Гражданският процес като защита и санкция


Категория на документа: Право


1. Гражданският процес като защита и санкция.
Първа теория – гражданският процес като защита-санкция e правонарушението. Ако гражданскоправните правоотношения се развиват правилно няма да има нужда от граждански процес. Той изниква като необходимост при неправомерно частно правоотношение. Това правоотношение има три проявни форми:
Правният спор – външно проявено противоречие между правните твърдения на насрещните субекти на материалното правоотношение.
Неизпълнение на изискуемо задължение – може да съвпадне с правния спор. Тогава липсва престация, налице е неудовлетворено притезание.
Предприемане на фактически или правни действия, които целят да осуетят защитата и реализацията на материалното гражданско право.
Тези форми могат да бъдат съчетани и да се проявят заедно, но могат и да бъдат самостоятелни. Проявят ли се те възниква необходимостта за развиване на гражданския процес.С помощта на държавната принуда се цели да се установи правния ред. Гражданският процес дава защита за правоимащия и налага санкция за правонарушителя, като невинаги защита се дава на този, който инициира процеса. В гражданското съдопроизводство при възникване на трите проявни форми има нужда от прилагане на конкретен правен способ.
Същност на теорията за защита и санкция. Тя е легална теория и аргумент за това е чл. 2 ГПК. От това правим извода, че в гражданския процес са уредени две големи групи производства. Първата група са защитно-санкционните производства, които възникват и се развиват при всяка една от трите проявни форми на правонарушение и чиято цел е възстановяване на правния ред чрез държавната принуда. В структурата на гражданския процес са включени една втора група производства, които са наречени охранителни производства и се различават коренно от защитно-санкционните производства, защото при тях липсва правен спор (нямат две насрещни страни). Според теорията гражданският процес обхваща следните три производства организирани като защита-санкция и трите форми на нарушение:
Първият процес е исковото производство. Неговата цел е да разчисти правния спор, като превърне спорното материално правоотношение съществуващо преди и до процеса в безспорно установено след влизане в сила на решение. След изчерпване на инстанциите решението задължава спорещите страни да преустановяват спрямо държавата правния спор, по който е постановено това влязло в сила решение. Целта на исковото производство е да установи какво е материалното правоотношение между страните въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Защитата-санкцията при него се извършва чрез трите вида правни последици на решението от исковия процес. Те са сила на присъдено нещо при всички решения, изпълнителна сила на осъдителните решения и конститутивно действия на конститутивните решения.
Второто производство отговаря на третата проявна форма – предприемане на правни действия, които целят да осуетят защитата и реализацията на материалното право – обезпечително производство. То влиза в действие, когато съществува опасност преди или по време на висящото производство ответникът да предприеме такива действия с обекта на спора, които да затруднят реализацията на правото на ищеца и дори това право да бъде потвърдено с влязло в сила решение да не може да се реализира чрез принудително изпълнение. По реда на обезпечителното производство се налага обезпечителна мярка, която е защитно-санкционна последица (възбрана, запор). Целта на обезпечителната мярка е да запази правното и фактическото положение спрямо имуществото на ответника такова, каквото е било до процеса, докато трае неговото развитие. Тази обезпечителна мярка брани носителя на правото, като му осигурява принудително изпълнение. Същевременно тя представлява санкция спрямо другата страна (ответника), тъй като ограничава неговите разпоредителни правомощия, докато е висящо производството. Обезпечителният процес е свързан, както с исковото производство, така и с изпълнителното производство. Обезпечение може да се наложи за бъдещ иск, както и при въззивно производство. Ако не бъдат наложени обезпечителни мерки в хода на процеса, тов първата фаза при принудително изпълнение съдебният изпълнител трябва да ги наложи.
Изпълнително производство. Целта му е да осъществи принудително удовлетворяване на носителя на правото и да санкционира неизправния длъжник, който не изпълнява доброволно.
Извод.Защитата-санкцията обхваща трите производства със следните цели:
Исковото производство е с цел разчистване на правния спор със сила на присъдено нещо.
Обезпечителният процес е с цел гарантиране на реално изпълнение след приключване на исковото производство.
