Арбитражно споразумение - понятие, същност, съдържание и форма


Категория на документа: Право


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА
"МЕЖДУНАРОДНИ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ"

КУРСОВА РАБОТА ПО "МЕЖДУНАРОДЕН ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ"

ТЕМА: "АРБИТРАЖНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ - ПОНЯТИЕ, СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА"
АВТОР: ПРОВЕРИТЕЛ:
СТИЛЯН ГОРАНОВ ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ НАТОВ
ФАК.№ 70029-М
МБО, 2 СЕМЕСТЪР
СОФИЯ
МАЙ 2009

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Съдържание 2 стр.
2. Увод 3 стр.
3. Особености на арбитражното споразумение 4 стр.
4. Ключови елементи на арбитражното споразумение 5 стр.
5. Формулировка на арбитражните клаузи 8 стр.
6. Заключение 9 стр.
7. Библиография 10 стр.

УВОД

Арбитражът е алтернативна форма на разрешаване на спорове между страни с договорни взаимоотношения - разновидност на съдопроизводството, което се осъществява от упълномощено лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. Към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция, тоест в случаите, когато споровете са арбитрируеми по силата на закона. Според устройството и функционирането си, арбитражните съдилища биват открити и закрити, общи и специализирани, постоянни и ad hoc, а според седалището - международни и местни (вътрешни). В България арбитражната дейност има дългогодишни традиции и висока степен на развитие в резултат на вече повече от 100-годишна история. Броят на разглежданите арбитражни дела нараства значително в последните години, което е показател, че българският бизнес все по-често предпочита арбитража при разрешаване на споровете по сделките с чуждестранни партньори и контрагенти. Макар и създадени, за да обслужват международно-правни отношения, арбитражните съдилища в Република България са се утвърдили и приспособили по начин, по който съвсем адекватно да отговорят на изискванията на вътрешния обмен. Тоест всеки, който попадне в конфликтна ситуация по повод на някакъв вид взаимоотношения с втора страна, може да се обърне за помощ не само към съответните държавни съдилища в страната, но и към всеки арбитражен съд.

Арбитражът е предпочитана форма за решаване на спорове поради редица предимства пред стандартните дела по държавно съдопроизводство. Той е бърза едноинстанционна процедура, чиито решения не подлежат на обжалване; като цяло е по-евтина и изгодна за страните схема, тъй като таксите и процентът за арбитражна такса са по-ниски; решенията се взимат професионално от световни експерти в конкретни области, като страните по делото могат да изберат лицата, които ще арбитрират и по този начин се гарантира максимално субективното и точно решаване на споровете; процедурата и редът подлежат на уговорка според желанията на страните, в това число избор на конкретен арбитражен съд, език, на който да се води делото и т.н; дава възможност да се запазят добрите търговски отношения между страните, тъй като те не се конфронтират, а заедно се стремят към разрешаване на възникнали проблеми; запазва се висока степен на конфиденциалност при затворени врати; сведени до минимум бюрокрация и формализъм чрез съкратен пакет документация; улеснена процедура по правоприлагането и взимането на решенията; окончателност и задължителност на взетите решения, които автоматично водят до издаването на изпълнителен лист; висока степен на вероятност за постигане на екзекватура.

Сред малкото задължителни законови изисквания, което страните трябва да са спазили, за да бъде осъществено разглеждането на съответния спор от арбитражната инстанция, е наличието на така нареченото Арбитражно споразумение. То трябва да бъде валидно и добре обмислено, като при това следва да се приеме и от двете страни като част от договорните отношения или като анекс към договора. Внимателната преценка на всеки негов елемент е от съществено практическо значение в случай, че се стигне до прилагането му. При съставянето на арбитражно споразумение страните често използват компетентна юридическа помощ, но е добре всеки субект, желаещ да сключва договорни отношения с клауза по арбитражна компетентност, предварително да има представа за принципните положения, на които следва да се обърне внимание при уговарянето.
ОСОБЕНОСТИ НА АРБИТРАЖНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Първото и основно изискване за провеждането на дело пред арбитраж е да има валидно арбитражно споразумение - то поражда властта на арбитража да взима решения. Доколкото арбитражното споразумение е по същество договор за арбитрируемост на дадени казуси, то спрямо неговата валидност са приложими общите изисквания за валидността на всеки договор. Преди всичко, арбитражното споразумение трябва да е сключено във формата, предвидена от приложимото право, и да е налице съгласие на страните спорът да се решава чрез арбитраж. Арбитражното споразумение, според чл.7 от Закона за международния търговски арбитраж, може да бъде сключено като отделно споразумение или да бъде включено като арбитражна клауза в договор между страните. То поражда задължение за даден арбитраж да разгледа и ако може да вземе решение.

Арбитражното споразумение трябва да бъде подписано от лица, които представляват надлежно страните по него (страните обезателно следва да са дееспособни) и да има за предмет спор, за който е допустимо уговарянето на арбитраж, съгласно приложимото право. Така например, съгласно чл.9 от Гражданския процесуален кодекс от арбитраж са изключени споровете за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.

