Граждански процес


Категория на документа: Право


1. Гражданският процес като защита и санкция. Основни форми на защита и съдействие на граждански права.

І. Гражданският процес (ГП-с) е средство за защита при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения (ГПО) и цели да се възстанови тяхното законосъобразно състояние.
1. Какво се разбира под ГПО, т.е. съвпадение с материалните правоотношения.
Това понятие включва всички правоотношения, регулирани от тези правни клонове, при които методът на правно регулиране е този на равнопоставеност, следователно всички първични правоотношения - вещни, облигационни, семейно-наследствени, трудови и др. Ако има някакво смущение при реализацията им - средството за защита е ГП-с.
2. Незаконосъбразно развитие на ГПО е:
а) липсата на хармония в правоотношенията на субектите на ГПО. Тя е свързана с
б) с липсата на дължимо поведение на субектите на ГПО. Поведението не съответства на действителните правоотношения (ПО). а) се продължава от б).
ГП като обективно право има за цел да възстанови законосъбразността в реализирането на материалните правоотношения.

ІІ. Функции на ГП-с:
1. Защитно-санкционна: резултат от възстановянане чрез процеса на законосъбразно развитие на ГПО. Резултата се явява защита за правоимащия и едновременно с това като санкция за неправоимащия.
2. Превантивно-възпитателна.
3. Гарнационна (обезпечителна): посредством възстановяването на нормалното развитие на материалното ПО. Процеса осигурява и постигането на тази материална ценност, която е обект на материалното ПО.
Три са възможните подхода, които разглеждат явлението ГП-с откъм три аспекта. Те дават облика на ГП-с като средство за възстановяване на материалното ПО, които съществуват паралелно.
1. Процеса в качеството му на защита и санкция. Разглежда процеса от към неговия резултат. Проявяват се трайно при по-нататъшното развитие след процеса, неговото приключване.
2. Процеса в качеството му на производство. Средство, начин, подход за постигането на защитно-санкционите резултати. Средство към достигане на целта.
3. Действа във връзка с 1. и 2. - правоотношение. Процесът е една правна сложна връзка, развиваща се във времето последователно, която има процесуален характер и която съществува между всяка една от двете срещупоставени страни и органа по защита и санкцията. Така се гарантира неговата законосъобразност.
1, 2 и 3 не съществуват изолирано, а взаимно се гарантират и съчетават.

ІІІ. Три са проявните форми на незаконосъобразното развитие на ГПО-я:
1. Наличието на правен спор. Правният спор е обективирано противоречие в позицията на материалноправните субекти (две срещупоставени лица) на ПО. Без значение за наличието на пр. спор е дали той се дължи на разлика в становищата на двете страни относно:
- факти меродавни за ПО или
- правното значение на фактите.
Две са проявните форми на правния спор:
а) неоснователно отричане на съществуващо право - това е едновременно отричане и на задължението, което е корелативно на правото. Чрез отричане на правото се оправдава неизпълнението на задължението.
б) неоснователно претендиране на несъществуващо право - неоснователна претенция, която накърнява правата на лицето, спрямо което тя се предявява.
Конфликтът е един с две страни, а обект е спора. Няма санкция за това, че се спори или се претендира нещо. Адекватния процес е исковия. Всяка от страните има публично право на защита от съответния орган - съд, окончателното решаване на спора със СПН, т.е. оспорването от този момент е безспорно. Защита е получила тази страна, чиято позиция е потвърдена.
2. Неизпълнение на изискуеми зад-ия, неудовлетворяване на притезанието.
Неизпълнението на зад-иета обикновено следва отричането на правото. Неизп-ието е доразвитие на пр. спор и е негова последица, но то може да се прояви и самостоятелно (когато Д не оспорва вземането на К, но не изпълнява зад-ието). Независимо от причините за неизпълнението това е нарушение на правото и е по-остра форма на незаконосъобразно развитие на ПО.
Законът свързва тази норма с едно конкретно гражданско право - притезателното (облигационно право на К, което може да се осъществи по принудителен ред, ако Д откаже доброволно да престира).
Притезателното право трябва да е станало изискуемо. Реализира се по молба на кредитора - изпълнителен процес. Има за цел по принудителен ред да реализира правото.
При правен спор в началото на процеса не е ясно кой е субекта на защита, а при изпълнителния процес е ясен носителя на притезателното право - К, а субекта на санкцията е Длъжника.
3. Поведението, при което едно лице със своите действия или бездействия застрашава бъдещата реализация на едно субективно право. - тази форма на незаконосъобразно поведение се свързва както с правния спор така и с неизпълнението на зад-ия.
Тази форма е завършек на систематично и упорито правонарушение насочено както към субективното гражданско право, така и срещу способите за неговата правна защита - чрез иск или принудително изпълнение (напр. - поведението на неизправния Д, който укрива или прехвърля секвестируеми вещи за д а осуети удовлетворението на К; поведението на съсобственик, който в очакване на съдебна делба разрушава общия имот за да продаде получения материал и др.).
* Правният спор отнема на правото качеството му на безспорно (сигурно и установено) право и го превръща в спорно право.
* Неизпълнението на задължението придава на притезанието качеството на неудовлетворено право.
* Поведението насочено към осуетяване на защитата на нуждаещото се от защита право го прави застрашено право

ІV. ГП-с като защита и санкция.
ГП-с е организиран като защита-санкция. Защитата и санкцията са явление, което действа двупосочно - защита за правоимащия и санкция за правонарушителя.
Задачата на ГП-с е да се възстанови законосъобразното развитие на ГПО с помощта на държавна принуда.
ГП-с предлага три основни способа на защита-санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен.
1. Исковият процес влиза в действие по повод на правен спор. Той цели да разреши правния спор, като издири действителното правно положение между спорещите и го потвърди със сила на пресъдено нещо (СПН).
СПН защитава (брани) правото, което е неоснователно оспорено, или правото засегнато от неоснователна правна претенция като придава на спорното правно положение качество на безспорност ("пресъдено нещо"). Същевременно СПН действа като санкция спрямо страната, чието правно твърдение съдът е отрекъл. Занапред тя е длъжна да изостави неоснователното си правно твърдение и да съобразисвоето поведение с потвърденото от съда правно положение.
При осъдителен иск исковият процес брани неудовлетвореното право, като открива пред него вратите на изпълнителния процес чрез изпълнителната сила, която поражда.
При конститутивен иск, исковият процес осъществява принудително потестативното (преобразуващо) право, като предизвиква правната промяна, към която то е насочено и в която се състои правопроменящата защита и санкция, целена с конститутивния иск.
В исковия процес се състои гражданското правораздаване.
2. Изпълнителният процес влиза в действие при неудовлетворени притезания.
Принудителното удовлетворяване на неудовлетвореното прово действа като защита в полза на неговия носител и като санкция спрямо неизправния Дл (като го лишава от блага, от които би трябвало да се лиши сам, ако изпълни доброволно).
3. Обезпечителният процес влиза в действие при опасност от такова поведение, което заплашва осъществяването на правото, защото ще осуети защитата, която то предстои да получи чрез исковия и изпълнителния процес.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.