Изпълнителното производство е с цел реализиране и принудително удовлетворяване на едно вече доказано право чрез принудителни действия.
Общи моменти:
Принудително удовлетворяване на признатото представлява сурогат (заместват дължимото поведение на страните). Тези принудителни мерки възстановяват накърненото право и принудително възпроизвеждат нормалното развиване на гражданското правоотношение.
Защитно-санкционните отношения упражняват и имат извънпроцесуален ефект. Техните правни последици се проявяват не само в рамките на съдебното производство, но и след процеса. Този процес е два вида – държавноправен (сила на присъдено нещо в исковия процес) или/и гражданскоправен (конститутивното дейстивие, което е прана последица само на конститутивното решение и се състои в реализиране на предмета на конститутвния иск).
Характеристиката на правозащитния орган, който е съд (арбитраж) или държавен или частен съдебен изпълнител е трето незаинтересувано лице и трябва да запази безпристрастие.
Защитните производства представляват дължима защита-санкция. Те се поставят в ход само по молба на лицето, което има право на защита. Правозащитният орган не може да образува производства служебно, за да се задвижи механизма.Той трябва да бъде сезиран със съответна молба за започване на такова производство.
Защитно-санкционните производства представляват правнонормирани производства, които се осъществяват като предоставяне на възможност за участие на заинтересуваните страни.
Зашитата-санкция бива първична и вторична. Първичната защита-санкция е дължима. Има я при трите производства. Тя е дължима след като съдът бъде сезиран с молба от лице. Ако обаче въпреки сезирането тази първична защита-санкция не се даде, съдът откаже да образува производство или прекрати образуваното такова, правата на сезиралия го не приключват до тук. При тази хипотеза влиза в действие вторичната защита-санцкия. При нея предмет на защита е не самото метариално правоотношение, а правото да се получи защита. Тя включва в себе си процесуалната възможност за обжалване на неправилните действия на защитния орган постановени в хода на първичната защита-санцкия. Тази вторична защита-санкция е поверена на органи от същата процесуална система, на която е поверена и първичната защита-санкция. Ако неправилният акт е на съда ще го разгледа по-горният по степен съд. Първичната и вторична защита-санкция образуват заедно гражданския процес като институция и гражданския процес като обект на изучаване.Разликата между първичната и вторичната защита-санкция се състои в това, че вторичната не е задължителна. Тя се развива, само ако страните поискат това и съдът бъде сезиран. Обжалването е само една правна възможност на страните, която е уредена в ГПК. Докато при първичната защита-санкция, ако бъде подадена една искова молба дори страните да не се явяват на делото, съдът е длъжен да постанови решение и не може да откаже разглеждане на делото, по което страните са го сезирали.
2. Гражданският процес като производство.
Гражданският процес представлява верига от последователни процесуални действия, които целят да подготвят крайния акт в производството, който е израз на защита-санкцията в процеса. Изходен момент представлява да видим процеса като поредица от процесуални действия с една единствена цел – да подготвят крайния акт на производството. Това е уредено в закона. Терминът процес означава производство.
Същност на концепцията. Гражданският процес представлява система от действия, които започват с искане за защита и приключват с оказване на защита. Тези процесуални действия подготвят крайния акт, който ще се позове на това производство. Оригинален принос в тази концепция има проф. Сталев (процесът като динамичен фактически състав). Изходен момент – тръгва се от последователно развиващите се процесуални действия в производството. Гражданският процес видян като динамичен фактически състав представлява осъществяващ се във времето фактически състав, чието развитие до крайния му акт е обезпечено чрез процесуалните норми на ГПК предвиждащи конкретни права и задължения на страните. Всеки един юридически факт от този динамичен фактически състав, който представлява гражданския процес има качеството на правопораждащ юридически факт (поражда определени права и задължения), но същевременно представлява правопогасяващ юридически факт. Погасява се след като възникнат определени права и задължения за страните (най-вече права).
