Компютърни престъпления


Категория на документа: Право




СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Увод

В етапите на развитие на обществото се формират голям брой взаимоотношения, които се нуждаят от правно регулиране и което задължава правото да се развива за да отговори на тези нужди. Съвременото общество е очевидец и в същото време участник в този активен процес.
Един нов вид явление се появи в края на 80-те и най-вече през 90-те години на XX век - кибернетичното пространство. По своята същност то се състои от огромен брой взаимосвързани компютри , като чрез тях се извършва обмяна на информация, реклама, извършват се търговски сделки, парични прехвърляния, комуникация и други. Глобалната мрежа превръща света в информационно общество, за което е достъпна всеки вид информация, почти на всяко място и в което търговията по интернет вече надминава стотици милиарди евро. Но този прогрес е съпътстван с растящата зависимост от кибернетичното пространство и високата предразположеност към извършването на престъпления и злоупотреба с лична информация. Интернет улеснява противозаконният достъп до информация, посегателствата над домашни компютърни системи и такива с обществено ползване, разпространението на материали с противозаконно съдържание, както и кибертероризма. Това обуславя наложителното участие на правото. Нужно е то да изпълни задачата си на централен регулатор на отношенията от този характер и да намали престъпните посегателства в интернет пространството.

II. Изложение

a. Компютърните престъпления - зараждане и международна правна уредба

Компютърните престъпления и информацията са относително млади понятия. Историческият анализ показва, че всяко ново развитие на компютърните технологии е било последвано от съответната адаптация на престъпността, като същото се отнася и до законодателните промени.
За да отговори на предизвикателствата, породени от новите видове престъпна дейност, много от страните в Европейския съюз преразглеждат своето наказателно законодателство от гледна точка да се предотвратят свързаните с липсата на такова компютърни престъпления. Правните норми трябва да обхванат новопоявилите се обществени отношения. Така те се осъвременяват и са в крак с правната действителност в държавата. От основно значение за даването на ефективен отпор на кибернетичните престъпления е международното сътрудничество, едно от най - големите предизвикателства на компютърните престъпления е, че престъплението може да бъде извършено от и на територията на всяка държава в света, престъпникът може да преследва жертвите си навсякъде, да скрие идентичността си чрез осъществяване на комуникация чрез много компютри, локализирани в многобройни чужди държави и да съхранява доказателствата на различни места. Това обстоятелство, както и транс националния характер на мрежите налага обединени международни усилия и единен подход за предотвратяване на престъпленията в кибернетичното пространство.
Ето защо в съответствие с принципите на суверенитета , защитата на човешките права , демократичните свободи и правото на личен живот , обществата трябва да събират и обменят информация в международен план. Това трябва да се осъществява в кратък срок за да се открие компютърната злоупотреба, като се запазват електронните данни и се установява местонахождението и самоличността на престъпника.

