Гражданско право


Категория на документа: Право


Гражданско право

1. ПОНЯТИЕ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. ПРЕДМЕТ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО КАТО ЧАСТНО ПРАВО

Историята на гражданското право започва от правните системи на античните държави, но се свързва главно с римското право, защото то представлява съвършена правна система, някои от основните идеи на която се прилагат и днес.
Терминът "гражданско право" е превод от латинското наименование "jus civile". В древния Рим jus civile представлява съвкупност от всички правни норми, които се прилагат спрямо римските граждани, както в техните взаимни отношения, така и във взаимоотношенията им с държавата и публичните институции. То се противопоставя на "jus gentium", което включва правните норми, прилагани спрямо лица, които не са били римски граждани.
През Средновековието една значителна част от личните отношения на хората се уреждат от църквата с каноническото право, на което се противопоставя гражданското право като съвкупност от правни норми, които уреждат главно отношенията по притежанието на материалните блага и техния обмен.
Терминът гражданско право се изпълва със съдържание, което и понастоящем е валидно за него, с влизането в сила на първите граждански кодекси в Западна Европа през втората половина на XVIII и през XIX век.
В съвременния юридически език терминът гражданско право е многозначен. С него се означават четири различни правни категории:
ü гражданското право като отрасъл на действащото обективно право представлява съвкупност от правни норми с определено съдържание;
ü с термина субективно гражданско право се означават конкретни възможности на определени лица, възникнали от осъществени юридически факти въз основа нормите на обективното гражданско право (като например правото на собственост върху определена вещ или вземането на цената на продадената вещ на конкретен правен субект);
ü с термина гражданско право се означава и тази част от правната наука, която представлява система от знания за основните понятия и институти на гражданското право като обективно право;
ü учебната дисциплина, по която се придобиват знания върху общите институти на обективното гражданско право и практически умения за тълкуване и прилагане на гражданскоправните норми, също се нарича гражданско право - обща част.
От съществено значение при определяне мястото на гражданското право като обективно право в правната система на България е въпросът за делението на действащото право на публично и частно. идеята за обособяване на двата дяла на обективното право се споделя от римските юристи. С рецепцията на римското право в Западна Европа това деление се възприема от преобладаващия брой правни системи. Единствено англосаксонското право прави изключение - то се формира чрез съдебни прецеденти, които се събират и систематизират.
В западноевропейските правни системи при делението на правото на публично и частно първоначално се възприема като критерий интересът, задоволяването на който се осигурява от правните норми. Широко разпространен критерий понастоящем е правното положение на страните по правоотношенията, които възникват въз основа на съответните правни норми. Критерий за разграничението на правото на публично и частно е дали в правоотношението като страна участва субект, който е носител на властнически правомощия. Нормите на публичното право се отнасят до правоотношения, в които едната или и двете страни участват като носители на власт. За частното право е характерно, че урежда правоотношения, по които и двете страни не упражняват властнически правомощия.
Към публичното право се отнасят конституционното, административното право и процес, финансовото, наказателното право, наказателният и граждански процес, международното публично право. Отраслите на частното право са гражданското, търговското, трудовото право, правният режим на индустриалната собственост.
Понятието гражданско право следва да се определя чрез съдържанието на правните норми, които този отрасъл обхваща. На първо място тези норми се отнасят до гражданскоправните субекти, които ги определят по вид и по правен статут. Гражданското право признава три вида правни субекти: човешките същества, които се наричат в гражданското право физически лица; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на правните норми, на които се признава качеството субекти на права и задължения и се наричат юридически лица. Физическите и юридическите лица не са носители на властнически правомощия. Държавата също е субект на гражданското право. В гражданските правоотношения тя не участва в качеството си на носител на власт.
Поради липса на властнически правомощия у гражданскоправните субекти в преобладаващия брой случаи те са равнопоставени. Това е формално юридическо равенство, а не равенство на конкретно притежаваните субективни права и задължения. Равнопоставеността на субектите на гражданското право се състои в еднаквото им третиране от нормите на този правен отрасъл, в еднаквите възможности, които те имат за придобиване на права и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни правни действия. В гражданските правоотношения по правило едната страна не може да налага своята воля на другата страна по правоотношението, едностранно да го изменя или прекратява, да обвързва едностранно друг гражданскоправен субект.
Гражданското право като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти - физически и юридически лица и държавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията между тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
От характера на нормите на гражданското право като общи спрямо тези на останалите отрасли на частното право следва, че те се прилагат субсидиарно към правоотношения по тези отрасли при две условия: ако липсват специални норми от дадения отрасъл и спецификата на правоотношенията не изключва приложението на общите норми.
Гражданското право е най-големият по обхват отрасъл на обективното право, поради което при него най-голямо значение придобива систематизацията на правните норми. Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Тя включва като свои необходими подразделения гражданскоправните институти, от подреждането на които се образуват клоновете на гражданското право.
В своето развитие гражданското право се свързва с две известни системи, които и досега се прилагат в законодателствата на съвременните държави. По-старата система се нарича институционна. При тази система правните норми на гражданското право се разпределят в три части. От гледна точка на правна логика и практическо удобство по-съвършена е пандектната система. За нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения, са обособени в обща част на гражданския кодекс (ГК). Според нея правните норми се подреждат в специални части по клонове: облигационно, вещно, семейно и наследствено право.
Системата на българското гражданско право не е закрепена по нормативен път в своя пълен вид поради липсата на ГК. В теорията на гражданското право преобладава разбирането, което структурира съвкупността на гражданскоправните норми по образец на пандектната система. На първо място се поставя общата част на гражданското право. Тя обединява общите правила за гражданскоправните норми и общите институти за отделните гражданскоправни правоотношения. За разлика от класическата пандектна система в нашата теория преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното право. Този клон на гражданското право съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права, които имат основно значение както за националната икономика, така и за интересите на отделните правни субекти. На следващо място между клоновете на гражданското право следва да се постави облигационното право, след това авторското право, семейното право и наследственото право.
Системата на общата част на гражданското право включва правните норми които се отнасят до източниците, действието на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляването на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност.

