Гражданско правни науки


Категория на документа: Право



Тема № 1: ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

А) Гражданско право.
ПОНЯТИЕ.
Гражданско право - jus civile /лат./ - съвкупност от всички правни норми, които се прилагат спрямо римските граждани, в техните взаимоотношения и в отношенията им с държавата и публичните институции.
През Средновековието гражданското право е било съвкупност от норми, които уреждат отношенията по притежанието на материални блага и техния обмен.
Гражданското право като отрасъл на действащото обективно право е съвкупност от правни норми с определено съдържание.
Субективното гражданско право са конкретните възможности на определени лица, възникнали от осъществени юридически факти въз основа нормите на обективното гражданско право.
Гражданското право е част от правното наука, която представлява система от значения за основните понятия и институти на гражданското право като обективно право.
Гражданско право /обща част/ е и учебната дисциплина, по която се придобиват знания върху общите институти на обективното право и практическите умения за тълкуване на гражданскоправните норми.
ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Гражданското право има три съществени белега:
1/ Гражданското право е съвкупност от правни норми, правила за поведение, утвърдени от държавните органи и е част от действащото право.
2/ Предназначението на правните норми на гражданското право е да уреждат две групи правни явления:
- положението на гражданскоправните субекти;
- равнопоставените отношения между тях.
Положението на гражданскоправните субекти включва правосубектността /с нейните части/ и всичко свързано с правната им инидивидуализация /или местожителството и т.н./.
За юридическите лица като участници в гражданскоправния живот гражданското право регламентира реда на създаването, момента на възникването на правосубектността, устройството и управлението им, представляването, имущественото им положение, реорганизацията, реда за прекратяване и ликвидацията им. В гражданското право са и правните норми, свързани с името и седалището на юридическите лице.
Гражданското право урежда и положението на държавата като участник в гражданския обмен.
3/ Гражданскоправните субекти са равнопоставени, няма правна зависимост /власт или подчинение както в административното право/. Израз на тази равнопоставеност е еднаквата способност на субектите да придобиват права и задължения. Това важи и за юридическите лица в зависимост от техния предмет на дейност. Равнопоставеността се проявява преди установяването на отношенията между субектите, по време на развитието им и след приключването им. Отношенията между гражданскоправните субекти, след като са уредени от гражданското право, ставан гражданскоправни отношения. За правните субекти, правните норми предвиждат права и задължения.
Предмет на гражданското право - приема се, че това са имуществени и свързаните с тях неимуществени отношения.
Науката гражданско право си служи с методите на формалната и правна логика, с догматичния, историческия и сравнително правния метод на изследване.
СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Тя е обективно обусловена от естеството на отношенията, върху които въздействат правните норми, от тяхното съдържание, от изисквания за практическо удобство. Когато системата се закрепи по нормативен ред, тя се превръща в част от правната система и заедно с нея представлява обективна социална реалност.
Системата на гражданското право включва като свои необходими подразделения гражданскоправните институти, от съдържанието на които се образуват клоновете на гражданското право.
І. Институционна система. В нея се възприема начинът за подреждане на институтите на гражданското право. Този начин е приложен за пръв път в Институциите на Гай. При тази система правните норми на гражданското право се разпределят в 3 части /напр. Френския Граждански Кодекс/:
- въводен отдел - публикуване, действие и прилагане на законите изобщо;
а/ "За лицата" - правен статут на физическите лица, брака, родителската власт, настойничеството;
б/ "За имуществата и различните видоизменения на собствеността" - разпоредби за вещите, собствеността и другите ващни права;
в/ "За различните способи за придобиване на собственост" - норми на наследственото и облигационното право, разпоредби за давността и владението.
ІІ. Пандектна система /напр. Германския Граждански законник/:
а/ Обща част - общи правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения;
б/ Специални части по клонове:
- облигационно право;
- вещно право;
- семейно право;
- наследствено право.
ІІІ. Система на българското гражданско право.
Тя не е закрепена по нормативен път в своя пълен разгърнат вид, поради липсата на Граждански кодекс. Структурирането й е по образец на пандектната система.
1. На първо място се поставя общата част на гражданското право. Тя обединява общите правила на гражданскоправните норми и общите институти за отделните граждански правоотношения. В нея най-напред се поставят нормите на обективното гражданско право: за идточниците, действието на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляването на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданскоправните отношения, правните сделки, като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност.
2. Вещно право - правна уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права /ЗС,ЗСПЗЗ/.
3. Облигационно право - общи правила за източниците на облигационни отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационни отношения. Специалната част обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения /ЗЗД, ЗС, СК, ЗН/.
4. Авторско право - урежда правния режим на правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството и др.; уреждат се и договорите за отстъпване на права на използване на тези обекти на други лица /ЗАвПСП/.
Останалите съвкупности от правни норми, които уреждат правата върху нематериални блага със стопанско значение - изобретения, полезни модели, промишлени образци, търговски марки, указания и наименования за произход /т.е. индустриална собственост/, не следва да се включват в гражданското право.
5. Семейно право - съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и неимуществени отношения между лица, свързани помежду чрез брак, произход и родство или осиновяване /СК/.
6. Наследствено право - обхваща норми, уреждащи преминаването на имуществените права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон /ЗН/.

Б) Търговско право.

СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.