин да удовлетвори и своето вземане.Синдикът, при производството по несъстоятелност, от свое име води дела, които са от колективен интерес за всички кредитори и той също се явява не техен представител, а процесуален субституент -иска осъждане,но не в своя полза.В тези случаи когато законодателят е признал право на иск на едно трето за правоотношението лице да води делото от свое име в защита на чуждото правоотношение,на чуждото право тогава се говори за нетипична страна, нетипична процесуална легитимация.Какво е положението с прокурора?Прокурорът по съвременното българско право може да предявява искове в защита на чужди права и въобще искове само в изрично посочените в закона случаи.Сещате ли се за такъв случай в който прокурорът има качеството на страна, той води делото?- при бигамията- за унищожаване на брака.Законодателят е решил кога общественият интерес налага лице,което не може да се защити защото е социално слабо трябва да използва пътя на закона за правната помощ. Видове страни -главни и допълнителни.Главните страни са ищецът и ответникът-без тях делото не може.Допълнителни страни-трето лице ,помагач.Ако ищецът е кредитор и предяви иск срещу ответника,главния поръчител,какво може да направи поръчителя? Да привлече като подпомагаща страна главния длъжник,за да може да го обвърже със силата на пресъдено нещо-решението, за да не може главният длъжник да каже,че е погасил дълговете си, че е правил прихващане или вземането е по давност-възможността за евикция- заведен е иск срещу лице,което владее имота,купен от друго лице и при възникнал спор ответникът привлича лицето от което е купило имота , за да го обвърже ,но и да му помогне ако има доказателства.Третото лице е допълнителна страна може с нея,може и без нея.Допълнителната страна също си брани нейният правен интерес,защото това са случаите когато има опасност от регресен иск.Третото лице има интерес на помага на главната страна.Главните страни са типични и нетипични.Типичните страни участват в процеса за решаване на правния спор в защита на тяхното право.Ще попитате какво право защитава ответникът когато е предявен иск за вземане срещу него.Ответникът си брани правната сфера,защото ако се установи,че има задължение ще плати, тоест той трябва да изразходва ресурси от имуществените си права. Още едно деление има на страните-на легитимирани и на нелегитимирани или още наричат се формални страни. Легитимирана е тази страна,която има право на иск, съответно срещу която има право на иск.Нелегитимирана е тази страна, която формално иначе е предявила иск, но искът й е недопустим, защото тя няма право на иск.Ако лице е предявило иск в защита право на колегата си,иска го има, действието е извършено, не може да се каже,че искът го няма,но лицето не е легитимирано да води този процес, лицето е страна формална защото води делото от свое име, но не е легитимирано.По новия ГПК няма вече контролираща страна,каквато имаше по стария ГПК.Професор Сталев отнася въпроса за легитимацията само към главните страни, но доц д-р Валентина Попова смята,че тя важи и за подпомагащата страна и обяснява защо.Понеже се говори за право на иск, главните страни имат това право, тя смята,че и за подпомагащата страна стои въпроса за нейната легитимация,но като подпомагаща тоест има легитимация на ищец,легитимация на ответник и легитимация на подпомагащата страна.Тоест въпросът за легитимацията се отнася както за главните страни ,така и за подпомагащата страна.Самата дума легитимация показва какво означава-правото да участва в процеса като страна, дали като главна или като подпомагаща. Подпомагащата страна - не упражнява право на иск,а встъпва в делото, за да подпомогне в свой интерес упражнението на правото на иск на подпомаганата от нея страна. Член 134 (3) ЗЗД/Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете./ и член 26(3) ГПК/) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото./ Трябва да се отчитат особеностите на гражданското правоотношение,за да се даде адекватна защита.Това е така,за да не се окаже,че с решението ще бъде обвързано лице, без то да е участвало в процеса.Защото кредиторът може и да загуби делото, защото може да няма доказателства.Още нещо да кажем за страните-въпроса за тяхната процесуална правоспособност и процесуална дееспособност.Тук нещата са лесни-правосубектността в гражданския процес, в реалното право-член 27(1) ГПК/(1)/ Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право/.Това което важи при подсъдността важи и тук клонът няма правосубектност, не е правен субект и искът се предявява срещу дружеството,срещу юридическото лице.По особено е положението с държавните учреждения- правният субект е държавното учреждение и в материалното право и в гражданския процес.но тези държавни учреждения,които са разпоредители с бюджетни кредити.Ако учреждението не е разпоредител с бюджетен кредит правният субект е по-висшестоящото учреждение.Общината е местна власт,а не държавно учреждение.Например ЮЗУ е държавно учреждение, Правно-историческият факултет държавно учреждение ли е?Не е ,макар че има някаква самостоятелна сметка,факултетът не е разпоредител с бюджетни средства.Затова делото ще се води срещу ЮЗУ,а не срещу отделни негови факултети.Има първични и вторични разпоредители с бюджетни средства и в закона са посочени кои са те.Процесуална дееспособност-и тук има правило,че процесуалната дееспособност се определя според правилата на материалното право.Процесуалната дееспособност/член 28 ГПК/ се отнася само за страните в процеса, тя не е за всички субекти-защото свидетел може да бъде и едно непълнолетно дете или малолетно дете.Страна в процеса също може да бъде малолетно или непълнолетно дете,но то как ще извършва процесуалните действия- малолетният- чрез законния си представител, непълнолетният лично извършва действията със съгласието на родителя или настойника.Непълнолетният може да упълномощи представител със съгласието на родителя или настойника.Съдът трябва да проверява дали дадено лице може да бъде представител.Непълнолетните са дееспособни по брачните искове.Ако съдът установи,че даден представител на непълнолетен не е законен тогава съдът трябва да даде указания на страната да отстрани нередовността и да даде срок ,в който да се извика непълнолетното лице и то да потвърди действията от родителя.За дребните сделки важи член 4 от Закона за лицата и семейството/ Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд./Тук говори за изпита/ материята наистина е огромна.Но не е наложително отново да изчетете всичко ,което сте изучавали по материалното право.Вие вече сте учили търговско право,търговски сделки и несъстоятелност,данъчно право,административно право, самият ГПК е колкото един учебник.Тя дава примери от материалното право защото гражданският процес не е откъснат от материалното право.Решават се материално правни спорове,няма човек,който да е специалист по граждански процес и да не разбира от материално право, може да се наложи да се консултира за нещо много надълбоко да речем във вещното право, но трябва да го познава и в практиката тези специалисти,които са по вещно право той си води и вещно правните дела.Четете текстовете бавно и ги обмисляйте,за да ги разберете,Четете с разбиране, за да го запомните.Затова ви връщам към материалното право-самият закон е казал правоспособност и дееспособност също както в материалното право.Тя каза,че за да си обясни нещо си го чертае-чертае си казусите.Работете със закона/ГПК/ и когато стане дума за даден член от друг закон вижте за какво става дума в този член.Дадох ви пример за разпределяне ползването на съсобствен имот,дадох ви пример за родителските права-това е функционалната връзка.Да се разбере същността на нормата,как се тълкува и как да се приложи.На теория може човек да знае как се пише искова молба,но на практика трябва да напише поне 20тина искови молби,за да може да ги пише както трябва.
Процесуалната легитимация, според професор Сталев, се отнася само за главните страни.И той определя като принадлежността на правото на иск-за ищеца се говори ,че има право на иск и ,че няма това право.Ответникът също брани своята правна сфера той също упражнява своето право на иск.Иск може да предяви този,които има правен интерес от воденето на делото.И това е видно от член 124(1) ГПК(1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това/.Какво означа това?водещото е да се определи правния интерес от разглеждането и решаването на правния спор.Първоначално в исковия процес фактите са на равнище твърдение, чак в решението ще се реши какво е точно правното положение- има ли ищецът като кредитор вземане срещу ответника или няма такова вземане.Ищецът твърди свое вземане и той е легитимиран като ищец по това конкретно дело като твърди свое вземане срещу конкретния ответник.този ответник е легитимиран да бъде такъв само когато се твърди негово задължение а то е така когато кредиторът твърди,че е сключил договор с ответника , или е сключен договор за наем -задължението е на наемателя.Проблемът при преобразуването на дружеството е,че не се знае къде са отишли задълженията. Какво е положението с установителния иск?От установителния иск може да се окаже,че дадено лице има правен интерес от установяването на едно чуждо задължение.Лицето няма да брани чуждо право, ще си брани неговата правна сфера.Иск може да предяви само този който има правен интерес .Например едно лице владее имот,но друго лице твърди,че то е собственика на този имот.Имотът е спорен и с установителен иск се установява чия е собствеността.Друг случай-заповедното производство член 415 ГПК-установителен иск предявен от заявителя срещу длъжника за установяване на вземането .Друг случай-член 17 ЗЗД- Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася./Член 464 ГПК/(1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. (2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание./Защо е така?Защото в изпълнителния процес кредиторите се конкурират.В практиката има привиден кредитор и взискателят оспорва чуждото правоотношение за да си брани неговата правна сфера.Типична е легитимацията и когато предмет на делото е чуждото правоотношение,но се брани личен интерес.Говорим за легитимация на подпомагащата страна като такава, не като главна страна,а като подпомагаща-когато един кредитор е предявил иск за вземане срещу поръчителя, поръчителят може да привлече главният длъжник и този главен длъжник е трето лице, привлича се защото поръчителят има правен интерес да го привлече, главният длъжник също има правен интерес да встъпи,може да се привлече съпруга на главния длъжник и детето му.Иначе в гражданския процес ,за разлика от материалното право, не се говори за активна и пасивна легитимация, говори се за легитимация като ищец и легитимация като ответник. Процесуално представителство-то в някои случаи е със същите цели както и материално правното представителство в смисъл да замести страната, вместо нея да извърши процесуални действия,когато страната не желае или по някакви причини лично не сключва договора,а чрез процесуален представител.В гражданския процес обаче процесуалното представителство има и други задачи, тъй като тук се разглежда и разрешава правен спор то цели чрез процесуалния представител да се даде квалифицирана правна помощ,квалифицирана защита на страната.От една страна процесуалното представителство разкрива белега на доверие между страната и процесуалния представител,от друга страна обаче разкрива и другия белег-необходимостта да има съответна правна квалификация лицето,което ще представлява или представлява страната.Процесуалното представителство важи за страните независимо от вида, но не може да има процесуален представител на свидетел, на съда, на вещото лице.Процесуалната представителна власт представлява правомощие да се извършват процесуални действия от името на съответната страна.Много често хората казват и за сметка, това е ирелевантен за процесуалната представителна власт елемент например родителя не действа за сметка на детето си, адвокатът може да не действа за сметка на страната защото на основание член 38 от закона за адвокатурата/) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или на друг юрист./ всеки адвокат може да представлява свой близък роднина без да получава хонорар, също да представлява свой колега безплатно.Страната,която е загубила делото плаща разноските и на другата страна.Процесуалният представител не е страна по делото,той е субект,който извършва процесуалните действия от името на страната.Но процесуалният представител има и собствени свои задължения-съвестно да ги изпълнява,да се държи прилично в залата.Процесуалното представителство бива различни видове-законно,когато произтича от закона, договорно или по пълномощно защото упълномощаването е едностранна сделка.Обикновено процесуалното представителство е свързано с договор както е при адвокатите,но може и да не е свързано с договор например когато родителят упълномощи своето дете,а не в качеството му на адвокат.Как стоят нещата при законната представителна власт на физическите лица?Малолетните деца са недееспособни и те се представляват от своите родители,ако нямат родители от попечители.Например децата,които живеят в домове за сираци попечител им е директорът на дома.Лице,което е поставено под пълно запрещение негов законен представител е попечителят.Важно е да се знае-понеже делото трябва да се спре когато има нужда да се назначава представител, този процесуален представител е по силата на закона,но той трябва да има акт,с който е назначен като попечител и вече по силата на закона попечителят е законен процесуален представител.Ако има влязло в сила решение ,с което дадено лице се постави под пълно запрещение,органът докато му назначи попечител, гражданското дело трябва да се спре.Но ако има само висящо дело за поставяне под запрещение гражданското дело не се спира.Практиката известно време е била противоречива ,след това се наложи-докато лицето не е поставено под запрещение делото е висящо и не е решено с влязло в сила решение, лицето е дееспособно от една страна.Ако се допусне спиране на такова гражданско дело може да се окаже да се увредят интереси защото близки,роднини имат право да искат поставянето му под запрещение може именно поради делбеното им дело, поради това,че имат дела помежду си да искат да поставят под запрещение да речем родителя си, съпруга си или друго лице.Представете си едно бракоразводно дело.Изяснихме,че непълнолетните деца извършват процесуалните си действия лично със съгласието на родителите.това важи и за пълнолетните лица,поставени под ограничено запрещение-те извършват действията лично със съгласието на техните попечители.Отново повтарям,че родителят на непълнолетния, съответно попечителят на поставения под ограничено запрещение не е процесуален представител, той е субект в процеса,който има тази допълнителна процесуална функция и е от важно значение как трябва да се извършат процесуалните действия.Когато има противоречие в интересите на представлявания и законния му представител съдът назначава особен представител. Какво е положението със законната представителна власт на юридическите лица- представител на юридическото лице законът сочи като такъв или устройственият акт.Затова трябва да имаме справка от търговския регистър за актуалното състояние на търговеца, за да се знае от кого се той представлява -в тази справка пише.Банките задължително се представляват от две лица. При открито производство по несъстоятелност-синдикът е процесуален представител на юридическото лице или търговеца,но само по делата,които са за защита на правата на длъжника.Що се отнася до отменителните искове по член 647 от Търговския закон и по член 135 ЗЗД/Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността./ синдикът предявява исковете и там има характера на процесуален субституент. Юридическите лица се представляват от двама членове на управлението.Държавните учреждения също са правни субекти .Държавните учреждения се представляват от техни ръководители съгласно устройствените правила.Държавата също може да бъде субект в граждански процес и то страна в гражданския процес,като държавен орган.Съдът разглежда спора,който е повдигнат в жалбата.Законен процесуален представител на държавата е министъра на финансите.Когато става дума за спорове за вещни права върху недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.Представителство по пълномощно-член 32 ГПК/Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:1. адвокатите;2. родителите, децата или съпругът;3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;5. други лица, предвидени в закон./ Трябва да има акт на упълномощаване-едностранна сделка и се подписва само упълномощителят.При избора на адвокатите няма ограничения във връзка с населеното място може адвокат от Благоевград да бъде процесуален представител по пълномощно в дело ,гледано от съда в град Сандански, по дела в София,Русе и т.н.При упълномощаване на родители,деца или съпругът се залага най-вече на доверието.В качеството на адвокат може да бъде всеки в това число и брат и сестра,но упълномощаването е само по пряка линия.Това е така,за да могат да се проследяват доходите,които се взимат и да не се прави дъмпинг на цените за адвокатските услуги.Адвокати за дела пред ВКС трябва да имат пет години стаж.Страната ангажира адвоката, за да спечели делото и не е склонна да дава пари хей така,защото при загуба се плащат разноските на другата страна.Значи не е достатъчно лицето да бъде адвокат,но трябва да има и пълномощно.Други лица,които могат да бъдат процесуални представители по пълномощно са юрисконсултите и други служители с юридическо образование.Юрисконсултите или други служители с юридическо образование работят по трудов договор в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец.Общината като че ли е малко позабравена,общината понеже е орган на местна власт по тълкувателен път положението е аналогично тоест процесуален представител на общината по пълномощно е юрисконсулта на общината.Борбата за оцеляването на юрисконсултите беше много голяма.Адвокатската професия е много отговорна точно като лекарската човекът който отива при адвоката не може да знае колко той не знае или въобще не може да знае.Големите фирми спасиха юрисконсултите .Имаше спор и за това дали едноличния търговец да бъде представляван от юрисконсулт и сега се представлява.Заради некадърността на юрисконсултите Софийският университет загуби имотите си. Областните управители могат да бъдат упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ,за да водят дела.нали се сещате,че министрите не ходят по дела -те могат да упълномощят областния управител,а те да упълномощят юрисконсултите.