Анализ на закон за чистотата на атмосферния въздух


Категория на документа: Право


Югозападен университет "Неофит Рилски" гр.Благоевград
Правно-исторически факултет
Ф.номер:10100131062

Регулаторен анализ на

Закон за чистотата на атмосферния въздух

Въпросите за опазването на околната среда с всички нейни компоненти и ресурси заемат важно място във законодателствата на различните държави.Нашето законодателство в областта на екологията е разделено на общ закон и специални закони.Законът за околната среда е основният,а за отделните нейни компоненти са създадени отделни закони.Важно място сред специалните закони заема Законът за чистотата на атмосферния въздух,обнародван на 28.05.1996г.и влязъл в сила на 29.06.1996г.

Обществените отношения,които са свързани със използването на вещества и извършването на дейности,които са потенциален източниик на вредни емисии в атмосферата,с годините са придобили огромно значение,защото оказват огромно влияние върху чистотата на атмосферния въздух,върху природата като цяло.Има дейности,извършването на които е необходимо по различни причини,най-вече икономически - такива са дейностите свързани с употребата на въглища,на течните горива,получаване на различни материали,лекарства,препарати и много други.Не може да се разчита,че хората,занимаващи се с тези дейности ще помислят за опазването на въздуха и природата.Необходимо е за тези замърсяващи въздуха дейности да бъдат установени правила.Те не могат да бъдат регулирани от никой друг социален регулатор,защото не засягат единствено субектите,които замърсяват природата с дейността си,а и всички останали.С това се застрашават здравето и живота на гражданите от една страна,от друга страна животните и растенията и националните паметници и културни ценности.Това прави замърсяването проблем на държавата,която трябва да го предотврати,а именно като регулира обществените отношения свързани с опазването на чистотата на атмосферния въздух.Тъй като чистотата му е от изключително голямо значение,е необходимо на тази материя да бъде отдадено повече внимание.В законодателствата на развитите страни е отделено специално място на въпроса за чистотата на въздуха.Международните конвенции,споготби,договори изискват да бъде регулиран въпросът с изменението на климата,на качеството на въздуха и т.н.Република България е страна по множество такива международни актове - Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата от Рио де Жанейро от 1992г.,Конвенция за защита на озоновия слой от Виена,1985г. и други.Най-често с приемането им тя поема задължения да спазва определени международни изисквания или да редуцира емисиите на различни замърсители.Например при приемането на закона през 1996г. тя е имала задължение по Протокол за по-нататъшно съкращаване на емисиите на сяра към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.Нормите свързани с атмосферния въздух в Закона за опазване на околната среда не са достатъчни,и затова е необходимо приемането на специалния Закон за чистотата на атмосферния въздух,които да отговори на международните изисквания,както и да бъде адекватно средство за защита на въздуха на национално ниво.

При определянето на предмета на закона е посочено какво попада и какво не попада в обхвата му. Например обектите и съораженията с производствено и непроизводствено предназначение,индивидуалните източници на замърсяване трябва да са подчинени на изискванията му,а е посочено,че процесите и дейностите,използващи радиоактивни материали например,не попадат в обхвата му.Това е така,защото за изключените от обхвата му предмети и дейности има или при приемането му е предстояла специална уредба.Такъв начин на определяне на предмета обаче е объркващ,защото може да има средно положение,което да не попада в нито една от тези категории и следователно да е извън закона.

При изготвянето на всеки законопроект е важно за него да бъде избрано такова наименование,което от една страна недвусмислено да показва какъв точно е предмета на регулиране на съответния нормативен акт,а от друга страна от наименованието трябва да става ясно какъв е вида на нормативния акт.В случая наименованието на Закона за чистотата на атмосферния въздух може да се определи като точно и ясно,защото от него се разбира кои обществени отношения регулира конкретния закон,още преди човек да се е запознал със съдържанието му.Това са обществените отношения свързани с опазването и поддържане качеството и чистотата на атмосферния въздух.Абревиатурата му ЗЧАВ също е уникална и не може да бъде объркана с тази на друг нормативен акт.

