Държавно устройство на България според Търновската конституция


Категория на документа: Право


Софийски университет "Св. Климент Охридски"

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Държавно устройство на България според Търновската конституция.

Предмет: Българският парламентаризъм

София
2012

Държавно устройство на България според Търновската конституция.

Проектът на Лукиянов за Органически устав.

След Берлинския конгрес една от основните задачи на руското правителство, относно новосъздадената автономна българска държава, е да подготви българското общество за самостоятелен държавен живот. Тази подготовка обаче е силно ограничена, защото престоя на Временното руско управление в България от 2 години, както е по предварителния план на Вл. Черкарски, е намален на 9 месеца.

За да може да функционира успешно новата държава, на 15 април 1878 г. княз Александър Дондуков - Корсаков, който е назначен след смъртта на Черкарски за императорски комисар, получава инструкции да свика "събрание на български знаменити хора", които да изработят Органически устав за управлението на княжество България. В състава на това учредително събрание трябва да присъстват представители на административните и съдебни съвети, висши духовници от различни вероизповедания, както и видни българи с високо обществено влияние и авторитет, които да се заемат с нелеката задача по обсъждането и гласуването на Органическия устав.

Руското правителство е наясно, че българите не могат самостоятелно да се справят с тази задача, затова князът трябва да помогне на събранието като води дейността му и следи за спазване на главната му цел. За да се помогне дейността на Дондуков, от Петербург са му пратени преписи на документи, създадени във връзка с изработването на подобни устави от Влахия и Молдова. Също така са му изпратени и инструкции за общите принципи, които трябва да залегнат в този устав - България да стане конституционна монархия, начело на която да стои княз; князът да се избира от народа, но неговата власт да не е неограничена; Народното събрание да е държавният орган, който да предлага и гласува бюджета и законите в държавата; министрите да са избирани и назначавани от княза, но да са отговорни само пред народните представители.

Княз Дондуков преценява, че бъдещото свободно конституционно творчество на българите се нуждае от предварителен проект, който да стане предмет на дискусии и промени. По този начин ще се улесни изготвянето на Органически устав и ще бъдат спазени предписанията от Петербург. Задачата за изработване на проекта е поверена на Сергей Лукиянов - началник на съдебния отдел и Евгений Янковски - полковник на жандармерията.

Сергей Лукиянов изготвя проекта за Органическия устав като взаимства от сръбския Органически устав от 1869, Румънската конституция от 1866 г., както и от руското законодателство. Според инструкциите от Петербург изготвянето на проекта за Органическия устав е изцяло поверено на императорския комисар и неговите подчинени. В този първоначален етап по създаването на Конституцията участието на българите се изключва като мотивът за това е пестене на време. В крайна сметка, за да се предотврати недоволство от страна на видните българи Лукиянов изпраща въпросник, в който са зададени различни въпроси за бъдещото държавно устройство на българската държава. Отговорите от тези въпросници, обаче първо пристигат 3 дена преди да бъде изпратен проектът в руската столица и второ почти всичките са разнородни и ясно личи, че българите трудно биха постигнали сами единодушно решение за управлението на страната.

Проектът, който е представен в Петербург, заедно с отговорите на 16 видни българи, дава широки права на монарха, докато правата на Народното събрание са силно ограничени. Висшите държавни органи на изпълнителната власт са Държавният съвет, Министерски съвет и министрите. По начина си на конституиране Обикновеното народно събрание се превръща по-скоро в съвещателен орган за княза, отколкото в действително представително учреждение. То има право да обсъжда законопроекти, предложения за държавни заеми, ежегодния бюджет, да повдига питания за отговорността на министрите и т.н.

Великото народно събрание от своя страна се свиква за изменение на Органическия устав, за избиране на нов княз, избиране на регенти и т.н. По състав Великото народно събрание се състои от депутати избрани от народа и депутати по право. Задължително в състава му влизат представителите на висшия духове клир, губернаторите и вицегубернаторите, председателя и членовете на Върховния съд, представителите на градските, окръжните и губернските управителни съвети. В състава на Обикновеното народно събрание, са включени половината представители от членовете на Великото народно събрание - без губернаторите и вицегубернаторите, както и депутати назначени от княза. В проекта се предвижда и създаването на Държавен съвет, който се състои от членове назначени от княза ( от 7 до 11 души) и по двама представители от всяка губерния, избирани от Народното събрание за срок от 2 години.
В проектът се съдържат и постановленията, които уреждат конкретни принципни обществените отношения в България - установяване на равенство между всички поданици, премахването на съсловията, въвеждане на принципа за неприкосновеността на личността и частната собственост, въвеждане на задължително първоначално образование, закрепване на свободата на печата, при условие че не се " нарушава държавният и общественият ред, не се оскърбява религията и добрите нрави", имунитет на народните представители.

