Курсова работа по правотворчество - обект на правно регулиране


Категория на документа: Право


Югозападен университет "Неофит Рилски"
Гр. Благоевград

Правно-исторически факултет

Курсова работа

По: Правотворчество

Тема: Обект на правно регулиране

Специалност:
Публична администрация
Благоевград, 2010г.

Правотворчеството се осъществява до процеса на правното регулиране, поради което не се включва в неговия механизъм. Същевременно правотворчеството и правното регулиране се намират в дълбоко единство не само защото първото е предпоставка и формиращо начало за второто, но и поради приридата, характера на разглежданите правни явления. Преди всичко и правотворчеството и правното регулиране изразяват един подход към правото, изясняват един разрез на правната действителност. Предназначението на категорията правно регулиране е да отрази динамиката на правната действителност, и то в това й състояне, когато юридическите норми влизат в действие. Динамиката на правната система съществува и до началото на функционирането на юридическите норми. Поради това въпросите на правотворчеството имат за цел да характеризират правната система точно в тази предрегулативна фаза.

Като определяме правното регулиране чрез понятието за правно въздействие, трябва да отчитаме, че последното е широко понятие, което характеризира всички насоки и форми на влияние на правото върху обществения живот, влючително и функционирането на правото като идеологически и възпитателен фактор (макар възпитателния фактор да не е специфичен за него). По принцип разглежданата страна на юридическо въздействие, основана върху особеностите на правото като форма на обществено съзнание, не се отличава от влиянието, което оказват върху обществения живот другите идеологически форми и средства (средства за агитация, пропаганда и т.н.).

Правното регулиране е специфично въздействие, осъществявано от правото като особен институционен нормативен регулатор. Своеобразието на правното регулиране се свежда до това, че то е такава разновидност на на социално регулиране, която има целенасочен, организиран, гарантирано резултативен характер и то се осъществява с помоща на на цялостна система от средства, които осигуряват постигането на необходимите резултати или с други думи за правното регулиране, за разлика от общото въздействие на правото, е характерно това, че то се осъществява с помоща на особен, присъщ само на правото механизъм да гарантира юридически постигането на целите, които е поставил законодателят, издавайки юридическите норми.

Важно е да се разгледа предмета на правно регулиране. Това са разнообразни обществени отношения, които обективно, по своята природа се "поддават" на нормативно-организационно въздействие и при определени социално-политически условия изискват такова въздействие, осъществявано с юридически норми и с всички други юридически средства, образуващи механизма на правното регулиране. От съдържанието и характера на предмета до голяма степен зависят особеностите на съдържанието на правното регулиране, а оттук и особеностите на структурата на правото. Едни или други видове обществени отношения са способни да приемата не изобщо правно регулиране, а правно регулиране в строго определени видове или в известен диапазон на такива видове. Върху спецификата на правното регулиране оказват влияние и елементите на обществени отношения- положението на неговите субект, особеностите на обектите и др.

Съществена особеност на регулираните от правото обществени отношения е, че те могат да бъдат предмет на правно въздействие само дотолкова, доколкото се проявяват като волеви отношения. Волеви в смисъл, че независимо от мястото си в структурата на социалните връзки те се изразяват във волевото поведение на хората. Тук се разкрива важна закономерност, а именно че въздействието на правото върху обществения живот е толкова по-значително, колкото по-силно правните форми оказват влияние върху волята и съзнанието на хората. Следователно непосредствен предмет на правното регулиране е волевото поведение на участниците в обществените отношения.

Правното регулиране има няколко характерни метода (начини). Това са похватите на юридическо въздействие, тяхното съчетаване, характеризиращо използването в определена област на обществени отношения на един или друг комплекс от юридически средства за въздействие. Методите са субстанциални, неотделими от правната материя. Те са главното, изразяващо същността, центъра на даден юридически режим на регулиране. Следователно те са именно онова обединяващо начало, което компонира правната тъкан в главни структурни подразделения на правната система - правни отрасли. Всеки основен отрасъл притежава свой особен метод на правно регулиране, чиито специфични черти са изразени концентрирано в правното положение на субектите.

