Курсова работа по обща теория на правото


Категория на документа: Право




Варненски свободен университет "Черноризец храбър"

Курсова работа по Обща теория на правото

на тема

"СТРУКТУРА НА ПРАВОТО-обща характеристика"

Изготвил : Пламен Драганов Йорданов фак. Номер.:20091053

Проверил : Проф. Д. Милкова

Съдържание:

I.Увод

II. Разграничение между структура и система на правото

III.Елементи на структурата на правото

- Правни дялове - частно и публично право (разширена характеристика), материално и процесуално, вътрешно и международно правo. Правни отрасли , институти , правна норма

IV. Заключение

I. УВОД .

Сложността на структурата на правото я превръща в една често дискутирана тема , за която съществува широк обем от теоретичен материал , необходим за достигане на съответните изводи . Разработката на темата цели да покаже широката диференцираност на правото , неговата всеобхватност, своеобразност , а също така и границите между различните дялове, отрасли, институти, норми . При създаването на темата е използван теоретичен материал главно от учебниците по Обща теория на правото на проф. Димитрина Милкова, а също и на Д. Радев и Ц. Торбов. Самото право е постоянно и динамично променяща се материя , затова структурата на правото трябва да бъде адекватно анализирана и изучавана за да отговаря на промени в правната материя.

За важността на темата можем да съдим по отделеното внимание от страна на водещите учени-юристи у нас. Д. Милкова , Д. Радев, Ц. Торбов, Р. Ташев , В. Ганев, Г. Бойчев и други видни юристи подлагат темата на широка дискусия. Темата за структирата на правото е водеща не само у нас. С нея се занимават и доста от чуждестранните учени-юристи, като Х. Келзен, Дж. Раз и др.

II СТРУКТУРА И СИСТЕМА НА ПРАВОТО- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Системния и структурния метод в научното познание водят до утвърждаването през XVIII век на категориите "система на правото'' и "структура на правото ". Тяхното изучаване и употреба в по-късен етап налага използването на общонаучната категория "структура" за обозначение на разделеността, диференцираността на явлението от обективната действителност на по-малки съставни части. А когато трябва да се обозначи взаимодействието между отделните елементи на явлението, от една страна, и взаимодействието между самото явление и другите явления от обективната действителност, тогава употребяваме категорията "система". Често в правната теория понятията "система" и " структира" се смесват, като се представят за синоними. Систематизирането на правото също в някои случаи би могло да се припокрива по значение със структурирането на правото като под систематизация се има пред вид подреждане на правни норми по определени принципи. Разликата между систематизация и структуриране на правото е именно в характера на възприетите отлики на правните норми, които ги разграничават или групират едни с други. Кодификацията е най-висшата форма на систематизация на правото. Тя представлява групиране на определено количество нормативен материал, имащ правно действие по отношение на широк кръг обществени отношения. Кодификацията е особен вид, защото цели премахването на противоречията в новосъздаденият правен акт. Често пъти кодификацията съвпада с нормативния материал на един отделен правен отрасъл. Но това не е задължително. Нормативните актове, които са издадени след изготвянето на кодификацията, се причисляват и използват като норми от същия правен отрасъл, въпреки че не са поместени в кодекса. Следователно при кодификацията не се поставя предварителна уговорка , че тя ще обхваща всички нормативни актове от даден отрасъл. Ако е възможно това се прави, защото кодексът има за цел да улесни правораздавателната дейност, като състави в един акт сходни правни предписания. Но това не значи, че последните правни актове, които се причисляват към същия правен отрасъл, ще останат настрана от него до следващата кодификация, когато ще бъдат включени в новия кодекс. Следователно кодификацията не се прави с претенцията, че в нея могат да се открият всички правни норми на съответния отрасъл, докато тя е в сила. Ако по време на действието на един кодекс законодателният орган приеме нормативни актове, числящи се към същия отрасъл, те ще бъдат прилагани като такива дори и да не намират място в извършената систематизация.

