Курсова работа по право и медии


Категория на документа: Право


Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий"

Курсова работа

Тема: Наказателен кодекс на Република България

Изготвил: Мирена Колева
Титуляр на дисциплината:
Журналистика, ІI курс
проф. д-р Севдалина Гълъбова
Фак. № 067 - ж


Велико Търново
2013

Наказателният кодекс на Република България е в сила от 01.05.1968 година. Първото му изменение се прави в брой 92 на Държавен вестник от 28.11.1969 година, а последното изменение и допълване на 07.08.2012 година в брой 60 на Държавен вестник. Нормативният акт се състои от две част, в които се съдържат 426 члена. Те имат за цел да регламентират наказанията, които се налагат срещу нарушаването на човешките права. Първата част е озаглавена "Обща част". Тя се разделя на единадесет глави. Втората част от Наказателния кодекс на Република България се нарича "Особена част". Тя се разделя на четиринадесет глави.

Обща част

Глава първа се дели на два раздела, които обхващат общо 8 члена. Раздел І е именуван "Задача на Наказателния кодекс" . Този раздел се състои само от член 1, който гласи, че Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпления над личността, от нарушаване на гражданските права и установения в страната правов ред. Според алинея втора от този член, за осъществяването на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви санкции да бъдат наложени на тези, които са ги извършили. Раздел ІІ се нарича "Предели на действие на Наказателния кодекс". От член 2 до член 8, включително, се регламентира обхвата на действие на Наказателния кодекс. Според тях, за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила при извършването на деянието; всяко престъпно деяние извършено на територията на Република България се регулира от Наказателния кодекс, с изключение, когато е извършено от чуждестранен гражданин, който се съди по международните правни закони; българските граждани, извършвали престъпна дейност на територията на друга държава също търпят последици съгласно Наказателния кодекс на Република България; същите не могат да бъдат предавани на международен съд, освен ако предварително не е приет договор, който е ратифициран и обнародван в Република България; този нормативен акт също има правомощие да съди чуждестранни граждани, които са извършили престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или български гражданин; прилага се срещу чужденци, които са извършили престъпление срещу мира и човечеството, с което се нарушават правата на чуждестранни граждани.

Втора глава се дели на четири раздела. Тази глава е именувана "Престъпления" . В четирите раздела се разглеждат и разграничават видовете престъпления. Във втори раздел се описват начините за приготовление и самите опити за осъществяване на престъпното деяние, както и наказателната отговорност, която търпят подбудителите и извършителите на престъплението. В раздел трети се обособява понятието "съучастник" и се представят условията, в които някой е съучастник в престъпления и какви наказателни репресии ще следват за него след подпомагането за извършването на престъплението. Последният раздел от тази глава регламентира наказателната отговорност, която носи извършителят на повече от едно престъпление - множество престъпления.

Трета глава е озаглавена "Наказателноотговорни лица". Тя се състои от четири члена (чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34). В тях е описано, кои лица са наказателноотговорни. Според чл. 31 всяко пълнолетно лице (пълнолетно е всяко лице навършило 18 години) носи наказателна отговорност, когато напълно съзнателно извърши престъпление; също така непълнолетно лице (навършило 14 години, но не навършило 18), което е в състояние да разбира деянието, извършено от него и да ръководи постъпките си. Лице, което е малолетно (не навършило14 години) не носи наказателна отговорност за деянията си, но на него може да бъдат наложени възпитателни мерки. Лице, което има умствена недоразвитост, също не носи отговорност за своите действия. За тези лица, които в следствие на умствени разстройства не получават присъда за извършеното от тях деяние се налага медицинска помощ.

Следващата глава се нарича "Наказание". Разделена е на два раздела. Според първият раздел, наказателната отговорност е лична; наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление; наказанието е съответно на престъплението; наказание за престъпление се налага само от установените съдилища. Регламентират се и видовете наказания. Те биват: доживотен затвор, лишаване от свобода, пробация, конфискация на налично имущество, глоба, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия, лишаване от военно звание, обществено порицание, за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Във втори раздел се обособяват наказателната отговорност, която търпят обвинените лица, споменати в раздел първи.