Първите случаи на компютърни престъпления в кибер пространството датират от първата половина на 80-те години на ХХ век.
Първият известен случай, със задържани за компютърни престъпления е през 1983г. в САЩ, а с настъпването на 90-те години на ХХ век и компютърните набези се увеличават многократно. От средата на 90-те години започват редовни набези срещу компютрите на Пентагона, Американския сенат, Американския конгрес, ФБР, Представителните страници в интернет на органите на Европейския съюз, на Съвета на Европа, мрежите на най-големите компютърни и интернет фирми Microsoft, Yahoo.com, а също и системите на множество банкови институции.
Засягането на толкова значими обществени, политически и икономически интереси налага намесата на правото, което да влезе в ролята на основен социален регулатор.
Първата държава, която поема законодателна инициатива в тази област е САЩ. Първоначално обвиненията се основават на американския Наказателен кодекс.Увеличаването на компютърните престъпления обаче принуждава американския законодател през 1986г. да създаде "Закон за компютърната измама и злоупотреба". В него се предвиждат тежки ефективни присъди, големи глоби, а също така санкции забраняващи на осъдения да работи с компютър и да контактува с други подобни закононарушители. през 1989г. е приет втори подобен закон - "Закон срещу получаването на достъп с престъпна цел в компютърната мрежа". Повод за това е започналия в края на т.нар. студена война компютърен шпионаж между САЩ и СССР и икономическият шпионаж осъществяван чрез компютърните системи.
Така в САЩ правото постепенно започва да регулира отношенията в т.нар. виртуален свят, като законовите мерки, които взема са изключително резултатни. Чрез тях правото съвсем адекватно успява да заеме своето място като основен регулатор в обществото.
Друга е картината в Европа. До 2000г. нито една от страните на Стария континент не приема нормативни актове, които да са насочени срещу компютърните престъпления и чиято цел е да защитава от хакерски посегателства компютрите на физически и юридически лица. Това е така, защото до 1996г. процентът интернет потребители в Европа е многократно по-малък от този в САЩ, но след 1997г. той рязко се повишава. Като резултат - всяко трето семейство в Германия след 2000г. има възможност за работа в Мрежата от дома си. За съжаление, тогава и броят виртуални престъпления скача главоломно, преобладаващо по вина на компютърни специалисти от Източна Европа и държавите от бившия Съветски съюз.Причина за това е, че възможностите за развитие и жизненият стандарт в тези страни са толкова ниски, че принуждават хората да се развиват и облагодетелстват финансово, с помощта на кибер-престъпленията.
С увеличаване на компютърните престъпления след 1996 - 1997г. в рамките на Европейския съюз и Съвета на Европа са разработени редица мерки, които нямат нормативен характер като:
- Препоръка на Съвета на Европа 98/560/60-1998г. за развитието на конкурентно- способността на Европейския сектор на аудио-визуални и информационни услуги
- Зелената книга за защита на малолетните и човешките достойнства при аудио - визуални и информационни услуги.
- Директива 95/46/60 за защита на личен живот и данни.
Европейския съюз подкрепя научно - изследователските проекти за подобряване на защитата на информационните технологии и провежда многобройни срещи и конференции. Създават се и многобройни анализи и публикации, които разглеждат законодателствата на отделни държави и реалните възможности за противодействие на този вид престъпност.
През 1997г. Съвета на Европа се заема със задачата да разработи проект за международно споразумение за борба с компютърните престъпления. Така започва изготвянето на Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство. В изработването на текста на Конвенцията участват 43 страни членки на Съвет а на Европа, а също така Канада, САЩ, Япония и Южноафриканската република. В нейното изработване активно се включват и български експерти от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. На проведеното 50то по ред заседание през лятото на 2001г. Европейският комитет по проблемите на престъпността приема крайният вариант на проекта на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство. Конвенцията е открита за подписване на 23.11.01г. в гр.Будапеща, Унгария. Тя представлява и първата международна спогодба за престъпления , извършени чрез Интернет или компютърни мрежи. Редица правомощия, като претърсване на компютърни мрежи и прихващане на информация , намират своята правна регулация в Конвенцията. Основна цел на Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство е достигане на "обща наказателна политика, насочена към закрила на обществото срещу кибернетичните престъпления, включително и чрез прилагане на съответното законодателство и поощряване на международното сътрудничество". За бъде потърсена наказателна отговорност за правонарушенията, предвидени в Конвенцията, се изисква наличие на две условия - престъпното поведение е нужно да бъде извършено с умисъл и с липса на законно основание.

Правна уредба в Конвенцията намират проблемите свързани с:
* правонарушения, свързани с осигуряването на достъп до данните, системите, тайната и неприкосновеността: незаконен достъп, незаконно прихващане,
* посегателство срещу неприкосновеността на системата, посегателство срещу неприкосновеността на данни, злоупотреба с устройства;
* компютърни престъпления: компютърна измама и компютърна фалшификация;
* правонарушения, свързани със съдържанието: производството, разпространението и притежаването на детската порнография;
* правонарушения, свързани с авторските и сродните им права: масово разпространение на незаконни копия от произведения, закриляни от авторското право, в големи мащаби.