Приложение на теорията за динамичен състав. За да възникне съответното производство съдът трябва да бъде сезиран чрез искова молба с реквизити по чл. 127 ГПК. Правото на иск възниква в момента, когато възникне правния спор – възниква преди и съществува до процеса. Исковата молба представлява упражняване на това вече възникнало право на иск под формата на искова молба и сезирането на съда или арбитраж с разглеждането на този вече възниквал преди процеса правен спор. Ако ищецът упражни правото си на иск под формата на исковата молба, този юридически акт, подаването на исковата молба, от една страна е правопогасяващ по отношение на правото му да упражни отново правото си на иск по същия правен спор срещу същия ответник (чл. 126, ал. 1 ГПК).Подаването на исковата молба, което представлява конститутивно действие, представлява правопораждащ юридически факт за поредицата от процесуални действия, които съдът и страните трябва да предприемат, за да достигнат до краен акт. Подадената искова молба поражда задължението на съда да провери нейната редовност, което се съдържа в чл. 129 ГПК. Ако е редовна съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК съдът трябва да изпрати препис от нея и доказателствата от нея на ответника. Получаването на исковата на молба от ответника поражда правото му да подаде отговор в срока на чл. 131 ГПК. Нередовната искова молба поражда правни последици – чл. 129, ал. 2 ГПК. Изтичането на срока за отговор е 1 месец (чл. 131 ГПК) или подаването на отговор в срок поражда задължението на съда да проведе закритото заседание за подготовка на делото (чл. 140 ГПК) и да го насочи за разглеждане в открито заседание по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК. Провеждането на закритото заседание поражда следващото процесуално действие – разглеждане на делото в открито заседание уредено в чл. 143 ГПК, преминаването в неговите фази и приключването му. Провеждането на откритото заседание води до провеждането на заседание по същество на делото, чиято уредба се състои в чл. 149 ГПК. След заседанието по същество следва постановяването на първоинстанционното решение по съществото на делото. В този динамичен юридически състав имаме два вида юридически факти. Първите играят роля до определен етап от развитието на процеса (местна подсъдност чл. 119, ал. 3 ГПК). В този динамичен юридически състав има и юридически факти, които играят роля в цялото производство (за наличие на друго решение по същия спор съгласно чл. 299 ГПК се следи служебно).Разпореждания и определения само по изключение подлежат на самостоятелно обжалване. Решенията винаги подлежат на обжалване. От тази концепция следва, че порочните процесуални действия извършени от съда в хода на развитие на производството се отразяват върху крайния акт съдебното решение и го правят порочно.
Характерни белези на гражданския процесв съпоставка с други производства.
Общите белези с всяко едно производство. Това е правен процес, т.е. е обезпечена чрез правото възможност за саморазвитие чрез предвидени в процесуални норми права и задължения на страните и решаващия орган. Втората обща особеност е, че отделните процесуални действия, които се развиват в производството влияят върху крайния акт, като обуславят неговата валидност и допустимост. Правни последици има само крайния завършващ акт по същество – съдебното решение. Ако не се достигне до съдебно решение по една или друга причина (например оттегли се иска) действията предприети в хода на развитото производство отпадат с обратна сила. Отделните процесуалните действия от страните имат само вътрешно процесуално значение. Актът по същество има сила на присъдено нещо, конститутивна сила (пример - чл. 232 ГПК).
Специфични особености на гражданския процес:
Гражданският процес е устроен изцяло на принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), чието проявление с новия ГПК беше ограничено, защото беше разширен принципа на служебното начало (чл. 7 ГПК). Диспозитивното начало е свързано с автономията на волята на лицата.
Освен процесуални действия на страните той включва и процесуално бездействие като част от фактическия състав на страните с прикрепените към тях правни последици. Правните последици са уредени от конкретна правна норма. Това са процесуални тежести, най-значителна е тежестта на доказване. Законът урежда в чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване. Ако страните не изпълнят правото си да докажат настъпват правните последици на тежестта на доказване. Процесуални бездействия и правни последици уреждат фикциите на редовното призоваване (чл. 41, ал. 2 и чл. 47, ал 4 ГПК).
Особеното в гражданския процес като производство е особеният му предмет на защита, т.е. накърнени права. На административните съдилища с новия АПК беше наложено да разглеждат част от гражданскоправни дела.
