Източна политика на ЕС


Категория на документа: Право



КУРСОВА РАБОТА

На тема: Източна политика на ЕС

Термините "изток" и "запад", освен географски понятия, са и част от фразеологията на Студената война, когато олицетворяваха идеологическата дихотомия на глобалното противопоставяне. Независимо от широкия спектър от проблеми, инициативи, срещи и договорености, един от основните въпроси, който определя приоритетите на различните участници в международните процеси в континентален и планетарен план, е енергийният.

Първото десетилетие на 21 век е характерно за Европа с няколко основни акцента:

-източното разширяване на ЕС и НАТО;

- увеличаващия се колапс в международноправното регулиране на установеното след Втората световна война европейско статукво;

- възстановената чрез енергийното предимство глобална роля на Руската Федерация;

- финансовата и икономическата криза, която до голяма степен унифицира проблемите във всички геополитически ширини.

Независимо от тяхната разнопосочност европейските тенденции очертават съвременния европейски модел на поведение, който в по-голяма или по-малка степен се реализира чрез държавите-членки на Европейския съюз и администрацията в Брюксел. До 2004 г. политиката на Брюксел бе ориентирана главно към утвърждаване на демократичния преход на бившите социалистически държави и тяхното включване в еврозоната.

През последните години в Черноморския регион все повече се концентрират политическите амбиции, дипломатическите действия, но най-вече финансовите планове на Съюза. През последните шест години всички европейски инициативи преминават под знака на утвърдената през 2004 т. програма "Разширена Европа: нови съседи". Дали ще се коментират, приемат и финансират инициативи като "Синергия на Черно море", "Източното партньорство" или последната инициатива "Дунавската стратегия" на Съюза не е толкова важно. По-важно е, че чрез тях ЕС се стреми да не се създават нови разделителни линии в Европа.

Геоенергетиката се превръща в основен коректив и елемент от външнополитическия инструментариум на държави и международни организации през 21 век.

Геоенергийни параметри се определят от:

-Евразийския енергиен вектор Изток-Запад, чиято основна характеристика е производството и транзита на нефт и газ.

-Руската Федерация - аксиома с огромните запаси от стратегическите суровини (нефт и газ) и единствената действаща транспортна енергийна система, захранваща Европа от Изток.

- Средна Азия - Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, притежаващи и транспортиращи нефт и газ. Енергиен (политически) център - Казахстан.

- Южен Кавказ - Азербайджан, който произвежда и транспортира

нефт и газ.

- Балкани -- транзитиращи държави са България, Турция, Гърция. Все повече се засилва конкуренцията за енергиен (политически) център в диверсификационните проекти България и/или Турция.

Участниците в евразийския енергиен вектор са:

- Русия - стратегически партньор на ЕС, отношенията с който са със засилваща се взаимозависимост в енергийната сфера. Това определя и тенденцията за по-близки контакти на различни нива, предопределящи решенията на европейските институции и международни организации по-често в полза на Кремъл, а не на Вашингтон.

- Европейския съюз - легитимен участник в геоенергийната карта на Евразия чрез своите членове България и Румъния. Отсъствие на единство между приетите на различни институционални равнища документи в енергийната сфера и сепаративните действия на държави като Германия, Италия и в известна степен Франция, ориентирани към тесни корпоративни връзки с Русия.

- Турция - с декларирано желание за членство в ЕС, но и с претенции не само за регионален, но и за глобален играч (пример -споразумение за размяна на ядрено гориво между Турция, Иран и Бразилия от май 2010 г.). Разчита на стратегическите интереси на САЩ към нея като противовес на ислямския фундаментализъм в Азия и военен форпост в Черноморско-Каспийския ареал и на Русия,като исторически доказан лоялен партньор. Анкара играе собствена игра за утвърждаване на позиции на Балканите, в постсъветското пространство и в Азия чрез икономическа инвазия, конфесионална дейност и политическа активност в динамичните регионални конфигурации в ядрената, газовата и нефтената област.

- САЩ - глобален играч, който чрез политически, икономически, финансови и военни стимули инспирира процеси, ориентирани към намаляване и по възможност неутрализиране на руския енергиен (политически) възход в европейско-евразийския регион.

В тази евразийска геоенергийна система източната политика на ЕС е изцяло подчинена на енергийната сигурност. Това означава производство и транзитиране на стратегически суровини (нефт и газ) и гарантиране на териториалната цялост, вътрешнополитическата стабилност и неоспорими граници на участниците в този процес. Това е водещият коректив в международните преговори и в постиганите споразумения през последните години.

През първото десетилетие на ХХІ век съвременното понятие на източна политика, още повече на Европейския съюз, вече е евразийска енергийна политика. Тя отразява засилващото се стратегическо противоборство Русия-САЩ. Държавите от ЕС в зависимост от своите интереси проявяват висока степен на мобилност в тактически план, но без да променят своята стратегическа перспектива. Това предопределя тяхната перманентна конюнктурна смяна на партньора в дихотомията Москва-Вашингтон. През последните години обаче тази мобилност е повече или по-малко константа в посока Москва от страна на Берлин, Рим, Париж.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източна политика на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.