Конституцията от 1991 година


Категория на документа: Право



Реферат

На тема:
Конституцията от 1991 година

SECB013 Развитие на държавните институции в България

Изготвил: Дитмар Владиславов F64868

Конституцията от 1991 година е последната и досега действащата конституция в България. Можем да се досетим, тя носи своето име, поради факта, че е приета през 1991 година. Тази конституция, е създадена след свикване на седмото Велико Народно Събрание. С нея се е сложило край на едно тоталитарно управление и се е наложила демокрацията, но до каква степен, не е ясно, понеже вече сме 2013 година и все още не можем да кажем, че сме една напълно демократична държава. Поради факта, че ние се намираме в така наречения "преход" толкова много време, държавата ни е в такова състояние. Има множество фактори влияещи на сегашната ни политика и икономическо състояние и един от тях е конституцията ни. Освен всички положителни качества, които притежава, тя има и негативни, които имат нужда от спешна поправка.

България до сега е имала 4 конституции. На 16ти април 1879 година във Велико Търново е приета първата българска конституция - т.нар. " Търновска конституция". Тази конституция е била една от най-демократичните за онова време. Втората конституция е конституцията на Народна република България приета на 4ти декември 1947 година. Третата е Конституцията на НРБ от 18 май 1971, наричана още "Живкова конституция". След това на 12 юли 1991, идва последната - Конституцията от 1991 година. Тя си прилича с Търновската по това, че и двете са демократични и "твърди" конституции, което означава, че са трудно променящи се. За разлика от другите две, които са комунистически и тоталитарни.

Зараждането и рухването на комунизмът.

След 9ти септември 1944 г. до края на 1989г. в България се установява комунистически строй. За този период се приемат и действат две конституции, които изцяло променят политическия, обществения и икономически живот. Тези две конституции са Димитровската и Живковата конституция.

Димитровска конституция (1947-1971г.)

Тази конституция е наречена Димитровска, защото е по предложение на тогавашният комунистически лидер Георги Димитров. На 8ми септември 1946 година се провежда референдум, който пита народа дали да сменят формата на държавно управление. Разбира се, това става, поради наложения натиск от съветския съюз и се започва изработването на проекти за нова конституция. На 26 октомври 1946 година се правят се избори за Велико народно събрание и то започва работа. Междувременно в Полша на 10 юни 1947 година е имало заседание на 9 комунистически партии, така нареченото "ком информ бюро". То било за манипулиране и управление на съветския съюз. По този начин се унифицират всички страни по съветския пример и модел. Това е принципът властта е една - властта на народа, зад която всъщност седи социалистическата партия.

Формално в конституцията е заложено едно представително управление, всеобщо, равно, пряко избирателно от народа с тайно гласуване. Там се казва още, че има народен суверенитет и отделни институции на властите. Казвам формално, защото всъщност няма разделение на властите и обикновените хора (пролетариатът) са били манипулирани, като са били осигурени от партията. Идеологията на комунизмът присъства в новия основен закон на страната. Уреждат се ново обществено-политическо устройство и се започва частично унищожение на частната собственост и инициативата. Собствеността става "общонародна" и държавата се намесва изцяло в стопанския живот в страната. Изземването се извършва насилствено от държавата ни.

Появяват се комитети, по съветския модел. Първата държавно-планова комисия може да ръководи всички министерства. Така се получава едно свръх министерство. Появява се и втора комисия за държавен контрол, която да контролира всички структури. Съдебната власт се контролира от съдебната система, а главния прокурор се избира от Народното събрание. Тук ясно се вижда демократичния централизъм, чиито принцип е изпълнението става отгоре - надолу, а отчетността отдолу - нагоре. Като цяло идеалът Димитровската конституция е Сталинската, с едната разлика, че в Димитровската изрично не е записана ръководната роля на партията. Въвеждайки Сталинизмът в България, БКП става фанатичен ръководител в държавата и обществения живот. Поради всички тези причини управлението на държавата фактически е противоконституционно. Това са предпоставките за появата на Живковата конституция.

Живкова конституция (1971 - 1990)

Очевадното несъответствие между Димитровската конституция и действителността в България, води до няколко промени по Основния закон. Правят се някой промени, докато на конгрес на БКП, през 1968 годна, се решава да се започне работа върху новата конституция. През тази година също се създава парламентарна комисия, която да изработва нов закон за Конституцията. Тази комисия е оглавена от Тодор Живков. След направата на проекта, той се предлага за гласуване, отново чрез референдум, който се провежда на 16 май 1971 година. С "убедителните" 99.66% за, от всички общо 99,70 % гласоподаватели се приема новия проект за конституция, а от 18 май, той се приема. Това е първата конституция, която е приета без да е свикано Велико народно събрание. Тези неща могат да ни направят голямо впечатление, но ние които не сме живели по онова време трудно можем да си представим какъв режим имало. Целият дух на този режим е бил пренесен в така наречената "Живковска" конституция, носеща името на комунистическия лидер Тодор Живков.