Юридическият език е средство за обективиране на мисловната дейност на съставителя на закона в писмена форма.По правило актът трябва да бъде съставен на общоупотребимия език.Обществените отношения,които регулира разглеждания закон обаче са със специфичен предмет,който предполага използването на множество термини - много думи и словосъчетания,които човек без познания в определена област няма как да знае.Такива са различните химични елементи и съединения,изброени като показатели за качеството на въздуха и споменавани в повечето от разпоредбите.Освен термините от химията,използвани са и термини от други области - физиката,биологията.Използването им обаче е необходимо,защото в този случай няма как да бъде постигнат желания ефект,ако е използван общоупотребимия език.Повечето изречения по състав са сложни,което прави разпоредбата трудно разбираема на първо четене.В много от разпоредбите е налице изброяване,като това е с цел да се обхванат всички възможни случаи,когато изброяването е изчерпателно,или основните случаи,когато не е изчерпателно.Тогава също е възможно объркване,заради дължината на изреченията.В разпоредбите по прилагане на международни актове - като регламенти и директиви,се съдържат наименованията на тези регламенти.Напр. Регламент (ЕО) № 842/2006г.

Законът е структуриран в седем глави,в които се включват няколко основни групи въпроси.Както в повечето закони и тук първата Глава е озаглавена Общи положения.В нея е посочено каква е целта на закона,какво урежда той,за кои процеси и дейности се отнасят изискванията му.Съгласно тази глава целите,които се преследват с главно са свързани със стремежа да се защити здравето на хората и тяхното потомство,животните и растенията,техните съобщества и местообитания,природните и културни ценности от вредни въздействия и да се предотврати настъпването на опасност и щети за обществото при евентуално изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.Основните групи въпроси,които се разглеждат в останалите 6 глави са главно свързани със определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух,ограничаването на емисиите от подвижни източници и от неподвижни източници,обектите с източници на емисии,управлението и контрола върху дейностите и съораженията,замърсяващи въздуха и принудителните административни мерки и административно-наказателна отговорност за нарушаване на разпоредбите и изискванията на закона и произтичащите от него подзаконови нормативни актове.В този закон въпросите,на които са посветени отделните глави не са много обширни и не се налага създаването на други подразделения като раздели и подраздели.Единствено глава трета за Ограничаване на емисиите съдържа два раздела,с които се разделя на две групи подвъпроси - емисии от подвижни източници и емисии от неподвижни източници.Освен нормативната част,в която се съдържат членовете подредени в глави,има и допълнителни разпоредби и преходни и заключителни разпоредби.Допълнителните разпоредби съдържат параграфи,даващи дефиниция на някои термини използвани в закона.В тези разпоредби е посочено в какъв смисъл трябва да разбираме конкретните думи или словосъчетания.Преходните и заключителните разпоредби също са изградени от параграфи.

Изброени са изчерпателно основните показатели за качеството на въздуха,които са нивата на озон,олово,арсен,фини прахови частици,суспендирани частици,серен диоксид,азотен диоксид и/или азотни оксиди,въглероден оксид,бензен,полициклични ароматни въглеводороди,тежки метали - кадмий, никел и живак.Може да се определят и допълнителни показатели.
Въпросите за емисиите от подвижни и неподвижни източници съдържат многобройни бланкетни разпоредби,изискващи издаването на наредби за емисиите на вредни вещества от тези източници.Посочено е,че когато става въпрос за неподвижни източници,наредбата за допустими емисии се издава от министъра на околната среда и водите и заинтересуваните министри,а когато става въпрос за емисии от подвижни източници - най-вече от отработили газове на моторни превозни средства - наредбата се издава от министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията.За местоположението на пунктовете за установяване влиянието на МПС върху качеството на въздуха се утвърждава инструкция от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

В разпоредбите на закона се посочва,че дейностите,свързани с летливи органични съединения трябва да са съобразени със специална наредба.Това са дейности с употреба на разтворители - химическо чистене,пребоядисване на автомобили и т.н

Отделено е специално място и на въпросите за обектите с източници на емисии,на реда за получаване на разрешение за използванто им;на веществата,нарушаващи озоновия слой и флуорираните парнокови газове,както и на изискването за лицата да имат документ за правоспособност за дейности,свързани с флуорирани парникови газове.
Важен е факта,че лицата извършващи дейности с източници на емисии във въздуха са длъжни да извършват емисионен контрол.

