Административно правосъдие


Категория на документа: Право


Административно правосъдие

07.10.2009г.

Административен процес - Димитър Костов и Тончо Русанов - учебник
Административен процес - Кино Лазаров
Административен процес - Добри Димитров

Основен НА - АПК
Закон за администрацията.

Администртивен акт

АА - едностранно властническо волеизявление на компетентен държавен орган, което предизвиква възникването, изменението и прекратяването на административно правни отношения, правни статути и т.н. АА е сборно юридическо понятие. АА са постановленията на МС, правилниците, наредбите, инструкциитезаповедите, резолюциите, разрешенията, откритите листа, удостоверенията, уверенията и т.н. Всеки от тези актове по своята правна характеристика АА, но притежава свои специфични особености. АА е термин и е използван както в нормативната лексика, така и в правната доктрина като сборно юридическо понятие, означаващо посоченото по-горе волеизявление. Например то се използва в Закона за администрациата, в АПК, Закона за държавния служител, Закона за вреди причинени от държавата и общината. Характерните правни белези на АА са:
1. АА е юридически акт. Това означава, че той се издава по нормативно регламентирана процедура от нормативно дефиниран орган и поражда непосредствено правни последици. Като юридически акт той е и юридически факт. Именно като такъв тох предизвиква пораждането на правни последствия. Той би могъл да бъде правопораждащ, т.е. да предизвиква възникването на правни отношения, например - Заповед за назначаването на дадено лице за експерт в МВР. В резултат на нея възниква служебно правоотношение между лицето и държавата. АА може да бъде и правоизменящ или правопогасяващ юридически факт. Например - Заповед на директора на Областната дирекция на полицията, с която се отнема даденото разрешение на търговско дружество да развива частна охранителна дейност. АА като юридически факт е от категорията на юридическите действия. АА не може да бъде юридическо събитие. Като юридически акт АА съдържа в себе си волеизявление. Волеизявлението представлява израз на волята на едноличен или колегиален орган на изпълнителната власт. То може да бъде изразено по три начина -
а) писмено - най-характерния начин за изразяването, а и за формулирането на АА. Изрично в чл. 78 от АПК се посочва, че нормативните АА се обнародват в държавен вестник. Чл. 69 на АПК и чл. 72 на АПК изрично постановяват, че съдържанието на общия АА се съобщава и се оповестява публично чрез средствата за масова информация. Чл 59, ал. 2 от АПК посочва, че АА се издава в писмена форма. Писмената форма на акта е преобладаващата, защото в нея ясно се формулират правата, задълженията на адресатите на акта, както и мястото и срока и начина на изпълнението им. Пример - Правилника за движение по пътищата в неговата писмена форма дава възможност на всяко лице да се запознава с неговите разпоредби по всяко време.
б) устно - устен административен акт. Такъв може да издава само, когато това е изрично предвидено в закона. Например - чл. 55 от Закона за МВР посочва, че полицейските органи могат да издават писмени или устни разпореждания до държавни органи, организации и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Тези разпореждания независимо дали са в писмена или устна форма са задължителни освен ако налагат извършването на очевидно за лицето нарушение или престъпление.
в) действия или бездействия - когато тъй наречение конклудентни действия. От даденото действие или бездействие се прави извод за съдържанието на волеизявлението. АА изразени чрез действия или бездействия могат да се издават само в изично предвидените случаи от закона. Пример - чл. 55, ал. 3 от Закона за МВР постановява, че при изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпорежданията на полицейските органи могат да се издават чрез действия или знаци посочени в закона. Освен различна форма волеизявлението може да бъде изразено по различен начин
- изрично. Това се типичния начин за изразяване на волеизявлението. От изричното волеизявление дава възможност на адресатите точно и ясно да разберат правните последици, произтичащи от акта. Например - чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК посочва, че в индивидуалния АА следва да се съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начина и срока на изпълнението им.
- мълчаливо изразяване на волята на органа. Мълчаливо може да изрази волята на съгласие или волята на отказ (мълчалив отказ). Например - Закона за стоковите борси и тържища посочва в чл. 57, че комисията за стоковите борси се произнася по заявлението за откриване на нова борса в срок от един месец, ако в този срок тя не се произнесе, то се смята, че е налице мълчаливо съгласие. В случая мълчаливото съгласие е напълно идентично по правен ефект на изричното съгласие. В чл. 16 на Закона за горите се посочва, че министърът на земеделието и храните и директора на горското стопанство уведомяват органите на Министерството на околната среда, на общинската администрация и други, че са изготвени леки устройствени планове, проекти и програми. В 14-дневен срок тези органи следва да ги съгласуват или да откажат съгласуването им. Ако не сторят това в определения срок се смята, че е налице мълчаливо съгласие. Във всички случаи обаче, за да се приеме, че дадено действие или бездействие има характер на мълчаливо съгласие трябва да има изрична законова разпоредба. Възможна е по силата на закона и обратната хипотеза. Законова разпоредба да посочва, че бездействието на даден орган се счита за мълчалив отказ. Например - чл. 6 от Закона за адвокатурата постановява, че кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет, който е длъжен в едномесечен срок да се произнесе с мотивирано решение за вписването на лицето като адвокат. Непроизнасянето е този срок се смята за мълчалив отказ. Чл. 25 от Закона за занаятите посочва, че регионалната занаятчийска камара се произнася по искането за вписване в 14-дневен срок от подаването на заявлението. Непроизнасянето в този срок се счита за мълчалив отказ.
Устни АА и АА, изразени чрез действия или бездействия могат да се издават само тогава, когато това е изрично предвидено в законова разпоредба.