Освен целят абсурд, покрай създаването на тази конституция, тя носи със себе си текстове, които отново внасят комунистическите разбирания. Докато в Димитровската конституция нямаше написано разделение на властите, в тази е записано, че има такова, но фактически цялата власт произлиза от БКП. Всички тези фактори водят до падане на правителството на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година. Тогава той е свален от длъжност и се провежда първият многохиляден митинг в София, чието мото е "Избори", нещо невиждано до тогава. След това се създават множество партии с демократичен характер, сред които е СДС, която е в опозиция.

Тогава се почват и преговори за "кръглата маса", чиято цел е да се гарантира мирното развитие на прехода към демократична политическа система. По времето на този преход са станали много хубави, но и лоши неща за държавата.

Плюсовете са: начало на демокрацията; легализиране на опозицията; основи за създаване на правова държава (премахване на тоталитарния режим) и мирното преминаване от тоталитаризъм към демокрация.

Минусите са: теглене подозрението за съглашателство; бившата Комунистическа партия запазва позициите си в управлението, което й гарантира дълготрайно влияние в политическия живот; отговорността за комунистическите престъпления остава ненаказана и до днес; част от икономическия ресурс, останал под разпореждане на комунистическата номенклатура, изчезва от страната.

Конституцията от 1991 година.

Освен със своята недемократичност и абсурдност на предходните две конституции има и други предпоставки за появата на досега действащата конституция от 1991 година. Като за начало има и два вида фактори за падането на комунизмът у нас. Това биват вътрешни и външни.

Вътрешните са: катастрофалната аграрна програма, която е заложена в основите на комунизмът и по точно в управлението на Сталин, което е наложено и у нас. Реформите му се оказват фатални за руснаците, който се изправят пред нерешим аграрен проблем. Те не са водили добра икономика и не е имало инвестиция в стопанството, следователно голяма част от обществото било гладно и недоволно от управлението му. И в България се появява голяма криза в този сектор и е била принудена да внася дори жито, което било много скъпо и се е плащало с държавния резерв. Друг вътрешен фактор е технологичния упадък. Той включва не инвестирането в генетиката и зелената революция, както и не инвестирането в информационните технологии. Друг фактор е, че социалистическото общество не е водило правилна икономика, дори можем да кажем, че не е имало икономика като цяло. Имало е огромни енергийни разхищения на ресурси, суровини и материали, вложени в милитаризиране на обществото, за да може Русия да се конкурира поне количествено със САЩ.

Външни фактори: студената война, защото фактически не е имало реална война, а икономиката на обществото е силно изкривена в милитаризиране. Друг външен фактор е загубата на доверие на обществото, благодарение на битката на Маргарет Тачър, Рейгън и Папа Йоан Павел II срещу съветския съюз. На 4ти декември 1989 година, Горбачов подписва договор с Малта за мирна капитулация и разпускането на съветската империя.

Така след разпадането на съветския съюз и падането на комунизмът в България, ние трябва да установим нови правила в нашата държава. Първото и най-важното нещо е написването на нов Основен закон. Това става, чрез компромис на Националната кръгла маса, чиито решения практически имат задължителен характер. Те свикват седмото Велико народно събрание, което е един екзотичен орган, нужен за приемането на новата конституция. След разглеждането и обсъждането на множество проекти за конституция, в крайна сметка се приема Конституцията, без да се проведе референдум, каквото е решението на кръглата маса. И това не е най-лошото, което се случва с новата на конституция. Обстоятелството, че се приема под натиск и несъгласие основната опозиция към момента на приемането й, че основните разпоредби се правят от хора, които доскоро са отричали основите на правовата държава, като разделение на властите и правата на човека, поставят под съмнение доколко този документ е "обществен договор", а не е създаден от бившата Комунистическа партия псевдодемократичен Основен закон за страната ни. Конституцията е приета на 9 юли 1991 година.

Предимства и недостатъци на конституцията.

Тази Конституция има безспорни качества, които я правят демократична. В основните начала, още в началото е провъзгласено, че България е република с парламентарно управление. Уреден е и принципът на народния суверенитет, като е отбелязано, че "никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". В чл.4 се казва, че България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. Освен това е записано, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права. Гарантирано е у върховенството на основния закон в чл.5, като: ‚Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действия. Прогласява се разделението на властите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт (чл.8). Също се прогласява и за политическия плурализъм и правото на сдружаване (чл.11, 12).Вероизповеданията са свободни. Институциите на религията са отделни от държавата (чл.13). Частната собственост вече е "неприкосновена" (чл.17). Икономиката се основава на свободната стопанска инициатива (чл.19). Общо взето, това се очертава в първата глава на Конституцията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конституцията от 1991 година 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.