Юрисконсултите,които са в специализираните заведения те могат да бъдат упълномощавани. Как се легитимира процесуалният представител по пълномощно? Със самото пълномощно,което е подписано от страната,а в случаите на преупълномощаване,когато е позволено от закона, от представителя.Също когато лицето се представлява от законен представител този законен представител може да упълномощи лице по пълномощно.Например родителят,който предявява иска за издръжка, може да упълномощи адвокат,който ще действа обаче не от името на детето.Пълномощникът трябва да представи трите имена,точния адрес и телефона.Упълномощаването трябва да бъде в писмена форма.Законодателят обаче е предвидил възможност упълномощаването да може да става устно пред съда,което да се отрази в съдебния протокол при открито съдебно заседание.Това се приемаше и в теорията навремето,но доц.д-р Валентина Попова каза,че в практиката си не е виждала някой да упълномощава в съдебно заседание.Различното от материално правното представителство - материално правният представител по пълномощно няма смисъл тогава когато и страната присъства на сключването на сделката и той да присъства, той може да я консултира страната и тя да си подпише сделката. В гражданския процес обаче има смисъл на делото да присъства и процесуалния представител по пълномощно на страната и самата страна-защото адвокатът е компетентният и той извършва процесуалните действия.Има адвокати,които казват на страната ,че няма нужда да идва на съдебното заседание.Но защо да не идва-най-малкото нека види как адвокатът си върши работата ,за която му е платено, а не да омаже всичко и после да коментира,че съдът бил корумпиран.А може съдът да не е корумпиран,а просто адвокатът да не си е свършил работата.В гражданския процес явяването на процесуалния представител не изключва явяването на страната.Нещо повече при отделянето на спорното от безспорното при изявленията на страните,може страната да поиска да уточни нещо или да поиска обяснение,едната страна може да поиска да задължат другата страна лично да се яви ,за да даде отговор на конкретни въпроси- по конкретни факти.Целта на процесуалния представител е да приложи юридическите си знания и умения при защитата на страната,да я защити квалифицирано,но той не може да знае абсолютно всичко по фактите.Той знае това,което страната му е казала. Какво е положението когато се явява лице без процесуална представителна власт?Процесуалната представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка което ще рече,че съдът е длъжен да следи за нея служебно и ако установи,че такава процесуална представителна власт липсва той трябва да укаже на страната, че негов представител не може да бъде този адвокат и да й каже кой може.Действията,които са извършени от процесуален представител без представителна власт могат да бъдат потвърдени от страната, ако страната не потвърди действията те се смятат за неизвършени.Съдията пита страната дали потвърждава действията или не ги потвърждава.Ако страната потвърди действията те се смятат за надлежно извършени тогава когато са били извършени тоест със задна дата ще се заздравят.Защо е така? Защото това е процес,който е пред съда,защото процесуалният представител който представлява страната не както трябва той може да води делото зле,може да го води симулативно, но страната после е обвързана от решението.Какво е положението с решението на съда,което е постановено въпреки липсата на процесуална представителна власт.Решението може да бъде обжалвано, но само ненадлежно представляваната страна може да се позове на тази липса.Другата страна,ако е загубила делото, не може да се позовава на липса на процесуална представителна власт за насрещната й страна.Целта на тази защита е да не би чрез ненадлежно представляване страната,която е била ненадлежно представлявана, да бъде увредена.Ако ненадлежно представлявана страна обжалва решението пред въззивния съд няма да се върне делото на това основание,а въззивният съд ще я пита -щом като обжалвате значи не потвърждавате действията, но може да има и друга причина,за да подава жалба-неправилно решение.Въззивният съд също трябва да следи служебно за наличието на процесуална представителна власт, ако той забележи отсъствието й, той трябва да попита страната потвърждава ли действията на представителя си и ако страната не ги потвърди ги смята за неизвършени.Ако обаче неизвършването на действието се изразява в самото предявяване на исковата молба тоест тя е предявена от лице без процесуална представителна власт и страната не потвърждава извършването съдът прекратява делото.Каква е логиката?-да не се натрупват на страната нежелани дела.Ако обаче решението е влязло в сила и страната може и въобще да не разбере,че е била ненадлежно представлявана.Този недостатък вече се смята за толкова силен,че въззивният съд връща делото за ново разглеждане.Виждате колко е важна процесуалната представителна власт. Особен представител член 29 ГПК при противоречие в интересите на представлявания и неговия законен представител съдът назначава особен представител.Особен представител се назначава и в случаите когато не е намерено лицето на посочения адрес и се окаже,че то е с неизвестен адрес.Например призовкарят отива търси ответника,но не го намира.Тогава съдът задължава ищеца и му дава удостоверение със силата на което той да се снабди в общината с адреса на ответника.И ако от общината кажат,че това лице няма известен адрес тогава го призовават чрез Държавен вестник.Когато съобщението се поставя на врата на регистрирания адрес изчакват се две седмици ,това е определеният срок от законодателя, и лицето следва да отиде в съда и да си получи книжата.Ако това е регистрираният адрес се смята ,че лицето е призовано редовно.Ако е регистрирано на друг адрес то се търси на другия адрес.Обаче има лица,които нямат адрес.Има лица,които не фигурират въобще като лица.Това,че човек не си е изпълнил административното задължение да се регистрира това не означава,че някой ще ходи да го издирва.Неизвестен адрес не е когато лицето не се намира на адреса ,на който се е регистрирало, а когато въобще няма адрес. Самото разлепяне на съобщението на вратата на ответника не означава,че той се призован от съда по простата причина, че ищецът е посочил адрес, но този адрес може да не е този, на който е регистриран ответникът.може това да е адресът посочен в договора-в договора страната не е длъжна да си посочи настоящия адрес и може да живее и на пет места.Настоящ адрес е адресът на който лицето живее преимуществено.Примерно хората,които имат апартаменти в София и къщи в Драгалевци да не би да се пререгистрират когато живеят в къщата, или в апартамента.Ако се нарушат правилата за призоваването може страната,която не е призована както трябва да иска отмяна на влязлото в сила решение.Някои смятат поради систематическото място на особеното представителство,че това противоречие в интересите на представляван и представител при законното представителство е било само при физическите лица.но това може да се получи и при юридическите лица-например при иска по член 74 от Търговския закон/ (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството./.Особеният представител се назначава от съда с определение.Представителството по пълномощното може да бъде прекратено при оттегляне на пълномощното.Това,че страната си оттегля пълномощното не може да води до прекомерно забавяне на делото и това оттегляне не може да обвърже съда ако страната не уведоми съда,че е оттеглила пълномощното.Друго важно при процесуалното представителство по пълномощно-изрично са изброени случаите при които е нужно изрично пълномощно-за съдебна спогодба, за оттегляне на иска,оттегляне на иска след първото заседание, отказ от иска, също при изменение на иска, при признанието на иска ,защото по новия ГПК признанието на иска е свързано с постановяване на решението. Пълномощните се делят на генерални, общи и изрични. Иск и право на иск това понятие е било много спорно в литературата.В българската процесуална литература сега това понятие не е толкова спорно.Терминът иск обаче в законодателството се използва различно.В материално правните закони терминът иск се използва в смисъл на притезателно право.В член 108 от Закона за собствеността-Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.Ревандикационният иск който означа всъщност вещно правното притезание за връщане на вещта.Притезанието на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на вещта,за да защити правомощието си.Правото на собственост е абсолютно право.Самото притезателно право за връщане на вещта е към този,който е нарушил правото тоест към владеещия несобственик и като притезателно право има относителен характер.Чрез упражняването на вещно правното притезание за връщане на вещта се брани собствеността. Терминът иск се използва и в член 19 (3) от ЗЗД за обозначаване на конститутивния иск, а също и на потестативното право лицето да иска един договор да бъде обявен за окончателен./ член 19 (3) от ЗЗД -Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила./ Терминът иск се използва в Семейния кодекс-за иска за по-голям дял при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод-член 29 СК.Това е пак потестативното право за по-голям дял.И в член 19(3) ЗЗД и в член 29СК става дума за потестативни права,които се упражняват само по съдебен ред под иск се разбира както правото, предмет на иска така и самият иск.В процесуално правната наука и практика под иск се разбира искането на ищеца,което е насочено към съда.Съдът разглежда и разрешава правния спор със сила на пресъдено нещо тоест това е процесуално действие,което се осъществява както процеса,който е един динамичен фактически състав,процесът се осъществява и искът се осъществява чрез поредността на процесуални действия и първото от което е предявяването на иска.това предявяване на иска всъщност поддържа целия исков процес-първо се предявява иска,след това не е нужно да правим изрично искане,а съдът е длръжен в резултат на предявяване на иска да изпрати препис от исковата молба на ответника,след това да изпрати препис от отговора на ищеца,да призове страните за открито съдебно заседание,да им даде възможност за устни състезания или писмена защита,след това да постанови решение.Така че това е процесуалното действие,което се осъществява чрез едни постъпателно осъществяващи се елементарни процесуални действия.Правото на иск пък е правото на лицето да иска от съда да се разгледа материално-правния спор с негово участие и да се разреши той със сила на пресъдено нещо.Предявяването на иска има предпроцесуален произход, възниква от възникването на правния спор.Исковият процес се използва за защита на гражданско право и се изразява в правен спор.Правото на иск има предпроцесуален произход, извънпроцесуален произход,но се реализира в процеса.То е публично право защото е насочено към съда като държавен правосъден орган и е процесуално право защото е насочено към социално правни последици и е право,което се реализира по постъпателен път-право на лицето да предяви иска, право да получи препис от отговора на ответника, право да бъде призовано за съдебното заседание и накрая да получи решение.По отношение на жалбите в литературата проф.Мингова застъпва разбирането,че това е отделно процесуално право,което е свързано с правото на иск, но не е част от него.Това мнение се споделя и от професор Стамболиев.Доц.д-р Валентина Попова поддържа становището,което и професор Сталев поддържаше,че това е право,което включва и правото да се получи и влязло в сила решение и правото на жалба е част от правото на иск.Като както динамичният фактически състав може да се осъществи в минимален фактически състав до решението,което да влезе в сила и ако примерно се обжалва може и да се мине в развитие и във въззивна инстанция и в касационна така и правото на иск омже да има минималното съдържание да се получи решение,което никой не го обжалва, доволни са и двете страни,но може и да се развие с правото на жалба или на защита срещу нея.Професор Мингова застъпва становището,че до първа инстанция е правото на иск пък после се развивали другите права.Характера на правото освен публично и индивидуално битува разбирането,че то било потестативно защото предявяването на иска води до обсъждане на процеса и процесът става висящ-това е една процесуална промяна.Доц.д-р Валентина Попова смята,че е притезателно публично процесуално право защото на него съответства задължението предвидено в член 2 от ГПК/Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права/ и да решат спора със сила на пресъдено нещо.Такова становище споделяше и Стефан Брайков,който е баща на известния адвокат Валентин Брайков.Друго,което трябва да се отбележи при правото на иск е,че не само ищецът но и ответникът има право на иск.Защо е така?Защото тук ема две противопоставени страни,които са в правен спор по отношение на едно правоотношение.Много зависи от това кой ще бъде по-активният.Характерното за ответника е,че той става страна независимо от своята воля и против нея в най-честите случаи.но веднъж станал ответник той има правото да иска да бъде разгледан спора и разрешен със сила на пресъдено нещо.Ответникът има равни процесуални права с ищеца-принципът за равенството между страните е основна правна норма.Ответникът има право да получи препис от исковата молба.Ако той нямаше право на защита нямаше да му се изпраща препис от исковата молба.Той има право да подаде отговор,има право да поляучи препис от определението на съда постановено в заседание по доказателствата,има право да бъде призован за открито съдебно заседание, така както и ищецът,на заседанието да си изложи твърденията,да се допуснат доказателствата мву,да участва в устните състезания и да поляучи решение.Едно от най-важните доказателства,че ответникът има право на иск,схванато като право да се разгледа делото и да се реши спора със сила на пресъдено нещо е обстоятелството,че ако ищецът оттегли иска след първото съдебно заседание, за да се прекрати делото се иска съгласието на ответника,защото когато делото е прекратено поради оттегляне на иска,ищецът си запазва правото да води ново дело.Следователно ответникът има правото да получи правосъдна защита,да се разгледа делото и да се реши със сила на пресъдено нещо това именно дело,тъй като той вече е обезпокоен.Друг е въпросът,че той упражнява това свое право посредством оспорване на иска,посредством предявяване на възражения.За защитата на ответника доц.д-р В.Попова препоръча на тези,които професионално ще се занимават с гражданско право да четат от нейния трети том-статии и съчинения-за останалите- кодекса и лекциите.Вижда се ясно процесуалния характер на правото на иска. Процесуални предпоставки-понятия, видове и правно значение Процесуалната предпоставка това е условие за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск.Първото деление на процесуалните предпоставки,най-важното, са такива, които са по отношение съществуването на правото на иск или го няма.Другото важно практическо деление е на абсолютни и относителни.Защо е важно практическо значение-защото за абсолютните съдът е длъжен да следи служебно,а за относителните само ако ответникът се позове на тях.Друго деление-положителни и отрицателни.Положителни-тези,които трябва да са налице ,за да се говори за наличие на право на иск,съответно за надлежно упражняване и отрицателни,които не трябва да са налице, за да се говори за наличие на право на иск, съответно за надлежно упражняване.Процесуалните предпоставки са за съществуването на правото на иск.Процесуална правосубектност за страна защото не може да има право на иск едно нещо,което не е правен субект тоест клонът на юридическото лице не може да има право на иск.Докато процесуалната дееспособност е условие за надлежно упражняване на правото на иск.Абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е процесуалната легитимация-така се сочи и в учебника, но доц.д-р В.Попова каза,че се получава като яйцето и кокошката,че процесуалната легитимация хем е принадлежността на правото на иск,хем пък процесуално легитимирано е лицето,което има право на иск-и то е така.Но кой има точно право на иск се посочва от правния интерес.А правен интерес кой има?-не икономически, не морален, а правен интерес-когато страната е субект по твърдяното правоотношение или това твърдяно правоотношение по което има спор пряко рефлектира в правната й сфера.Пример с осъдителния иск-кредиторът,който предявява иск за своето вземане срещу длъжника-той твърди ли ,че е кредитор, твърди ли,че този ответник е негов длъжник или твърди, че някои си му дължи,но той предявява срещу този своето вземане.При ревандикационния иск-той твърди ли,че е собственик,защото може да твърди,че е наемател пък да предявява ревандикационен иск-всичко е възможно и твърди ли,че онзи срещу когото предявява иска владее имота,макар че не е собственик.Защото ако вие не владеете имота,а само оспорвате правото на собственост на владеещия имота, владеещият имота няма правен интерес да предявява осъдителен иск, а само установителен.В случая със симулацията казано е в член 17 всяко лице,но не всяко-всяко ,а само това,което е засегнато от симулацията в сделката.Другата процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е наличието на правен спор защото ако няма правен спор съдът няма какво да прави, макар че ако ответникът вземе,че признае иска по време на делото това не ликвидира правото на иск,защото ако беше така той щеше да признава и голяма работа.Признаването на иска обаче е основание да се получи решение при признание на иска- ищец предявил иск срещу ответник за 1 милион лева, ответникът признава иска и ищецът има правота да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение ,с което се признава иска.Но ищецът може да каже да се проведе съдебно дирене,съдът не решава служебно тези въпроси.Коя е по-практична ситуация? Зависи. Има една много важна абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.Член 299 ГПК Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго/Защото защитата,която се дава за страна,която е спечелила делото е именно това,че има установително действие на решението,което би увиснало във въздуха като едно нищо ако не беше скрепено с непререшаемостта на спора затова е казано освен в изрично посочените от закона случаи.Изрично посочен случай е отмяната на влязло в сила решение в член 303 ГПК.В член 303 изчерпателно са изброени основанията за отмяна на влезли в сила решения.