Основна разлика между структурирането и систематизирането на правото е, че първото се извършва по същностни, вътрешни характеристики на правните норми, а второто по целеви или формални критерии. Систематизацията се прави с цел улесняване на правораздавателните органи при тяхното ориентиране в позитивното право, но без предварителната уговорка, че обхваща безспорно и изцяло нормативния материал от един или друг правен отрасъл. Структурата на правото се прави за да се обобщят под общ законов или нормативен знаменател нормативните документи в сборник, а според характера на правната норма (нейният предмет или метод на правно регулиране) да се отнесе към определен кръг обществени отношения, към един или друг казус. Ето защо съвсем не е задължително нормите от един правен отрасъл да присъстват в един общ нормативен документ. Въпросът за тяхното структуриране е въпрос на използването им в един или друг житейски случай и това се извършва чрез мисловни дейности или в съдебен спор, а не чрез тяхното механично групиране. Структурата на правото е нещо вътрешно, тя е тясно свързана с неговото съдържание.

Правото е система от социални норми , които имат задължителен и регулиращ характер. Тяхното реализиране се осъществява чрез силата на държавната принуда и регулират определен кръг в обществените отношения. Структурата на правото е сложна и многоплоскостна, което се определя от сложната и многопластна природа на правото. Макар да е единно по своите дълбоки същностни измерения, правото като цялостно образование е вътреншо разчленено, диференцирано, както на относително автономни, така и на свързани и взаимодействащи помежду си елементи.

Определящи за йерархичната структура на правото са сложността и значимостта на регулираните от правото обществени отношения, от разнообразието и многоплановостта на средствата и способите за правно регулиране, от присъщата на правната система способност да въздейства многостранно и по различен начин в различните ракурси на обществения живот. Затова сложността и многоплоскостността на структурата на правото е своебразен показател за равнището на неговата ценност за обществото, за неговото съвършенство и в голяма степен и за равнището на неговата институционализираност.

Понятието "структура" е с латински корен и означава "строене", "връзка". Смисълът на това понятие е относително устойчива връзка, отношение и взаимодействие на елементи, страни или част от предмет или явление. В правната наука структурата се отнася към връзката на нормата с различни обществени отношения. Отделните елементи в структурата на правото отразяват структурното поделяне на обществените връзки на родове и видове.

В този смисъл не само правото, но и други обществени науки си служат с определена класификация на обществените отношения. В историята, философията, социологията могат да се срещнат понятия като: "кръг обществени отношения", "област от обществения живот" или "вид обществени отношения". Различното в подхода към обществения живот на тези науки е, че те имат обяснителни изследователски цели. Специфично за правните норми е, че те се отнасят към класифицирането на обществените връзки, с цел прякото им регулиране. Следователно правната наука използва до известна степен резултатите от изследванията на другите обществени науки, за да изгради собствена система на обществените отношения. Така например отношенията, които в историческата или социологическата наука се квалифицират като политичски, в правото те се регламентират от особен структурно-обособен дял , наречен публично право. Международните отношения са обект на регулиране от международното (частно и публично) право, а стопанските връзки в обществото се регулират от гражданско-правният отрасъл със своите подотрасли облигационно, вещно и търговско право. Следователно въпросът за структурата на правото и връзката му с други обществени науки не e проблем на чистата правна догматика, както често се приема, а също е и чисто практически въпрос.

Общата структура на обществените отношения разкрива общата структура на правото. Основен проблем при структурирането на правото е методологията, която ще бъде приложена. От методологическата логичност и яснота при подхода към този проблем зависи точността на изтъкнатите признаци , характеризиращи един или друг вид обществени връзки. Тези признаци трябва да бъдат така логично и ясно формулирани, така че да обясняват основните и специфични характеристики на даден вид обществено отношение, които да го отделят от всички други.

III.ЕЛЕМЕНТИ НА СТРУКТУРАТА НА ПРАВОТО

Структурата на правото е изградена от компоненти с различен мащаб и роля. Тези компоненти изграждат преди всичко позитивното право, като основните са дялове, отрасли , институти, норми . Затова структурата на правото можем да я определим като деление на позитивното право на различни по големина съвкупности от правни норми, които наричаме съответно "правни дялове", "правни отрасли" и "правни институти".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по обща теория на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.