2.СЪПОСТАВЯНЕ И ОТГРАНИЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО ОТ АДМИНИСТРАТИВНОТО, ТЪРГОВСКОТО, ТРУДОВОТО, ГРАЖДАНСКОПРОЦЕСУАЛНОТО И МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО

I. Гражданско и търговско право
Нормите на търговското право определят специалните изисквания, на които трябва да отговарят физическите и юридическите лица, за да придобият качеството търговец, определят кои правни сделки са търговски и установяват специални правила за тях и т.н. По съдържание нормите на търговското право въздействат върху отношенията на производство и реализиране на стоки на пазара. Това са изключително само възмездни отношения, докато нормите на гражданското право регламентират според волята на правните субекти както възмездни, така и безвъзмездни отношения по предоставяне на имуществени или неимуществени блага. Търговското право в много по-малка степен в сравнение с гражданското право поставя изисквания за форма като условие за действителност на правните сделки или за доказване, за да не спъва търговският оборот. Нормите на търговското право установяват по-строги правила за отговорността на търговците, тъй като те притежават специални професионални знания и умения при упражняване на дейността си. Търговското право се отличава с по-голям брой императивни норми в сравнение с гражданското право. Търговският обичай намира приложение като източник на правни норми в търговското право, докато в гражданското право той до голяма степен е загубил своето практическо значение. Споровете по търговски правоотношения се разглеждат от общите граждански съдилища. Производствата за защита на субективни права по граждански и търговски правоотношения са едни и същи, с изключение на универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговци.

II. Гражданско и трудово право
Трудовото право се заражда и съществува продължително време като част от гражданското право, поради което то притежава общи белези с него. Страните по трудовите правоотношения са физически и юридически лица, правопораждащият юридически факт - договор. Нормите на трудовото право регламентират отношенията по реализацията на пазара на работната сила като особена стока. От изключително голямо значение е да се осуетят опасностите от увреждане здравето на работниците и служителите при използване на техния труд, което е наложило създаването на специални норми в трудовото право, значителна част от които са повелителни и за съблюдаването им следят специални държавни органи. От друга страна работодателят осигурява средства и условия за осъществяване на трудова дейност, той носи риска от нейното неблагоприятно протичане и развитие, поради което на него принадлежи правото да установява реда и дисциплината, които следва да се съблюдават при изпълнение на трудовите задължения. Докато в гражданското право изпълнителят по договора за изработка е самостоятелен и независим в смисъл, че сам организира работата си, в трудовото правоотношение работникът е зависим от условията и реда за полагане на труд, които работодателят установява. На работодателя е предоставено да упражнява дисциплинарно-наказателна власт при неизпълнение на трудовите задължения. Трудовите спорове се разглеждат от общите граждански съдилища. Понятието гражданско дело обхваща и процесите за защита на трудови права. Нормите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудови правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение.

III. Гражданско и гражданскопроцесуално право
Гражданското процесуално право представлява самостоятелен отрасъл. Неговите правни норми уреждат процесуалните средства и производствата пред органите на съдебната власт в широк смисъл за защита на субективните права, които възникват въз основа на юридически факти в областта на частното право: гражданско, търговско, трудово, патентно и др. Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган - съд, съдия-изпълните, нотариус, прокурор. Нормите на гражданския процес са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика между характера и съдържанието на нормите на гражданското право и на гражданския процес, между тях съществува тясна функционална връзка. Държавноорганизационният ред за защита и санкциониране на нарушенията на субективни права по правилата на гражданскопроцесуалното право има най-голямо значение като гаранция за изпълнение на правните задължения и осъществяване на субективните права.