2. АА е едностранно волеизявление. Това означава, че той се формулира от административния договор едностранно. В случите на обвързана администрация, органът сам решава дали са налице условията за издаването на акта, а при оперативната самостоятелност преценява дали да го издаде или не. Едностранният характер не се губи и когато акта се издава по искане на дадено лице. В случая неговата молба е само повод да започне производството по издаването на акта. Органът обаче сам решава едностранно дали да го формулира или не. Едностранният характер е налице и когато АА се издава съвместно от два или повече адмнистативни органи. Например - Наредба на Министерството на образованието, младежта и науката и на Министерството на задравеопазването за летните лагери на учениците. В случая волеизявленията на двата органа са еднопосочни и конвергират (са насочени) към една и съща цел. Между тях няма договор за издаването на Тъй като са насочени към една цел и въплъщават волеизявлението на двата органа, те не могат да си противоречат едно на друго.
3. АА е властническо волеизявление. Той виняги е израз на власт. Ето защо ако задълженията, произтичащи от него не могат да бъдат изпълнени доброволно от съответния адресат то тогава ще се постави в ход и административната принуда. Властническият характер на АА е най-съществената отлика от гражданскоправните сделки. АА поражда отношение на власт и подчинение. Министърът нарежда да се изпълнят определени задължения. Двете страни на отоношението са в положение на власт и подчинение. Властуваща страна е органът, а адресатът на акта дължи подчинение. Точно обратно е положението при гражданскоправните сделки. Двете страни са напълно равноправни. Нито едната от тях не дължи подчинение на другата страна. Например - Договорът за покупко-продажба ще бъде сключен тогава, когато между двата негови съконтрагента е налице пълно съвпадане на техните волеизявления. В конктетния случай следва да има сългасие за предмета, цената на имота и предаването му, както и за всички други допълнителни клаузи. Такова изискване за покриване на волите на двете страни при административните договори е изключено.
4. В някои случаи се издават актове с специфично съдържание или последици. Такива са - АА с гражданскоправни последици - Договорът за отстъпване право на строеж на общински имоти. Общинският съвет следва да приеме решение, което по своя правен характер е АА. На основата на това решение кметът на общината сключва договор. Специфични са и т.нар. административни договори. Това са АА, които са свързани и последвани от гражданскоправни отношения - например концесиите за отдаване на плажната ивица, на недвижими имоти публична собственост и т.н.
5. АА подлежат на оспорване по административен и съдебен ред. Оспорването по административен се извършва пред непосредствено по-висшестоящия орган на изпълнителната власт. Оспорването по съдебен ред става пред административните съдилища или ВАС в зависимост от автора на акта.
6. АА е най-типичната юридическа форма на дейността на органите на изпълнителната власт. Именно чрез АА те осъществяват своите правомощия. Чл. 115 на Конституцията посочва, че за изпълнение на своите правомощия министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Законът за местното самоуправление и местната администрация посочва, че кмета за осъществяване на своята компетентност издава заповеди. Идентична разпоредба съществува и в закона за администрацията по отношение на областните управители. Чрез АА, чрез които практически функционират органите на изпълнителната власт се осъществяват правата и свободите на гражданите и в голяма част се осъществява социалния живот на обществото. С АА може:
А) да се нарежда;
Б) да се забранява;
В) да се разрешава;
Г) да се отказва;

Едностранно властническо изявление, което предизвиква възникването на административноправни отношения, създава или прекратява правни статути, правни положения и т.н. АА е най-разпространената и типична проявна форма на дейността на органите на изпълнителната власт. С оглед на разнообразието на изпълнително разпоредителната дейност могат многобройните АА да се групират в различни групи по различни критерии.

В зависимост от характера на акта, от кръга на засегнатите лица бихме могли да разделим актовете на три групи:

- индивидуален АА - волеизявление на компетентен орган на изпълнителната власт, изразено изрично или с действия и бездействия, което създава права или задължения или непосредствено засяга права, законни интереси и свободи на конкретни граждани или организации; Видно от тази дефиниция на индивидуалния АА е присъща двойна конкретност. От една страна правата и задълженията, които се създават с него или се накърняват от него са точно определени. Пример - Разрешение за построяване на сграда от 3 етажа по приложения план на улица Роза 2, Заповед за премахване на незаконен строеж находящ се на ул. ... ОТ друга страна адресатът на акта е точно индивидуализиран, т.е. конкретно. Заповед на областния управител, а която се назначава ХХХ за началник на отдел култура в Областната управа - индивидуалният АА е конкретен както с оглед на съдържанието, така и с олед на лицето, на което се създават права или възлагат задължения (заповед за назначаване, разрешение на фирма за развиване на охранителна дейност, разрешение за износ на военна продукция и т.н.).
- общи АА - конкретен акт, но има неопределен брой адресати. Всъщност този акт се издава и с оглед на процесуална икономия - да не се издават едни и същи актове на голям брой лица. Тук обаче задълженията, които се възлагат са конкретизирани, а кръгът на адресатите е неопределен. Обикновено този кръг се очертава с някакви критерии. Пример - професионален, по територия на обитаване, възрастов и т.н. ПРимер - Заповед на кмета на общината, с която се нарежда на живущите в блок 66 на ж.к. Младост да почистват предблоковото си пространство от сняг, Писмо на МВР, с което се задължават притежателите на автомобили, произведени преди 1985г. да преминат на специален технически преглед с оглед екологичната годност на МПС. Общия АА е сходен с инидивидуалния АА с това, че правата и задълженията, които произтичат от него са конкретни. Разликата се състои в това, че адресатите при инидивидуалния АА са точно индивидуализирани, а адресатите при общият АА са неопределени. В този смисъл той се явява преходен вид АА между индивидуалния АА и нормативния АА.
- Нормативни АА - тези актове съдържат администртивноправни норми, следователно те съдържат задължителни правила за поведение. Такива норми няма при индивидуалните и общите АА. Обект на регулацията са състояния, които се повтарят, следователно нормативният АА има многократно правно действие. Пример - правилника за движението по пътищата урежда спазването на правила... независимо къде и кога те се проявяват. Друга характерна особеност е, че нормативния АА има неопределен и неограничен брой адресати. Следователно за разлика от индивидуалния АА, за който можем да кажем, че притежава двойна конкретност, то нормативният АА притежава двойна абстрактност. Той се абстрактен с оглед на предмета, които регулира, т.е. има многократно правно дейстие. Условията за безопасност на труда в областта на стройтелството ще действат на всеки обект независимо кое търговско дружество го изгражда, по каква технология, къде и т.н. Нормативния АА е абстрактен и с оглед на адресатите си той е неопределен и неограничен, защото се може предварително да се посочи кои лица конкретно ще засегне. Пример - в Наредба за ветеринарно-санитарния контрол се забранява разкриването на ферми в близост до вододайни зони. Нормативните АА могат да бъдат издавани от органи, в чиято компетентност е включена нормотворческа дейност. Такива актове са - постановленията на МС, правилниците, наредбите, инструкциите и в някои случаи.

Причисляването на един АА към една от тези групи има изключително важно практическо значение. АПК урежда различни производства за издаването на индивидуалните, общите и нормативните АА. Всяко от тях специфика и се отличават едно от друго. На лице са и други прсктически последствия. Подаването на жалба или протест срещу инидивидуален АА има суспензиращ ефект, т.е. спира изпълнението на оспореният акт. Оспорването има автоматическа последица.
Съвсем различно е положението при нормативните АА, При тях подадената жалба или протест нямат такъв спиращ ефект.

2. Друга класификация можем да направим с оглед на интензивността на съдържащото се в тях волеизявление на компетентния административен орган. Тук можем да различим следните актове:

- удостоверителни - с тях се удостоверява дадено фактическо или правно положение. Ето защо те не съдържат правила за поведение, нито с тях се възлагат права и задължение. Ето защо някои автори ги определят като актове с известно правно значение. Пример - Диплома, студентска книжка и т.н. Тези актове не могат да бъдат оспорвани по администртивен или съдебен ред, тъй като те не създават права и не възлагат задължения. С АПК обаче се предвиди възможност тези актове да могат да бъдат оспорвани по администртивен, но не по съдебен ред. ПРимер - чл. 81, ал,2 на АПК посоча, че по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ
- констативни АА- те констатират определено поведение на правен субект. Обикновено те са основата за започването на дадено производство или за издаването на друг АА. Чл 36 ал. 1 Закона за адм нарушения и наказания посочва, че административно наказаталеното производство се образува със съставяването на акт за установяване на изсвършеното нарушение. Тези актове не подлежат на самостоятелно спорване, тъй като те не създават пряко права или задължения. Пример - на основата на създадения акт ще се издаде наказателно постановление, с което ще се наложи административна санкция и то ще бъде предмет на оспорване.
- Декларативни АА - актове, с които се декларира, че са налице всички посочени от правната норма изисквания и тя може да се приложи. Пример - Решение на органа по социалното осигуряване. С него тпй декларира, че са налице изискваните точки за пенсиониране и възраст и на тази основа определя съответната пенсия.
- Актове-разпореждания - същински АА, тъй като с тях се създават права или възлагат задължения. Поратди това те могат да бъде оспорвани по административен или съдебен ред по процедурата, предвидена в АПК.

Правна същност на административния процес и административното правосъдие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно правосъдие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.