Повечето законодателства, в т.ч. българският Закон за международния търговски арбитраж в чл. 7 ал. 2, предвиждат формата на арбитражното споразумение да бъде писмена. Приема се, че писмената форма е спазена, ако споразумението се съдържа в документ, подписан от страните, или представлява част от писмо, телеграма, факс или други средства за съобщение. Законът за международния търговски арбитраж също така приема, че арбитражно споразумение е налице, макар и да не е изрично оформено като такова, когато ответникът по арбитражно дело, писмено или в заседание по делото, приеме спорът да бъде разгледан от даден арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Тоест споразумението може да бъде сключено както преди (което е предпочитаният и по-сигурен вариант), така и по време или след възникване на спора.
КЛЮЧОВИ ЕЛЕМЕНТИ НА АРБИТРАЖНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Макар да няма строго фиксирана структура за формулировка на арбитражното споразумение, може да се приеме, че практиката е наложила да има няколко на брой особени и характеризиращи го елементи, които е задължително да бъдат включени и такива, които страните могат да уговорят при желание.

Като ключови елементи могат да се определят следните:
* Име и място на арбитража - тоест включване на точно и пълно наименование на арбитражната институция, в това число град, държава и име - това е задължително условие. Има и редица особености, които са пряко свързани с определянето на арбитражния съд в арбитражното споразумението и които са решаващи за провеждането на арбитража и изпълнението на арбитражното решение. Такива въпроси касаят факти относно това доколко националните държавни съдилища по мястото на арбитража ще имат компетентност спрямо арбитражното производство, в това число да отменят арбитражното решение; има ли и какви са задължителните процедурни или други правила и изисквания, които трябва да се спазват при провеждането на арбитражното производство. Като цяло изборът на място на арбитража и на конкретен арбитражен съд е пряко свързано с възможността за признаване и изпълнение на арбитражното решение и съответно с адекватното влизане в сила и изпълнение;
* Обхват на арбитражното споразумение, тоест коя част от договорните взаимоотношения ще бъде разглеждана от арбитражния съд в случай на конфликт на интереси между страните - не е задължително, но силно препоръчително да бъде спазено като клауза от споразумението. Ако не бъде изрично упоменато, то споразумението обхваща всички проявления на договорните взаимоотношения;
* Процедура и особени изисквания на страните, както и приложимо право и правилник за прилагане по отношения на разглежданото дело. Тези изисквания не са задължителни, но са препоръчителни в случаите, когато евентуални спорове могат да породят особени положения - излагане на конфиденциална информация, необходимост от позоваване на специфични доказателства, особености при призоваването на свидетели и т.н. В случай, че подобни изисквания не бъдат посочени в арбитражното споразумение то се спазва правилника, който се прилага от избраната арбитражна институция. Изричното и точно определяне на приложимото право е наложително отново поради няколко причини: преди всичко, спрямо приложимото материално право ще се определят валидността на арбитражното споразумение, както и допустимостта и основанието на евентуален иск, вкл. правилата за погасяването му по давност; липсата на уговорка относно приложимото право или неточното му посочване обикновено водят до загуба на много повече време и разноски при уреждането на спора;
* Езикът, на който ще се води арбитража. Обикновено за език на арбитража се определя езикът на основния договор или на арбитражното споразумение, но това не е задължително. Трябва да се внимава с уговарянето на два езика - добре е в такъв случай да се посочи кой от езиците ще е определящ при противоречия. При определянето на езика е редно да се съобрази и наличието на арбитри към избрания арбитражен съд, които да владеят или имат познания в посочения език - в противен случай страните се задължават да осигурят преводач. Воденето на арбитражно производство на два езика не е недопустимо, но отнема повече време и разходи, при което е подходящо да се уговори разпределяне на разходите между страните;
* Броят и особените експертни познания на арбитрите - редно е страните да изберат специалисти в областта, в която попада конкретния казус по спора. Често този въпрос се пренебрегва, но е препоръчително страните още при сключването на договора да се споразумеят относно арбитрите, особено ако съществото на основното правоотношение между страните изисква по-специфични познания и опит. Най-масовата практика е арбитрите да бъдат 1 или 3.

Посочените по-горе основни елементи не са задължителни, но добрата практика изисква придържането към по-пълна формулировка на споразуменията. Страните също така могат да включват в арбитражното споразумение и други уговорки, свързани с уреждането на възникналите спорове или с провеждането на арбитражното производство. Една от най-често срещаните клаузи е уточнението, че арбитражът ще обхваща спорове, "свързани със съществуването, валидността или прекратяването" на договора. Подобно допълнение съществува дори в някои от т.нар. стандартни клаузи, препоръчвани от международни арбитражни институции.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Арбитражно споразумение - понятие, същност, съдържание и форма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.