Особените последици в гражданския процес са сила на присъдено нещо и конститутивно действие.
Извод.Гражданският процес включва множество производства представляващи динамичен фактически състав, които съответстватна трите проявни форми на защита и санкция, а именно исково производство, обезпечително производство и изпълнително производство.
3. Гражданският процес като правоотношение.
Легалната концепция е в чл. 2 ГПК. От тук следва задължение на съдебния орган, след като веднъж е сезиран с искова молба от ищеца, да я разгледа и да постанови решение, ако молбата е с изпълнени реквизити, а за страната съществува право да се обърне до съда с молба за защита. В теорията загражданския процес са съществували много възражение срещу тази теория. Ако страните не са упражнили правото си да се обърнат за защита за тях няма да възникне неблагоприятна последица с възникване на задължение. Липсва корелат на задължението в процеса. Безспорно е, че процесът може да се разгледа като правоотношение. Процесуалното правоотношение представлява двойка от правоотношения, която съществува между ищеца и съда, и ответника и съда от друга страна. Между ищецът и ответникът не съществува процесуално правоотношение, а само материално правоотношение регулирано чрез метода на равнопоставеност, което е предмет на процеса. При усложнението на процеса, при участие едновременно в една процесуални позиция на множество страни, процесуално правоотношение съществува между всеки един от субектите и решаващия орган.
Възникване и прекратяване на процесуалното правоотношение. Възниква от момента на подаването на исковата молба до съда. Подаването предизвиква задължението на съда да я провери от към нейната редовност по чл. 129 ГПК. Следващото процесуално правоотношение възниква от по-късен момент и това е връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея на ответника по чл. 131 ГПК и даване на срок на отговор. Второто процесуално правоотношение може да се развие само между ищеца и съда (чл. 130, 129, ал. 3 ГПК).Ищецът определя страните в производството, като посочва ответника в исковата си молба. Ответникът се конститутира при предявяване на иска (чл. 125 ГПК). Развитието на процесуалното правоотношение става чрез последователни действия предприети от неговите субекти. Имаме няколко стадия: писмена фаза – единична и двойна размяна на книжа; устна фаза – в съдебно заседание. Заключителен стадии е провеждане на устни заседания и постановяване на решение. Процесуалното правоотношение се прекратява чрез постановяване на завършващ акт, но не е изключено да е друг акт поради десезиране на съда (определение) при оттегляне и отказ от иска или съдебна спогодба.
Съотношение между материално и процесуално правоотношение. Материалното правоотношение е между спорещите страни и е предмет на процеса, по него се иска защита и се установява от съда. То е с гражданскоправен характер и за разлика от процесуалното правоотношение е правоотношение между равнопоставени страни. Процесуалното правоотношение е с публичноправен характер. Съдът действа в качеството си на орган на власт, койтоправораздава. С такъв характер е и отношението между страната и арбитража. Основанието за компетентността на арбитража идва от договор между страните. Двете правоотношения са свързани. Процесуалното правоотношение има защитна, служебна роля спрямо материалното правоотношение. То има относителна самостоятелност. Процесуалното правоотношение възниква от коренно различен състав. Материалното правоотношение възниква от материалното право. Може да имаме накърнено материално правоотношение, но за неговата защита да не се създаде процесуална защита. Може да липсва материално правоотношение, но да възникне и да се развие процесуално правоотношение за установяване на тази липса (чрез отрицатален установителен иск). Прехвърлянето на материалното правоотношение в хода на процеса не води автоматично до промяна в процесуалното правоотношение (чл. 226, ал. 1 ГПК).
4. Обсег и система на гражданския процес.
Общи бележки. Гражданският процес представлява способ за защита на материални правоотношения регулирани с метода на равнопоставеност на страните. Целта на гражданския процесда даде защита се изпълнява чрез трите защитни производства – исков, обезпечителен и изпълнителен процес. Защитните производства в гражданския процес биват съдебни и несъдебни (арбитражното не подлежи на обжалване и е едноинстанционно). Изпълнителното производствосе урежда в ГПК. То е производство пред държавен и частен съдебен изпълнител.