В член 238 ГПК са посочени основанията за неприсъственото решение. За тези абсолютни процесуални предпоставки съдът следи служебно и за подведомствеността също съдът следи служебно,защото трябва да се види дали съдът е компетентен, и за родовата подсъдност съдът следи служебно.Служебното му задължение за следене на подведомствеността и родовата подсъдност са за съществуването на правото на иска.Задължението на съда да седи служебно не отменя правото на страната да се позове на тази предпоставка.Даже при тази сила на пресъдено нещо съдът няма как да знае дали има решение,освен ако не е бил съдия по същото дело, а и ако е бил мислите ли ще го помни.Страната е тази,която трябва да представи препис от решението и искът се отхвърля.Повечето предпоставки,които са за съществуването на правото на иск са абсолютни.Има една предпоставка обаче,която е относителна,която се разглежда всъщност от професор Сталев като процесуална предпоставка,но в практиката и вече в товата теория ,включително и от доц д-р Валентина Попова се разглежда като процесуална предпоставка.Става дума за погасителната давност.Още професор Станчев навремето беше писал/има учебник по гражданско право/,че давността не погасява самото материално право,а погасява правото на иск.Вярно е,че не погасява самото материално право защото на основание член 118 ЗЗД/Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла/-който плати погасено по давност вземане не означава,че е платил дължимо.Само че изобщо не е вярно,че то погасява правото на иск схванато като процесуално право на страната да иска и да се разреши спора със сила на пресъдено нещо.Защото ако се приеме,че е процесуална предпоставка делото трябва да се прекрати само,че какво трябва да се направи за да се установи дали има давност.първо трябва да се види дали това право съществува,кога е станало изискуемо, станало ли е въобще, текълр ли е срок,бездействал ли е кредиторът, като капак на всичко може той да каже-да ,бездействал съм обаче има прекъсване, спиране на давността.За всички тези неща трябва да се съберат доказателства.А доказателства кога се събират?В хода на процеса той трябва да е допустим,за да се съберат те.Ето защо не случайно в практиката искът се отхвърля като неоснователен, а не като недопустим.Има само едно единствено решение във ВКС,където е прието нещо сходно с това на професор Сталев явно е,че колегата е повлиян от учебника.По материално гражданско право е учено,че става дума за материално правно възражение на длъжника,което се изразява в правото му да откаже да изпълни.когато той упражнява това си право ,той го упражнява чрез процесуалното действие възражение-затова се казва,че има възражение за погасителна давност.И като упражни това си право и докаже възражението си,че срокът е изтекъл и че взискателят,кредиторът е бездействал всъщност се погасява правото на кредитора на принудително изпълнение и с това искът се отхвърля,но с решението се установява,че вземането съществува, но е погасено по давност.И затова съдията трябва да посочи в диспозитива-отхвърля иска поради изтекла давност.това е видно и от мотивите на решението.Ако този длъжник след това доброволно плати и предяви един иск за неоснователно обогатяване тогава ще му се противопостави това установяване и неговият иск ще бъде отхвърлен. Процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск Абсолютна процесуална предпоставка е процесуалната представителна власт.Друга абсолютна процесуална предпоставка е дееспособността на страната.Друга абсолютна процесуална предпоставка е надлежно предявяване на иска,изразяващо се в редовността на исковата молба.Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на член 127 ГПК-да е редовна и искът да е допустим.Има обаче една относителна процесуална предпоставка, която е за упражняване на правото на иск-това е местната подсъдност на която ответникът може да се позове само в отговора си, по-късно не може има преклузивен срок.Друга предпоставка-арбитражното споразумение пак в същия срок.Съдът се произнася по процесуалните предпоставки с определение, защото въпросът е процесуален.Определението с което съдът не допуска иска или прекратява делото защото той може да образува делото и по-късно да се сети за предпоставката и да го прекрати и това определение подлежи на обжалване с частна жалба.Определението с което съдът сметне,че искът е допустим,той е процесуален въпрос обаче си е по движение на делото, не подлежи на отделно обжалване, но съдът може,когато реши,че е допуснал грешка или пропуск да измени това определение, тоест въпреки че е образувано делото може след това като се позове ответникът примерно на легитимация и наиистина липсва такава съдът да прекрати делото.Две процесуални предпоставки, независимо от определението на съда дали е положително или отрицателно, подлежат на обжалване- те са : подведомствеността и подсъдността.Кога ще се получи такова нещо? Съдът изрично ще постанови определение тогава когато страната е казала,че това дело не е подведомствено на съда.Тогава когато това е изрично определение съдът ще прекрати делото ако уважи това възражение.може искането да остане без уважение от страна на съда.това изрично определение по подведомствеността подлежи на обжалване.Същото е положението и с подсъдността.Когато съдията проверява дали процесуалните предпоставки са налице той не пише за всяка поотделно ,че я има или няма, това е мисловна дейност в края на която е определението. Осъдителен, установителен и конститутивен иск -това са отделни въпроси в конспекта .Кое е водещото при тези три въпроса-трябва да се види предмета на иска и легитимираните страни. Схемата на изложението и на трите въпроса е -предмет-страни-съдържание на иска. Осъдителен иск -/ има изпълнителна сила. С осъдителния иск ищецът иска от съда не само да установи едно право или правоотношение, но и да осъди ответника да изпълни съответното задължение. Характеризира се с изискуемост - право да се иска принудително удовлетворение- от Укипедията/. Този иск има за предмет винаги едно изискуемо притезателно право-например парично вземане,облигационно вземане за развалена престация -за доставка,може да има и вещно-правно притезание,което да е предмет на осъдителния иск-например ревандикационния иск, например негаторния иск- иска се от лицето,което нарушава правомощието, спомяте ли си за трите пълномощия при правото на собственост,-все става дума за осъдителни искове.Често срещана грешка на студентите е да казват,че осъдителният иск имал сила на пресъдено нещо-нищо подобно, осъдителният иск няма такива сили, решението може да има.Осъдителният иск е искът да се разгледа и разреши спора по отношение на едно твърдяно изискуемо притезателно право към ответника и дао се осъди ответника да изпълни.Решението,с което се уважава осъдителния иск има сила на пресъдено нещо и с него се установява,че правото съществува и,че то е изискуемо.Само по едно изискуемо право може да има осъждане.Спомняте ли си от облигационното право кога правото е изискуемо-когато длъжникът не изпълнява,но и да не е станало изискуемо кредиторът може да иска доброволно изпълнение само тогава той може да иска и осъждане, а ако е имало уговорка,че вземането става изискуемо на 1 октомври по-рано не може да се иска неговото осъждане.В тази връзка в учебника на професор Сталев можете да прочетете становище, според което проф.Сталев приема,че ако се предяви иск за едно притезателно право съдът трябва да уважи иска.Когато ищецът още в исковата молба твърди,че март 2011 година трябва да се плати тогава той твърди за неизискуемо право, към този момент той няма правото ,но това не е забелязано от съда.В отговора си ответникът може да представи анекс към договора.Осъдителният иск като искане за установяване на притезателното право и осъждане на ответника по член 124(1) ГПК/(1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това/.Нарушаването при парично вземане в какво се изразява-нарушаване на абсолютното право,на вещно правното притезание на вещта.За изискуемост на вземането в член 124 (2)/ Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението/.Тук е повторен член 97 ал 2 от стария ГПК по който има утвърдена теория и утвърдена практика.Става дума за вземания за плащания каквото е примерно вземането за издръжка-когато настъпването и изискуемостта на следващото доплащане....., може и по договор да е за издръжка, защото има периодични плащания.При наемните правоотношения, за да се породи вземане за наем първо трябва де е предоставено помещението.И вече следва уговорката дали ще се плаща предварително в началото на месеца или в края.При търговците -за периодични доставки,има ритмичност и се уговарят дали доставката ще се плаща предварително или след доставянето.Какво е положението с легитимацията?Целта е ясна този който твърди,че е носител на притезателното право той е легитимираното лице- това са случаите на облигационните правните притезания когато с пълна мяра важи правилото на член 26 ал 2/Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд./Предвидените от закона случаи са посочени в член 134 ЗЗД- кредиторът упражнява имуществените права на длъжника когато той бездейства и това бездействие уврежда кредитора.Пак повтарям с осъдителния иск се иска осъждане на ответника.Ако ответникът не признае иска се води делото.Водещото е да има нарушаване на правото.В този случай може да се използва и заповедното производство-ще бъде издадена заповед за изпълнение, ако тя влезе в сила ,тоест само ако ответникът не обори вземането.Видяхте схемата на изложението-предмет-страни-съдържание на иска. Конститутивен иск- /освен сила на пресъдено нещо се иска и правна промяна. Съдебното решение освен сила на пресъдено нещо има и конститутивен характер - чрез него се създава, изменя, допуска и извършва едно правно действие, например делба/това е от Укипедията/.Конститутивният иск,няма съмнение в българската правна теория и практика,има за предмет само такива потестативни права, които подлежат на упражняване само по съдебен ред.Връзката между материално право и процес е много силна.Вярно е,че искът е пак на ниво твърдяно право.Това право няма как да се осъществи без процеса.Пример член 87 (3) от ЗЗД/ Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това./Иск за разваляне на договор-когато има обикновен договор той се разваля с едностранно волеизявление, когато има правен интерес-по съдебен ред.Искът по член 19 (3) ЗЗД-когато една от страните отказва да сключи окончателен договор другата страна може по съдебен ред да иска сключване на окончателен договор.Съдебното решение замества договора.Няма съмнение,че този иск е само по съдебен ред.И обърнете внимание,че когато има спор между страните за упражняване на право-спорът се решава само по исков път.Когато има спор за прекратяване на правото-иска за делба.Какво е характерно тук обаче?съсобствениците могат ли да се разделят? Могат с един обикновен договор.Обаче ако не са съгласни тогава се поражда потестативното право за делба и то може да се упражни по съдебен ред.Характерното за този иск е ,че освен сила на пресъдено нещо по спора за потестативното право съдът да постанови и правната промяна.Грешка е да се казва,че конститутивният иск има конститутивно действие.Искът няма такова действие,а решението по разрешаване на иска има такова действие.Какво е положението с легитимацията?Тук има много тясна легитимация-само страните по правоотношението и това е носителят на потестативното право и лицето в чиято правна сфера ще настъпи правната промяна.Може да има и процесуална субституция/Когато едно трето лице упражнява чуждо имуществено право /- кредиторът предявява иск на своя длъжник за разваляне на договора. Установителен иск / при него решаването се ограничава до сила на пресъдено нещо. С установителния иск се иска внасяне на яснота, определеност и безспорност в съществуването или не на едно право или правоотношение, което е оспорено от Укипедията/ За установителния иск в член 124 е казано,че всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това .Всякакво право може да бъде предмет на установителен иск.Но установителния иск трябва да бъде съчетан с осъдителия .Защо? Защото решението на съда по установителния иск има само установително действие-примерно да каже,че дадено лице има или няма право да се разведе,но това не означава ,че развежда лицето.Не е допустим установителен иск за делба, за развод, за обезщетение.Може съсобствениците да не искат да се делят, въпросът опира до ползването на имота-тогава с установителен иск се установяват квотите.Делбата е да се премахне съсобствеността -член 34 от Закона за собствеността/ Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.Искът за делба не се погасява с давност/.Искът за обезщетение е осъдителен.Искът за възстановяване на работа е конститутивен.В литературата се сочи,че легитимациятта при установителния иск е най-широка.Това означава,че не само субектите по правоотношението могат да бъдат страни по делото.Могат да бъдат страни и трети лица, но е казано само тези,които имат правен интерес-член 124 ГПК.Спорното правоотношение между страните пряко рефлектира в правната им сфера- примерите с установяване на симулацията-това е установителен иск.Установителе иск е и по член 464 ГПК- Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника .Два вида са установителните искове- положителни и отрицателни.положителни по член 17 ЗЗД -симулативни,положителни установителен иск по член 415 ГПК (1)Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.Друг установителен иск е по член 464 ГПК/ (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника/.Установителни искове по член 439 ГПК/ (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението./ Предявяване на иска Предявяването на иска е първото процесуално действие.Изискванията са молбата да бъде на български език и да е в писмена форма и да е подписана.Процесът се води на български език-това е важно да се знае.Посочва се конкретния съд и той трябва да има своята компетентност- подведомственост, родова и местна подсъдност.Казано е, името и адреса на ищеца и ответника, няма съмнение в теорията и в практиката и по стария ГПК и по новия,че става дума за точния адрес на ищеца и на ответника.Ако лицето се представлява от законен представител трябва да бъде по адреса на законния представител.Примерно когато се подава една искова молба за издръжка на дете от майката,която е негов законен представител, в исковата молба се пише името на майката като законен представител на.../ посочва се името на детето/.Ако исковата молба е подадена от името на правоимащия ,който я и подписва,а законният му представител внася молбата.В исковата молба се вписва и ЕГНто на ищеца,номер на факс и телекс ,ако има такива, няма пречка и електронен адрес.Текстът е преписан буквално от стария ГПК.Ако исковата молба се подава от процесуален представител по пълномощно той подава молбата от името на ищеца.Няма пречка и адвокатите да си дават електронните адреси,но това не е регламентирано за разлика от австрийското законодателство.В исковата молба/член 127 ГПК/ трябва да се изложат изчерпателно обстоятелствата,фактите върху които се основава иска ,което е релевантно за правоотношението.Нищо повече,но и нищо по-малко.Нищо повече защото никой съдия няма да погледне сериозно на исковата молба ,но ако не се посочат достатъчно факти,молбата ще бъде върната./член 129 ГПК-проверка на исковата молба/В гражданския процес има факти,които са изложени в исковата молба, правната квалификация е правна квалификация, правното основание, в какво се състои искането, наименованието ,което се използва и теория и в практика е петитум - искане или петитум-какво иска ищецът-да се призове еди кой,за да докаже ,че той е собственикът и да го осъди. Основанието на спорното право.Какво точно се иска и на какво точно основание.Следи се за спазването на подведомствеността и подсъдността.Много важно е съдържанието на исковата молба и то е императивно определено.Ако ищецът се отклони от това изискване молбата няма да бъде редовна тоест, делото няма да бъде образувано,ще бъдат дадени указания за отстраняване на нередностите в молбата. Ако не бъдат отстранени в посочения срок молбата се връща от съда с разпореждане.Това разпореждане може да се обжалва с частна жалба защото прегражда по нататъшния път на процеса.Много е важно ако работите като адвокати и юрисконсулти,защото клиентът ви е платил държавната такса за молбата ,която може да е за хиляди левове според размера на иска ,но и да не е за 10 хиляди ,а за хиляда ,за него тези пари са много, съответно и таксата е многои,а тази такса не се връща.Друго важно е -в исковата молба трябва да бъдат посочени доказателствата за твърдените от страната факти.обърнете внимание,че съгласно алинея 2 на член 127 ГПК- В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства./В член 129 ГПК обаче този недостатък не се смята за нередовност на исковата молба (5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.Доц.д-р Попова е била убедена,че щом това се изисква от закона трябва да бъде подкрепено със санкции.В тази връзка в новия ГПК санкцията е преклузията. По новия ГПК тази преклузия възниква веднага още по съдържанието на исковата молба- едноседмичен е срокът за отстраняване на допуснатите нередовности.В първото заседание съдът дава указания на страните кои кои факти трябва да доказва-член 146 (1)т.5 ГПК- как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.Пък в член 146 (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.Тази преклузия настъпва само когато съдът е дал това указание ,но страната не е посочила доказателства.Това указание на съда към страната е независимо дали тя има адвокат или няма.Съдът изпраща препис от исковата молба за ответника според техния брой и преписи от приложенията към нея.Към исковата молба ищецът трябва да приложи и квитанция за внесена държавна такса.Казано е квитанция,всъщност това е платежното нареждане с което се внася по сметката на съда държавната такса.Исковата молба се подава в деловодството на съда и отгоре й се поставя едно печатче с датата.Ако работите като представител на ищеца е задължително да представите един екземпляр за съда,който остава в досието и толкова броя от исковата молба колкото са ответниците, но да си носите и един екземпляр за вас, на който да ви сложат същото печатче с датата,защото това печатче удостоверява кога е подадена исковата молба.По стария ГПК молба можеше да бъде подадена по пощата и тя се смяташе за подадена по датата на пощенското клеймо.Това е от изключително значение, и за жалбите важи,особено когато трябва да се спази определен преклузивен срок.