b. Компютърни престъпления - развитие на нормативната база в България

Подобно на останалите европейски държави в България до края на 2000г. не са приети нормативни актове ограничаващи компютърните престъпления.Тежкото социално икономическо положение в държавата в началото на 90-те години на ХХ век и ниският стандарт на живот ограничават достъпа до компютърни технологии като цяло. В България интернет съществува от 1993г., но глобалната мрежа се развива изключително бавно. Това резултира в липса на законови актове, възпиращи компютърните престъпления. До края на март 2001г., когато 38-то Народно събрание приема първия нормативен акт, засягащ Мрежата, съществуват само наредби и правилници, регламентиращи частично доставките и способите за популяризиране на Мрежата. Но дори този законов акт е свързан най-вече с облигационните отношения в Интернет. От 1993 до 1997г. Мрежата в България е стигнала до домовете на не повече от 25 000 души, от които 75% са в столицата. Този процент се променя, когато започва икономическата стабилизация и се увеличава значението на Интернет като социален фактор. А в началото на 2001г. е апогеят на интернет потреблението в страната. Въпреки закъснялото развитие на компютърните технологии в България, страната ни не остава в списъка на държавите без кибер престъпления. През 1995г. става известна първата голяма атака, при която чрез номера на чужди кредитни карти, хакери от гр.Варна правят покупки на стойност няколко хиляди долара. След успешния арест на извършителите, българските виртуални престъпници се ограничават само с DOS атаки и промяна на информацията на известни интернет страници. Когато сайтовете на американския Сенат и на ФБР са "хакнати", това отново е дело на български граждани. В началото на 2001г., със скока на потребителите в страната ни, започва и масирана атака срещу българските институционни сървъри - сайтовете на Националната електрическа компания, на Българската телекомуникационна компания, на летище "София", на Пловдивския технически университет, на Русенския университет, на Социалното министерство, на Министерството на вътрешните работи. Подобен пробив има и на 05.12.2000г., когато е пробита защитата на сървъра на Министерството на отбраната . Макар и пресцентъра на министерството да отхвърля твърдението, че са откраднати данни, свързани с националната сигурност, медиите са склонни да вярват в друга версия. Поради тези, а и редица други причини, в края на април 2001 г. във Велико Търново е проведен международен симпозиум, чиято цел е да покаже нуждата от намеса на правото в Глобалната мрежа и то на международно ниво, под егидата на ООН. Така се слага началото и на международната правозащитна институция, която има за цел да разглежда дела, касаещи престъпления в Мрежата. Това обуславя и синхронизирането на част от законодателствата на отделните държави, тъй като еднаквите нарушения биват приети по различен начин в отделните страни.По статистически данни за 2008г, 74% от младите хора между 12 и 15 години са използвали интернет най-малко три часа на ден. 1/2 от тях са били изложени на порнографски изображения.Необходимостта от безопасен интернет не е по силите на една организация,нито на една държава.В тази връзка трябва да участват операторите на далекосъобщения, доставчиците на интернет,регулаторните органи, неправителствени организации и държавни институции на международно ниво.За тази цел Европейския съюз приема редица актове ,които ще бъдат ратифицирани от законодателствата на страните членки.

