Юридическа техника


Категория на документа: Право


ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"
Юридически факултет

Реферат по юридическа техника
Тема: Юридически акт - понятие. Обща характеристика.

Изготвил: Константин Красимиров Никифоров
Факултетен №: 01751
2014
Гр. Велико Търново

1. Понятие.

Юридическите актове се предствляват надлежно оформено (най-често специфична словестно-документална форма - битие на правната нормативност (обща и индивидуална), чрез което се конституира и закрепва правнорелевантната воля на субектите на правото с цел осъществяване и ефективно правно регулиране на обществените отношения посредством конституирането и закрепването в него на основните съдържателни елемнети на правната система - юридически норми, норми на правоприлагането, тълкователни правила, автономни правила на правните субекри в реда на автономното правно регулиране).

Юридическите актове са своеобразен начин на съществуване на правната нрмативност, специфично битие за нейното конституиране и функциониране.

Като най-важното проявление на формалната определеност на правото, юридическите актове се разполагат преди всичко върху плоскостта на неговото институционализирано битие. Те са израз на сложилата се обективна закономерност в правното регулиране, че яснотата, категоричността и определеността на съдържанието на правото са доведени до такава степен, че те вече функционират като същностни иманентни характеристики не сао на неговата върешна ораганизациа, но и на външното битие на правната нормативност.

Това означава, че на определен етап от правната еволюция (особено при континенталната правна система) взаимодействието и взаимопроникването между формата и съдържанието на правото се развиват о обогатяват до такава степен, че правят абсолютно необходимо правото да се конституира, съществува и функционира в специфичен формално закрепен вид - като система от многообразни взаимопроникващи помежду си юридически актове. Така посредством правните актове, правната нормативност (обща и индивидуална) се институционализира, официализира се и в голяма степен се конституира като основен държавно-нормативен регулатор.

2.Волева характеристика.

Ако от определена гледна точка павото може да се определи като воля, то именно посредством правните актове правната воля от вътрешен психологически феномен се превръща във феномен на правото и може да доведе о настъпването на определени юридически последици. Правният акт е своеобразен начин за конституирането и функционирането на тази воля като правно релевантна воля, т.е. като воля, значима за правото. С други думи посредством правните актове волята на правото придобива юридическа сила. В този именно смисъл юридическите актове могат да се разглеждат като битие и източник на регулиращата енергия на правото.

Именно посредством юридичските актове правото, като най-важен нормативен регулатор, се обвързва с основната социална организация на обществото - държавата. Това предопределя и основната характеристика на правнорелевантната воля, въплатена в юридическите актове. По своята природа тя преди всичко е израз на държавноправната воля. Това ознаяава, че в голямата си част, правнорелевантната воля, въплатена в юридическите актове има държавно властнически характер, т.е. в голямата си част те представляват източник на битие и на държавноправната воля. И това е така, тъй като в основата на държавноорганизираното общество съвсем естествено е органическото обвързване между найважния нормативен регулатор с основната социална регулация на обществото.

И тъй като правото е йерархически плоскостна система за регулиране на обществените отношения, държавата не манифестира своята правнорелевантна воля като включи в механизма на правното регулиране различни държавни органи, които в границата на своята компетентност издават различни по своята природа и юридическа сила правни актове. Заедно с това всяка цивилизована правна система дава възможност на всички останали правни субекти да се включат в механизма на правното регулиразне и в определени граници да наслагват и своята правноелевантна воля. типично правно средство за това са различните видове договори.

Това предопределя и сложната волева характеристика на правните актове, своеобразното взаимодействие и взаимопроникване между тях. В голямата си част (правотворчески актове, тълкователни актове, правоприлагащи актове) те имат държавно властнически характер. Но за да се реализира все повече правото като мяра на социалната свобода пак чрез правните актове (но вече актовете, създадени в порядъка на т.нар. автонимно правно регулиране - преди всичко договорите) се предоставят все повече възможности и на събекта, които нямат държавно властническа характеристика да наслагат своята правнорелевантна воля и по този начин да се самоопределят в правното регулиране да проявят свободно своята правна воля.