Например иска за по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради развод-член 29 Семеен кодекс. Чл. 31. Семеен кодекс Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 29, ал. 1 и 2 - до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.Не предявяване на преписи се смята за нередовност.Не посочване на доказателства- това действие от динамичния фактически състав на процеса и той става висящ ,а може да не посочва доказателства защото ги няма. По същия предмет на делото ищецът не може да предяви иск в друго населено място-пак за същите 100 хиляди лева- примерно в Благоевград и София.Защо?Защото правото се упражнява надлежно.не може два пъти да се иска плащане на едно и също нещо.Затова не трябва да бъде допусната искова молба.От друга страна ответникът също няма право да подава иск в друг съд,за да доказва,че не дължи това . Защото ответникът упражнява правото си на правосъдна защита в делото образувано срещу него чрез възраженията.Той няма правен интерес да предявява отрицателен установителен иск в друго дело,за да доказва, че не дължи.Той в делото,в което е ответник, с възражението си може да докаже,че не дължи.И това е така защото ако се допусне за едно и също да се водят две дела би се допуснало противоречие на решения.Това първо и второ-липса на процесуална икономия. Категоричен е текстът на член 126 ГПК (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция./ Насрещният иск е за абсолютно друга фигура.Насрещният иск не е за същото правоотношение..Примерно ищецът е наемодателр и той е предявил иск срещу наемателя, примерно един ревандикационен иск,но наемателят казва,че е направил много подобрения в този имот със знанието и съгласието на наемодателя-покривът е поправен,радиаторите са сменени, сложени са климатици и наемателят предявява насрещен иск за тези подобрения.В член 211 ГПК е регламентиран насрещният иск./ (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му./Насрещният иск е едно от усложненията в процеса обективно той е друго правоотношение и този насрещен иск въобще не е отрицателен установителен иск.Ето я тази процесуална последица като висящ процес какво означава.Абсолютна процесуална предпоставка отрицателна за допускане на втори процес по същото нещо.Още нещо в тази висящност-поражда се задължението на съда да разгледа тази искова молба и да извърши всички процесуални действия,които са от тук нататък до постановяване на решение.Материално правни последици- прекъсва се придобивната давност като по време на висящия процес тя пък спира да тече тоест двете последици на член 117 ЗЗД./ От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години./ Какво трябва да прави съда като е получил исковата молба.Деловодителката само слага печатчето с датата на внасяне на исковата молба.От тук нататък съдията трябва да разгледа в закрито заседание,едноличен е съставът, трябва да се провери за наличието на абсолютни процесуални предпоставки, редовността на исковата молба както и допустимостта на процеса.Това е предвидено в член 129 и член 130 ГПК.Освен допустимостта на процеса, проверяват се абсолютните процесуални предпоставки-подведомственост, родова подсъдност, легитимация, правен интерес и всичко се проверява на базата на твърденията в исковата молба.Тук съдът няма право да навлиза в самото материално право.Четейки исковата молба съдията си създава мнение за правна квалификация.Ако искът е недопустим-член 130 ГПК/ Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя/.Нередовността на исковата молба може да бъде поправена.Но ако е подадена от процесуален представител без процесуална представителна власт,защото това е процесуална предпоставка относно предявяване на иск,исковата молба не може да бъде поправена.Затова много трябва да се внимава с легитимацията ако тя не е спазена-няма да се образува дело.Когато исковата молба е нередовна съдът не дава движение,дава указание на ищеца да поправи нередовностите.Ако той ги поправи в определения срок исковата молба се смята за предявена редовно от деня,в който е била предявена .Това е от изключителна важност относно висящ процес за прекъсването и спирането на давността и спазването на преклузивните срокове.Ако страната не отстрани тези недостатъци исковата молба се връща.И това разпореждане на съда за връщане на молбата се обжалва с частна жалба.Съдът може да е бил по-небрежен и да не си е свършил работата -член 129 (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.Констатира ли нередовността съдът трябва да даде указания на ищеца да поправи исковата молба.Ако той обаче не стори това делото се прекратява с определение и това определение подлежи на обжалване с частна жалба. Изпращане на исковата молба- Съдът е длъжен след като установи редовността на исковата молба в закрито съдебно заседание да изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника.А едно от приложенията са доказателствата.Ищецът е длъжен не само да посочи доказателствата ,а и да представи писмените доказателства за фактите,които сочи.Ответникът трябва да се призове на адреса посочен от ищеца. В този момент съдът не прави някакви проверки дали това е действителния адрес на ответника и дали това е адреса,който той си е регистрирал.Изпраща се призовката.Призоваването става или чрез служител призовкар,който се нарича в закона връчител, може да бъде призовкарят на съда, може да бъде по пощата, даже по искане на страната може да стане с допълнително плащане на разноски чрез частен съдебен изпълнител-виждате как се няма доверие в призоваването с призовкар.По пощата става когато ответникът е в друго населено място.В практиката се поставя въпроса дали може и чрез фирмите за куриерски услуги, доцент д-р Попова смята,че е допустимо,нищо,че са частни лица,но щом имат лиценз може, те имат качеството на поща, но има и друго разбиране .Нотариуси и съдии работят с тези фирми,но практиката е различна. Ако ответникът не бъде намерен на посочения адрес се поставя съобщение,което може да бъде поставено в пощенската кутия, на входната врата на сградата.Може ответникът да го няма.Когато ответникът е намерен тогава връчването е лично. Призовката има нещо като обратна разписка,има две страни едната си остава при призованото лице,другата се връща в съда-чрез подписа.подписът гарантира,че призовката е лично връчена и лично получена.Другото връчване е чрез лице,което живее на същия адрес-същият адрес означава и същият апартамент,същата къща.Това може да бъде пълнолетно лице,член на семейството, може и наемател и сега възрастни хора дават по една стая на студентиЧлен 42 ГПК/ (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.(3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.Член 43 ГПК(1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление./ По новия ГПК няма домоуправител,той беше по стария ГПК.Ако ответникът не бъде намерен с това разлепяне на съобщението му се дава указание,че има книжа ,които са в съда и да се яви от колко до колко часа ,за да си ги получи.Ако ответникът не се яви в двуседмичен срок се дава указание на ищеца да провери адреса.Сега съдебните изпълнители имат пароли с които влизат в тази система ГД "ГРАО", тя е на електронен носител в общината, но може адреса да се търси и от полицията обаче трябва ищецът да има удостоверение от съда. При съмнение,че лицето е отишло в чужбина се проверява чрез полиция.Не всички лица,които не могат да се намерят на посочения адрес се намират в чужбина.Този регистър по Закона за гражданската регистрация не е към МВР.Има парола за вход към този регистър.И ако лицето се окаже,че е с неизвестен адрес тогава то се призовава чрез Държавен вестник в исковия процес.Ако в първото открито заседание ответникът не се яви и не е подал отговор на исковата молба в рамките на един месец тогава съдът назначава особен представител-от един списък на адвокати,които са се съгласили да бъдат такива представители.Ако ответникът се появи той се смята за призован от датата, на която е дошъл в съда и си е взел документите.Това не е просто призоваване, а е връчване на съобщение и книжа тоест не е достатъчна призовката-трябва да бъде връчена исковата молба и приложенията към нея.Казва се призовка,но страната не се призовава още, а само му се дава указание,че трябва да представи писмен отговор на исковата молба в предвидения от закона едномесечен срок, какво е задължителното съдържание на този отговор и много важното указание,че ако не представи отговор правото му да направи възражение и да представи доказателства ще се преклудира, както и ако не посочи всичките си възражения и доказателства в отговора,че това ще доведе до преклузия.За да няма противоречива съдебна практика в наредбата за образците за документи по исковия процес -текстът на това,което се казва призовка е повторен в това съобщение. Член 131 ГПК посочва какво трябва да съдържа отговорът на исковата молба. Ответник Ответникът получава препис от исковата молба.Какво е възможното поведение на ответника.Той може да подаде в дадения му от закона едномесечен срок отговор на исковата молба.Това е обичайният случай.Характерно за новия ГПК ,за разлика от стария, е ,че има така наречената размяна на книжа.като получи преписа от исковата молба ответникът трябва да представи отговор за разлика от стария ГПК.Ответникът обаче може да признае иска в този отговор;Тогава съдът може да постанови решение при признание на иска, което е регламентирано в член 237 ГПК/(1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено./Ще се попита-за какво му е това признание на иска, по-добре да си мълчи- заради разноските защото ако той не е оспорвал извън процеса вземането и не е създавал поводи за водене на делото разноските са на ищеца.Освен това няма да има нужда да прави разходи за събиране на доказателства.Защото и разноските,които ищецът прави по събиране на доказателства ще бъдат в негова тежест. Ответникът може и да бездейства.Бездействието е пагубно за него по две причини.Първо бездействието не означава,че няма да се насрочва делото с призоваване на страните тоест ответникът ще бъде призован на събедно заседание ,на което може да оспори иска,просто само да каже-оспорвам иска.Но ако не се яви в съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие ищецът може да поиска от съда да постанови така нареченото неприсъствено решение и да осъди ответника само на базата на доказателствата,които ищецът е представил в исковата молба и даже в този случай съдът и не изследва въпроса за пълнота на доказателствата, а по-скоро дали това вземане вероятно съществува-ето член 238-неприсъствено решение и член 239 ГПК-постановяване на неприсъствено решение/(1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване./така че това бездействие при новия ГПК може да се окаже много фаталноако се постанови едно неприсъствено решение-вече има не малка практика с това решение.Отговорът на исковата молба/член 131 ГПК/ трябва да бъде на български език, да е в писмена фора тоест не може да отиде в деловодството и да каже ето аз такъв отговор давам.Отгоре на листа се посочва кой съд и номера на делото, името и адреса на ответника ,всъщност трите имена и адреса ако ответникът е физическо лице, ако е юридическо лице-неговите индивидуализиращи белези-фирма,идентификационен код.Ако ответникът има законен представител- посочва се името на законния представител, ако някой ще представлява ответника- посочва се името на процесуалния представител по пълномощно.От гледна точка на съдържанието на отговора важно е ,че ответникът трябва да даде становище по допустимостта и основателността на иска.Много общо е дадено това съдържание на отговора и то трябва да бъде обяснено и във връзка със следващите точки-точка 4-становище по обстоятелствата на които се основава иска,т.5-възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.По въпроса за допустимостта на иска ответникът може да каже,че искът не е подведомствен на съдилищата защото е административно правен спор или защото е гражданско правен спор,който обаче по закона за отговорността на държавата е от компетентност на административните съдилища.Ответникът може да се позове и на родова подсъдност.може да се позове на липса на местна подсъдност примерно,че делото е подсъдно на Бургаския районен съд, а не на Благоевградския.също ,че има арбитражна клауза,така че страните са се уговорили с арбитражното споразумение да отнесат спора към арбитражен съд.И за да му бъде уважено това възражение трябва да представи доказателство тоест самото арбитражно споразумение. По отношение на местната подсъдност и на арбитражната клауза този срок е преклузивен.Ако ответникът не направи в отговора си тези възражения против допустимостта на процеса те се преклудират.Що се отнася за другите-подведомственост, родова подсъдност, легитимация, липса на правен интерес, примерно наличие на сила на пресъдено нещо, тоест тези,които са процесуални предпоставки тъй като съдът следи за тях служебно, но това не отменя правото на страната да се позове на тях се приема в литературата и доц д-р Попова приема също ,че не му се преклудира възможността ако е пропуснал да стори това.Тази защита,която е срещу допустимостта на процеса се нарича процесуална защита.Някои казват,че тя не е толкова силна като защитата по същество.Да ама не.Защо е силна тази процесуална защита-защото ответникът казва,че процесът е недопустим срещу него, да не го занимават с доказателства, нито с нищо.Може да заяви,че ищецът не е легитимиран да води това дело срещу него в смисъл такъв,че от обстоятелствата,които твърди личи,че той твърди чуждо задължение,а не негово задължение.Примерно когато има търговски дружества -от държавни предприятия пък после във фирми пък после в търговски дружества. Тези възражения на ответника в литературата се наричат отводи или процесуални възражения.Но не ги смесвайте с отвода на съдията.Отводът на съдията е тогава когато той няма право да гледа това дело, но тези отводи,наричани още процесуални възражения.Когато ответникът се брани с отводи за относителни процесуални предпоставки срокът е преклузивен.Когато се брани чрез позоваване на абсолютни процесуални предпоставки пропускът не е фатален.Допустимостта на иска се оспорва чрез така наречената правна защита или защита по същество.Казва се,че процесът е допустим тоест дава се ход на делото - дава се ход на разглеждането на материалното право.Какво означава становище по същество? Ответникът може да признае иска,както вече стана дума.И целта му е да не бъде натоварен с разноски.Ответникъ може да каже да, признавам иска ,но просто не мога да платя.По -добре е да си признае дълга от 10 хиляди лева, отколкото да плати още 2 хиляди лева за първа инстанция разноски,такси за адвокат, разноски за втора пък и за трета инстанция тоест да плати още толкова колкото дължи.Обичайното поведение на ответника ,за да си направи той труда и да ходи при адвокат ,за да прави отговор, е оспорването на иска.Оспорването на иска може да стане по различни начини.Това е защита по същество.Може да стане чрез отричане на фактите които се твърдят от ищеца.Може да стане също посредством правни доводи, не отрича факта,обаче от този факт не следва този правен извод.Не отрича,че е взел пари по тази разписка,но той не ги е взел като заем,а защото е продал на ищеца компютъра си.Или ответникът не отрича, че има сключен договор с ищеца,обаче този договор е нищожен,защото не е спазена формата ,не е в нотариална форма, а му е продал само една нива на границата. Според доц.д-р Попова пропускът да се направи правен довод не води до преклузия защото съдът е длъжен да приложи закона-това дали страната прави някакви правни квалификации,даже когато страната прави правни квалификации няма съмнение в теория и практика, това важи и за исковата молба, че тази правна квалификация не обвързва съда.Това е мнение и на Красимир Влахов.Същото важи и за отричане на фактите,защото по българското право неотричането на фактите не означава признание на факта.Фактът е изрично изявление.Има правни системи където се приема,че ако страната не е отрекла факта,значи го е признала.Положението с възраженията като средство за защита по същество.Те са два вида-едните възражения , с които се твърдят факти са противопоставими на твърдяното от ищеца право.Например ищецът твърди, че с ответника има договор за заем ,с който ответникът е задължен да плати 10 хиляди лева.Ответникът признава,че има такъв договор ,но казва,че е направил прихващане,защото е боядисал къщата на ищеца и ищецът му дължи и са се уговорили ,че му дължи за тази работа 12 хиляди лева.Друг пример-ответникът признава,че е взел заем от ищеца,но казва,че е дал компютъра си на ищеца и той е приел компютъра като плащане.Ответникът твърди факт,че е погасил задължението.Много често с възражения и твърдения, това е допустимо в процеса, се предявяват насрещни права на ответника срещу правото твърдяно от ищеца.Даже има две възражения от този характер, които са с по-особен режим, предвиден в член 298 (4) ГПК във връзка със силата на пресъдено нещо./Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане/.Но да видим за какви възражения става дума.Тук възражението като процесуално действие представлява процесуално действие на ответника за защита срещу иска по същество с което той твърди или факти, противопоставими на правото на ищеца, или свои насрещни права,които са против това право на ищеца.От материалното право са познати различни такива права- ревандикационния иск и подобренията на добросъвестния владелец. В едно постановление на Върховния съд от 1963 или от 1968 година е прието,че добросъвестният владелец може да предяви подобренията с възражение,защото той има право на задържане признато в реалния закон.Това право се явява материално право,с което всъщност той може да откаже да изпълни да предаде вещта докато не му бъдат платени възраженията.Докато държателят няма право на задържане поради което той не може да предяви подобрения с възражения,а само с насрещен иск.В случаите на добросъвестен владелец,тъй като той има право на задържане, той може да предяви както правото си на задържане така и подобренията с процесуалното действие възражение.и има полза от това по две причини-първо таксата,второ защото срокът за предявяване е срокът за отговор, а именно ще постиге, видно от член 298(4) ГПК, разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, както и при насрещния иск.Рискът който той прави е ,че ако ищецът си оттегли иска ще бъде прекратено делото .Друг случай- от облигационното право е известно възражението за прихващане. Възражението за прихващане е едностранно волеизявление.Когато се прави прихващане тоест погасяване за две насрещни вземания.Затова с възражение за прихващане е допустимо да бъде ...