Когато разглеждаме методите на правно регулиране като реални юридически явления, които "заживяват" само в рамките на правните отрасли, е необходимо да посочим някои първични, изходни методи, представляващи логически обособени най-прости похвати на регулиране, които определят главното в правния статус на субектите, в техните изходни юридически позиции. Това са: централизираното, императивно регулиране, при което регулирането от горе до долу се осъществява върху властно императивни начала; диспозитивното регулиране, при което правното регулиране се определя и отдолу, върху неговия ход и процес оказва влияние активността на участниците в обществените отношения.

В правните отрасли тези първични методи се проявяват в зависимост от характера на регулираните отношения и от други социални фактори в различни вариации и съчетания, макар като правило с преобладаване на единия от тях. В най-чист вид тези първични методи се изразяват в административното право и в гражданското право. И тук обаче, както и в други отрасли, отрасловите методи немогат да се сведат до разглежданите най-прости похвати. Като сложно явление всеки отраслов метод е специфичен комплекс от похвати и средства на регулиране, който съществува само в конкретен нормативен материал, свързан тясно със съответната група на обществени отношения- предмет на правно регулиране.

В теорията на правото начините (способи) на правно регулиране се разбират онези пътища на юридическо въздействие, които са изразени в юридическите норми и в другите елементи на правната система. Основните начини на правно регулиране са:
- Позитивното задължаване- на лицата се възлагат задължения за активно поведение т.е нещо да се направи, да се предаде и т.н
- Позволяването- на лицата се предоставят права на собствени активни действия
- Забраняването- на лицата се възлагат задължения да се въздържат от извършване на определени действия.
Всички изброени начини са свързани със субективните права, осъществяват се чрез тях. Но докато при позволяването субективното право (включително правото на иск) образува съдържанието на този начин на правно регулиране, при задължаването и забраняването правото на иск принадлежи на други лица; неговия смисъл е да осигури изпълнението на активното (задължаване) или пасивното (забраняване) юридическо задължение.

По своята същност под типове правно регулиране се разбира общатата насоченост на юридическото регулиране, зависима от това, кое стои в основата на регулирането- общото позволение или общата забрана. С други думи, типът регулиране характеризира най-съществените разновидности на съчетанията от начини на регулиране, от тези именно начини, които се въплъщават в глъбинните елементи на структурата на правото, в позволенията и забраните. Заедно с това типовете регулиране разкриват ясно спецификата на правото, неговите особености като социалнокласов регулатор, който изразява социалната свобода в единство с отговорността и поради това функционира чрез субективните права (дори когато в основата на регулирането стои забраната).

В зависимост от съчетанията на забраните и позволенията в правото се различават два основни типа регулиране:
- Общопозволително т.е такова регулиране, в основата на което стои общото позволение и което поради това се изгражда върху принципа "позволено е всичко освен...", следователно при такъв ред лицата по принцип имат право да извършват всякакви действия, стига те да не попадат в разреда на забранените, т.е на тези, които са пряко забранени от закона
- Разрешително т.е такова регулиране, в чиято основа лежи общата забрана и което поради това се изгражда върху принципа "забранено е всичко освен...", следователно лицата имат право да извършват само действията разрешени от нормите.

Характеристиката на тези типове регулиране има огромно значение в теорията на правото. Тя позволява да се види как и в какво съчетание елементите на структурата на правото- позволенията и забраните "работят" за образуване на неговата специфика, за осъществяване чрез механизма на юридическото регулиране на социалната свобода в единство със социалната отговорност. Тук е важно да се отбележи, че се разкриват ясни специфични закономерности. На общата забрана коренспондира само конкретно позволение и обратно, ако законодателят е установил общо позволение, на него според логиката на съществуващите тук връзки трябва да съответстват конкретни забрани.

Всеки от посочените типове регулиране притежава своите достойнства, чиито характер и величина зависят пряко от икономическата база, от сициалнокласовите условия, от класовата природа на правото. Правното регулиране е резултат от творческия гений на човека реализиран в процеса на правната еволюция с цел да осъществи ефективно въздействие върху обществените отношения.

Библиография:

1. Обща теория на правото, том 1, С. Алексеев
2. Обща теория на правото, Д. Радев



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по правотворчество - обект на правно регулиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.