Система на съдебните производства.
Съдебен исков процес. Формата е правен спор. Съдебният исков процес обхваща общ исков процес с предметна уредба част първа и част втора от ГПК и особени искови производства с уредба в част трета на ГПК (например брачен процес, делба). Особените искови производства подлежат на разглеждане по реда на специалните правила, които се съдържат в тази част трета на ГПК. Те съдържат специални правила и при тях се прилагат конкретните отклонения. Когато е налице неуреден случай в специалните правила тогава се прилагат общите правила.
Обезпечителният процес има две фази. Първата е допускане на обезпечението – разрешение за налагане на възбрана или запор. Втората фаза е налагане на възбраната или запора. Първата фаза е предпоставка за втората. Различни са компетентните органи, които я налагат. Възбраната се налага чрез вписване от Агенцията по вписванията. Запорът се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител. Изпълнителният процес не е единен. Той се състои от множество мини производства, които представляват изпълнителни способи. В него има общи правила, но те налагат само започването, спирането, прекратяването му и защитата срещу незаконосъобразни действия. Всичко друго е различно.В ГПК има и други производства, които са за съдействие и отделно от това има трето производство.
Незащитни производства, които са включени в системата на ГПК и представляват съдебна администрация на гражданските отношения. Спорна съдебна администрация –привременни мерки 323 ГПК.
Охранителните производства (част шеста)са безспорни по характера си и нямат нищо общо с особените искови производства. Спорната съдебна администрация не постановява съдебно решение, с което да се приключва правния спор окончателно, а друг акт – определение. По това се различава от охранителните производства, които са типични производства за решаване на спорове и при тях съдът се произнася по целесъобразност. Съдът навлиза в чуждата правна сфера, като я ограничава. При тях имаме два страни, защото имаме различни интереси. Те променят създаденото материално правоотношение създадено от страните. По всички тези критерии с изключение на целесъобразността те се приличат при исковото производство по развод. По реда на привременните мерки се установява неокончателен съдебен акт – определение. Брачният съд може да измени определението поради променени обстоятелства,за разлика от окончателното решение, което съдът не може да променя. Привременните мерки не подлежат на обжалване за разлика от решението, което се обжалва. Съдебната администрация се урежда предимно в ГПК.
Разлики между охранителните и защитни производства. При охранителните имаме правомерно развитие на материално гражданско правоотношение. Намесата на съда е по целесъобразност и е намеса само да се улесни това правомерно развитие на материалното правоотношение. При охранителните производства няма две страни, а имасамо молител. Актовете при охранителните производства не засягат правната сфера на друго лице. Приликата между охранителни производства и спорна съдебна администрация е в това, че двете представляват действие по целесъобразност, а не по правораздаване, и двете приключват с крайни актове. При охранително производство се постановява съдебно решение, а при предварителните мерки – определение.Това съдебно решение е постановено при охранително производство и няма сила на присъдено нещо. Охранителните производства са едностранни производства за разлика от съдебната администрация. При тях може да има участие и на други лица (чл. 548 ГПК) в производството за установяване на факти, но те нямат качеството на страни, а само на участници.
Несъдебни правораздавателни производстваса така наречените арбитражни производства – правораздаване, при което се развива само исково производство. Обезпечението е допустимо, само ако обвързва единствено ответника, но не и трето лице. Изпълнението на арбитражното съдебно решение също се реализира от съда. При принудително изпълнение имаме освен държавен и частен съдебен изпълнител, но контролен орган е съдът.
Извод. Охранителните производства са безспорно управление на материални отношения, а не правораздаване.Част седмаурежда особените правила на производствата на граждански дела, които произтичат от членството на България в Европейския съюз. Правилата произтичат от регламентите и директивите на ЕС.
5. Гражданско процесуално право. Материално право и граждански процес.
Същност на гражданското процесуално право – като обективно право е система от процесуални норми, които уреждат следните основни въпроси:
Процесуалните действия и бездействия на съда и на страните образуващи гражданския процес като производство.
Защитните и санкционни последици от тези производства, в които се състои гражданският процес като защита и санкция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданският процес като защита и санкция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.