3.Осъществяване на ефективно правно регулиране.

Осъществяването на ефективното правно регулиране става посредством конституирането и закрепването в правните актове на основните съдържателни елементи на правната система - юридическите норми, тълкователни правила, правноприлагащи норми, автономни правни правила.

За да се включи ефективно в маханизма на правното регулиране, обективираната в юридически актове правнорелевантна воля има ясно определена насоченост - със създаването си правният акт поражда определени правни последици, определени промени в правната действителност. Конституираното в правния акт волеизявение е насочено постигането на определен павен резултат.

Тази ясно изразена цел на правния акте дълбоко и неотменимо свързана с неговата природа, тя се явява атрибут на правния акт. Именно тази ясно изразена целева насоченост на правните актове характеризира правото като духовно-практически феномен на социалната действителност.

Като всеки феномен на правото, така и при юридическия акт, основната цел в крайна сметка е да се обезпечи ефективно регулиране на обществените отношения. Но тази крайна цел те постигат по своеобразен начин - като конституират и закрепят оснвнте съдържателни елементи на правната система. Това са онези своеобразни "ядра" в правната атерия, в кото се акумулира регулиращата енергия на правото, в които се обективират основните проявления на правната нормативност. Особено значими във връзка с това са проявленията на общата правна нормативност и преди всичко юридическте норми, тъй като в тях преди всичко се въплъщава регулиращата енергия на правото (особено в континенталната правна систем). Това предопределя и особено (дори митологично място) на правотворческия нормативен акт. Като своеобразно битие на правните норми, правотворческите нормативни актов се поствят в основата на механизма на правното регулиране. Не случайно именно те в континенталната правна систем се осмислят като основни източници на правото.

4.Субекти на юридическите актове.

Естествената и органическа връзка межди държавата и правото се осъществява главно посредством различни видове юридически актове - именно чрез тях държавата ясно и категорично се включва в механизма на правното регулиране. Така главно посредством юридически актове правото не само се институционализира, но и в голяма степен на определен етап от своето развитие се превръща в главен "държавнонормативен" регулатор.
Това обяснява защо като субекти на юридическите актове се конституират преди всичко различни държавни органи. Доколкото държавната дейност се осъществява преди всичко като правна дейност (правнонормотворческа, изпълнително-разпределителна, правоохранителна) дотолкова за да я реализират, държавните органи създават най-различни юридически актове. Затова и огромна част от юридическите актове (правотворчески, тълкователни, правоприлагащи и т.н.) се създават от съответни компетентни държавни органи. Нещо повече, съществен момент в дейността на държавните органи е въпроса какви юридически актове те могат да издават. Това означава, че компетентните държавни органи могат да се конституират като събекти само на определени видове юридически актове. Нарушаването на компетентността в тази посока представлява особено тежко нарушение на правото.
Що се отнся до актовете, които се издават в порядъка на автономното правно регулиране, т.е. субекти, които нямат държавновластническа характеристика, много важно обстоятелство е, че те могат да бъдат само праводееспособни субекти на правото. Тези субекто магат да издават само индивидуални юридически актове (т.е. съдържат само индивидуални правни правила - преди всичко различните вдове договори) и то в случаите и в границите, очертани преди това в нормативните юридиески актове.

5.Форма на юридическите актове.

В правото, където формалната определеност е негова основна, същностна характеристика, простото манифестиране навън на правнорелевантната воля не е достатъчно. По принцип по отношение на юридическите актове се предпостявят особени изисквания за тяхната фрма. Това е така, тъй като посредством правния акт се конституира и закрепва правнорелевантната воля. Това изначава, че той следва да се извърши така, в такава форма, която ясни и категорично да манифестира навън направеното волеизявление, так че адресатите на направяния акт ясно и недвуснислено да достигнат до неговото съдържание.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Юридическа техника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.