Глава пета "Определяне на наказанието" се регламентира, че съдът налага наказанието на лицето, извършило престъпно деяние; определя се, в кои случаи има смекчаващи вината обстоятелства и начините, по които се наказват виновните лица.
Има специално обособена глава за непълнолетните лица. Това е глава шеста "Особени правила за непълнолетните". Според тази глава наказанието, което се налага на непълнолетно лице, което извършило престъпление от лекомислие, трябва да бъде с цел превъзпитанието на криминално проявилото се лице. Прокурорът има право да внесе досъдебно производство, а съдът да реши дали лицето да бъде осъдено. Според чл. 62 . На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:
1. лишаване от свобода;
1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация;
2. обществено порицание;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Глава седма е озаглавена "Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание". Тя се дели на три раздела - "Условно осъждане", "Предсрочно освобождаване", "Помилване". В тях се регламентират начините, по които лицата, извършили престъпления могат да съкратят своите присъди.

Глава осма "Освобождаване от наказателна отговорност" се дели на пет раздела. Раздел първи "Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство", раздел втори "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд", раздел трети "Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки", раздел четвърти "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание", раздел пети "Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност". От тези пет раздела, три от тях са отменени. Това се раздел първи, раздел втори и раздел пети. Чл.78, който е част от раздел трети има за цел да поясни член 61, свързан с непълнолетните лица. Раздел четвърти, разяснява при какви условия пълнолетните лица могат да бъдат освободени от присъди, според които лицата биват лишавани от свобода.

Следващата глава е девета. Тя е озаглавена "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание". Състои се от членовете 79, 80, 81, 82, 83, 84. Член 79 регламентират в кои случаи се изключват наказателното преследване и изпълнението на наказанието. Член 80 определя давността на наказателното преследване, а член 81 определя самият срок на давността. Член 82 се състои от 5 алинеи, които регламентират кога наложеното наказание не се изпълнява. Следващият член, 83, определя значението на амнистията. Последният член от тази глава регламентира времето след извършването на престъплението, в което трябва да се подаде тъжбата (жалбата).

Глава десета "Реабилитация" се състои от член 85, 86, 87, 88 и 88а. Член 85 дава точна формулировка какво е "реабилитация", както и в кой случай не си извършва. От следващия член разбираме, в кои случаи настъпва реабилитация. Според член 87 всеки може да бъде реабилитиран от съда, от който е осъден ако има добро поведение, ако при умишлено престъпление възвърне нанесените щети. Реабилитацията може да се осъществи и без да възстанови нанесените щети, ако лицето извършило престъплението има уважителни причини. В член 88 се дава право на наследниците на осъдено лице, което е починало, да искат неговата реабилитация ако това е възможно.

Последната глава от Общата част, е глава единадесета "Принудителни медицински мерки". В тази глава влизат членовете 89, 90, 91, 92, 93 и 94. Те регламентират условията, при които на лицето, извършило престъпление се налагат медицински мерки, с цел подобряване на здравословното му състояние.

Особена част

Глава първа "Престъпления против Републиката" се дели на четири раздела - Раздел І "Измяна", Раздел ІІ "Предателство и шпионство", Раздел ІІІ "Диверсия и вредителство" и Раздел ІV "Други престъпления" - както и има "Допълнителни разпоредби". Раздел І съдържа членовете 95, 96, 97 и 97а. Този раздел има за цел определянето на наказание за лице, което прави опит за преврат; отслабване на властта в държавата; задържа насилствено друго лице, за което иска обезщетение от държавата. В раздел ІІ са включени членовете 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104 и 105. В тях се регламентират наказанията за лице, което умишлено подбужда чужда държава да започне военни действия срещу Републиката; лиши от живот чуждестранен гражданин, с цел започване на военен конфликт; по време на война се присъедини доброволно към вражеската армия; напуска страната и отказва да се върне в нея, а в същото време се присъединява в организация, която е във вреда на Република България; предизвика бунт сред армията, с цел отслабването и; изпълнява държавна служба и умишлено я води във вреда на държавата; издаде държавна тайна или събира информация за друга държава - шпионаж. В раздел ІІІ се включват само член 106 и 107. В тях се определят наказанията за лице, което си опитва или успява да разрушава сгради, строежи, съоръжения, инсталации и други значими обществени имущества; с цел да отслаби властта в държавата извършва парични и кредитни измами, стопански измами, транспортни измами. Раздел ІV съдържа членовете 108, 108а, 109, 110, 111, 112, 112а, 113. Член 108 определя наказанието, което се налага срещу лице, проповядващо антидемократична идеология или насилствено изменя установения от Конституцията държавен строй. В член 108а се регламентира наказанието за лице, обвинено в тероризъм. Според член 109 лице, което води групировка или организация, имаща за цел извършването на престъпления против Републиката, също търпи наказателна отговорност. Член 110 определя наказанието за подготовка на престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1. Член 111, 112, 112а и 113 са отменени. В Допълнителната разпоредба се съдържа само чл. 114, който гласи:
Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 - 10.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по право и медии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.