материално правното прихващане и негов предмет са насрещното вземане на ответника и правото на прихващане.Защото са противопоставими на твърдяното от ищеца право и то по начин водещ до погасяване на това право.Тази специфика е отчетена от законодателя в член 298(4) ГПК в който е постановено,че решението ще има сила на това възражение.От облигационното право-член 90 ЗЗД- Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение/Искането се предявява с процесуалното действие възражение,защото в това възражение длъжникът твърди,че има друго вземане нееднородно срещу ищеца,което произтича от същия договор и ответникът иска едновременно изпълнение.Той еготов да изпълни задължението си ако ищецът изпълни своето към него.И ако се уважи това възражение на ответника осъждането му ще бъде при това условие.Ищецът не може да си извади изпълнителен лист, ако не си е изпълнил своето задългжение към ответника.Така че за възраженията като средство за процесуална защита дали са от вида,с които се твърдят факти или с които се твърдят и предявяват насрещни права на ответника има преклудиращо действие, има преклузия,ако те не се предявят.Същото важи и за възражението за давност.Погасителната давност не е процесуална предпоставка ,а е материално правно възражение тоест материалното право на длъжника да откаже да изпълни едно изискуемо вземане.И точно упражняването на това право трансформира вземането в такова,което не може да бъде изпълнено по реда на принудителното изпълнение.Давността не се прилага служебно.Ето защо ако ответникът не се е позовал на погасителна давност го грози преклузия.Положението на ответника е много страшно по новия ГПК.И отговорността на адвоката при воденето на процеса е голяма.Освен това ответникът е длъжен да се произнесе по обстоятелствата,които се твърдят. Самото непроизнасяне не означава признание,но се отчита от съда, не се оспорва, няма преклузия може и по-късно в съдебно заседание да отрича тези факти, но това поведение един път мълчи после отрича то си има своето значение в процеса.Ответникът е длъжен да представи писмени доказателства.Непосочването на писмени доказателства и непредставянето на такива доказателства води до преклудиране на тази възможност.Така стриктно погледнато трябва да бъде ако се тълкува текста на член 131 ГПК ,ако не беше текста на член 146 ГПК.Ответникът трябва да представи препис от отговора според броя на ищците.За повече информация по темата "Защита на ответника срещу иска" препоръчва първата статия, която е в третия том от съчиненията й/на доц.д-р Валентина Попова/.Каза ,че препоръчва,но никого не задължава да го купи. Законодателят не е решил въобще въпроса за недостатъци в отговора- кога ще сметне,както исковата молба, за нередовен този отговор.Общо взето идеята е съдът да не връща отговора, защото има вече образувано дело и защото непредставянето на отговор не означава,че ответникът няма да бъде призоваван за съдебни заседания.Какви пропуски може да има в отговора-може да не е посочен съда, номера на делото, да не е подписан,да не са посочени доказателства с една дума в отговора пише само,че се оспорва искът.Между другото в общия исков процес законодателят се ограничи в така наречената единична размяна на книжа,която се изразява в изпращане на ответника на препис от исковата молба и изпращане на ищеца препис от отговора на ответника като това се нарича размяна на книжа но тези книжа не се разменят между страните ,а става чрез съда ,защото между страните няма правоотношение.Всяка от страните дава своите книжа на съда-ищеца исковата молба и преписи от нея, ответникът дава на съда отговора си на исковата молба и преписи от него.И до тук законодателят спря и нищо не каза по-нататък.Защото в проекта,който беше приет и на първо четене общият исков процес беше с двойна размяна на книжа тоест ищецът пък да подаде отговор на отговора или допълнителна искова молба във връзка с този отговор.това на второто четене не се прие,а двойната размяна на книжа остана само при търговските спорове и законодателят е допуснал пропуск -изпраща ли се препис от отговора на ищеца-съдът нямало нужда да изпраща препис от отговора на ищеца,защото съдът ще му изпрати определение от своето закрито заседание по допускане на доказателствата на страните.И това определение замествало преписа от отговора до ищеца.Да ,ама -не.Доц.д-р Попова споделя практиката според която да се изпраща препис от исковата молба.Ищецът няма интерес само да получи определението, а има интерес да си получи и препис от отговора на ответника,за да може да се защити на първото заседание по нормален начин да си подготви защитата.И затова законодателят предвижда,че трябва да се представи препис от отговора.Когато се получи отговора на исковата молба съдът пак заседава в закрито заседание.Това заседание е наречено заседание за подготовка на делото и то е регламентирано в член 140 ГПК.В това заседание отново е вменено задължение на съда да провери допустимостта на исканията и възраженията.Проверката на редовността и допустимостта на исковата молба той е направил още при образуването на делото.Сега трябва да я направи за втори път обаче по отношение на относителните процесуални предпоставки за тях му е първа,защото ответникът може да е направил отвод за наличие на арбитражно споразумение,отвод за липса на местна подсъдност, и други отводи за относителни процесуални предпоставки.Положителното на това заседание на съда е,че за първи път законодателят предвиди изрично допустимостта на възраженията.В практиката обаче се приема,че това определение, с което не се допуска възражение не подлежи на обжалване с частна жалба,тъй като не прегражда целия път на процеса, но може да бъде основание за обжалване на съдебното решение като постановено при съществено процесуално нарушение.Примерно ответникът е направил възражение за прихващане и съдът не го допуска ,но в определението си съдът трябва да каже какво му е становището по възраженията и ако не ги допуска да посочи причините.Но съдът не поставя по всеки въпрос отделно определение, съдът постановява едно общо определение с първо,второ,трето,четвърто-тук има обекткивно съединяване на няколко определения,защото има няколко процесуални действия.Другото характерно за това заседание,че съдът се произнася по допустимостта на посочените доказателства. Възражение за прихващане-препоръчва нейната книга-Прихващане-материално правни и процесуални правни проблеми.Характерно за това възражение,е че негов предмет е и насрещното вземане на ответника до размера на прихващането и по това прилича на частичния иск .От материално правна гледна точка правото на прихващане с възражение-процесуално действие,с което се поставя това твърдение обратно и се иска да се реши със сила на пресъдено нещо.По това причила на иска,но е възражение . Другото възражение е възражението по право на задържане.Самият термин показва,че трябва да е противопоставимо на ищеца.По стария ГПК законодателят използваше термина възражение за подобрение и в практиката се тълкуваше по-широко както като възражение за подобрение само когато е свързано с право на задържане така и възражението за вземане,което е във връзка с разходите за запазване и поддържане на вещ.По новия ГПК се акцентира на правната възможност на задържане с тая особеност,че има насрещно вземане на ответника,негово право да задържи съответната престация и да не изпълни като осъждането се допуска по член 298 (4) ГПК/Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане/ само че разрешеното право на задържане не води до преклудиране на самото вземане и може в следващ процес да се реши спора по насрещното вземане. Разглеждане на делото-общи правила и подготовка на делото за съдебно заседание Член 134 ГПК /(1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните./ Закрито заседание означава без призоваване на страните,тоест тук не се гарантира право на участие на страните и това е едно отклонение от принципа за участието на страните в процеса.Открито съдебно заседание е когато се призовават страните и за да бъде редовно проведено и да няма съществени процесуални нарушения те трябва да бъдат редовно призовани по правилата на призоваването не по-късно от едноседмичен срок преди провеждането на заседанието.Този срок се дава на страната да си организира защитата.Ако се попита изрично страната дали може по-рано да се насрочи заседанието и тя каже ,че може тогава се насрочна по-рано заседанието,ако страната не е попитана,но заседанието е насрочено по-рано тогава това е процесуално нарушение и страната може да възрази.Откритото съдебно заседание може да бъде публично и при закрити врата .При откритото заседание при закрити врата страните се призовават,имат право да участват,но не се допуска публика.Член 136 ГПК урежда случаите при които се изключва публичността.Що се отнася до осиновяването-това не е исков процес , при осиновяването няма спор, осиновяването е охранително производство,което се гледа в заседание при закрити врата с участие на страните, но не е удачен пример по въпроса за исковия процес,защото не е исков процес.Но иска за разваляне на осиновяване,с оглед на това,че се изнасят факти от личния живот, може по искане на страните заседанието да бъде при закрити врата.Закрито заседание е едно,а открито заседание при закрити врата е друго.При закрити врата е закрито за публика като председателят на състава на съда може да разреши,със съгласие на страните,да присъстват лица.Примерно за студенти-стажанти съдията пита страните дали могат да присъстват на заседанието.Това са общите правила за разглеждане на делото в съдебни заседания. Характерното за новия ГПК е,че подготовката на делото,за разлика от стария ГПК, се извършва в закрито заседание/член 140 ГПК/ тоест съдията имайки пред себе си исковата молба и отговора на ответника преценява допустимостта на направените искания и възражения ,втори път проверява допустимостта на иска с оглед на абсолютните процесуални предпоставки,но за първи път с оглед на отрицателните процесуални предпоставки, проверява допустимостта на направените от ответника възражения и допускането на доказателствата.Съдът се произнася с определение.Какво означава определение по доказателствата?-съдът преценява факти,които са релевантни на спора и дали са необходими тоест за един факт няма да посочи 20 свидетели.Препис от това определение се изпраща на страните като тук прави писмен проект на доклада.Когато в отговора са предявени насрещни искания съдът се произнася по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото, примерно когато реши,че трябва да изслуша ищеца.Подготовката на делото се извършва още преди закритото съдебно заседание-чрез размяната на книжа ,защото ответникът,който е получил препис от исковата молба и под страх от преклузия си подава отговор ,съответно отговорът на ответника се изпраща на ищеца именно с цел да може той да се подготви за заседанието .И така страните са се подготвили -това е първата подготовка и след това в закритото заседание съдът прави втора подготовка на делото.по този начин законодателят цели по-сериозна подготовка на делото,с оглед да не се протака процесът.Съдът в закритото заседание постановява определение,с което насрочва делото за открито с призоваване на страните и съдът определя дата,за която е в състояние да призове страните в определения срок.По новия ГПК сроковете се броят по седмици, а не в дни,както беше по стария ГПК.само на две места има тридневен срок,защото не може този срок да бъде посочен като половинседмичен.И така насрочено е съдебното заседание обаче в член 143 ГПК се повтарят доста от правилата,които бяха по стария ГПК,които бяха за подготовка на делото за първо съдебно заседание.Казано е,че съдът решава предварителните въпроси.Под предварителни въпроси винаги в теорията и в практиката се е приемало процесуалните предпоставки включително и по редовността на исковата молба.За тази искова молба съдът се произнася за трети път вече.Всъщност във всяко съдебно заседание съдът проверява дали страните са редовно призовани и неявяването на страната само ако е редовно призована не е пречка за разглеждане на делото,но то се разглежда след като бъдат разгледани другите дела, по които страните са се явили.Към предварителните въпроси спадат и въпросите по допустимостта на процеса,ясно е,че тук не може да става дума за относителна процесуална предпоставка ,защото за нея е трябвало да се знае още в закритото съдебно заседание.Що се отнася за абсолютните процесуални предпоставки,тъй като при тях няма преклузивен срок, проверят се.Страните трябва да направят своите изявления като ищецът в това заседание може да допълни исковата си молба.Под "допълни исковата молба" в член 143 ГПК се разбира допълване с факти,които са релевантни за делото, но са вътре в основанието,което е предявено и,че не представлява изменение на иска, за тези факти може да се каже -уточняващи факти.Именно този текст показва,че законодателят е много колеблив с оглед на преклузията, че ако се тълкува стриктно член 127(1) ГПК ще излече,че щом ищецът не е посочил в исковата си молба даден факт той не може по-нататък да го сочи. Под "допълни исковата молба" в практиката се разбира и посочване на факти,които са противопоставими на възраженията на ответника.Това е така защото за първи път на това заседание ищецът може да се противопостави на възраженията на ответника и това са неговите процесуални действия,които се наричат реплики.Казано е,че страните трябва да изчерпят всичките си искания и възражения в молбата и в отговора.Съдът задава въпроси на двете страни като той може да зададе въпроси както по отношение на твърденията защото те могат да бъдат неясни,непълни, за да може съдът да си направи доклада,но преди това трябва да му стане ясно какви са точно твърденията на двете страни.Двойната размяна на книжа е при търговските спорове.Идеята за двойна размяна на книжа в общия исков процес не се прие.Страните в заседанието трябва да си посочат всички докадателства но тъй като вече са ги посочили едната страна казва,че поддържа иска,другата страна казва,че поддържа отговора и възраженията и ответникът моли ако съдът не ги е допуснал в закритото съдебно заседание,отложил е да се произнесе по тях моли да допусне доказателствата.След като зададе въпроси на страните ,съдът трябва да направи доклад.В доклада странно защо законодателят пак иска той да докладва какви са твърдените факти.Има задължително съдържание на доклада/член 146 ГПК/,за разлика от стария ГПК. По стария ГПК също имаше доклад,който предхождаше изявленията на страните, но не се правеше в съдебно заседание,обаче се пишеше,че делото се докладва. Освен това/по новия ГПК/ задължително е да се отрази съдържанието на доклада в протокола.Протоколът се изготвя под диктовката на съдията и както е във Варненския съд има монитори пред съдията и пред секретарката ,за да може съдията да следи протокола.Човек трябва много внимателно да следи какво диктува съдията на секретаря.Протоколът се подписва от секреаторя и от съдията и в тридневен срок протоколът трябва да бъде предоставен в деловодството на разположение на страните.Седемдневен е срокът ,в който не само страната ,но и всеки субект,който участва в това заседание може да иска поправка или допълване на протокола.Защо е така?Защото протоколът има много силна доказателствена сила,това,което е отразено в протокола това се смята за осъществено в съдебното заседание.Ищецът може да е направил изменение на иска,но това изменение ако не е отразено в протокола то се смята за неизвършено.Ответникът може да е оспорил даден документ,но ако това не е отразено в протокола все едно,че не го е оспорил.Затова си четете протоколите след съдебните заседания.Какво трябва да съдържа докладът/член 146 ГПК/: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;3. кои права и кои обстоятелства се признават;4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти./

