Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Касационно обжалване

Уредбата съдържа съществени отклонения, в сравнение със съществувалите до този момент системи на касационно обжалване.
Правото на касационно обжалване представлява публично субективно право като елемент от правото на искова защита. То е сложно право, в латентно състояние, докато не бъде упражнено - както при правото на въззивно обжалване. /Не било обаче част от правото на иск, защото дори и право на иск да е нямало изначално, касацията все пак следва да разгледа делото и да го констатира.-?/
Страни по КО са страните в процеса, вкл. типични, нетипични и подпомагащи страни, като трябва да е имало преди това въззивно обжалване.
Правото на КО следва да бъде упражнено в едномесечен преклузивен срок, считано от получаване на преписа от въззивното решение.
Предпоставки за съществуване на правото на КИ - освен общите, има и специални, наличието на които зависи от преценката на касационния съд - с акт ВКС селектира касационните жалби според определените в закона критерии - 280 ГПК.
Касационната фаза е централизирана, единственият касационен съд е ВКС.

Предмет на КО: решенията на въззивната инстанция, постановени в хода на исковото производство. Няма значение дали исковият процес е по общия ред или особените производства.
На касационен контрол подлежат всички решения: за решенията по същество няма съмнение; подлежат на касационно обжалване и тези, които не решават спора - за обявяване нищожността на първоинстанционното решение и за обезсилване на първоинстанционното решение. Независимо дали въззивният съд връща делото или го прекратява, решението му подлежи на касационен контрол, ако са налице другите предпоставки. ВКС, в ТР №1/2001 казва, че когато въззивният съд неправилно е прогласил нищожност/обезсилил първоинстанционното решение, той е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, които обезпечават постановяване на валиден и допустим съдебен акт. Контролът на ВКС по отношение на тези решения ускорява разглеждането и решаването на делото, като се спестява връщането му на първата инстанция, защото с отмяната на решението, ще се осигури произнасяне на въззивния съд по съществото на спора.
По реда на КО подлежат на обжалване и някои от актовете в производството по несъстоятелност - 613а, ал. 1; актове по част 7 от ГПК; решения по ЗППартии - когато има отказ да се разгледа искане за регистрация или се откаже регистрация; решения в производството за издаване на дубликат от ИЛ; по производството за факти. КО е по реда на обжалване на решенията - гл. 22, а не по реда за обжалване на определенията.
От касационен контрол са изключени актовете на първата инстанция, защото ако не са обжалвани пред въззивен съд, те влизат в сила, а касационната инстанция извършва само инстанционен контрол.
Не подлежат на обжалване решенията на ВКС за отмяна на арбитражно решение. Същото се отнася и за решението за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Тези решения са необжалваеми, макар да съществува възможност за производство по 303.

Селективен характер на касационно обжалване /достъп до КО/ - налице са специални предпоставки за допускане на КО. Това не прави обжалването факултативно, защото когато предпоставките са налице, ВКС е длъжен да развие касационната фаза.
Изключения от селективния характер на КО - при колективни искове и решенията по ЗПП - КО е винаги допустимо, независимо от решението по селекцията. А в производствата по част седма ГПК - отворен ?
КО пък е недопустимо при ниска цена на иска - 280, ал. 2 ГПК - взима се предвид цената, както е определена в първоинстанционното решение.
В решение № 4/2009 КС приема, че уредбата на КО не противоречи на КРБ; отпада обаче думата "съществен" от текста на разпоредбата. Следва да се държи сметка, както за правораздавателната функция на ВКС, така и за функцията му по уеднаквяване на практиката.

Условията по 280, ал. 1 - обща предпоставка и три допълнителни.
Общата е, че във въззивното решение съдът трябва да се произнесъл по материален или процесуален въпрос - този въпрос трябва да е относим към решаването на спора, изводите на съда по този въпрос трябва да са се отразили върху решението, а не по който съдът абстрактно е разсъждавал. Правният въпрос може да е част от предмета на делото и да се обхваща от СПН, но може и да се отнася до преюдициални ПО, или по възражения. Правният въпрос може да е свързан не само с решението по същество, но и да се е отразил на валидността и допустимостта на решението.

• решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - става дума за задължителната практика на ВКС - това е всяка практика, постановена до влизане в сила на новия ГПК, която има задължителен характер - Постановления на ВС, Тълкувателни решения на ВС, Тълкувателни решения на ВКС - те са с абстрактен, почти нормативен характер. След влизане в сила на новия ГПК, задължителен характер за по-ниските по степен съдилища имат вече и решенията по чл. 290, в които ВКС дава едно казуално тълкуване, с оглед конкретния случай.
• решаван противоречиво от съдилищата - правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по ГПК /отм/ по същия правен въпрос. Не е този случая, когато решението на въззивния съд противоречи на задължителна практика на ВКС - тогава ще е по т. 1.
• от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - става дума за едно общо основание, обща предпоставка - принос в тълкуването на правото за еднакво и точно приложение на закона. Това ще е начин за отстраняване на една неправилна практика на ВКС, при празноти в правото, при нови норми, които създават затруднение в тълкуването.