Проектът на С. Лукиянов е изпратен в Петербург, където след препоръките на военния министър Д. А. Милютин и намесата на А. Д. Градовски - професор по конституционно прано и история на правото в Петербургския университет, е променен и в новия си вид е изпратен в България. Промененият проект е значително по-демократичен. В него са ограничени правата на княза за сметка на правата на Народното събрание. В Органическия устав се определят прерогативите на княза, за да няма място за спекулации относно властта на монарха. Променено е и избирането на депутатите от Обикновеното народно събрание - двустепенните избори са заменени от преки избори на населението. От състава на Народното събрание са изключени представителите на губернските, окръжните и градските административни съвети.
Така готовият проект служи за изготвянето на Органическия устав на България, който по предложение на Драган Цанков е преименуван на Конституция.

Разделението на властите според Търновската конституция.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. След разгорещени спорове между либерали и консерватори, Търновската конституция е тържество на възгледите на либералите за устройство на държавата. Според нея България е конституционна монархия с еднокамерен парламент, в която принципът за разделение на властите, макар и в умерена форма, има основополагащо значение.

Законодателната власт е поверена в ръцете на Народното събрание. То се учредява след преки избори, в които могат да участват всички мъже навършили 21 години. Депутати могат да стават всички български граждани, които имат навършени 30 години. В Конституцията се предвиждат два вида народни представителства - Обикновено народно събрание (OНС) и Велико народно събрание (ВНС).

Изпълнителната власт принадлежи на княза и Министерски съвет. Личността на княза е обявена за "свещена и неприкосновена", което го освобождава от гражданска и наказателна отговорност.

Съдебната власт изцяло принадлежи на съдилищата. Според чл. 14 и чл. 15 съответно князът има правото да смекчава и да отменя присъди, да помилва или да поиска амнистия. Амнистията се дава с решение и на Народното събрание. Правомощията на княза, обаче не се простират върху присъдите на министрите. Въобще правомощията дадени на княза в Търновската конституция относно трите власти са широки, но не са неограничени. Учредителното събрание гласува една демократична Конституция, която балансира властта между Министерски съвет, Народното събрание и княза.

"Княжеската власт и нейните предели"

Първият княз на българската конституционна монархия се избира от Първото Велико народно събрание. Той не трябва да е пряк наследник на някоя от водещите аристократични фамилии в Европа, за да няма опасност да се превърне в марионетка на някоя Велика сила. Първият княз може да е католик, но неговите деца и всички следващи князе на България трябва да са православни. Владетелската власт е наследствена по мъжка низходяща линия по реда на първородството. Още в Учредителното събрание е изключена възможността начело на страната да застане княгиня. При непълнолетие на престолонаследника се предвижда съставянето на регентство и настойничество до навършване на пълнолетие (18 години) на владетеля, като регентството и настойничеството се избират от свиканото за целта Велико народно събрание. То трябва да се свика до един месец след смъртта на владетеля, дори и преди смъртта на монарха да са определени членовете на регентския съвет. Все пак, за да бъде изборът обявен за легитимен, трябва да бъде одобрен от ВНС.

Регентският съвет се състои от трима души, които се избират измежду действащите или бивши министри, председатели или членове на Върховния касационен съд. След като са одобрени, те трябва да положат клетва пред ВНС за вярност и преданост към княза и да обещаят, че ще следват принципите на Конституцията и ще следят за нейното спазване. С прокламация към народа се обявява, че членовете на Регентския съвет встъпват в княжевски права и започват да управляват страната. Регентството е държавноправен институт, който вместо непълнолетния владетел и от негово име упражняват княжевските права и задължения.

Практиката обаче показва, че всички регентски съвети, които са избирани в България са противоконституционни - те не са избрани от компетентния орган и в тях има лица, които не отговарят на конституционните изисквания. Първият регентски съвет е съставен само по нареждане на княза, третият е избран от ОНС, а четвъртият е назначен от Министерски съвет. Сред членовете на първия и втория регентски съвет има лица, които не са бивши или действащи министри, нито са председатели или представители на Върховния касационен съд.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавно устройство на България според Търновската конституция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.