Правната квалификация на правата претендирани от ищеца и ответника,която дават страните не е задължителна за съда.Българският законодател възприе едно разбиране на професор Сталев,че трябва да се прави правна квалификация в доклада и това се повтаря в теорията като нещо добро. Доц.д-р Попова е против посочването на правната квалификация в доклада,защото според нея се предрешава спора.Правната квалификация би трябвало да се направи в съдебното решение, а и не рядко особено по търговски спорове може да не се спори по фактите,а може спорът да е по правната квалификация и тогава ако още в първото заседание съдът каже какво мисли по този въпрос.Вярно е,че тази правна квалификация е от съществено значение за доказателствената тежест,защото всяка от страните трябва да докаже фактите, от които има благоприятни правни последици.Съдът на основание член 146 (1) т.5/как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти./В доклада се прави едно своеобразно отделяне на спорното от безспорното.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване-това са обстоятелствата,които са известни на широк кръг от обществото или са служебно известни на съда.Важно е ,че в доклада съдът трябва да даде указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.С основание се сочи в практиката и в част от литературата,че съдът в доклада трябва да посочи,че страните не сочат доказателства, а не да казва,че посочените доказателства са недостатъчни, защото по този начин се приема,че съдът не приема даден факт за доказан,но доказването става в съдебното заседание,а не още в доклада.Съдържанието на този доклад се диктува в протокола и дава възможност на страните да изразят своето становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия въз основа на доклада.До приключване на съдебното дирене страните могат да сочат само нововъзникнали факти както и факти,които са съществували, не са нововъзникнали, за които обаче страната не е знаела и не е могла да знае.Ето ви тази постъпателна преклузия.Според преклудиращото действие по отношение на доказателствата по аргумент на член 146(2) във връзка с ал 3. на член 146 ГПК настъпва ако страната не е спазила тези указания.Идеята на законодателя е в това заседание да се съберат доказателствата.По българското право събирането на доказателствата става с участието на страните-чрез разпит на свидетел от помощник на съдията.Допуска се разпит по делегация,но в изключителни случаи и то пак от съдия, когато има много свидетели в друг район на съда примерно в Русе и там има свидетел,който обаче е болен.Законодателят ясно отграничи събирането на доказателствата във фазата, в която се изразява в съдебно дирене.В стария ГПК не се боравеше с този термин.Съдебното дирене приключва след като са събрани всички доказателства.Тогава съдът постановява определение с което казва ,че приключва съдебното дирене и дава ход на устните състезания или устните прения,които се подреждат така:ищецът,ответникът,после ищецът ,после ответникът.Може да се даде срок на страните да представят писмени защити.В новия ГПК законодателят въведе в правна норма нещо,което беше обичайна практика в съдилищата,това е по-лесно и за съдията да получи писмени защити ,а и за адвоката,защото писаното слово си е писано.Тези писмени защити са предвидени по дела ,които са сложни.След като приключат устните състезания съдът обявява,че ще се произнесе с решение. Доказване Доказването е съвкупността от процецесуални действия на страните и на съда по посочване, представяне,допускане и събиране на доказателства.Можете да срещнете становище в литературата,че това е дейност само на страните,а съдът не участва,но то не е точно.Точно е това,че само страните могат да посочват доказателства съдът няма тази правна възможност и той нито може да събира доказателства,които страните не са посочили, нито сам да посочва такива доказателства.Така че посочването на доказателства е процесуална дейност на страните,което видяхме от прегледа на текстовете за искова молба,отговор,съдебно заседание.Ищецът ако не иска да се страхува от противоречива съдебна практика трябва да си посочи изчерпателно обстоятелствата в исковата молба.Ответникът ако не иска да бъде застрашен от преклузията също трябва да посочи доказателствата в отговора си.Изключение от това правило е експертизата.Съдът е длъжен да назначи експертиза когато за изясняването на делото за някои факти от него се изискват специални знания от наука,изкуство и от каквато и да е област.Такова беше решението по стария ГПК такова е и по новия ГПК,такова е и становището на ВКС в тълкувателно решение № 1 от 2001 година с оглед на идентичността на текстовете в стария и новия ГПК по отношение на експертизата.С други думи ако съдът въпреки нуждата от специални знания не назначи вещо лице значи е допуснал съществено процесуално нарушение.Това задължение съдът има и в случаите и когато самият той има необходимите познания в съответната област.Съдията може да има друго висше образование ,за които се искат съответните знания.Примерно по делата за несъстоятелност има съдии,които завършиха икономическо образование,за да могат да си гледат по-лесно делата.Но въпреки,че съдията има икономически знания той е длъжен да назначи вещолице,което да направи експертиза ,понеже пък страните нямат такива знания,не е само с оглед на нуждите на съда.Навремето проф .Яновски сочеше,че съдията може да има и повече знания от вещото лице, пак трябва да назначи вещо лице.Тук разказва пример от своята практика за едно изчисление на вещо лице,което й се е сторило грешно,назначена била тройна експертиза и понеже в експертизата участвало същото вещо лице резултатът от изчислението бил същия.И тя сама направила изчисленията и за всеки случай ги дала за проверка и нейните изчисления се оказали верни,а не изчисленията на вещото лице.Затова не означава,че щом съдията назначава експертиза няма знания в съответната област- изискването е да назначи.Съдът не е длъжен да приеме експертното заключение защото съгласно член 12 ГПК-Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.Даже в експертизата може да има и особено мнение.Експертното заключение трябва да бъде в писмена форма.Това е единственото изключение-искане от съда за назначаване на вещо лице за експертиза.Другото действие е допускането на доказателствата.Допускането на доказателствата е процесуално действие на съда и акта,с който той се произнася по допустимостта на доказателствата е определение.Какво преценява съдът в този случай-дали доказателствата са допустими от закона,дали са относими фактите по делото и това определение не подлежи на обжалване самостоятелно с частна жалба, както в случаите когато се допускат доказателства така и в случаите когато не се допускат.Определението не прегражда пътя на процеса.но когато това определение е погрешно съдът може по-късно да реши,че е сбъркал примерно счел е ,че доказателствата са достатъчно и да не събира 20 свидетели или хайде 20 души никога не ходят в съда да доказват един факт, но да речем ,че е допуснал трима и е видял,че има страхотно противоречие в техните показания и в определението си съдът може да промени допусната грешка или пропуск.От писмените доказателства се представя копие на противната страна.Примерно ищецът представя писмено доказателство и копие от него на съда и съдът в закритото заседание решава дали да го допусне или не.Така събирането и допускането на доказателствата вървят едновременно.Точно тази подготвка,която е в закритото заседание, е за прочитане на всички предложени доказателства, какво се твърди, какво е представено, какво личи от единия договор,какво от другия и съдията да прецени какво да допусне.А не само да ги опише. Определението за допускане или недопускане на доказателствата не можеда бъде обжалвано самостоятелно с частна жалба,но когато страната обжалва решението може да посочи,че съдът не е допуснал тези и тези доказателства,които е представила, и затова не й е доказано твърдението.Или да посочи,че съдът е допуснал доказателствата на противната страна,а много от нейните-не.За събирането на доказателствата-член 148 ГПК/Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини./Писмените доказателства не се четат, не е както при нотариусите,които са длъжни преди сключване на договора да го прочетат на страните.Какво ще рече това- насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.Замисълът на законодателят е,чрез тази размяна на книжа да може да се концентрира с оглед на указанията,които съдът дава чак в това съдебно заседание-член 144 ГПК допуска/ Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните./Ищецът също с оглед на възраженията на ответника в отговора може да представи доказателства,с които ги оспорва.Правилото,което се установява, е,че събирането на доказателствата е с участие на страните тоест в открито заседание,на което страните се призовават.Свидетелите се разпитват в това заседание.Няма разпит,който да се прави от докладчик, няма разпити от разстояние.Събирането на доказателствата е нещо като изнесено извън сградата на съда съдебно заседание,което е само за разпита на даден свидетел, който е болен и се намира у дома му или в болница.Разпитването му става в присъствие на страните.Вещото лице трябва да представи в едноседмичен срок в писмена форма заключението,за да могат страните да се запознаят с него,но това не изключва необходимостта и задължителността от устния му разпит в съдебно заседание. Предмет и обсег на доказването Предмет на доказването са фактите,които са релевантнни за процеса.Член 153 ГПК сочи,че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.И по новия ГПК както по стария видно от член 175 ГПК- Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.Това показва,че признанието на факта не обвързва съда-това първо и второ,че признанието на факта за разлика от признанието на иска може да бъде направено от представителя на страната .В съдржанието на доклада съдът трябва да посочи кои факти се признават.Това показва,че подобно на стария ГПК и тук се разделя по този начин спорното от безспорното.Не подлежат на доказване общоизвестните факти и фактите,които са известни служебно на съда.За общоизвестни факти се приема,че са известни много хора-това са наводнения, земетресения,пожари.В закона за търговския регистър е посочено,че съдът няма право да иска от страните удостоверение за актуално състояние ,защо няма право-защото регистъра е електронен и всеки може да направи справката.Затова когато се подава исковата молба в нея се вписва кода на юридическото лице ,за да се направи справка за актуално състояние по търговския регистър.Служебно известни факти на съда-този текст стои още от 1952 година-доц.д-р Попова не е виждала в практиката приложение на служебно известни факти иначе за такъв служебно известен факт се смята този факт,който е станал известен на съдията по време на службата му-примерно съдията знаел,че страните са разведени,защото той гледал делото им и постановил решението, гледал делото за разделяне на имуществена съпружеска общност.Но ако този съдия знае този факт, втора инстанция не го знае.Така че в практиката няма да видите дело,на което се изнасят служебно известни факти на съда.Макар че текстът си стои. Обсег на доказването-обсегът и предметът са много конкретни за всяко конкретно дело.И това са фактите,които са правно и доказателствено релевантни за спорното правоотношение.Запомнете добре,че правоотношенията не са предмет на доказване и не могат да бъдат такъв предмет.Те са умозрителна категория.Даже когато правоотношението е преюдициално то може да бъде предмет на инцидентен установителен иск -не предмет на доказване,предмет на доказване са фактите от които се извличат доказателствата.В зависимост от това дали има общоизвестни факти и признати факти обсегът на доказване може да бъде по-стеснен. Предмет на делото- предмет на делото, според теорията и практиката, е спорното право, съответно правоотношение,което се твърди с иска.Това спорно материално право или правоотношение се визира с основанието и петитума.Петитумът ни дава съдържанието на правото,обстоятелствената част на исковата молба,фактите които са елемент от фактическия състав, пораждащ това правоотношение.Защо се говори за право и за правоотношение?Когато е налице едно облигационно правоотношение,тоест има права,които са от относителен характер примерно при всяко притезателно право съответства задължение,докато при абсолютното притезание има едно абсолютно право на собственост на него съответства задължението всички да се съобразяват с него, обаче този, който е нарушил владението той пък има и задължението.......Според професор Стамболиев ищецът предопределя предмета на делото, но той се допълва и обогатява с възраженията на ответника ,защото се внасят нови елементи в спорното правоотношение.Сами по себе си възраженията -факти и предметът на тия възражения се твърди,че не стават предмет на делото.Доц.д-р Попова застъпва разбирането,че при прихващането, при възражение за прихващане за насрещно вземане на ответника и това му право става предмет на делото,защото спорът се разглежда и се решава със сила на пресъдено нещо.Особеното тук е обаче,че този предмет на делото е подчинен на предмета на иска и е допустим само до размера на вземането на ищеца.И тъй като става дума за възражение,ако делото се прекрати по иска ще се прекрати и възражението. Проф.Сталев приема,че възраженията на ответника не стават предмет на делото.Правоотношенията не са предмет на делото, те ще станат предмет на решението. Доказателствена тежест Тя е регламентирана в член 154 ГПК(1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това./Проф.Стамболиев казва,че това е същинско задължение,но доц.д-р Попова споделя разбирането, каквото е и на проф.Сталев,че става дума за доказателствена тежест,което е по-различно от същинското задължение.Защо?Защото страната не просто е длъжна да докаже фактите,но тя има и правото да ги доказва.Всичко,което говорехме да участва в процеса, да посочва доказателства-това е точно правото й да доказва. И ако страната не упражнява това си право или както законодателят е казал не изпълнява задължениетотя не се наказва с някаква санкция -глоба,отстраняване от заседание,отстраняване от дело, а просто фактът се смята за недоказан тоест страната не може да се ползва от благоприятните правни последици, което е в резултат на нейното бездействие.От гледна точка на съда-съдът е длъжген да смята факта за неосъществен когато е недоказан.Доказателствената тежест има три аспекта.Факт,който не е доказан е неосъществен и съдът не дава вяра на твърдението на страната.Например като се твърди продажба на недвижим имот как ще се разпредели доказателствената тежест следва от процесуалния закон.Ответникът трябва да докаже с документ,че е платил- ако плащането е било пред нотаруис трябвна да има удостоверителен документ.Условието за действителност на договора е задължението за плащане. Съдът трябва да следи да не се измести доказателствената тежест.Самото й съдържание се определя от процесуалния закон.Доказателствената тежест е институт , който е кон между материалното право и процеса. И по новия ГПК съдът дава указание на страните кои факти подлежат на доказване-член 145 ГПК/) (1)Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.(2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола./И така съгласно член 127 (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.Член 131 (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа(2) становище по допустимостта и основателността на иска;4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.Във връзка с член 133 - Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.И следва член 146 ГПК (1) Докладът по делото съдържа:1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;3. кои права и кои обстоятелства се признават;4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. Доказателствени средства и доказателства-това е въпрос по който много често задочници,които са завършили в Симеоново се издънват защото те познават предмета на доказване и регламентацията му в Наказателно процесуалния кодекс,който е по-различен от този в Гражданския процесуален кодекс. За разлика от НПК в ГПК не се прави разграничение между доказателства и доказателствени средства. В ГПК няма легално определение .Ако срещнете в литературата становище,че доказателствата са факти това не е точно така-по изричния текст на член 153/ На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/ и на член 175/ Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото/.Доказателствени средства и доказателства в ГПК са синоними.Фактите се определят като източници на информация-източниците са належащите за доказване факти.В зависимост на техния носител те са гласни и веществени.Гласни са свидетелските показания,обясненията на страните-те също се третират в гражданския процес като доказателства, обяснението на вещото лице, след като то е представило писмена експертиза, трябва да бъде разпитано в съдебно заседание тоест отговорите,които то дава устно в съдебно заседание/това са доказателства/.Безпротиворечива е практиката в това отношение,постоянна е,че заключението в гражданския процес се събира чрез двете действия-писменото заключение и разпита на вещото лице,който може да се ограничи само и до едно изречение-поддържам заключението.Ако страните и съдът не са против възможно е и това да стане.Но във всички случаи вещото лице трябва и да се разпита.Като реч има и при писмените доказателства.Само че носителят е хартията обаче в процеса от хартията не се интересуват, а съдържащото се изявление,каква информация предоставя.При веществените доказателства вещта ни интересува като вещ. Примерно пловдивския завод за обувки "Петър Ченгелов" .Има надпис Петър Ченгелов-надписът е писменото доказателство ,за да се види кой е производетелят на вещта, само че обувката е със счупен ток,защото има фабричен дефект и именно обувката ни интересува и тя евещественото доказателство..Снимките са веществено доказателство,картините са веществено доказателство , а подписът в долната страна на картината е писменото доказателство, кой е нарисувал тази картина, подписът удостоверява автора.Скицата е също веществено доказателство. Обясненията на страните като доказателствено средство Има твърдения в исковата молба на ищеца, има твърдения на ответника в отговора. Проф.Сталев приема,че доказателство е само признанието на страната само на неизгоден за нея факт.Стамболиев и проф.Мингова приемат,че всяко обяснение на страната е доказателство,защото съдът е длъжен да ги обсъди,друг е въпросът до колко ще им даде вяра.Доц.д-р Попова по-склонна е да приема разбирането на проф-Сталев без да се е задълбочавала в научни изследвания в доказателствената дейност.Нещо трябва да се докаже и съчетано с признанието на противната страна съдът ще го приема за установен, но по-скоро на базата на това,че се и признава от противната страна.Примерно ищецът може да няма достатъчно доказателства и може да поиска съдът да задължи ответника да дойде и да даде отговор на конкретно поставени въпроси.Много е важно това въпросите да са поставени конкретно ,с оглед на последиците,които се предвиждат.Вижте член 176 ГПК/(1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд./По стария ГПК призоваването на противната страна можеше да стане само по искане на другата страна.Сега по новиь ГПК призоваването на противната страна се прави служебно от съда.В искането писмено се конкретизират въпросите на които следва да отговори противната страна.Какво е приложното поле на тези обяснения?Кой може да давд обяснения? Физическото лице,страната е физическо лице, законните представители на юридическите лица,съдружниците в събирателното дружество, отговорният съдружник в командитното дружество-с други думи за юридическите лица независимо от какво естество са те търговско дружество или нещо друго-този,който е законен представител на юридическото лице дава обяснения.Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение обяснения се дават от нейния законен представител,който трябва да има документ ,че е такъв представител.Ако обаче страната е непълнолетна-лицето лично дава обяснения- Всичко това е нормата на член 177 ГПК (1) ) /Като страни по делото дават обяснения:1. физическите лица;2. законните представители на юридическите лица;3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;4. съдружниците в събирателно дружество;5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.Писмени доказателства Писмените доказателства са документи.Какво е документ?Когато с писмени знаци е материализирано изявление.Често студентите казват волеизявление.Иявление е,а не волеизявление.Защото изявлението може да бъде волеизявление и тогава документът е диспозитивен.Изявлението може да е за знание- и тогава документът е само удостоверителен.Това деление не е само от теоретична гледна точка то е прокарано и в закона.По един начин се атакува единият документ, по друг начин се ааткува другия документ.Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона,който е бил в сила по време и място където са съставени.Ето как действа материално правната норма.Това е така защото преди много години когато не е имало нотариален акт тогава са се подписвали в писмена форма с други някакви заверки.Текстовете тук са повторени от стария ГПК,но проф .