IV. Гражданско и международно частно право
Нормите на международното частно право са тясно свързани с гражданското право. Голяма част от тях се прилагат към граждански правоотношения с международен елемент. Тези норми са част от националното законодателство на отделните страни. Чрез тях се разрешават стълкновенията между законодателствата, с които са свързани съответните правоотношения, поради което те се наричат "колизионни норми". Колизионните норми нямат самостоятелно съдържание, те се отнасят към несамостоятелните правни норми. Тяхното предназначение е да определят правната норма от кой правопорядък следва да уреди определено правоотношение с международен елемент. Когато се отнасят до граждански правоотношения, тези норми препращат към българското или към чуждестранното гражданско право.

3. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСКО ПРАВО

I. Основни принципи на гражданското право
Принципите на гражданското право са основни идеи и правила, които проявяват своето обвързващо действие или в цялото гражданско право, или в няколко от неговите клонове.
Правните принципи могат да бъдат закрепени в нормативни текстове или да бъдат изведени по логически път от правните норми, в които те са изразени. Правните принципи се различават от правните норми и тогава, когато са формулирани изрично в нормативни разпоредби. Най-често правните принципи се формулират не като общи правила за поведение с хипотезис, диспозиция и санкция, а като общи изисквания спрямо определени субекти или правоотношения или като техни общи характеристики. Правните принципи се характеризират с по-голяма стабилност от правните норми.
Конкретното правно значение на принципите на гражданското право се проявява освен в процеса на създаване и усъвършенстване на гражданскоправните норми, при тълкуването на последните и при преодоляването на празноти в гражданското законодателство[1].
Принципите на гражданското право не са формулирани изрично в нашето гражданско законодателство, поради което те се извеждат от теорията и съдебната практика. За гражданското право като най-общи са характерни четири признака:
q Самостоятелност на гражданскоправните субекти и свобода за участието им в гражданскоправния живот. Гражданскоправните субекти притежават свое имущество и не се намират в областта на гражданското право в подчинение на държавни органи или други правни субекти. Те свободно формират и изявяват воля, като се съобразяват с икономическите условия и със своите интереси. Те свободно избират правните средства и последиците, които желаят да породят. Самостоятелността им и свободата за правни действия се проявява, когато гражданскоправните субекти участват в гражданския оборот. Чл. 9 от ЗЗД им признава възможността свободно да определят вида и съдържанието на договорите, които сключват, стига те да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави. Освен това гражданскоправните субекти свободно могат да определят вида, формите и съдържанието на други свои обществени прояви, които представляват юридически факти на гражданското право.
q Справедливост в гражданските правоотношения. Този принцип означава да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. В случаи на колизия между интереси и права се възприемат такива критерии, които са оправдани с оглед на настоящи или бъдещи цели, които обществото си поставя. Това не означава винаги и на всяка цена доминиране на държавните интереси над личните и колективните. Справедливостта налага при прилагане на абстрактните гражданскоправни норми и определяне на правните последици от осъществени юридически факти да се държи сметка за конкретните обстоятелства.
q Равнопоставеност на гражданскоправните субекти. Този принцип се състои в това, че нормите на гражданското законодателство третират еднакво гражданскоправните субекти, като им предоставят равни възможности за придобиване на права, за тяхното осъществяване и защита, за участието им в гражданскоправния живот. Този принцип спрямо физическите лица е закрепен в чл. 6 от Конституцията, който урежда равна правоспособност за всички лица и забранява както привилегиите, така и ограниченията, които се основават на различията между тях, свързани с индивидуални биологически или социални качества или състояния. Равнопоставеността на гражданскоправния субект означава, че той не може в областта на гражданското право да бъде едностранно обвързан с правни задължения от друго лице, едната страна по гражданското правоотношение не може сама да определя неговото съдържание или да го изменя или да го прекратява, освен в изключителните случаи, когато поради оправдани причини законът допуска това.
q Изискване за правна сигурност в гражданските правоотношения. Установяването на изисквания за форма като условие за действителност на правните сделки и на други правомерни правни действия е продиктувано главно от съображения за правна сигурност. Освен това в гражданското право има няколко режима за вписване на обстоятелства и актове с гражданскоправни последици. Гражданското право съдържа редица разпоредби, чрез които защитава интересите на лица, които не знаят и не са могли да узнаят определени обстоятелства. Тези лица се наричат "добросъвестни трети лица" и в определени случаи законодателят защитава техните интереси, като допуска изключения от утвърдени в гражданското право принципи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.