Анализ на разпоредбите на спогодбата между Република България и Федерална Република Германия


Категория на документа: Право



РУ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА ЗАДАЧА

МЕЖДУНАРОДНО ДАНЪЧНО ПРАВО

ТЕМА: Анализ на разпоредбите на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото

Изготвил:

Преподавател: проф. д-р. Сашо Пенов

Русе
2014 год.

Международното юридическо двойно данъчно облагане може да бъде определено като данъчно облагане с подобни данъци в две (или повече) държави на един и същ данъкоплатец, относно един и същ обект на облагане за един и същ период от време. Познати са неговите вредни ефекти върху обмена на стоки и услуги, движението на капитали, технологии и лица. Ето защо премахването на пречките, които двойното данъчно облагане поставя пред развитието на икономическите отношения между държавите, е от изключително важно значение. Всеобщо призната е нуждата от изясняване, стандартизиране и потвърждаване на данъчното положение на данъкоплатците, които извършват търговска, промишлена, финансова или друга дейност в други страни чрез прилагане на общи решения към идентични случаи на двойно данъчно облагане. Точно такава роля имат спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

Анализ на разпоредбите на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото

Чл. 1. Обхват по отношение на лицата
- Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Тази разпоредба определя кръга от лицата (физически и юридически), спрямо които намира приложение СИДДО. Критериите за определяне на едно лице като "местно лице" само на едната държава ибикновенно се съдържат в самостоятелна разпоредба (чл. 4), носеща същото заглавие. Тази разпоредба определя кръга на лицата, които могат да претендират дънъчните облекчения, предвидени в СИДДО, съответно да се ползват от защитата на спогодбата. Възможни са два варианта: а/ Спогодбата се прилага спрямо лица, които са местни на едната държава; б/ Спогодбата се прилага спрямо лица, които са местни на двете държави;
Чл. 2. Данъци, за които се прилага спогодбата

Спогодбата се прилага само по отношение на преките данъци (ЗДДФЛ и ЗКПО). Косвените данъци са изключени от приложното поле на СИДДО. Тук се включва и данъкът върху имуществото. Основната цел на разпоредбата по чл. 2 е да определи вида и наименованието на дънъците, спрямо които се прилага тази СИДДО. Спогодбата не включват в обхвата си плащанията във връзка със социалноосигурителната систама. Тя неможе да бъде приложена, ако конкретните данъци, за които се претендира прилагането и, не са включени в нейния обхват. Списъкът на данъците не е изчерпателен а тематичен, като описва данъците върху дохода и имуществото към момента на подписване на СИДДО.
Чл. 3. Общи определения

Посочената разпоредба дефинира определен брой термини и изрази, които се използват в Спогодбата и са нейбходими за разбиране на смисъла и прилагането и. Има термини дефинирани в самостоятелни разпоредби. Меродавни са определенията във вътрешните законодателства на договарящите държави, като приоритет имат дефинициите, съдържащи се в данъчните закони на държавите.
Чл. 4. Местно лице

Терминът "местно лице" е събирателен - той обхваща както физическите лица, така и юридическите лица и другите неперсонифицирани форми на сдружаване за извършване на определена дейност. Определянето на държавата, към която принадлежи едно лице, като се явява нейно местно лице е началният и най-важен момент от прилагане на тази Спогодба.
Чл. 5. Място на стопанска дейност

Понятието "място на стопанска дейност" е технически термин, който има за цел да установи продължителна и постоянна стопанска дейност в едната договаряща държава, която се извършва от местно лице на другата договаряща държава. Разпоредбата съдържа само примерно, а не изчерпателно изброяване на отделните структури и места, които представляват места на стопанска дайност.
Чл. 6. Доходи от недвижимо имущество

Тук се урежда данъчното облагане на доходите, получени във връзка с използването по различен начин на недвижимо имущество, което се намира в друга държава. Право да облага с данък доходите от недвижимо имущество принадлежи на държавата на източник на дохода. Това е така защото имуществото, което "произвежда" този доход се намира в тази държава, където то е разположено. В тази разпоредба не се урежда облагането с данъци на доходите, произхождащи от разпореждане по някакъв начин с недвижимо имущество.
Чл. 7. Печалби от стопанска дейност

Данъчното облагане на "печалбите от стопанска дейност" се обуславя от наличието на "място на стопанска дейност". Облагат се печалбите, получени директно от стопанската дейност. Директното реализиране на печалби в друга държава означава, че това е извършено чрез "място на стопанска дайност", напр. клон, като вид на стопанска дейност. Съгласно протокола на Спогодбата тук се отнасят и техническите услуги.
Чл. 8. Международен транспорт

Печалбите от международен транспорт ще се облагат само в държавата, на която е местно лице дружеството, извършващо транспортната дейност.
Чл. 9. Свързани предприятия

Включването на тази разпоредба е от съществено значение. Въз основа на нея данъчните администрации на двете държави разполагат с правото да коригират некоректно разпределените печалби между свързани лица. Корекцията на неправилно разпределените печалби се извършва, след като се направи сравнение и анализ на търговските и финансови условия по сключената сделка на база критерия "сделка, между независими лица".
Чл. 10. Дивиденти




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на разпоредбите на спогодбата между Република България и Федерална Република Германия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.