Стамболиев например разграничава доказателствена сила от доказателствена стойност.Доказателствена сила означава щом е сила, че документът е задължителен за съда да приеме това,което е установено в документа.Докато доказателствената стойност тя се преценява по преценка на съда.В документ,в който има зачертвания,добавяния, изтривания доказателстванета сила и доказателствената стойност могат да се оспорят и много често съдът назначава експертизи,които да кажат чии са тези добавяния,зачертвания има ли изтриване.Тук разказва за пример от практиката си по дело за слънчоглед и са оспорвали дневнки,който не е бил съставен по време на сключване на договора и то е нямало как да бъде съставен защото наредбата за съставяне на такива документи е излязла по-късно, тоест по време на сключване на договора не е имало задължение да бъдат изготвяни такива дневници.Изпратили делото за експертиза в емисионния отдел на БНБ и по стареенето на химикала,на хартията-вертикални и хоризонтални щрихи може да се установи от колко време е документът,има ли добавяния и т.н.Какво е това официален документ- вижте член 179 ГПК/(1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите/.В ГПК под длъжностно лице се има предвид лице,което има официални удостоверителни функции, защото например нотариусът не е длъжностно лице като служител, той е частно лице, на което обаче са дадени такива важни удостоверителни функции ,но в кръга на удостоверителните му функции съгласно закона за нотариусите и правилника за неговото приложение.Нотариусът удостоверява точно какво е извършено пред него и какво той е извършил, а не неща,които са извън канцеларията.Значи няма удостоверяване за плащането. Може да има практика плащането да става пред нотариуса, даже и закона го позволява има нотариуси,които имат клиентска сметка и може да се плати чрез нея, като нотариусите си удържат някаква такса като плащането ще бъде само по сделката и само по определеното в нея условие.Тук разказва кога е заплатила жилището си на продавача-чак тогава когато е направила справки в Съдебно изпълнителната служба, Служба по вписванията,Централния регистър,Централен депозитар,че продавачът няма изпълнителни дела,няма вписани възбрани, няма никакви задължения-чак тогава му е платено.Служебното лице трябва да удостоверява само в кръга на удостоверителната си функция.Примерно преподавателят удостоверява в протокола,че е изпитал даден студент и е поставил тази оценка.Защото в кръга на удостоверителните функции на преподаветеля е това.Удостоверителните функции са много важни с оглед опровергаването съдържанието на един документ-например актът за раждане-той не удостоверява нито самото раждане,нито точно произхода, той удостоверява,че съответното длъжностно лице от съответното здравно заведение е направило изявление за раждането на дете.Затова когато се оспорва произход се допускат свидетелски показания защото не се опровергава съдържанието на акта за раждане, това е косвено удостоверяване,нито се удосторевява раждането,нито зачеването-казано е ,че това са родителите-майката и бащата, но никой не е присъствал на зачеването,затова може да се оспорва произхода. И в теорията и в практиката е прието,че удостоверяванията в кръга на длъжностното лице не могат да се опровергават със свидетели,не може със свидетел по гражданското дело да се доказва,че страната не е била при нотариуса след като нотариусът е удостоверил нейното волеизявление и да каже,че това не е нейно волеизявление.Затова пък нотариусът е длъжен да прочете нотариалния акт на страните и те да удостоверят с подпиисте си,че са го подписали пред нотариуса. Кметът като кмет не може да удостоверява факт,който се доказва със свидетели.Примерно -правен е годеж и той да издава документ за този факт.Частни документи-член 180/Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица./Частните документи биват нарочни и случайни.Нарочни са с доказателствена цел и е спазена формата на документа.Но може да има и форма за доказване.Нотариалният акт е форма за действителност.Частният документ може и да не е подписан,но значението на подписа е,че подписът удостоверява авторството.Ако се приложи неподписан частен документ той не е съвсем без значение,напротив има си голямо значение в гражданския процес. Частният документ ,когато е диспозитивен, има волеизявление,когато е подписано и изхожда от страната, тази страна не може да отрича ,че това волеизявление не е направено от нея.Може да се оспори авторството на документа да се каже, че подписът не е на страната.Може да се каже и така-да, направено е това волеизявление само ,че то е симулативно.Как ще бъде доказано? С обратно писмо и ако това обратно писмо е достатъчно пълно и ясно страната ще докаже това,което твърди.И ако страната твърди,че волеизявлението е направено поради заплашване самото заплашване може да бъде доказано със свидетели.Друго за писмените доказателства- обикновено те са на хартиен носител, те са оригинал и препис. По делото може да бъде представен препис на оригиналите.И на преписа се пише"вярно с оригинала" и следва подпис и печат-това заверяване може да прави адвокатът.В практиката широко навлиза електронния носител.Има закон за електронния документ и електронния подпис.Копието на оригиналния електронен документ може да бъде на флаш устройство, на диск, на хартия и делата във връзка със съвременното техническо оборудване,начина на събиране на доказателства се представят на хартиен носител.В банката сметката е на електронен носител,но при теглене от банкомат се получава хартиен носител за остатъка.този хартиен носител се явява препис на този електронен документ, въпреки че има печата на банката.И ако страната оспори този документ като съдържание може да се поиска вещо лице,което да получи достъп до компютъра и да види кога е създаден документа и какви промени има в него.И може да се установи в кой момент са правени тези промени.Официалният документ има доказателствена сила по отношение дата и мястото на издаване.Частният документ няма такава доказателствена сила. Подписът е важен.Частните документи не са свързани с входящи номера и затова в гражданския процес е регламентирана достоверната дата-достоверната дата не е равнозначно,запомнете,с дата на съставяне на документа.Достоверна дата означава,че по безсъмнен начин е удостоверено,че на тази дата този документ е имал такова съдържание.това може да стане чрез възпроизвеждане в официален документ или нотариалната заверка,когато се завери един документ днес, нотариусът удостоверява,че днес този документ има това съдържание, а на документа може да има дата,която е с години по-рано.Тук разказва случая за призовкаря на частния съдебен изпълнител,който връчил призовката с дата две седмици напред. И страната отишла при нотариус ,който заверил обратната страна на призовката и нотариусът удостоверява,че на тази дата призовката е имала това съдържание.Достоверната дата не може да бъде пред датата на съставяне на документа,защото тогава той не е бил съставен.Идеята на достоверната дата и на нотариалните заверки е именно да посочи,че на тази дата този документ е имал това съдържание.За частните документи подписа и достоверната дата имат значение,а не датата и мястото на издаването им,но по отношение на счетоводните книги, когато те са редовно водени, преценява се от съда и могат да служат като доказателство .Но във връзка с документните престъпления не са редки случаите когато се пренаписват цели счетоводни книги, за да се избегнат задрасквания, заличавания ит.н.-член 182 ГПК. За електронните документи-член 183 и член 184 ГПК.Ако техническите средства позволяват дадена е възможност в съдебна зала възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис.Един документ,който се намира в учреждение съдът може служебно да го изиска, или да издаде удостоверение на страната,че тя действа служебно,за да й бъде даден.Третото лице/учреждението/ е длъжно да даде документа, иначе ще бъде глобена.Неграмотни и незрящи подписват документи с палец, със свидетели.Ако страната откаже да представи документ фактът,твърдян от противната страна се смята за доказан.Оспорване истиността на документа-член 193 ГПК. В член 124 (4) ГПК-Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон./В гражданския процес може да бъде оспорен всеки документ.Важно е да се знае,че има срок.Член 193(1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието/Този текст се критикува защото е останал от идеята за двойна размяна на книжа.Ако ищецът е представил документ в исковата молба ответникът може да го оспори най-късно с отговора.Ако не го оспори-край, не може да чака заседанието.Оспорване на истинността се има предвид както авторството на подписа така и когато има добавяния,зачертавания, защото тогава може да се каже,чце подписът е за друго нещо, а не за добавеното. И това оспорване се счита в теория и практиката като един особен инцидентен установителен иск за оспорване истинността на факт.Страната,която е представила документа може да се откаже да го ползва, тя си преценява.Например ако знае,че документът е подправен по-добре е да се откаже да го ползва.Назначава се вещо лице,което да установи дали този документ по смисъла на гражданския процес е истински или не, автентичен или не.По закон съдът като разпореди тази проверка може да изключи този документ от доказателствата с изрично определение, но най-често това се обсъжда чак в решението, за да не се бави доказателствената дейност по отношение на другите факти .Свидетели Свидетели могат да бъдат физически лица,малолетен, непълнолетен.Друг е въпросът как ще се преценяват тези показания.когато се разпитват малолетни и непълнолетни се спазва Закона за закрила на детето.Свидетелстването е обществен дълг.никои не може да откаже да свидетелства,освен ако със свидетелстването няма да си навлече имуществена вреда или да уличи себе си в престъпление.Също роднините по права и по съребрена линия могат да бъдат свидетели, но доколко ще им се даде вяра е друг въпрос.Разпитът на свидетеля по българското право е винаги устен.Не се допускат писмени свидетелски показания.Така беше ипо стария ГПК, така е и по новия ГПК.Ищецът и ответникът посочват свидетелите,които трябва да бъдат разпитани от съда във връзка с тези преклузии които има тнова е изключително важно.Съдът не събира свидетелски показания,които не са поискани от страните.Снема се самоличността на свидетеля, пита се за взаимоотношенията му със страните, за да може да се отчете евентуална пристрастност.Снема се самоличността на свидетелите,но след това само един от тях остава в залата,а другите излизат навън.Свидетелят,който не е разпитан , няма право да присъства на заседанието.Ако работите по такива дела трябва да си отваряте очите да не би някой от свидетелите да е останал в залата.Свидетел не бива да присъства на разпит на друг свидетел,по едно и също дело, защото може да се повлияе.Противоречи на закона да се уговаря свидетелят какво ще каже, но в гражданските дела почти няма свидетел,с когото предварително да не е говорено какво да каже пред съдията.Когато свидетелят не е много печен в лъженето той се чувства много дискомфортно в залата.Важно е да се знае,че не могат да се събират свидетелски показания с писмени доказателства, съдията,който води делото, не може да бъде свидетел.Така че ако един съдия е бил очевидец на пътно транспортно произшествие той не трябва да взема делото да го гледа. Пълномощникът също не може да бъде свидетел.Той извършва действия от името на страната така че ако вие в качеството си на адвокат или юрисконсулт сте свидетел на станалото/по същото дело/ не бива да бъдете процесуален представител.Вярно е,че може да сте присъствали при подписване на договорите,но вие не можете да свидетелствате за тези факти.Тези факти ще ги доказвате с писмени доказателства.Затова е важно ищецът да посочи свидетелите в исковата молба, ответникът да ги посочи в отговора, за да могат да бъдат разпитани в откритото съдебно заседание.Текстовете по член 146(1)т.5/как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти./ и (2)/ ) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства/, които според доц.д-р Попова и Красимир Влахов и много други юристи са приложими щом като ги има,има обаче юристи,които ги смятат само във връзка с член 131 (2)/ какво трябва да съдържа отговора на исковата молба/ и член 133/последици от неподаването на отговор/. Писмени доказателства във връзка със свидетелските показания-член 164 ГПК-Допустимост на свидетелските показания.Един много важен въпрос в практиката е за съотношението между писмените доказателства и свидетелските показания. По начало всеки факт може да бъде доказан със свидетелски показания,освен ако законодателят не е предвидил нещо друго.Това друго той е установил в член 164 ГПК, който съответства на член 133 в стария ГПК.Не са допустими свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. Например не може да се доказва със свидетели договор за продажба на недвижим имот,който има писмена нотариална форма .Както е казвал професор Димитър Силяновски може да се твърди, че на сделката липсва изискуемата форма, но когато твърдението е, че тази сделка е сключена в тази форма твърдението не може да се докаже със свидетелски показания.Това е така с оглед на правната сигурност.Не случайно в материалния закон формата е предвидена като форма на действителност ,с оглед на правната сигурност и ако в процеса въпреки тази установена форма, се приеме,че може да се докаже със свидетели сделката всъщност ще ликвидираме цялата материално-правна норма относно действителността на сделката. Свидетелски показания не могат за опровергаване съдържанието на официален документ; Станаха актуални нещата след демокрацията с циганите,наречени роми. Има сред тях лица,които никъде не фигурират. И ако човек иска да предяви иск за издръжка, той трябва да си докаже произхода.По семейно право сте учили за титул за произход-лицето трябва да има акт за раждане.Значи ромите се оказват в ужасно лошо положение , защото не могат да водят дела за издръжка. Друг пример-страната твърди,че спорът за собственост с другата страна е решен с влязло в сила решение, но тя трябва да представи решението, със свидетелски показания не може да доказва.Условието за валидността на решението е писмената му форма.Или за административен акт, ако щете дипломата за завършено образование- човек води дело с неговия работодател,защото той го е отстранил,че няма нужното обраозвание и този човек не може да докаже със свидетели,че е завършил право,че даже се е учил при доц Попова,ако не представи своята диплома.Една от най-спорните точки е т.2- Свидетелски показания не могат за опровергаване съдържанието на официален документ.Какво означава опровергаване на съдържание и какво може да се направи, защото не са допустими свидетели.Този текст се отнася към текста за официалния документ,за неговата доказателствена сила.Доказателствената сила, тоест обвързващото установително действие на този документ е само по отношение на действията,извършени пред длъжностното лице от него в кръга на службата му.Тоест в кръга на удостоверителната му функция.И затова със свидетели не може в един граждански процес да се докаже,че съдържанието на документа не е верен.Това е проблемът сега на тези престъпления,които са с прехвърлянията.Сега не е изключено ако лицето отиде с подправен документ при нотариуса да го излъже.Но това е удостоверителната функция на нотариуса-извън това дето казахме за плащането,когато плащането е станало по банков път той това не може да удостоверява, но може да удостовери,че за плащането е представен този документ и затова офоциалният документ е в тази нотариална форма,а не в обикновена писмена форма.Друг пример-един официален документ,който е примерно главната книга за оценките в ЮЗУ или студентската книжка,където пише ето тази е оценката-това е оценката на преподавателя,а пък студентът може да си твърди,че е знаел за 6,а има 3.Но това е оценка -не е пряко удостоверяване какво говорите на изпита.Така че официалният документ е това,което удостоверява-това е съдържанието му.Що се отнася за акта за раждане той удостоверява не самия произход,той е титул за произход, за майката е от раждането, за бащата е от зачеването.Този акт обаче не се издава в здравното заведение ,където се ражда детето,а се издава в общината.И в общината се удостоверява раждането на детето въз основа на изявлението,което е направено от оправомощеното лице пред длъжностно лице,че ето това са майката и бащата.Затова по дела за произход не може да се доказва със свидетели,че не са тези родители на детето.Но обърнете внимание с оглед на правната сигурност това доказване не може да стане в кой и да е друг процес, например в дело по издръжка да се каже не, този не е бащата.Произходът се доказва само в исков процес за установяване на произхода. Свидетелски показания не могат за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;Писменият акт ,който изисква законът може да бъде примерно акта за раждане, дипломата за завършено образование.Този акт ако е изгубен или унищожен и не може да бъде възпроизведен като дубликат от учреждението има производство за установяване на факти, което е охранително производство.И за договорите с оглед на правната сигурност,защото когато е за по-малко пари да не се принуждават хората да пишат разписки, но може и за 1000 лева човек да не си получи плащането.Затова може със свидетели да се докаже,че човек е дал заем на друг човек примерно 3000 лева и сега другият човек не му го връща.Но ако човекът е дал заем над 5 хиляди лева той не може да докаже този факт със свидетели,че е дал тази сума.Каква е идеята на законодателя? Идеята е такава-когато стойността е по-голяма с оглед на правната сигурност,това не е условие за действителност на договора, а е процесуално правило за доказване на този договор-защото може ако се допуснат свидетели, въпреки наказателната отговорност,свидетелят и лъже.Лъжесвидетелстването не е характерно само за България.Целта е да не се злепоставят страните от свидетелски показания за договори на стойност по-голяма от пет хиляди лева.Законодателят обаче е отчел,че между близки роднини има отношение на доверие - например между съпрузи-съпругът дал 10 хиляди лева на съпругата за нещо да купи за в къщи, пък тя си купила кожено палто или скъпо бижу.Или родител даде пари на порастналото си дете, пък то да не му ги върне.Или между роднини по съребрена линия, сватове- ако се заведе дело даването на пари,макар и над 5 хиляди лева, може да се докаже със свидетелски показания. Друго важно ограничение е,че не е допустимо доказването със свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Обърнете внимание погасяване -независимо от вида на погасяването дали ще бъде плащане,дали ще бъде прихващане,дали ще бъде даване вместо изпълнение.