Българските евродепутати все повече изтъкват значението на създаването на "горещи линии",които имат важна роля при предварителното разследване на престъпленията. Такива горещи линии съществуват в Австрия, Белгия, Дания, Германия, Франция, Исландия, Ирландия, Испания, Швеция, Великобритания и Холандия. От март 2011 г. беше пусната в действие и Българската линия за онлайн безопасност, която дава консултации на родители и деца на телефон 124 123 и онлайн - през Скайп и по електронна поща. Съществуването на Гореща линия в България дава възможност за ранно сигнализиране за разпространението на вредно и незаконно съдържание в българското Интернет пространство. Гражданите могат да подават подобни сигнали чрез специализирана уеб-форма, по телефон, с писмо или по електронна поща. Горещата линия се занимава главно с уеб-сайтове, които съдържат детска порнография, но също така обхваща и други форми на незаконно и вредно съдържание (като например материали, пропагандиращи расизъм, ксенофобия или насилие), както и други интерактивни технологии като мобилни телефони, Интернет игри, виртуални стаи за разговори и др. Горещата линия обработва между 1000 и 1500 сигнала годишно, от които 300-400 касаят незаконно съдържание или поведение в Интернет. Когато установеното съдържание или дейност е на българска територия, събраната от операторите на Горещата линия информация от тази година се предава за разследване на Сектор "Компютърни престъпления"на Държавна агенция за национална сигурност, както и в случаите, когато е на територия на страна извън Асоциацията INHOPE. Когато сигналът касае страна-член на асоциацията, информацията се предава на партньорската Гореща линия.Съществува реална необходимост от създаването на Европейска база данни с детски порнографски изображения,която да е свързана в реално време с представянето на полицията на доклади на горещите телефонни линии,разработването на софтуер за подпомагане на разследванията на полицейските сили при идентифицирането и местоположението на детето,с което е злоупотребено.

Българската държава провежда последователна политика за осигуряването на безопасността в интернет чрез взаимодействие с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения,Министерството на вътрешните работи,Министерството на правосъдието и неправителствени организации.
Освен актовете за превенция на компютърни престъпления,приети в Европейския съюз,законодателствата на редица европейски държави съдържат модерни и действащи закони за борба с киберпрестъпността.
На 13.09.2002 г. е приет закон за изменение и допълнение на наказателния кодекс, като с него са въведени материалноправните разпоредби на Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и са инкриминирани редица престъпления извършвани по компютърен път. С този закон наказателния кодекс е допълнен с новата ІХ-та глава, в която са описани същинските компютърни престъпления. Те се отнасят до нормалното функциониране на компютрите, компютърните системи и компютърните мрежи, както и до правомерното създаване и използване на компютърните данни. За престъпления са обвявани неправомерният достъп, променянето, повреждането, унищожаването на данни или на програми, въвеждането на вирус или разпространяването на пароли. Престъпленията, извършвани по компютърен път - компютърната измама, особената форма на унищожаване и повреждане, специфичния начин на нарушаване на тайната на кореспонденцията, са обособени в друга група. Криминализира се детската порнография. Освен това в съответствие с изискванията на Европейския съюз се инкриминира и държането на детска порнография, както и множество случаи, в които обработката на данните чрез компютърна технология може да засегне редица важни области на обществените отношения във връзка с данни, които се дават по закон.

c. Понятие и материално-правна уредба на различните състави компютърни престъпления.

В най-широк смисъл, компютърно престъпление, е всяко престъпление, което е свързано с използването на компютри и компютърни технологии. Налице е голяма разлика в термините по света за това, кое деяние представлява компютърно престъпление. Термините "компютърно престъпление", "престъпление в сферата на високите технологии", "кибер-престъпление" и "престъпление, свързано с компютри" често се прилагат като взаимозаменяеми. Възможно е да бъдат различени традиционни престъпления, извършвани с помощта на компютърни технологии и компютърни престъпления в строгия смисъл на думата. За компютърните престъпления се налага създаването на нови състави в сътветните наказателни закони на страните, а конвенционалните престъпления, които се извършват с помощта на компютър, налагат в тези закони създаването само на квалифицирани състави за облекчаване на практиката и с цел превенция. Този вид закононарушения са облекчени от наличието на трансгранични информационни и съобщителни мрежи, от движението на данни, които са недоловими и крайно неустойчиви. За няколко години в закон беше уредено използването на информационни и компютърни технологии за пренасяне, съхраняване или обработка на данни. Този факт поражда инкриминирането със самостоятелен текст на случаите, когато чрез определена промяна на данните се засягат обществените отношения в различни сфери - социално осигуряване, търговия с ценни книжа , данъчно облагане и други /чл. 319в от НК/. За да бъдат приложени на практика електронния подпис и електронния документ е нужна извънредна гаранция и правна защита срещу злоупотреби с тях, уредени в съставите на чл.319б и чл.319е от НК.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компютърни престъпления 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.