Критериите за достъп до КО по 280 не трябва да се смесват с основанията за обжалване на конкретното решение. Преди да се стигне до разглеждане на твърдените пороци, ВКС решава дали е налице някое от основанията за допускане по 280 с оглед поставения въпрос. Не е сред основанията за отмяна фактическата или доказателствената непълнота, независимо дали се е стигнало до нея поради обективни обстоятелства или по вина на страната. Ако обаче непълнотата е резултат от процесуални нарушения на съда - /не е допуснал доказателства, напр./ - порокът е по 281, т. 3.
ВКС не разглежда служебно въпроса за родова подсъдност, а ако е сезиран. /119, ал. 1/.

Предпоставки за надлежно упражняване на правото на КО - 284 и следващи. Специални изисквания - точно и мотивирано изложение на касационните основания; 284, ал. 2 - приподписване от адвокат или юрисконсулт.
Не се предвижда по принцип пред ВКС страната да сочи доказателства, но обсъждане на факти и доказателства може да бъде наложително при установяване на твърдения порок.
Към касационната жалба се прилага задължително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 /284, ал. 3, т. 1/ - кой е този въпрос, който е свързан с основанията за допускане на КО по 280, във връзка с който има порок във въззивното решение.
При неправилност ВКС не може да излиза извън основанията, визирани в касационната жалба, което е съгласно диспозитивното начало. ВКС обаче може да излезе извън тези рамки, ако вероятно може да се направи извод, че решението е нищожно или недопустимо.
Подаването на касационната жалба е чрез съда, постановил решението - въззивният съд ще провери допустимостта на касационната жалба - правен интерес, легитимация, срок; не извършва обаче проверка на специалните изисквания, селекцията - /285 и 286/.
Възможно е жалбата да страда от отстраними или неотстраними пороци. Възможност за насрещна касационна жалба - идентично с нарещната въззивна жалба. В отговора на касационната жалба ответникът може само да се брани срещу сочените пороци на решението. Ако той обаче смята, че има и други основания за КО по 280, вече в негова полза, следва да подаде и насрещна жалба. Силна зависимост между жалбите - насрещната касационна жалба няма да бъде допусната, ако първата не е.
При редовно подадена касационна жалба: суспензивен и деволутивен ефект.
ВКС, преди да провери специалните условия за КО, трябва да провери дали жалбата е редовна и допустима, едва тогава преминава по-нататък.

Актът по 288 безконтролен ли е? /както се твърди в искане за противоконституционност от 2008 г./. Определението се постановява от тричленен състав, който се произнася налице ли са критериите за достъп според заявеното в жалбата /с изкл. на допустимостта и валидност, за които следи служебно/.
С него може да откаже допускане на обжалване или да установи, че са налице критериите за достъп. То не подлежи на обжалване, окончателно е - тук няма същинска правораздавателна дейност, за да се обоснове обжалваемост; не е процес относно процеса, защото страната няма право жалбата й да бъде разгледана, само да я подаде, но не и на благоприятен изход от тази фаза /решение № 1/ 2010 г./
При това положение, като по-голяма гаранция за правилност на изводите на ВКС, жалбата следва да се допусне дори и ако един от състава на ВКС е съгласен - но това след законова промяна, de lege lata - необходимо е мнозинство.
След допускане до касация, делото се разглежда в открито заседание. Може да се разглежда по същество и от състава, допуснал жалбата - смята се, че допускането й няма да доведе до предубеденост. Призоваване за първото заседание - по 289 ГПК, за следващите - по общия ред.
Може да е налице ситуация на едновременна висящност на съдебен процес и принудително изпълнение - спиране по 282 - обезпечителна мярка срещу принудително изпълнение, което може да се окаже незаконосъобразно. Ако то вече е изпълнено - обратен ИЛ.

Субективни и обективни предели на КО /269/ - както въззивния съд. Произнася се служебно само по допустимостта и валидността. При другарството - обжалването ползва останалите другари. При евентуални искове и отхвърляне на главния иск - ВКС връща на първоинстанционния съд, за да се произнесе по евентуалните искове. В частта, в която решението не е обжалвано, то влиза в сила.

Контролно-отменителен характер на касационното обжалване: в съвременните системи касационното обжалване /в селективния характер и уеднаквяване на практиката/ и контролно-отменителното се смесват.

Как ВКС решава материалния или процесуалноправния въпрос, основание за касационно обжалване:
• ако е решен в противоречие с практиката на ВКС, той трябва да го реши съобразно собствената си практика;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.