Самото погасяване може да се извърши и си е абсолютно действително без да е нужно да е в писмена форма, но ако възникне спор плащането може да се докаже само с писмени доказателства, не може да се докаже със свидетелски показания.Става дума за парични задължения и обърнете внимание-акт.Законодателят е въвел това ограничение по простата причина,че щом едно задължение е установено с писмен акт, писмен договор значи страните нямат чак толкова голямо доверие помежду си, те са искали да бъде в писмен акт заради по-голяма сигурност.Щом са искали да бъде в писмен акт, значи и погасяването трябва да бъде удостоверено с писмен акт и не може да бъде доказано със свидетели.Казано е,че може да бъде доказано и с други доказателства,но на практика се доказва само с писмени. Не може свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Примерно за изменението на договор,който е сключен в писмена форма.Защо е така?щом страните са избрали писмената форма, те искат да имат по-голяма яснота в договорните си отношения и ако искат да изменят или добавят така наречения анекс към договора той също трябва да е в писмена форма,за да може да бъде доказан.Тук не става дума за условия за действителност,защото ако има договор за продажба във формата на нотариален акт или договор за дарение и изведнъж дарителят реши,че не си е запазил право на ползване за това право на ползване той трябва да сключи договор в нотариална форма с дареното лице.Значи има договор за дарение и друг договор за ползване-това когато дарителят е пропуснал да си упражни правото на ползване при догоовра за дарение. Може договорът да бъде за дарение с право на ползване-тук договорът вече е един. Не се допускат свидетелски показания и за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.Например лице е подписало разписка,че е получило от друго лице 10 хиляди лева.Получателят не може да опровергава това съдържание и да каже,че не ги е получил тези пари или пък е получил по-малка сума.Това е частен документ и той удостоверява неизгоден факт за получателя.Същото важи и за договорите между страните така наречената симулативна сделка.Например такива договори могат да бъдат и нотариалните актове за покупко-продажба на недвижими имоти сключват се на много ниска цена, под данъчна оценка,с оглед плащането на по-малки такси.Обаче при сключването на договора едната страна трябва да уговори неустойки ,които да покрият разликата до действителната цена,иначе трябва да има обратно писмо.Затова в следващия текст/член 165 (2)ГПК е казано,че за разкриване на симулация,за да се допуснат свидетелски показания , трябва да има изходящ от страната документ.Това е така нареченото контралетр или обратно писмо.Това писмо съдържа изявление на лицето,че по този и този договор е получило еди каква си сума и договорът е за тази сума.Договорът не е за сумата,посочен в нотариалния акт,а за еди каква си сума.Двете страни са нарушители за данъчното, но нотариалните такси не са данъчни такси.Обратното писмо има действие за между страните особено сега със симулацията на цените, трети лица не ги интересува.Пример лице купува кола за 10 хиляди лева ,но в документа пише че е платило хиляда лева.Обаче се оказва,че колата е крадена и полиицята я конфискува.И лицето решава да съди продавача.Само с обратно писмо може да докаже,че е платило 10 хиляди лева.Тези,които продават крадени коли много им е ясно какво е това обратно писмо и затова не го дават.Обратното писмо е писмено доказателство.Андрешковска работа- да надхитри човек държавата ,а да се набута в калта за едно нищо.За полицаите- можете да давате юридически съвет за обратното писмо ,за да изкарате малко пари-това не е незаконно.До тук стана дума за опровергаване на съдържанието,а сега ще стане дума за оспорването на истинността на документа-член 193 ГПК (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила./Под истинност се разбира точното съответствие с истината, но законодателят разбира под истинност по-скоро автентичност.При опровергаване на съдържанието на документа страната оспорва,че това,което е установено в акта не отговаря на действителността. И това в гражданския процес законодателят го счита за опровергаване на съдържанието.А оспорване на истинност е оспорване на автентичност.И за да се оспори тази автентичност, примерно при подправен подпис, когато има зачертвания, когато се оспорва кога е съставен документът,кога е пренаписана счетоводната книга, има кратък преклузивен срок-ответникът може да оспори представените от ищеца документи най-късно в отговора и край.Текстът в член 131 (2)/за съдържанието на отговора/ е повторен в член 133 /последици от неподаването на отговор/ и съдът като изпрати призовка в самия й образец има указание,което се състои в това какво трябва да съдържа отговора и ако иска да оспорва документ.При оспорване на истинността страната съгласно член 124( 4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ и в отделно дело се иска да се спре делото, по което страната е представила документа.За разлика от опровергаване съдържанието на документа оспорване на автентичността му може да стане с методи,които се използват в наказателното право примерно чрез експертиза на писмени документи.Тогава ако страната знае нещо нередно за документа си може да заяви,че няма да се ползва от този документ.Тогава няма да се проведе производството.Но може ищецът да предяви специфичен установителен иск по отношение на доказателствата в отговора, който законодателят е допуснал във висящ процес. Запомнете обаче-иск за установяване на факти е недопустим.Предмет на иска може да бъде само право или правоотношение.Законодателят е предвидил някои изключения-значи правилото е,че иск за установяване на факти е недопустим освен в изрично посочени от закона случаи.Едно изключение е искът за установяване на произход или искът за оспорване на произход.Какво е характерно тук?Не се допуска иск за установяване на факти защото ако се допусне ще има огромно количество такива искове и за всеки факт би могло да се води дело.Но при установяването на произхода или оспорването на произхода законодателят разрешава установяването на факта като възможен предмет на иска.Защото от този факт произтичат множество правоотношения и по-добре от гледна точка на правната сигурност съдът да установи факта, отколкото за всяко правоотношение да се води ново дело.От този факт произтичат правоотношенията: родители-деца,наследяване,издръжка, роднински правоотношения с други лица и т.н.Другото изключение,което законодателят още в член 124 е допуснал е иск за установяване истинността на документа.Защо е така? Защото този документ може да служи като доказателство в множество дела ако е релевантен за тях и не само за граждански дела,но и по държавни,общински и прочее. Вещи лица Вещите лица се назначават за изясняване на определени факти по делото ,за които са нужни специални знания и,че това е единственото изключение,което се прие в тълкувателно решение № 1 от 2001 година,което има важимост и сега в това отношение,че съдът и служебно може да назначава вещо лице-член 195 ГПК.Това,което се прие в тълкувателното решение се прие като норма, че вещото лице се назначава по искане на страната или служебно от съда.Могат да бъдат назначени и повече лица като вещи лица,когато се налага с оглед обстоятелствата по делото.За разлика от стария ГПК сега няма ограничения в броя на вещите лица-могат да бъдат три,могат да бъдат и пет лица.Има изисквания към вещото лице,то е субект в гражданския процес,но не е страна и трябва да няма никакви взаимоотоншения със страните.Вещото лице трябва да декларира,че няма никакви отношения със страните.Как се назначава вещото лице?-определя се предметът на експертизата като задача за експертизата ,разделена на въпроси.И на тази база се назначава вещо лице.Има списъци на вещи лица,които се водят към окръжните съдилища и всяка година има обявление в Държавен вестник, че се набират вещи лица.Съдът обаче не е длъжен да назначи вещо лице непременно от списъка,може да назначи и вещо лице,което е извън списъка.Разказва за дело ,в което страна е била мина "Пирин" и е трябвало да бъде назначено вещо лице от Минно-геоложкия институт,което е разбирало от техниката в мината.Това,че вещото лице фигурира в списъка не е условие непременно то да бъде назначено.Но на практика това са вещите лица,които са в списъка и много рядко се назначава вещо лице извън този списък. Когато задачата е по-сложна и изисква повече усилия могат да се назначат и повече вещи лица.повече вещи лица могат да бъдат назначени когато задачата на експертизата опира до различни области на знанието- науката,изкуството ,техникат и т.н.Вещото лице не едлъжно да поеме задачата,но щом се съгласи то е длъжно да я изпълни в срок.И всъщност чрез това включване в списъка вещите лица изразяват своето съгласие да поемат задачи за експертизи.Експертизата трябва да бъде обективна ,вещото лице носи наказателна отговорност.когато вещото лице прецени,че задачата не е в кръга на неговата компетентност трябва да я откаже,също и когато има някакви взаимоотношения със страните. Глоба се налага на вещото лице,когато то е приело задачата и не е направило експертизата.Приеме ли вещото лице да направи експертизата то трябва да представи писмено заключението и копие за страните в деловодството на съда една седмица преди заседанието най-късно.За да бъде надлежно събрано това доказателство не е достатъчно спазването на тази форма , а трябва вещото лице да бъде и разпитано устно дори и само да каже,че потвърждава заключението си.Страните и съдът могат да му задават въпроси.Когато имате дела при които се налага да се направи експертиза запознайте се с литературата по въпроса, ако трябва и с други специалисти се консултирайте,за да знаете първо как коректно да поставите задачата на вещото лице,така че да се изяснят фактите,които искате ,а не да е мърляво поставена задачата.Човек като не разбира в определена област може и да не сети как точно да формулира въпросите в задачата и не разчитайте,че съдията след като диктува на секретарката какво да запише в протокола,че той ще я постави както трябва.И за да разберете заключението и второ какви въпроси да задавате на вещото лице при разпита му в заседанието.Когато страната не е съгласна с експертизата тя трябва да я оспори в съдебното заседание.И оспорването трябва да се отрази в протокола.Защото ако не бъде отразено в протокола все едно не е оспорено експертното заключение.Затова на съдебното заседание не бива да се мълчи и после да се прави обжалване пред въззивния съд,че експертизата не е точна и верна.Още на първа инстанция страната следва да оспори експертното заключение и може да поиска тройна експертиза иначе после става много късно.Вещото лице се освобождава от възложената му задача,когато когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.-член 198 ГПК.Когато вещото лице не се яви и не е изготвило заключението му се налага глоба.Няма принудително довеждане на вещото лице както е при свидетеля,защото човекът,който трябва да даде експертно заключение пък да бъде доведене принудително-не става работата по този начин.Практиката е постоянна,че ако вещото лице не е разпитано не е допустимо да има заключение.При разпита на вещото лице то може да даде допълнителна информация,която не е включена в заключението, но това не е допълнително заключение по силата на закона. Посочване,представяне, допускане и събиране на доказателствата става при процесуалните действия предявяване на исковата молба, в нея трябва да бъдат посочени доказателствата.В отговора трябва да са посочени доказателствата и да са представени писмените доказателства, които ответникът иска да бъдат допуснати.Съдът при това положение з закритото съдебно заседание трябва с определение да допусне доказателствата.Независимо от това дали ги допуска или не ги допуска това определение не подлежи на обжалване със самостоятелна частна жалба.Обаче ако определението е погрешно или има пропуск съдът може по-късно да го допълни или измени.Ако това не е сторено в хода на процеса съдът може в самото решение да промени становището си по въпроса тоест да отмени този момент в определението, но ако това определение е порочно и е довело до порочност на решението то се обжалва.Доказателствата по правило се събират устно в съдебното заседание .Писмените доказателства се събират посредством допускането им ,те са поначало приложени към доказателствата по делото, но трябва след това да бъдат допуснати.Под събиране иначе се разбира извличането на информация от тези доказателства.защото доказателствата се разглеждат като източници на информация за подлежащите на доказване факти.И доказателство е не свидетелят,а свидетелските показания.Доказателство е не вещото лице, а експертното заключение,което той представя. Обезпечение на доказателствата -член 207,член 208 ГПККакво е характерно за обезпечението на доказателствата.Това е по-скоро изнесена напред фаза по посочване и събиране на доказателства,по-точно по тяхното събиране.Тази фаза може да бъде изнесена преди процеса или във висящия процес преди откритото заседание.Обезпечение на доказателство не го бъркайте с обезпечение на иск Обезпечението на иска върви по реда на обезпечителния процес и то се използва тогава когато съществува опасност ответникът да осуети упражняването на правото на ищеца и неговоот удовлетворяване, въпреки че то може да бъде признато в съдебното решение.И затова обезпечителните мерки са запори, възбрани,забрана да се извършват определени действия, спиране на изпълнението.А обезпечението на доказателството е предварителното му събиране,събиране на доказателствата.Това обезпечение на доказателството се допуска когато съществува опасност това доказателство да бъде унищожено или да не може да бъде събрано.Например има свидетел по делото,който обаче за съжаление е тежко болен може и да умре.Или има свидетел по делото,който обаче ще заминава на работа в чужбина и там ще живее -в Австралия да речем.Или когато съществува опасност самите доказателства да бъдат изгубени или унищожени.Примерно архиивте за делата се пазят пет-10 години и има опасност след като годините са минали да бъде унищожен архивът.Има опасност поради това сградата, където се съхраняват доказателствата, ще се разрушава и при преместването може доказателствата да се изгубят.Характерното е ,че тези доказателства се събират в открито съдебно заседание.Може да е по време на висящ процес.Тогава молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото,но може да има обезпечение на доказателство по бъдещо дело.Тогава молбата се подава в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, ако доказателствата са свързани с недвижим имот върху който ще се извърши огледът.Препис от молбата се връчва на противната страна и обърнете внимание ,макар че става дума за определение това определение в закона е изрично предвидено,че подлежи на обжалване тогава когато не се уважава молбата и то е така защото тук се прегражда тази фаза на процеса,която се изразява в предварително събиране на доказателства,което е наложително с оглед на опасността да се загубят и унищожат тези доказателства.понеже процесът е двустранен в това заесдание могат да се съберат доказателства, когато са тясно свързани с тези доказателства,които се събират предварително.самото събиране става по реда по който се събира самото доказателство-свидетелски показания никога в писмена форма, само писмено експретно заключение на вещото лице плюс разпита му на съдебното заседание.Може да има назначаване на експертиза и по-рано,защото съществува опасност вещта,която ще се проверявна, да бъде унищожена.Примерно при свлачищата,които са между Варна и Златните пясъци там цели терени има и там където има потънала земя от другата страна точно такова количество се е издигнало.И водата е топла, където са свлачищата ,защото са излезли термални води-тоест когато има опасност обектът на експертизата да бъде променен или да изчезне. На страницата на СИЕЛА за електронни публикации скоро доц.д.р Попова ще пусне статия за съдебното решение.Но в следващите редове тя казва основни неща.Когато в заседанието приключва съдебното дирене съдът кани страните към спогодба,ако спогодба не се постигне се провеждат устните състезания или се дава срок на страните да представят писмени защити и следва решението на съда.Решението трябва да бъде обявено в едномесечен срок от заседанието като на заседанието съдът трябва да определи денят,в който ще обяви решението.Първото изискване е посочване в решението състава на съда.Решението се постановява от съдията, от този състав на съда, който е разглеждал последното заседание ,в което са приключили устните състезания.За разлика от наказателния процес, в гражданския процес няма принцип за несменяемост на съдебния състав и е възможно,допустимо е делото да започне при един съдия и да приключи при друг. Решението постановява този съдия при който е приключило устното състезание.Може цялата работа да е свършена от друг съдия ,но точно в деня, когато ще бъде заседанието, на което ще приключат устните заседания, този съдия да не може да присъстава по ред причини-болен, лектор в НИП, на обучение и т.н.Тогава съдията, при който приключват устните състезания, той постановява решението-това добре го запомнете.Кога се греши-точно когато един съдия замества друг. Съдиите се уговарят помежду си този,който е гледал делото той казва какво да бъде решението,но въпросът е чие име фигурира в решението.Решението трябва да е в писмена форма, трябва да има номер,но в много съдилища няма такава номерация на решенията,но номера на делото задължително,датата на постановяване на решението, имената, съответно наименованието и адреса на страните, какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските; подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. И в стария и в новия ГПК е вложена концепцията на проф Сталев,че решението като държавно-властнически акт включва и мотивите, те не са отделна част, те са към решението. Тази концепция не е само с философско и теоретично значение,а е с оглед на това,че решението е единен акт със сила на пресъдено нещо.Има решения само с установително действие-установителни решения постановени по установителен иск, положителен или отрицателен. / от Интеренет-Положителен установителен иск - искът се води от лицето, което твърди, че е собственик или носител на друго вещно право и иска неговото съществуване да бъде установено.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.