Тъй като течните горива са изключително необходими не само за автомобилите,а и за други транспортни средства,те са широко разпространени.Законът обаче налага изисквания към лицата,пускащи течни горива на пазара,като те трябва да осигуряват и гарантират съответствието им с изискванията за качество на течните горива,утвърдени със съответната наредба.След анализ в акредитирана лаборатория се попълва декларация за съответствие с изискванията.

Отделено е място и на въпроса за използването на котелно гориво и мазут и изнасянето им.Лицата,които ги използват трябва да заплащат такси в размер 22 лв. на тон по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда,а средствата от набраните такси се използват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката.

Всички тези правила и изисквания трябва да бъдат спазвани.Необходимо е да се наблюдава дали не се надвишават нормите на вредни емисии,а следователно и дали не се влошава качеството на атмосферния въздух.Управлението и контролът върху дейностите по опазване чистотата на въздуха се осъществяват на национално ниво - от министерството на околната среда и водите,а на местно ниво - от общинските органи и регионалните инспекции по околна среда и водите.За целта са създадени национална система за наблюдение и местни системи за наблюдение в общинските територии.

За да се следи за качеството на въздуха,емисиите на вредни вещества от различните източници трябва да се измерват периодично,като за стационарните източници - най-малко веднъж на 2 години,а за МПС - най-малко веднъж на година.
Много често обаче контролните органи констатират нарушения на изискванията на закона и наредбите към него.В тези случаи те издават задължителни предписания или могат да спират или ограничават определени процеси или дейности,свързани с вредни емисии.Когато става въпрос за дейности свързани с течни горива,контролните органи могат при установяване на нарушение временно да спрат пускането на пазара,използването и транспортирането на течните горива,както и да забраняват пускането им на пазара или да изискват изтеглянето им от него.

За гарантиране спазването на закона,в глава седма от самия него,са уредени въпросите с принудителните административни мерки и административно-наказателната отговорност.Предвидено е принудителните административни мерки да се прилагат с мотивирана заповед от от министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.Процедурата по установяване на нарушенията,издаването,обжалването,изпълнението на наказателните постановления е по реда на Закона за административните наказания и нарушения.

В Допълнителните разпоредби са дадени легални дефиниции на използваните в закона термини,както и някои уточнения към разпоредбите на закона. Тук е изяснено как трябва да бъдат разбирани някои от термините и в какъв смисъл са използвани те.От Преходните и заключителни разпоредби е важно да се спомене,че законът влиза в сила един месец след обнародването,а не както е принципа - 3 дни след обнародването му.

С прилагането на този закон се очаква да бъдат постигнати следните резултати:
* да се подобри качеството на въздуха,чрез регулиране на вредните емисии;
* да се упражни качествен контрол в/у определените показатели и норми на качеството на атмосферния въздух;
* регулиране на управлението,контрола и наблюдението на качеството на атмосферния въздух;
* подобряване управлението и непосредствения контрол върху обектите с източници на емисии;
* повишаване ролята на общините за ограничаване уреждането върху здравето на местното население при повишени концентрации на вредни вещества;
* да се предотвратят вредни изменения в качеството на въздуха;
* да се гарантират и защитят здравето и живота на гражданите, и културните паметници от увреждане.

Законът може да бъде определен като добър,защото обхваща почти всички аспекти на опазването на чистотата на атмосферния въздух.Регулираните от него трайни обществени отношения са от такова естество,че регулирането от друг вид социален регулатор,различен от правото,би било безполезно и неефективно.Законът за чистотата на атмосферния въздух е разработен и в съответствие с Конституцията на Република България и останалите нормативни актове.Той разглежда подробно темата за опазвнаето на въздуха,която е спомената в закона за опазване на околната среда.Законът отговаря на принципите,залегнали в правната ни система и с него се синхронизира нашето с европейското законодателство в тази област.Той не просто не противоречи на международните договори,споготби и конвенции,по които България е страна,а е съгласуван с тях и те определят голяма част от съдържанието му.Въпреки използването на множество термини,които изискват специални знания,законът разглежда подробно въпросите за експлоатирането,използването,контрола и управлението на обекти и дейности,с източници на замърсители в атмосферния въздух.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на закон за чистотата на атмосферния въздух 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.