Източници на правото


Категория на документа: Право


Видове източници на правото

Класификацията на източниците на правото има общотеоретично значение и допринася за изяняване на същността на обективното право. Видовото разнообразие на източниците на правото е от значение, както за създаването на правото, така и за неговата реализация.

В теорията на правото се използват няколко основни критерия за обособяване на източниците на правото на видове:
1. В зависимост от това към кой дял на правото се отнасят (международното или на вътрешното право), източниците на правото се подразделят на:
1.1. Източници на международното публично право
- Международен договор
- Международен обичай
- Принципи на международното публично право
- Актовете на международните организации
1.2. Източници на правото на Европейския съюз, които в зависимост от субектитите и органите, които ги издават се подразделят на:
- Първичните източници (Учредителните договори на Европейския съюз), Хартата на ЕС е част от Договора от Лисабон. Учредителните договори имат характера на международни договори
- Производни източници (вторично законодателство на ЕС) - Актовете на Европейските институции
1.3. Източници на вътрешното право (националните правни системи), които следва да бъдат разглеждани самостоятелно, поради своето многообразие и специфични връзки между тях.

Източниците на вътрешното и международнотото право се намират във взаимодействие помежду си. Например международните договори стават част от вътрешното право след процедура по ратификация. Следователно, една част от източниците на международното право и на правото на ЕС се включват в националното право като съдържание. Това дава основание, последните да бъдат наречени "интегрирани източници".
2. В зависимост от ролята, която играят в системата на правото източниците на правото се разделят на две групи: основни и субсидиарни
2.1. Основните ИП

Имат определяща роля за развитие на правните системи. В тях преди всичко се съдържат общозадължителните правила за поведение. Те са основни по отношение на съответната правна система. В континенталната правна система основен източник на правото е законът в широк смисъл, към който се отнасят всички нормативни актове: Конституция, текущо законодателство на Народното събрание и подзаконите. Специфичното за тях е, че са приети от държавни органи, които имат специфично изрично правомощие да създават обективното право, т.е. имат законодателна власт в различна степен и обем.

2.2. Субсидиарни източници на правото

Те не са типични за съответната правна система. Те имат спомагателна роля, като подпомагат действието на основните източници. Към тях се отнасят:
- Съдебната практика
- Правната доктрина
- Договорите с общи условия

Следователно техният общозадължителен характер може да бъде обсъждан само в рамките на друг основен източник на правото. В този смисъл те нямат самостоятелна юридическа задължителност. Те подпомагат действието на основния източник на правото законът.
3. В зависимост от вида правни норми, източниците на правото се подразделят на първични и вторични:

3.1. Първичните източници на правото

Имат за предназначение да регулират съществуващи обществени отношения, като по този начин направляват човешкото поведение. Те институционализират обществените отношения като признават и гарантират субективни права и възлагат юридически задължения. Това източници на правото, които съдържат първична правна регламентация, която институционализира съществуваща обществена материя. Чрез този вид източници на правото се проявява нормативната същност на фактическото (зависимостта на правната материя от фактически съществуващото). Повечето правни източници съдържат предимно първични правни норми.

3.2. Вторични източници на държат правни норми, които са свързани с действието на други норми или както се наричат в правото "норми относно норми". Те съдържат условията за действието на първичните източници на правото.

Вторичните източници на правото не могат да бъдат обособени напълно самостоятелно. Законите на НС за ратификация на международен договор и Решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност на законите са източниците, които съдържат вторични правни норми. По правило първичните и вторичните норми се съдържат в един закон. Това не означава, че трябва да се подценява значението на вторичните норми. Тяхната специфика е станала причина, те да се предвиждат в заключителните разпоредби на нормативните актове.
4. В зависимост от мястото им по отношение на законите източниците на правото се разделят на надзаконови, законови и подзаконови:

Това видово разнообразие произтича от възприетите в редица правни системи критерии за преодоляване на противоречията в нормативната система на правото чрез отдаване на приоритет на единици от източници на правото по отношение на други източници на правото.
4.1. Надзаконови източници на правото

Оформят в резултат на предимството на Конституията по отношение на законите на ОНС и примата (предимството) на международното право над вътрешното право (текущото законодателство или както се нарича "обикновенните закони"). Виж. Въпроса за вътрешно и международно право и по-конкретно статута на международния договор според КРБ (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ).

Надзаконовият характер на Конституцията произтича от учредителната власт на Великото народно събрание.
4.2. Законови източници на правото (закони в тесен смисъл на думата)

Имат съществено значение за съвременните правни системи, тъй като те са основно средство за регулиране на основните обществени отношения. Тяхното основополагащо място в системата на източниците на правото се определя от законодателната власт на Народното събрание с оглед принципа за разделение на властите
4.3. Подзаконови източници на правото



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източници на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.